Съдържание Цялата книга на една страница

20 – КАК ДА СТАНЕМ ДУХОВНО МИСЛЕЩИ

Време е да разгледаме някой практични начини как да станем духовно мислещи. Има няколко необходими условия, които трябва да се изпълнят.

Като начало, нашата любов към духовното трябва да е постоянна. Привързаността ни към определен предмет зависи от това доколко той извиква любовта ни. Ясно е, че ако искаме да развиваме духовното си мислене имаме нужда от една стабилна любов към духовните неща.

Отсъствието на подобна любов може да се дължи на няколко фактора. Например, ако в резултат на трудни житейски обстоятелства, вместо истинско духовно разбиране на материята, е имало само умствено одобрение, то при подобряване на обстоятелствата любовта към духовните неща ще изгуби своята значимост.

Освен това, хората, които не са истински обновени от Божия Дух, скоро започват да намират християнските задължения за уморителни, въпреки че в началото са привлечени от тях. Тези задължения започват да се сблъскват с естествените човешки отношения, които продължават да им въздействат.

В такъв случай нека никой от нас не се задоволява с една променлива любов към духовното. В тази област много хора се заблуждават. Пътят към духовната нагласа е непоколебима, постоянна любов към духовните неща (I Коринтяни 15:58).

Неизменната любов към духовните неща се поощрява, когато вярващите ги харесват. Вкусът на храната ни кара да искаме да ядем. Духовните неща са търсени, когато вярващите разбират, че те съответстват на техните потребности. Духовният “вкус” на духовните неща кара вярващите да ги желаят.

Ако хората са открили радост в това, че духовната истина се отнася конкретно за тях, те ще копнеят за повече, особено във време, когато като че ли насладата трудно се усеща. Телесната болест може да причини загуба на физическия ни апетит. Същото е и със здравето на душите ни, ако някакъв грях ни донесе духовна болест, тогава ще загубим сладостта на духовните неща. Но вярващите се стремят да възстановят здравето си и да се радват на миналите преживявания, когато духовните задължения и истини са били нещо добро.

Запомнете също така, че постоянната любов към духовното се стимулира от честото ни мислене за него. Никога не бихме предположили, че един човек изпитва искрена любов към нещо, за което мисли рядко. Колко много хора се преструват, че обичат Бога, при все че рядко се сещат за Него и никога не размишляват за словото Му!

Истинската непоколебима любов към духовните неща е в състояние да се съпротивлява на всяко изкушение, което ни подтиква да обичаме повече нещо друго. Изкушенията имат успех само ако им отдадем своята любов. Понякога Сатана поставя нечестиви мисли направо в съзнанието ни, но изкушенията са насочени главно към областите на нашите предпочитания. Това, което владее любовта ни, владее и нас.

Случва се да спорим, че не е грешно да обичаме земните неща, да отдаваме любовта си на друго “само този път” или само на това нещо. Понякога страхът, че ще ни се отнеме земното или дори живота, изглежда имат по-голямо влияние върху нас, отколкото любовта ни към духовното. Само силната неизменна любов към Божиите неща може да ни спаси от поддаването на изкушения като тези. За да устоим, трябва да се молим пламенно, да бдим зорко за греха, да вървим с вяра и да изпитваме себе си всеки ден.

Предимството на твърдата и постоянна любов към духовните неща, че с нея можем по-добре да устояваме на натиска на невярващия свят около нас. Всеки, който се захване с някаква важна задача, често мисли за нея и не си губи времето, като занимава мислите си с други, по-маловажни въпроси. Необходимо е неотклонно да следим всичко, което привлича физическите ни сетива и въображение, защото така ума ни се завлича далеч от духовното (Римляни 6:13). Съгласуваната и непрестанна любов към духовните неща е единствения път, за да държим под контрол онова, което ангажира съзнанието ни.

следваща глава 21 - ЖИВОТ И МИР!