Съдържание Цялата книга на една страница

7 – ДУХОВНОТО МИСЛЕНЕ ЗА ХРИСТОС

По този въпрос ще бъда кратък, защото съм написал цяла книга за размишленията относно славата на Христос.

Навярно би било полезно да се спрем на някой практични въпроси. Например нашият мир с Бога зависи от това, което Христос е направил за нас. И ние Го обичаме за това. Още повече ние се радваме, че сега Той е прославен в небесата! Очакваме да бъдем с Него там, ако не се радваме да сме с Него тук. Познавам хора, които се тревожат, когато Христос отсъства от мислите им прекалено дълго. За съжаление повечето хора, които познавам мислят много рядко за Него.

Важно е да мислим за Христос по библейски. Нищо в библията не предполага, че за да мислим за Него, трябва да разполагаме с разпятие или че за да стимулираме мислите си за Него, трябва да посещаваме определени места. Нужно е да сме уверени, че самите средства, които използваме за да се настройваме за размисъл, са духовни. Постоянно се молете за помощта на Святия Дух. Четете пасажите от Писанието, които говорят за Христос и мислете върху тях.

Между Христос и вярващите съществува истинско общение. То става, когато вярващите са духовно вглъбени по библейски начин. Тези, които сеят такива семена, ще пожънат богата реколта! Те подготвят най-добре вярващите да приемат Христовото учение (Откровение 3:20). Отсъствието на подобни разсъждения непременно ще доведе до изгубване на радостта в Христос. Понякога християните са твърде заети, понякога –твърде безотговорни, а друг път – духовно студени. А така едва ли ще увеличат духовната си радост (Песен на песните 5:2-3)!

За Христовата слава на небето трябва да мислим сега. Като чудесна личност, едновременно божествена и човешка, Неговите молитви за Църквата не могат да се провалят. Щом числото на Църквата Му се изпълни, ще видим славата Му, когато дойде да съди света.

Не ме разбирайте погрешно. Да разсъждаваме духовно не значи просто да си рецитираме познати факти. Духовната нагласа значи да изпитваме наслаждение от тях.

Накрая, мисленето за вечната слава на Христос е най-добрият начин да устояваме на трудностите в земния живот. За нас е привилегия да страдаме според Божията воля (Филипяни 1:29). Но единственият начин, при който можем да издържим на трудностите с радост, е като постоянно им противопоставяме перспективата на своята бъдеща слава с Христос. Другите многобройни начини, с които хората се опитват да си помогнат, за да посрещнат трудностите, са като лекарство, което облекчава болката временно, а след това ни връща в предишното състояние.

Понякога страданията стават толкова изтощителни, защото изглеждат безкрайни. Тогава има само един източник на утеха – когато съзнанието ни е изпълнено с мисли за невижданата слава на вечността с Христос, тогава ще сме в състояние да разберем, че дори това страдание е “временна лека скръб” (II Коринтяни 4:17 – ВЕРЕН).