в момента четеш
Дързост Стив Мънси 

1 – Едно определено решение

Има едно решение, което трябва да бъде взето от всеки вярващ, едно критично решение. Когато се сблъскаме с обстоятелства изискващи моментално вниманието ни, ние ще направим едното от две неща:

1)  Ще изпитаме ситуацията единствено с физическите си очи. Този начин осигурява свободен достъп на страх и съмнение. Когато не успеем да използваме нашите духовни очи, страх и съмнение влизат в дворовете на живота ни и започват техните непрестанни битки за нашето внимание. Обаче, не трябва да забравяме, че   те не са единствените играчи, ние   също взимаме участие в тази игра. Тяхната „тенис-среща“ ще държи умовете ни вързани; напред-назад, напред-назад те си подхвърлят топката   по   ъглите   на   нашите   умове.   Но Християните имат меча на Духа в ръцете си – Словото на Бога – и могат да поразят тези натрапници с един силен удар, въпреки всичко, оръжието е дадено напразно, ако ние просто отстъпим пред тях.

Или

2)  Ние отговаряме моментално, като затваряме всяка врата и прозорец, заключваме здраво всеки вход, през който страха и съмнението биха се почувствали
липсващата частица: удобно да влязат. Не трябва да има никакви отворени входове; ще трябва да има само един изход оставен отворен. Изход ли? Не биха ли се опитали страха и съмнението да влязат през тази врата? Когато един войн на име дързост, стои здраво и непоклатимо очи в очи със страха, не съществува съмнение, което да може да надвие съпротивата. Дързостта винаги ще победи страха. Тя обръща страха в бяг, карайки го да реагира по начина, по който той би накарал нас: да бяга изплашен колкото се може по-бързо и по-далеч.

Този войн живее у всеки един от нас, независимо дали сме открили присъствието му, или не. Макар боеца да е силен и мощен, той не може да освободи сам себе си. Съществува само един ключ, който може да отключи вратата и да развърже мощта и демонстрирането на дързост: ВЯРА.

Вярата е сила сама по себе си, а без нея ние не можем да угодим на Бога. И така, къде е връзката тук? Ако е невъзможно да се угоди на Бога без вяра, то тогава това ми дава да разбера, че вярата не само въплъщава ключа за вратата към дързостта, но тя в действителност отваря вратата към цялото Царство!

Наложително е да признаем, че има решение, което трябва да се вземе. Ние не можем повече да прескачаме оградата или да смотаем нуждата от решение под килима на традицията, представяйки си, че не се изисква някакъв избор. Приемане на поражението е да живеем под стандарта, според който Бог е възнамерил да живеем. Просто .защото планината ни изглежда твърде висока за достигане, ние с благодат приемаме осъдителното „Ти никога няма да успееш!“ – Защо приемаме това? Защото друго човешко същество е казало така ли? Или може би защото статистиката показва това? Вероятно, просто е по-лесно, защото няма да упражним толкова много време и енергия, отколкото ако се предадем докато сме още в началото.

Един самодоволен начин на живот е белега за някой, който е владян от страх. Ако ние не владеем страха, той ще владее нас. Самодоволството е последното място, където трябва да търсиш вяра, а по-нататък и за дързост. Никога не ще имаш способността да използваш твоята вяра, за да отключиш вратата към дързостта, ако избереш да си останеш там, където си неподвижен, в едно духовно разхвърляно състояние на ума. Ти трябва да решиш да бъдеш смел, трябва да решиш да бъдеш храбър, трябва да решиш абсолютно да бъдеш дързостен! Достатъчно дързостен, за да застанеш пред лицето на неуспеха и въпреки всичко да се усмихваш. Всичко, което се опитваш да постигнеш не винаги ще бъде успешно, но преодоляването на страха от неуспеха е истински успех!

На всеки човек на тази планета, включително на теб и на мен, ни е дадена възможност да изберем какво искаме в живота. Ако открием даващия живот, ще открием и даровете, които Той вече ти е дал.

Има една история за баща, който казал на своя син: „Прочети тази книга и ще откриеш, че мечтите ти ще се сбъднат“. Синът взел книгата и започнал да я чете, но не можал да разбере въведението на книгата за това, той оставил книгата и повече не похванал да я чете, докато бащата казал: „Сине, виждам, че не четеш книгата“. Синът отговорил: „Откъде знаеш?“

„Защото не използваш подаръка в книгата. Чети я сине“, казал бащата. Но, синът продължил по своя вечен път, пренебрегвайки книгата. Един ден той казал на своя баща: „Ти си много преуспяващ и богат, наслаждаваш се на толкова много от благата на живота. Дай ми моля те част от твоето богатство. Аз съм беден, окаян, нещастен и съвсем съсипан“.

Бащата попитал: „Все още ли четеш книгата?“

Синът излъгал и казал: „Да, но нищо не успях да извлека от нея“.

Бащата се усмихнал и казал: „Ти не беше честен или към мен или към себе си“.

И така, спорът продължил, докато бащата завършил със следното изказване: „Прочети книгата и тогава ще живееш в богатство, щастие и мъдрост“. Синът се съгласил да направи това, но никога не го направил. Години по-късно той умрял като един много беден джентълмен, а всички които познавали семейството мислели, че баща му бил жесток, тъй като бил богат човек, който имал толкова мъдрост, колкото и пари.

