Съдържание Цялата книга на една страница

2 – ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДУХОВНАТА НАГЛАСА НА УМА

През пролетта можем да видим дърветата, отрупани с цвят. Много скоро някой от цветчетата опадват и изчезват. Други остават на дървото и по-късно дават плод. Умовете на хората са затрупани с мисли както дърветата да отрупани с цвят. Много от тях не водят до нищо. Други раждат плодове – добри или лоши. Видът на нашите мисли е показателен дали мислим духовно или не. Човекът е такъв, каквито са и мислите в душата му (Притчи 23:7)!

Разумът, завладян от новия духовен живот, ражда духовни плодове. Както за плодородието на почвата се съди по това, дали културите растат добре, така и за нашия ум може да се съди по начина ни на мислене, най-вече във време на премеждия. Дали изпадаме в паника и забравяме Бога? Или съвсем естествено се обръщаме към Него за разрешение на проблемите си?

Има много случаи обаче, когато дори и невярващите изглежда имат духовни мисли. Например някои хора може да имат навик от време навреме да четат Библията, без обаче да прилагат наученото. Когато Бог и Божията воля се появяват в мислите само от време навреме, умът не притежава истинска духовна нагласа. Както Бог казва на Езекиил: “Те дохождат при тебе, както дохождат людете, та сядат пред тебе като Мои люде, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбата им.” (33:31).

Когато изведнъж връхлети голяма трудност или трагедия, на някой хора им се случва да се замислят и за духовното. Но след като затруднението приключи, те забравят решението си да търсят Бога. Все едно да разчиташ на внезапните бури, за да се снабдяваш с питейна вода. Когато бурята премине, водата свършва. Колко по-добре би било ако водата тече от непресъхващ извор! Новият духовен живот на вярващия, роден от Святия Дух, прилича на чист воден извор в ума му.

От друга страна, има хора, които започват да мислят за Бога само когато им се случват хубави неща. След известно време обаче духовният им интерес се изпарява. Те приличат на земя, която ражда само ако е добре наторена. Колко по-добре е когато истинският духовен стремеж ражда непрестанно духовни плодове!