Съдържание Цялата книга на една страница

9 – ДУХОВНОТО МИСЛЕНЕ ЗА БОГА – ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Искам да ви дам някой конкретни примери какво трябва да мислим относно Бога. Например трябва често да мислим за съществуването на Бога (Евреи 11:6). Основания за вярването, че Бог съществува, можем да извличаме от природата и от действието на своята съвест. Вярващите имат далеч по-силно убеждение в съществуването на Бога, защото тяхната вяра приема цялото библейско откровение за Него.

Около нас цари такъв атеизъм, че е необходимо да предпазваме душите си като често мислим за вярата си в съществуването на Бога. Начините, по които невярващите разбират събитията по земята, са толкова объркани, че християните могат да се повлияят от тяхното мислене (Псалм 73:2-17). Когато Сатана ги изкушава да се съмняват в реалността на Бога, трябва незабавно да се направят две неща.

Нужно е веднага да отблъснем клеветите на Сатана (Матей 16:23). Ако някой постави в джоба ви взривно устройство, нима ще губите време дали ще ви изгори или не? Веднага ще го отхвърлите! Отнасяйте се по същия начин към огнените стрели на Сатана.

След това трябва незабавно да си припомним своето първо духовно преживяване в познаването на Бога. Както казах по-рано, в творението и в съвестта човек може да открие основания, за да подкрепи вярата си в Бога. Но това не са аргументи, които се използват при атаките на Сатана, защото в такива моменти нашите умове не могат да разсъждават трезво. Затова трябва да използваме щита на вярата и да си спомним как сме изпитали Божието присъствие и сила. На хората, които се опитват да отрекат чудото, което са преживели, слепецът от Йоан 9 глава. Просто казва: “едно зная, че бях сляп, а сега виждам.”Действително преживяното е най-добрата защита срещу съмненията.

Вярно е, че когато започнем да мислим за съществуването на Бога, ние се опитваме да се възхищаваме на нещо, което не сме в състояние да разберем напълно. При все това именно тази неспособност да прозрем изцяло трябва да разпалва изумлението ни и възхищението ни пред това уникално Същество. И ако намираме, че обхватът на безкрайната същност на Бога е прекалено сложен за проумяване, тогава поне можем да мислим за някой практични последици от безкрайните Му съвършенства.

Като втори пример, нека ви предложа да мислите за факта, че Бог присъства навсякъде и знае всичко, което се случва. Вникването в тези истини може да има практична полза за вярващите.

В компанията на невярващи(към която не бива да се стремим, освен ако не се налага) или в положение на изкушение, хората с духовна нагласа могат да се предпазят като постоянно си напомнят факта, че там присъства и всезнаещия Бог.

Когато вярващите са сами и по някакъв начин са изкушени да съгрешат без да ги види някой, тогава знанието, че Бог е навсякъде, ще ги предпази от греха.

Периодите на големите беди и затруднения също са време, когато вярващите могат да си помогнат много като си спомнят за Божието присъствие (II Тимотей 4:16-17). Понякога вярващите попадат в случайни събития или биват измъкнати от тях по забележителен начин. И това е време, когато е полезно да си спомним: “Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел” (Битие 28:16).

Като трети пример как да мислим за Бога, бих предложил на вярващите да мислят често за Божията сила. Ако съзнанието им не е заето с мисли за всемогъщата сила на Бога, те никога няма да изпитат истинския мир на ума и утеха на душата (Псалм 62:11). Ако не мислят за Божието могъщество, вярващите ще започнат много да се безпокоят за нещата, които им се случват. Винаги, когато почувстват, че злото в света заплашва Църквата, те отново трябва да разсъждават и за все още неизпълнените Божии обещания към Църквата. Ако не са уверени в Божията сила, християните могат да изгубят своята сигурност за бъдещето на Църквата.

Мисълта за преживяването на смъртта може да ни плаши в голяма степен, освен ако не се доверим, че Божията сила е в състояние да опази нашите духове и в крайна сметка да възкреси телата ни. Да умреш без страх изисква пълна убеденост във всемогъщата сила на Бога.

Именно в този аспект на духовната нагласа много от нас могат да се провалят. По-лесно ни е да изпълняваме видимите християнски задължения и дори да избягваме отявлени грехове, отколкото да изпитваме вътрешно наслаждение в Бога. Все пак това е същността на истинското християнство. Точно това значи да вървиш в Бога. Нека не се заблуждаваме – ако не сме изпълнени със святи мисли, в деня на изпитанието всичко останало, което правим, няма да успее да ни помогне. Независимо от това, някой от вас може да мислят, че такова духовно мислене е прекалено трудно за тях. Затова в следващата глава ще се опитам да помогна на тези хора с още съвети.