Съдържание Цялата книга на една страница

I – СЪЩНОСТТА НА ДУХОВНИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ – 1 – ПОЯСНЕНИЕ ВЪРХУ РИМЛЯНИ 8:6

“Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване – живот и мир” (СИ)

Живот…мир…смърт! Кой не би предпочел живота и мира? Но те, казва апостол Павел, постигат само човека, чиито разум се стреми към духовното. Отсъствието на духовна нагласа е равносилно на смърт. Апостол Павел не посочва трета възможност. Тогава какво представлява духовната нагласа? Какво се има предвид под живот и мир? Как да разберем дали мислим духовно или не? Това са въпросите, които искам да се опитам да разгледам в настоящата книга.

Тези въпроси не са лесни, защото често усещаме върху себе си едновременно влиянието както на стремежа към духовното, така и на стремежа към плътското. Християните постоянно ще съзнават непрестанната борба между двете ( Галатяни 5:17). Как можем да разберем какъв е действителният стремеж на ума ни? Как можем да сме сигурни, че не се самозаблуждаваме? Ако сме завладени от копнеж по плътското, не сме в състояние да угодим на Бога (Римляни 8:8), откъдето следва, че ще умрем (Римляни 8:13). Картината е доста черна в сравнение с живота и мира!

Какво разбира апостол Павел под “духовно мъдруване” (СИ), “копнеж към духовното” (РИ)? Думата “дух” в писанието се отнася или до “Святия Дух” (както е в Римляни 8:9), или до новият духовен живот, породен у вярващия от Святия Дух (като е в Йоан 3:6). Според мен, под “копнеж към духовното” тук апостол Павел разбира “действието на новия духовен живот у вярващия”.

Този нов духовен живот подтиква вярващия да мисли и да се наслаждава на духовното; нещо, което преди да стане християнин никога не му е било навик! Невярващите обичат само нещата от света, а тези, които вече са повярвали, поставят по-високо обичта към Божиите неща.

Можем да определим стремежа към духовното като съставен от три елемента: разумът, винаги насочващ активно мислите към духовното; нарастващата любов към духовното; истинското чувство на удовлетворение, породено от духовното и изпитвано от вярващия.

В разглеждания стих ап. Павел определя духовният начин на мислене като основно отличителна характеристика на вярващия и изтъква, че само той води към живот и мир. Значи трябва да е жизненоважен!

Може би ще ни е полезно да погледнем набързо какво представлява стремежът към плътското. Тогава ще можем по-добре да оценим стойността на духовната нагласа. Например, когато хората се стремят към земното, любовта към земните неща преобладава в ума им. В тях няма любов към духовното. Дори и истинските християни понякога обичат прекалено някои неща от този свят. Тогава се влошава здравето на техния духовен живот. Нямат мира, присъщ на ненакърнения духовен живот. Някои хора знаят за духовните неща, но не ги търсят. Във всички тези примери стремежът към земното се разкрива като враг на стремежа към духовното.

Ето защо мисля, че онези, които нямат желание да достигнат възможно най-високата точка на духовна нагласа и се задоволяват с по-малко, не представят реални доказателства, че са истински вярващи.

Възможно е подобни хора да имат духовен живот, но те няма да изпитат Божия мир. Може дори да се самозалъгват и изобщо да не притежават духовен живот.