Съдържание Цялата книга на една страница

4 – ПРОВЕРКА НА ДУХОВНАТА НАГЛАСА

Вече видяхме, че духовните мисли не винаги са доказателство за наличие на духовна нагласа. Въпросът, който трябва да се постави, е дали умът ни изобилства с тях (II Петрово 1:8). Случайно появяващите се духовни мисли не говорят за нищо. Усещането за мир, което според Павел е следствие от копнежа по Духа, зависи от обема на духовните мисли в съзнанието ни.

Бог казва за невярващия, че “всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло” (Битие 6:5). Видимите грехове, които наблюдаваме в света около нас, не разкриват напълно колко лош е той. Истинското намерение на злото в него са многочислените зли мисли в умовете на невярващите.

Няма по-голямо доказателство за духовна нагласа от пълната промяна на постоянния поток от мисли. Изоставянето на определени грехове не е достатъчно – човек може да се излекува от една болест и въпреки това да умре от друга. Нужно е пълно възстановяване на здравето. Павел съветва вярващите в Ефес: “Изпълвайте се с Духа” (Ефесяни 5:18). Ако се стремим към духовното, ние ще сме изпълнени с мисли за духовното: тяхното изобилие е от значение.

Така че трябва да се запитаме, как можем да разберем дали притежаваме белега на духовния начин на мислене? Моят отговор е – прочетете Псалм 119 и помислете върху него. Вижте как Давид изразява своята несекваща наслада от Божия закон. Можете ли да кажете същото? Не се оправдавайте с думите: “Но Давид не е като останалите, ние не можем да се сравняваме с него.” Доколкото знам, ако имаме намерение да се радваме на блаженството, в което той се намира сега, ние трябва да сме като него! Библията е написана, за да покаже не само какви са били светиите тогава, но и какви трябва да са днес.

Нека ви предложа няколко правила, които да следваме при проверката. Например, каква част от всичките ни мисли принадлежи на духовното? Казваме, че основните ни цели са насочени към духовните, небесните и вечните неща. Не трябва ли мислите ни да отразяват точно тези ценности?

Помислете за момент върху приоритетите на невярващите. Техните житейски грижи заемат всичките им мисли. Често се казва, че колкото повече човек се ангажира в мислене за всекидневието, децата, бъдещото си благополучие, толкова по-добре. Но това не разкрива никаква духовна нагласа.

Навярно ще запитате, не трябва ли да мислим за духовното толкова много и толкова често колкото и за неизбежните неща от този живот? На това ще отговоря – ако искаме да се стремим истински към духовното, трябва да мислим повече и по-често. Какво бихте си помислили за човек, който пътува за далечна страна, където го очаква наследство, но през цялото време говори за незначителните неща, с които сега му се налага да се раздели? Спасителят ни забранява да се безпокоим за настоящия си живот сякаш нашия небесен Отец не може да се погрижи за нас. Нещата от този живот не бива да ангажират мислите ни в същата степен, в каквато ги ангажират духовните неща (Матей 6:31-33).

Освен това много от мислите на невярващите са безполезни и напразни, защото са породени от тяхната гордост, егоизъм и чувствени желания. Ако ме смятате за прекалено суров, когато казвам, че хората с духовна нагласа трябва да мислят повече и по-често за духовното, отколкото за обикновените земни неща, тогава преценете каква част от мислите ви са духовни и ги сравнете с безполезните мисли. Дали съзнателно отделяме повече време за духовното? Ако отговорът е не, можем ли да се наречем духовни?

Като следващо правило, нека ви попитам дали духовните мисли се появяват в тихо и свободно от други занимания време? Дори и най-заетите хора имат времена на спокойствие, независимо дали го искат или не. Миговете след събуждане или заспиване; или по време на пътуване, когато обстоятелствата ни заставят да сме сами. Когато копнеем за духовното, духовните мисли сами ще изпълват непринудено и редовно тези периоди (Второзаконие 6:7; Псалм 16:7-8). Ако не е така, нима това не е показателно, че духовните неща представляват незначителен интерес за ума ни?

За вярващите е правилно и полезно да имат редовно време, предназначено за духовен размисъл, но ако предположим, че през останалото време не изпитваме нужда от духовни мисли, дали тогава нагласата ни е духовна? Точно затова предлагам да направим проверка с правилото какво се случва, когато неочаквано се оказваме свободни от обикновените си занимания.

Третото правило, с което можем да се самопроверяваме, е въпроса дали тъгуваме за времето, когато сме могли да разсъждаваме върху духовни теми, но по някаква причина не сме го направили.

Дали се задоволяваме със заявлението, че пропускът е бил неизбежен и после забравяме всичко? По този начин ще пропускате все повече и повече възможности за мислене върху духовното, докато напълно изстинете за духовните въпроси.

Хората с истинска духовна нагласа на ума ще са натъжени, ако открият, че са пропуснали една възможност за духовно вглъбяване. “Колко глупаво от моя страна, ще кажат те, да пропусна такава възможност. Колко малко време съм мислил днес за Христос!” Малко съзнаваме каква радост, каква сигурност, каква готовност за небесното можем да изпитаме, ако използваме всяка предоставена възможност, за да мислим духовно!

Така установихме един от белезите на духовната нагласа- когато духовните мисли са непосредствени и многобройни и се появяват в ума по всяко време, тогава имаме основание да вярваме, че техният източник е духовно здравия ни ум.