Синът имал едно малко момче, което преглеждайки книгите на баща си, открило книгата, която неговия дядо бил предложил на баща му. Малкото момче разбрало, че това е татковата книга. Искайки да си играе на татко, започнало да прелиства страниците една по една. Когато стигнало до последната страница на книгата, действайки като че ли наистина чете, то открило едно завещание и един голям чек на името на бащата и децата му. Толкова много богатство имало в този чек, че щяло да го направи един от най-богатите хора в света. В действителност синът, който умрял, щял да бъде по-богат дори и от своя баща.

Малкото момченце взело чека и го показало на дядо си. Дядото попитал: „И така, ти прочете книгата, така ли?“ Малкото момче казало: „Да точно, както татко“. А дядото отвърнал, „Не, татко ти никога не прочете тази книга“.

Даровете са ни дадени свободно, за да отключим вратата за проблемите на живота, но ти трябва да прочетеш книгата. В книгата има подаръци като:

МЪДРОСТ, ОПРОЩЕНИЕ с ЛЮБОВ

БЛАГОДАТ с НАДЕЖДА, ВЛОЖЕНА ПРАВЕДНОСТ,

ИЗЦЕЛЕНИЕ, ЗНАНИЕ с ВЯРА.

Моля да ми позволите да споделя малко информация относно моя произход и християнско наследство. Аз съм роден и отгледан в дома на пастор. Моят баща беше доста прогресивен като лидер, а моята майка беше певица и пишеше песни, много музикално талантлива. Имам двама по-малки братя и една сестра. Цялото ни семейство винаги е било, а и продължава да бъде много активно в служение.

Аз станах активен в служение през моите ранни юношески години и развих едно много успешно служение в нашата църква. Когато пораснах, започнах да пътувам и да проповядвам по целите Съединени Щати. Аз имах успех като евангелизатор в кръговете от хора, между които се движех. Аз не постигнах този успех с мои собствени заслуги, но аз открих още в ранната си възраст, това което понякога ми е изглеждало като сложна и погрешно разбирана тайна. Изглеждаше, като че ли изпадах в позиция, на която някои гледаха като арогантна, а други я виждаха като смирение. Не си спомням с точност каква беше възрастта ми, когато това започна, но то беше част от този, който съм откакто се помня.

Във всяка фраза на служение, в която се впусках, аз откривах тази тайнствена сила да ме подтиква все напред. Струва ми се бихте могли да кажете, че съм прочел книгата. Но това беше нещо, далеч по-ценно от колкото всяко богатство, което бих могъл да придобия. Между другото, това е особеност, която винаги ще откриете във всяко успешно човешко същество – християнин или нехристиянин. Това е и самото естество или личност на Бога.

Аз говоря за ДЪРЗОСТ.

Дързостта е определена като храбра, смела, предизвикателна, уверена и безстрашна. Нека прибавя тук, че човекът е направен по образа на Бог; не само християните, но всеки човек е направен по образа на Бог, вярващ или невярващ. По тази причина не е изненадващо, че могат да се срещнат повече дързостни невярващи, отколкото дързостни вярващи.

Макар дързостта да е Божествена особеност, някои намират, че в света има по-дързостни хора, отколкото в църквата. Особено през последното десетилетие, се вижда че световната система така силно и бързо е подкарала, че се явява да изпреварва сама себе си! Знанието е станало приоритет. Макар че знанието е добро нещо, оказва се, че ние нямаме мъдростта да разберем какво да правим със знанието, което сме придобили. Знание е едно от съществените неща, които липсват на църквата. Словото ни казва, че хората загиват поради липса на знание, или те просто стават „прегазени“. Ако се протягаш към ръката на знанието ти трябва да достигнеш и ръката на мъдростта. Те са винаги заедно, ръка за ръка. Книгата Притчи непрекъснато ни казва да се молим за мъдрост, да я обличаме и носим като дреха, или да я вържем около врата си като скъпоценно украшение, или дори да я носим на главите си като венец или корона.

Предполагам, че бихте могли да съпоставите знанието, мъдростта със спасението и Святия Дух. Знанието може да бъде спасение за вас. Живота на някои преминава само в спасение и знание, но други се наслаждават на живота със Святия Дух и с мъдрост. Бог ще ни даде мъдрост, според нашите молитвени депозити, които инвестираме в Царството на Бога.

Да, повече от ясно е, че трябва да се вземе едно решение, но докато не признаеш нуждата от него, то би било загуба на време да продължаваш да четеш по-нататък. Има едно липсващо от мозайката парче, една все още не прибавена съставна част. Има подробности, които трябва да бъдат казани, инструкции – да бъдат дадени, мостове – да бъдат преминати и тайни – да бъдат разкрити.

Съществува едно закопано съкровище, което всеки един от нас трябва да открие, а аз ще ти дам един ключ. Той е скрит вътре в теб. Аз започнах това търсене като малко момче и колкото по-дълбоко отивам, повече откривам. И това, което съм намерил е безкрайно.

Търсенето започва, когато донесем всичко, което имаме при Бога. Ти направил ли си това? Готов ли си отново да пожертваш себе си? Истинската дързост може да бъде основана единствено върху солидната основа; основа, която е била положена чрез жертва, покаяние и време прекарано с Бога.

Желаеш ли да имаш дързост? Ела при олтара.

следваща глава 2 - Ела при олтара