Съдържание Цялата книга на една страница

21 – ЖИВОТ И МИР!

Това, което ни остава сега след нашето проучване на думите на ап. Павел, е да разберем как нашата духовна нагласа носи живот и мир. Ще го разгледаме в две части: първо, какво се разбира под живот и мир и второ, как духовната нагласа може да представлява и двете.

Духовният живот на вярващите съдържа три огромни привилегии. Първата е привилегията да бъдат оправдани в Божиите очи (Римляни 5:17). Вярващите получават правото на вечен живот. След това е привилегията да притежават нова любов към духовното (Римляни 8:9). С помощта на силата на този нов вътрешен живот вярващите започват да се освещават и да израстват в святост. Святостта е плодът на новия живот в душата, съживена от Бога, и доказателството, че новият живот е получен. На трето място идва радостта от реалното всекидневно практикуване на този нов начин на живот. Утехата от това преживяване осмисля живота на християнина. Това според мен иска да каже Павел с думите, че копнежа на Духа е живот – той има предвид, че той е източникът на радостта в живота.

И мир…за вярващите е приготвен двоен мир. Те са в мир с Бога, защото заради Христос Бог ги счита за праведни. Той вече не е във вражда с тях. Освен това има и мир, който е плод на живота на Духа в тях – щедро и спокойно отношение на ума към другите хора и към житейските обстоятелства (Галатяни 5:22-23). Този мир е огромен източник на сила за вярващите, когато страдат, когато се тревожат или са преследвани (Псалм 119:165). Да познаваш от опит превъзходството на всички духовни неща означава да си в състояние да понесеш трудностите в живота спокойно (Йоан 16:33).

А сега към нашия втори въпрос – как духовната нагласа може да бъде едновременно живот и мир?

Предлагам някой отговори на този въпрос. Духовната нагласа е единственото средство, чрез което вярващите могат да съхранят своето усещане за Божията любов към тях. Въпреки, че спасението ни е единствено по благодат от Бога, а не чрез нашите усилия, последващото наслаждение в спасението изисква нашия упорит труд по прилагане на духовността. Безотговорността в тази област означава да изгубим смисъла на живота и мира (Песен на песните 5:2-3).

Причините, поради които духовната нагласа е толкова съществена в тази връзка, са, че тя е единственото отношение на ума, при което получаваме Божията любов, единственото отношение, което знае как да използва правилно духовните привилегии и единственото отношение, което може да ни предпази от властта на греховните влияния. Ясно е, следователно, защо липсата на стремеж да имаме духовно мислене е равносилно на загуба от радостното усещане от притежавания живот и мир.

От друга страна, духовната нагласа е единственият начин за изпълнение на християнските ни задължения. Ако умовете ни не са повлияни най-вече от духовното, вниманието ни много лесно може да се отклони в друга посока. Чувството за вина поради нашата греховност може така да ни обезвери, че да не успеем да запазим своята духовна нагласа.

Без твърдо и постоянно духовно отношение на ума лесно можем да се уморим, дори от духовните си задължения. Когато определено нещо носи постоянна радост, то никога няма да доведе до умора – най-малкото няма да се появи желание за отказване от съответните дейности.

Духовната нагласа е единственото, което прави човека винаги готов да реагира във всяка ситуация като Христос. Ако в нашите християнски задължения ни води обикновеното чувство на дълг, от тях няма да извлечем живот и мир. Нужен е ентусиазъм, а той идва само от духовното отношение на ума.

Накрая, безспорно духовната нагласа е най-близкото познаваемо на земята нещо, което говори за състоянието на небето. Като обновява душите ни, Святия Дух започва да ни прави като Христос, един процес на растеж, който завършва, когато стигнем при Него в слава. Така духовната нагласа сега е възможно най-доброто предвкусване на времето, когато ще бъдем съвършени!

Така че трябва да е истина, както казва апостолът, че “умът, контролиран от Духа, е живот и мир” (Римляни 8:6 – букв.).