Съдържание Цялата книга на една страница

Системи, неподлежащи на опростяване

В природата съществуват системи, чиито строеж и функция не подлежат на опростяване. В този си вид те притежават оптимален капацитет на действие и поразяваща синхронизация на отделните части. Като пример да вземем електрическата крушка. Тя се състои от стъклено тяло със специална газова среда, фасунга и волфрамова жичка. Ако премахнем само една част от тази конструкция, крушката става неспособна да изпълни функцията, за която е направена. Към системите, неподлежащи повече на опростяване, се отнасят окото, мозъкът, летателният апарат при птиците и т.н. Биологично активната клетка е един прекрасен пример в това отношение. Нейният генетичен апарат се състои от 3,1 милиарда базови двойки (това се равнява на съдържанието на 1000 Библии). Клетъчното деление само по себе си е чудо на природата. В подготвителния стадий се извършва удвояване на наследствения материал на клетката (т.нар. репликация на ДНК-молекулата), който дава началото на нова (дъщерна) клетка. При нормални условия тя е абсолютно копие на изходната клетка. Целият този процес е програмиран и генетично контролиран.

Съществуването на биологични системи, които не подлежат на опростяване при осъществяването на нормалните си функции, е показател за оптимална пестеливост и гениалност в конструирането им. Сляпата природа не е в състояние случайно да създаде нещо, надминаващо нейните възможности. В случая е необходима огромна интелектуална инвестиция.

Функционалното синхронизиране между отделните структурни части на една биологична система не може да се обясни с еволюционистичния принцип за случайността. Даден мускул няма никаква физиологична стойност, ако съответният нерв не го привежда в движение. Но както мускулът, така и нервът нямат физиологична стойност без сложната система за управление в мозъка, която координира движенията на мускула. Без хармоничното синхронизиране тези три отделни съставни части сами по себе си нямат стойност. Как е възможно при един случаен еволюционен процес трите части да достигнат едновременно оптимална функционална способност при координиране на действията им? Да не говорим, че принадлежат към тъканни системи, имащи различна заложба и ембрионално развитие.

Още по-убедителен пример в това отношение е структурно-функционалното съвършенство на окото и мозъка. Тяхната функция зависи от синхронизирането на различни тъканни структури. Редуцирането или отпадането само на част от тази сложна верига прави невъзможно реализирането на специфичната функция. Човешкото око е изградено от 100 милиона светлинно чувствителни клетки. Събираната от тях информация се изпраща в мозъка посредством зрителния нерв, изграден от около един милион нервни влакна. В мозъка получената информация се анализира, превръщайки се в понятна за възприятие картина. Целият процес се осъществява от множество взаимно свързани съставни части, функциониращи с изключителен синхрон и невероятна скорост. Но зрителната способност на мозъка е само част от неговата изключителна функционална комплексност. От неврологията знаем, че мозъкът е изграден от 100 милиарда нервни клетки, свързани в сложна комуникационна система, чиито нервни влакна достигат 500 000 км. Нормалният мисловен процес включва огромен комплекс от действия на една сложна верига, съставена от структурно-функционални части, взаимозависими във функционално отношение – факт, изключващ какъвто и да е момент на случайност при формирането на съзнателно-мисловната дейност на човека.

Това са научни факти, които противоречат на основните концепции на еволюционната теория относно случайното самосъздаване и самоорганизация на живота от неживата материя.