Съдържание Цялата книга на една страница

Въпросът за чудесата

Едно обичайно възражение на еволюционистите към привържениците на библейския модел за Сътворението е вярата в чудеса. „Чудесата са невъзможни, тъй като те са в противоречие с природните закони“ – гласи то.

Това ни задължава да отговорим на следните два въпроса:

Възможни ли са чудесата и какво представлява феноменът „чудо от научна гледна точка?

Цитираме Mayers Enzyklopaedisches Lexikon (1978, том 25, стр. 520): „Чудото е феномен, при който се нарушава даден природен Закон“, т.е. чудото е феномен, противоречащ на даден природен закон.

Ще поясним това определение с два елементарни примера: ако едно тяло, оставено свободно във въздуха, не се привлече от Земята и не падне върху нея, а без допълнително въздействие се придвижи в посока, обратна на земната повърхност, ние говорим за чудо, т.е. нарушен е физичният Закон за гравитацията. Втори пример: ако чаша с гореща вода (90°) се постави на външна температура -10° и след един час температурата в чашата продължава да бъде 90°, ние говорим за чудо, защото е нарушен физичният Закон за температурното равновесие.

От тези примери следва много важен извод: Природните закони могат да бъдат ограничавани, видоизменяни или елиминирани от по-висшата форма на Битието. Нашата цивилизация не е нищо друго, освен вмешателство на човека в естествения ход на Природата и видоизменението на нейните закони. Гръмоотводът например не дава възможност на гръмотевицата да падне там, където при естествени условия това би станало.

Щом човек постъпва така с природата и нейните закони, имаме пълно основание да приемем, че и Творецът и Създател на природните закони може да се намесва в Своето Творение и да коригира природните закони, които е създал. И Той го върши.

Ето защо отговорът на поставения въпрос гласи: чудесата са възможни.

Привържениците на библейския модел за Сътворението вярват в Съществуването на Творец и Законодател, Когото те наричат БОГ – източник на чудесата, описани в Библията.

Изхождайки от определението на феномена „чудо“, трябва да си поставим и втори въпрос:

„Вярват ли привържениците на еволюционната теория в чудеса“? Единственият отговор гласи: Еволюционистите вярват в много повече и по-големи чудеса, отколкото религиозния човек!!

Ето някои от чудесата, в които вярват еволюционистите:

1) Вярват във вечността, първичността, самоорганизацията и самоусъвършенстването на материята – противоречи на Законите на термодинамиката, т.е. това е чудо!

2) Вярват в случайното самозараждане на живота от мъртвата материя – противоречи на Закона за причинно-следствените връзки, на Закона на Харвей-Пастьор, както и на Закона на Холдейн-Опарин, т.е. това е чудо!

3) Вярват в съществуването на кодирана биологична информация (генетичен код), но не приемат съществуването на интелигентен източник на тази информация – противоречи на законите на информатиката, т.е. това е чудо!

4) Вярват, че посредством „грешки или загуба в наследствения материал (мутации) може да се получи видово усъвършенстване – противоречи на молекулярните закони на информатиката, както и на Втория закон на термодинамиката, т.е. това е чудо!

5) Вярват в т.нар. „еволюционна етика без съществуването на висш авторитет – противоречи на законите на етиката, т.е. това е чудо!

6) Вярват, че Вселената води началото си от т.нар. „първичен взрив – противоречи на законите на термодинамиката и на човешката опитност, т.е. това е чудо!

7) Вярват в съществуването на природни закони, но отричат съществуването на законодател – противоречи на човешката опитност и логиката, т.е. това е чудо !

 

Да, във всичко това еволюционистите вярват и те нямат никакъв друг изход, освен да го правят, защото върху тази тяхна вяра единствено се градят основите на еволюционната им теория. Тъжното, некоректното и арогантното в случая е, че еволюционистите не я наричат „чудо“, макар това да са много по-големи чудеса от чудесата, описани в Библията… Това добре е осъзнал откривателят на ДНК-молекулата и Нобелов лауреат д-р Францис Крик, като казва: „Произходът на живота изглежда е почти чудо, толкова много са условията, които трябва да са го предизвикали“ (16). Така привържениците на еволюционизма изпадат в незавидно противоречие и парадокс със самите себе си – от една страна, вярват в неща, противоречащи на природните закони (което е чудо), а от друга страна, не наричат чудо тази своя вяра!!!

Още по-жалко е, че хиляди млади хора задължително се обучават в това самозаблуждение и формират мироглед, основан върху една ненаучна теория, определяна като еволюционна.

Да отговорим на въпроса: Защо еволюционистите не наричат тази своя вяра „чудо?

Отговорът е само един: ако се приеме чудото като факт, тогава трябва да се приеме и съществуването на Бога. А да се приеме Бога като реалност, значи човек да се съобразява с Него и Неговата воля; да се вярва в един свят, справедлив, всезнаещ, любещ Творец, Който мрази греха и обича грешника, да се вярва в един Бог, Който ще търси отговорност от всеки човек и ще съди всеки според делата му. А всичко това не се приема от привържениците на еволюционната теория, които градят своята вяра върху спекулативни и ненаучни хипотези.