Съдържание Цялата книга на една страница

Какво казва науката по този въпрос?

1) От медицинската анатомия и физиология се знае, че човешката реч се осъществява от следните задължителни компоненти: уста, език, ларинкс, мозък и околна среда. Не е възможно чрез мутация, селекция и случайно да се получи такава прецизна хармония между пет различни компонента, от които зависи човешката реч.

2) Съгласно еволюционната теория човекоподобните маймуни притежават сходни на човека анатомично-физиологични особености, при което би трябвало да се очаква тези животни да могат да се научат да говорят. Въпреки създаваните благоприятни условия, многобройните и дългогодишни опити с човекоподобни маймуни никога не са дали положителни резултати. Досега нито един експериментатор не е успял да постигне превръщането на животинските звуци в човешка реч. Ако високоразвитата наука не може да постигне това, как ще го направи сляпата природа, и то случайно? Огромният проблем на еволюционната теория е, че кодираната генетична програма липсва в мозъчната кора на животните. А всяка програма предполага задължително програмист. Оказва се, че човек не може да „имплантира“ тази програма в животинския геном. Тогава кой е този програмист? Съгласно Закона за причинно-следствените връзки Този Програмист трябва задължително да е свръхинтелигентно Същество. Тази свръхинтелигентна Личност ние наричаме Бог.

3) Говоримата реч не гарантира обезателно селекционно предимство в борбата за съществуване. Защо е трябвало тогава в продължение на стотици хиляди години способността за говорене да се развива, след като човекът и без друго е достигнал крайната фаза в йерархията на животинския свят (Homo sapiens)?

4) А къде са междинните форми, свързващи безсловесната човекоподобна маймуна и разумната реч при човека? И ако няма такива звена, по какъв начин бихме могли да докажем езиковата връзка между животното и човека?

5) Специалистите езиковеди са на мнение, че в основата си всички езици имат нещо общо, което ги свързва. Според креационистите това означава, че при смесването на езиците във Вавилон (Битие, 11) преди повече от 4000 години основата им е запазена. Тогава са възникнали познатите днес осем езикови групи. Указание за първичния общ език са многото сходни думи в тези групи.

6) Когато се ражда, човек не може да говори, но е в състояние да научи езика на родителите си. Чрез хармоничното съчетаване на споменатите пет задължителни компоненти и кодираната генетична програма, в съответните три центъра на главния мозък започва, така да се каже, „инсталирането на майчиния език. Но безсловесният „първичен човек“ не е имал възможността да чуе майчин език, за да го научи (т.е. да го инсталира в главния си мозък). Този първичен човек действително е приличал на компютър без памет.

7) Според еволюционната теория езикът също еволюира, развивал се е от по-прости към по-сложни форми на човешка реч. Днес специалистите-езиковеди твърдят обратното — сложността на езика не нараства. В сравнение с днешните модерни езици (напр. английския) древните езици са много по-комплицирани, с изключително сложна граматика и словосъчетания. Оказва се, че древният и малко образован човек е говорел по-сложен език в сравнение с днешния високообразован и цивилизован човек. Парадокс! И тук еволюционната теория е в противоречие с науката.

Налага се да направим логичния извод: човешкият език, говорната реч е един нематериален феномен и трябва да има нематериален източник. Този свръхестествен източник ние наричаме Бог.

следваща глава Еволюция и религия