Съдържание Цялата книга на една страница

6 – КАК ДА МИСЛИМ ЗА ДУХОВНОТО

Макар духовната нагласа да има реални преимущества, откриваме, че е трудно да я постигнем. Искам да предложа няколко полезни съвета. Трябва да сме сигурни, например, че когато мислим за небето, заставаме на основата на верни факти. Представите на някой хора за небето са просто фантазиране!

Необходимо е да съзнаваме, че небето е мястото, където ще бъдем освободени напълно от всички безпокойства. Но помнете, че за вярващите това не значи просто свобода от болести, бедност и други затруднения, идващи отвън. Небето е свобода от нещо много по-лошо от тях- то е пълна свобода от греха и от последствията му. Не мога да си представя нещо по-ободряващо от това! Християните често се разочароват, когато откриват, че греховността продължава да им въздейства. Ето защо признак за духовна нагласа е когато мисълта за пълната свобода от греха носи удовлетворение. Дори и най-смиреният християнин, който искрено съжалява за греховете си, може да се радва на чувството, което носят подобни мисли.

За разлика от споменатата представа за небето, много хора имат погрешни представи. За тях небето е място, където безкрайно ще се наслаждават на всички земни занимания, които и сега ги привличат. В тяхното небе няма нищо духовно. Това, което си представят не е библейско. Фантазиите им нямат нищо общо с истинското понятие за рая! Други пък приемат, че е мястото, където нашите души ще бъдат напълно запленени от красотата и добротата на божественото Същество. Това е отчасти вярно, но не е цялата истина.

Като основна наслада на небето Писанието сочи факта, че вярващите ще виждат славата на Христос и ще разбират мъдростта на всичко, което Бог е сторил за спасението на църквата. Днес чрез вяра имаме известни знания по въпроса, но на небето ще се разкрие цялостната им красота. Библията казва да очакваме именно такова небе и Святия Дух в нас ни подготвя за него. Другите представи за рая могат да се харесват както на най-лошите, така и на най-добрите сред невярващите, защото тези, които днес не знаят нищо за Божията благодат, няма да оценят Христовата слава след това. Устремените към духовното не искат небе, различно от това, по което Божията благодат в тях ги кара да копнеят!

След като сме се запознали с истинските факти за небето, трябва често да мислим за тях и за тяхното значение за нас. По такъв начин можем да засилваме своя копнеж по духовното. “А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава” (II Коринтяни 3:18). Тези мисли са признак, че наистина копнеем да бъдем духовни, защото “гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти” (Матей 6:21). Полезно ще е ако изпитваме себе си чрез посочените средства. Ако не издържим проверката, това ще се дължи на една от следните две причини: или не познаваме истината за небето, или не изпитваме никаква радост, когато мислим за него, понеже ни липсва духовна нагласа.

Не е достатъчно само да разсъждаваме за истините за небето, но също така и да ги сравняваме с противоположното място – ада. Някой хора спорят дали той изобщо съществува. Други се страхуват, че наистина има ад и не желаят да мислят за него. Аз обаче се обръщам към истинските вярващи. Колкото повече мислят за вечните нещастия, толкова по-дълбоко ще благодарят на Бога за спасението, което Той милостиво им дава в Христос Исус.

Искам да направя две последни наблюдения относно мисленето върху духовни въпроси. Има периоди, в които поради слабост или изтощение е необикновено трудно да съберем мислите си. Съветвам ви, дори да не успявате да разсъждавате, не спирайте да опитвате! В рамките на деня се връщайте към задачата си отново и отново. Въздишайте в себе си всеки път, когато не успеете. Утешавайте се с пасажи от Писанието като Римляни 8:23-26.

Второ, уверете се, че не пилеете постигнатия до момента напредък в размислите си. Ако пренебрегнете навика за известно време, той скоро ще ви напусне. И което е по-лошо, ще започнете да се задоволявате с други неща вместо с духовните.