Съдържание Цялата книга на една страница

18 – Поставяйте първите неща на първо място

Годините от 1972 до 1978, когато бяхме движени от не балансирани приоритети и неосъществими планове, бяха трудни за Мелва и мен.

Тъй като хилядата младежи от Баптистката църква в Бевърли Хилс не бяха достатъчни да поддържат заетостта ни, Мелва изминаваше 40 мили всеки път, докато завърши образованието си в Севернотексаския университет в Дентън, а аз пътувах 40 мили до Северозападната Баптистка теологическа семинария във Форт Уърд.

През този период бяха родени последователно и трите ни деца. Нашите приятели с право биха могли да наричат жена ми „Мелва – светицата”. Тя беше удивителна. Но аз не бях достигнал нивото на Божий човек, какъвто бих искал да бъда.

Какво ме тревожеше? Изглеждаше така, сякаш помазаното присъствие на Бога беше отстъпило от живота ми. Защо? Защото не ставах рано всеки ден, за да се поклоня на моя Отец, да се моля и да приема от Него това, от което се нуждаех.

Не започвах деня си, влизайки в Божието присъствие с благодарение и в дворовете Му с хваление. Нехайно пренебрегвах Божиите превъзходно велики и скъпи обещания, чрез които ние ставаме участници в Божественото естество (ІІ Петрово 1:4). Не Му позволявах винаги да бъде моя Правда, мой Осветител, Мир, Изцелител, Снабдител, Знаме, Пастир. Затова често приемах Неговите имена напразно.

Тъй като не бях поставил кормилото на живота си (моя език) върху Божиите приоритети за него, ежедневно декларирайки: „Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти за мен, семейството ми, църквата ми, нацията ми”, през по-голямата част от времето моите приоритети бяха с главата надолу. Парите не достигаха и ние едва изкарвахме всеки месец.

Давахме десятък и дарения, но понеже не се молех конкретно и настойчиво всеки ден: „Дай ни днес ежедневния хляб”, ние не успявахме в много области.

Освен това понякога имах проблем с чувството си на не приет от Бога, поради моите грешки и неуспехи. Непрекъснато молех Бог да ми прощава за неща, за които вече отдавна се бях покаял, забравяйки, че съм очистен от старите грехове (ІІ Петрово 1:9). Често пъти имах идеята, че съм в период на изпит, и някой ден, ако стана достатъчно добър, Той ще ме приеме.

С години правех „протестантско покаяние”. В Римокатолическата църква се покайваш чрез повтарянето на определен акт известен брой пъти, за да покажеш съжалението си за греха и да се почувстваш опростен. Но в протестантските църкви не правим това. (Сам виждаш, че ние сме по-духовни.) Когато извършим нещо лошо, прекарваме две седмици, обвинявайки себе си. Прав ли съм? Това е „протестантско покаяние”. В действителност Бог ни прощава напълно в момента, в който изповядваме нашия грях пред Него.

Аз не ставах и не казвах всяка сутрин: „Изповядвам всеки знаен грях пред Теб, Господи. Изповядвам и това, което съм направил в незнание. Приемам, че Ти си ми простил, и аз ще прощавам на тези, които съгрешават против мен.” Както виждаш, беше необходимо много време, за да ми се проясни истината: чрез непрекъснатото просене Бог да ми прости даден грях или падане, аз си припомнях онова, което Бог вече беше забравил.

Борех се със страха и депресията, но в повечето случаи губех. Как бих могъл да очаквам победа срещу един хитър и добре въоръжен враг, когато аз не носех оръжие, не знаех как да си служа ефективно с меча на Духа и изкусно да използвам щита на вярата, за да отблъсквам неговите безмилостни атаки?

Как бих могъл да воювам в добрата битка на вярата, когато не се молех ежедневно на моя молитвен език и не живеех живот на молитва?

Хвалението не изтичаше постоянно от моя дух към Бог. Аз не знаех, че мога да облека одежди на хваление (техилах) вместо унил дух, пеейки песни на хвала към Бог (Исая 61:3).

В моя дух не беше проникнала истината, че Бог, моят Баща, ме е направил участник в Неговото царство, сила и слава.

