Съдържание Цялата книга на една страница

II – ИЗГРАЖДАНЕ НА ДУХОВЕН НАЧИН НА МИСЛЕНЕ – 11 – НАЧИНИТЕ, ЧРЕЗ КОИТО БОГ НИ НАСЪРЧАВА ДА МИСЛИМ ДУХОВНО

Духовният начин на мислене произтича и се състои от чувство на наслада от духовното: Това, което обичаме, е онова, което ни владее. Големият двубой между небето и земята е кое от двете ще привлече нашата любов по-силно. Този, който притежава нашата любов, ни притежава напълно; нищо друго, само любовта може да ни накара да отдадем себе си напълно. Нашата любов е като кормилото на кораб – накъдето се завърти натам се насочва и корабът.

Не е никак чудно, че светът се опитва да грабне любовта ни. На него му се налага да привлича нашето преклонение сега, защото приближава към своя край. Но е наистина чудно, че Бог също се стреми към нашата любов (Притчи 23:26). Затова искам да ви предложа начини, които ще ви помогнат да пренасочвате своята любов от света към Бога. Да пренебрегнете това, което Бог внушава чрез действията Си по света, означава да се отнесете с презрение към Неговата мъдрост.

Бог много недвусмислено казва, че сравнени с духовните неща, нещата от този живот имат по-малко значение. По времето преди грехът да влезе в света, Бог каза, че светът е нещо много добро. Но сега поради греха, светът е под проклятие. Християните са настойчиво съветвани да не обичат света (I Йоан 2:15-17). Бог съвсем ясно казва, че светът не е достоен за нашата любов поради няколко причини.

Например истинската природа на света се разкрива в отношението му към живота на Христос. Неговият живот е безгрешен и съвършен, но светът го отхвърля. Отхвърлянето на Христос ясно разкрива гнилите принципи на света. Възможно ли е вярващите да обичат ценностите и възгледите, които разпъват техния Господ?

По-нататък Бог изявява природата на света чрез начина, по които той се отнася към апостолите. Не мислите ли, че светът би трябвало да приеме с радост тези, които поставят основите на славното Божие царство на земята? Но апостолите живеят и умират в бедност и гонения (I Коринтяни 4:11-13).

Можем също така да разгледаме как Бог показва Своето презрение към този грешен свят чрез факта, че толкова често Той дава на невярващите богатството и властта. Никой не би приел за ценни нещата, които един разумен човек хвърля на свинете! Някой от най-богатите и облечени с власт хора на земята са невярващи и нечестиви. Нима това не говори за пренебрежението на Бога към богатствата на този свят? Ако всички те сами по себе си са много ценни, нима Бог няма да ги даде на хората, които обича?

Уверявам ви, че земните неща могат да се използват и по правилен начин. Проблемът възниква, когато хората нямат никаква представа за правилната употреба на богатствата. Според мен само духовно мислещите имат мъдростта да я открият. Те ще разпознаят опасността прекалено да обичат земните неща. Няма да се безпокоят и тревожат в желанието си да получат всичко за себе си, защото ще знаят, че никое благо на земята не им принадлежи, а им е дадено на заем, за да го употребят правилно.

Отношението на вярващите към нещата от света е добър показател за тяхното духовно мислене. Човек няма да се интересува от света, само ако е силно привързан към духовните неща. За да мисли за определено нещо по-малко, човек трябва да мисли повече за нещо друго.

Нашата любов към земните неща трябва строго да се възпитава. Как бихме могли да обичаме това, за което Бог казва, че е достойно за презрение? Любовта ни към света няма да избледнее от само себе си. Ние съзнателно трябва да й пречим да ни ръководи. Единственото, което трябва да ни ръководи, е Божието слово (I Йоан 2:5).

Християните могат да изглеждат много ревностни, но ако те обичат и света, този факт – не техния плам – е истинското мерило за духовността им. Тогава как да разберем дали наистина обичаме духовните неща? Това ще е темата на следващата глава.