Съдържание Цялата книга на една страница

3 – С ДУХОВНО МИСЛЕНЕ? НЕ НЕПРЕМЕННО!

Досега трябва да е станало ясно, че се нуждаем от начини за проверка, за да откриваме дали мислим духовно или не. Трябва да сме сигурни, че проверката е благонадеждна. Нека ви представя три надеждни критерии за духовност.

Например хората, които обичат да слушат хубави проповеди, не винаги се стремят към духовното. По времето на Христос много хора харесват Неговите поучения. Но както Исус казва в притчата за сеяча, веднага щом свърши проповедта, те забравят за чутото. Има хора, които са като почвата на канаристи места, почвата с тръни и бодили или много плитката почва (Матей 13:18-22).

От друга страна, не отричаме, че именно слушането на добри проповеди подпомага вярващите в най-голяма степен да се стремят към духовното. Но за разлика от онези, които са временно повлияни от проповедта, вярващите получават полза в три важни области: стимулира се тяхната вяра в Бога(не само знанията за Него), задоволяват се техните духовни нужди и се развиват духовните им разбирания.

Ще дам и друг пример – не винаги хората, които се молят с лекота, са духовно мислещи. Някой хора притежават дар слово по рождение, но този дар не доказва, че са духовни. Вродените дарби правят вярващите по-полезни в служба на Христос, но наред с дарбата у тях трябва да присъстват смирението, почитта към Бога и любовта. Голата пламенност на молитвата не е доказателство, че тя е продиктувана от духовна нагласа на ума. Пламенността може да е породена и от силното желание да получим нещо, от голямото безпокойство, в което се намираме, или от естественото ни умение да боравим с думите.

Въпреки това, ние не заключаваме, че всички пламенни молитви са малко или много неискрени. Това би било толкова глупаво, колкото да кажем, че след като оборския тор мирише, значи няма да го използваме! Естествените дарби не са безспорни белези на духовни стремежи, но могат да са от голяма полза за израстване на самото духовно мислене.

Как можем да се уверим, че нашите молитви са продиктувани от духовна нагласа? Навярно по няколко начина: като проверяваме своите вътрешни мотиви. Хората, които имат истинска християнска вяра, ще знаят дали мотивите им са искрени (I Йоан 5:10). Ако молитвата е наслада за вярващия, ако освежава духа му, успокоява мислите му и утешава съвестта му, тогава тя е истинска (Псалм 36:7-9). Когато молитвата не ни въздейства така, трябва смирено да се молим за това. Още повече, когато молитвата е придружена от копнеж да живеем в святост, тогава можем да кажем, че тя идва от духовен ум. Вярващите, които се молят правилно, ще живеят правилно и ще избягват от всичко, което може да попречи на тяхното благочестие.

Ако нашите молитви са проява на любовта ни към Христос, тогава можем да ги считаме за израз на духовна нагласа. И накрая, ако те са придружени от практически действия (Яков1:27), тогава можем да ги смятаме за искрени. Всеки, който се моли пламенно за другите, но не прави нищо, за да им помогне, не притежава духовен разум. Той прилича на пътепоказател, който указва пътя, но същевременно си остава на мястото!

Понякога истинските вярващи казват с тъга: “Не изпитвам радост от молитвата.” Липсата на радост не доказва непременно, че молитвите са само празни думи. Ако има тъгуване по липсващата радост, ако човекът поне от време навреме изпитва радост от молитвата и ако гледа на нейната липса като на предизвикателство да търси Бога повече, тогава не го оставяйте да спре да се моли! Истински търсещите хора рано или късно ще открият усещането за Божието присъствие в молитвата.

На трето място, понякога е вярно, че слушането на мислите на други вярващи, които разговарят за духовното, може да породи духовни мисли у човека. Тъжният факт е, че християните днес (т. е. по времето на Джон Оуен) разговарят прекалено малко за духовни неща, а много повече за големи грехове – колко нездрав е станал живота на християните. Ако духовните мисли се появяват само при външно въздействие, тогава те не произлизат от духовната нагласа на човека.

Можем да проверим себе си като се запитаме дали нашите духовни мисли са като посетители в хотел или като деца у дома. Когато в един хотел пристигат гости, настъпва временно оживление и приповдигнатост, но след време те си тръгват и биват забравени. После хотелът се подготвя за нови гости. Така е и със случайните религиозни мисли. Децата, обаче са част от дома. Когато не са в къщи, липсата им е осезаема. За храната и удобствата им се полагат постоянни грижи. Духовните мисли, които произлизат от действителна духовна нагласа, са като деца у дома- винаги очаквани и задължително търсени при отсъствие.