Но от 1978 година, когато Святият Дух ми откри, че Господната молитва е една молитвена схема, аз влизам в Исусовото присъствие всеки ден. И какво научих в замяна? 

ОБЕЩАНИЯ

Всеки ден от моя живот аз благодаря на Бог, че поради кръвта на Исус, мога да Го наричам Баща. Славя Неговите славни имена, присвоявайки мощните Му обещания и се старая да освещавам името Му чрез начина си на живот. 

ПРИОРИТЕТИ

Въпреки че сега съм по-зает от когато и да било преди, аз се радвам на мир в себе си, в семейството и в църквата. Защо? Защото ежедневно се моля за себе си, семейството си, църквата си и нацията си, декларирайки поставянето на Божиите приоритети в тези области. Смело заявявам, че Божията правда, радост и мир ще дойдат и че ще бъде изпълнена Неговата воля. 

СНАБДЯВАНЕ

Аз вече не съм претоварен от грижи. Вместо това се уча да преживявам изобилното продоволствие на Йехова-Ире, Този, Който вижда нашите нужди предварително и промисля за тях, защото за да получавам Божиите благословения, аз трябва да отговарям на някои изисквания.

Всеки ден решавам съзнателно да направя Божието царство мой приоритет. Тогава се моля за нуждите си, изисквайки и приемайки Божието обещано снабдяване и Той ми дава моя ежедневен хляб. Ти също можеш да преживяваш все по-пълно освобождаване от неуспехите, като поставиш на място приоритетите си.

Ако ежедневният хляб е постоянна борба за теб, не се тревожи за това. Бог ми даде лично обещание, което ти също можеш да изискваш: „В деня, в който ти отговориш на повика за молитва, Аз ще започна да задоволявам нуждите ти.” 

ОТНОШЕНИЯ

Ако си смущаван от чувство за вина или имаш проблеми с хората, запомни, ти трябва да простиш. Това не става така автоматично. Всеки ден, преди да приемем Божието измиване и очистване, трябва да прощаваме на нашите длъжни и да решим да правим това и спрямо тези, които биха съгрешили против нас занапред. Когато се научим да прощаваме и да предаваме нашите оскърбители и обиди на Бог, ставаме кандидати за свръхестествени проявления. 

СИЛА

Ако искаш да попречиш на дявола да те преследва, ако искаш да го оставиш повален в праха, трябва да се научиш да обличаш цялото Божие всеоръжие всеки ден и да се молиш за защитна ограда около себе си, близките си и всичко, което имаш. Научи се да побеждаваш сатана в молитва чрез кръвта на Агнето и чрез Словото на твоето свидетелство, защото в противен случай ти ще бъдеш победен.

Това са някои от полезните неща, които ми бяха открити, след като се научих да давам приоритет на молитвата в моя ежедневен живот. Те могат да бъдат полезни и за теб. Словото Божие прави недвусмислено ясно това. Ако искаме да заемем местата си като участници в Божието царство, сила и слава, трябва да отговорим на повика за молитва.

Помисли за това: ако Исус се нуждаеше от молитва всеки ден, колко повече се нуждаем ние!

За да илюстрирам важността на молитвата за нашия Господ, искам да спрем за момент и да разгледаме заедно един ден от Неговия живот. В първа глава на Евангелието си Марко описва един такъв ден.

След като, разхождайки се по брега на Галилейското море, беше призовал Петър, Андрей и Йоан да Го последват и да станат ловци на човеци, Исус влезе в синагогата на Капернаум. Там Той поучаваше хората и завърши посланието Си, изгонвайки нечист дух от един човек, който смущаваше събралите се.

Тогава отиде в дома на Петър и Андрей и изцели тъщата на Симон Петър от треска. Същата вечер, когато слънцето залязваше, целият град се събра пред вратата на Петровия дом. Доведоха при Исус всички, които бяха болни или обхванати от демони, и Той ги изцели.

Можеш ли да си представиш колко изтощен е бил Исус накрая, когато късно през нощта положи главата Си на възглавницата и заспа? Но забележи следващия стих, Марк 1:35 „И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.”

Този модел продължава по време на цялото Христово служение. В молитвата Исус намираше силата и ръководството, от които се нуждаеше, за да изпълнява волята на Отца Си всеки ден. Той беше Божият Син и въпреки това се молеше. Исус беше най-заетият, най-търсеният човек, който някога е ходил по лицето на тази земя, и все пак главното нещо в Неговия живот беше молитвата.

Не е ли време да направиш споразумение с Господа и да се срещаш с Него всеки ден на мястото за молитва?

Ако избираш ранен сутрешен час, нагласи часовника си. Когато позвъни, не го натискай и не се обръщай на другата страна, измърморвайки всички причини, поради които се нуждаеш от повече почивка. Направиш ли така, след няколко дни ти дори няма да чуваш часовника. Когато е време за молитва, стани и се облечи. Ако сутрешното ти кафе или закуска преди молитвата ти помагат да се събудиш и концентрираш върху това, което правиш, тогава тези допълнителни минути в кухнята няма да са излишни.

За да развиеш ефективен молитвен живот, трябва да победиш враговете на молитвата: прекъсване, сънливост и блуждаещи мисли. Нека разгледаме сега как да атакуваме и победим тези врагове. 

ПРЕКЪСВАНЕ

Телефонът и външният звънец могат да станат големи врагове на вярващия, който се стреми към дисциплина в молитвата. Ето защо много заетите хора предпочитат да се молят рано сутринта, преди подобни смущения да започнат.

Псалмистът Давид не е разполагал нито с телефон, нито с външен звънец, но е имал поне 8 жени, 10 наложници, 22 деца и царство, което да управлява. Не е учудващо тогава, че Давидовото време за молитва беше рано сутринта. Той каза: „Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще отправям молитвата си към Тебе и ще очаквам” (Псалм 5:3).

От друга страна Сузана Уесли (майка на 19 деца, две от които бяха Джон и Чарлз, основателите на методисткото движение), е предпочитала срещата си с Господа времето между 13 и 14 часа. Всеки ден в 13 часа следобед Сузана Уесли е затваряла вратата на спалнята, коленичила е до леглото си, слагала отворената Библия пред себе си и разговаряла с Бога.

Помисли за това! По нейно време не е имало супермаркети, начални училища, квартални магазини, ресторанти за бърза закуска, перални и сушилни машини или удобствата на модерните кухни. Тази жена, която беше и съпруга на проповедник, трябваше да шие дрехи за семейството, да ги пере на ръка, да почиства, да готви, да учи всички тези деца и все пак намираше време всеки ден за един час с Бога. Как ти би могъл да обясниш на Сузана Уесли защо не можеш да намериш време за молитва?

Може би казваш: „Лари, сутрешната молитва просто не е ефективна за мен.”

Разбирам. Много хора, включително и служители, не си лягат преди полунощ. Аз не се опитвам да те убедя да избереш ранен час за молитва, ако и това да е най-доброто за мен. Няма нищо „свято” в това, че се молиш в 4 часа сутринта. Важното е да избереш най-доброто време за теб и да започнеш да се молиш един час всеки ден.

Научи се да се движиш със Святия Дух. Например часовникът ти може да е нагласен за 5:30 часа сутринта, но Святият Дух на Бог може да те събуди в 3:30 и да каже: „Време е да се молиш.” Или пък твоето време за молитва е в 8 часа вечерта. Ако в 6:30 тази вечер усетиш Святия Дух да подтиква твоя дух и да те приканва към молитва, подчини се на Неговото действие. Не бъди вързан за часовника, бъди подчинен на Духа.

Виждаш, че молитвата не е просто един час на ден. Единият час на ден е важен само ако развие у нас молитвено настроение за целия ден. Исус се движеше и служеше с молитвен дух, защото молитвата в Неговия живот и служение беше нещо много повече, отколкото един усамотен час преди разсъмване.

Ето какво трябва да се случи в нашия живот, ако искаме да станем победоносни войници, а не изморени поклонници. Апостол Павел казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме” (Деяния 17:28). Ето това е, приятелю! Това е ключът. Бог не ни помага, за да се задоволяваме с нещо по-малко.

Независимо дали избираш сутринта, средата на деня или вечерта за твое молитвено време, важното е да имаш време и място за молитва.

Като учеше Своите ученици да се молят, Исус каза: „А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно” (Матей 6:6). Това означава, че ти трябва да избереш тихо, лично място, където да се молиш и срещаш Бога всеки ден. Не е необходимо да бъде луксозно място, а просто да има един стол, до който да можеш да коленичиш. Но определянето на време и място за молитва ще ти помогне да победиш тези прекъсвания.

СЪНЛИВОСТ

Как могат християните да победят врага на сънливостта, когато се молят? Някои от ранните методистки помощници на Джон Уесли, които е трябвало да победят този проблем, са потапяли кърпи в студена вода, увивали са ги около главите си и са отивали да се молят. Това не е методът, който аз бих избрал, но уважавам тяхната настойчивост.

Ако забележиш, че всеки път, когато коленичиш, опреш главата си на ръката и затвориш очи, за да се молиш, заспиваш, защо не опиташ да правиш това седнал или прав? Защо не опиташ да ходиш, докато се молиш? Премести масата или стола от пътя си и ходи напред-назад из стаята. Тогава ще можеш да се концентрираш върху молитвата и да победиш врага на сънливостта. 

БЛУЖДАЕЩИ МИСЛИ

Ако мислите ти блуждаят и имаш трудности да се съсредоточиш, победи този враг, като се молиш високо. Обличането на мислите в думи и изговарянето им високо ти помага да фокусираш ума си върху това, което правиш. Може би тази е една от причините Исус да заповяда: „Когато се молите, думайте: „Отче наш, Който си на Небесата…” (Лука 11:2).

След като веднъж се научиш да побеждаваш прекъсването, сънливостта и блуждаещите мисли, за кратко време желанието да се молиш ще прерасне в дисциплина да се молиш. И когато дисциплинираш себе си в молитвата, тази дисциплина ще се превърне в свята наслада.

Не се безпокой, ако някога, когато се молиш, не проронваш сълзи и нямаш емоции. В случаите, когато чувстваш, че най-малко ти се моли, може би най-много се нуждаеш от молитва. Освен това Бог не се движи толкова от сълзите и емоциите ти, колкото от Своето Слово и твоето подчинение и настойчивост.

Винаги бъди чувствителен към Святия Дух и се моли за всяка нужда по начина, по който Той те ръководи, защото Бог изпрати Духа Си, за да ни помага в молитва и да ходатайства в наша полза чрез неизговорими стенания (Римляни 8:26). Научи се да бъдеш чувствителен в упражняването на твоя молитвен език, молейки се в Духа и вслушвайки се в напътствията Му.

Понякога Той ще те подтиква да вземаш стихове от Писанието и да ги превръщаш в прошения или смели декларации на вяра. Друг път ще откриваш, че плачеш поради някаква неотложна нужда. Има случаи, когато навлизаш в хвалебствено пеене, тъй като Божият мир и радост заливат сърцето ти.

НЕ СЕ ОПИТВАЙ ДА НАПРАВИШ ЕДНАКВИ ОТДЕЛНИТЕ СЛУЧАИ. Следвай тихото докосване и мощното отражение на всеведущия Свят Дух, защото Неговото водителство никога не е погрешно. Бъди чувствителен. Бъди гъвкав. Бъди покорен. Не оскърбявай нежния Свят Дух, като избираш свой собствен път.

Пастор В. Уилхит, нашият молитвен служител в Църквата на канарата, който повече от 30 години е ставал рано всяка сутрин да общува с Бог, описва молитвата така: „Понякога копаеш дупки. Друг път поставяш колове. В някои случаи ограждаш с тел. И тогава, един ден кръгът е завършен и ти правиш връзката!”

Бог, твоят Отец, обеща: „Когато откликнеш на повика да се молиш, Аз ще започна да задоволявам всичките ти нужди.” Как мислиш? Готов ли си да определяш среща на Бог всеки ден, за да търсиш лицето Му в молитва? Просто определи времето и мястото. Той няма да закъснее.

следваща глава 19 - Образци за следване