Съдържание Цялата книга на една страница

18 – ПРИМЕР ЗА ДУХОВЕН УМ

Най-големият ни пример за духовен начин на мислене е Исус Христос (Филипяни 2:5). Наш дълг е като Исус Христос да бъдем направлявани от духовното мислене. Не смятам, че е възможно да се достигне подобно ниво на духовност без внимателно изучаване как е разкрит ума на Христос в Писанието.

Библията трябва да е нашето практично ръководство за изграждане на навика да мислим духовно. В нея е всичко, което трябва да знаем, както за вътрешните усилия за обучаване, така и за външните начини за изразяване на духовната нагласа. Когато указанията на Писанието се пренебрегват, истинските пътища към духовността се изместват от всевъзможни странни и глупави представи. Изглежда е по-лесно да убедиш хората да възприемат глупави суеверия и лишени от смисъл обреди, отколкото да се покоряват на заповедите, дадени от Бога.

Но даже искреното следване на библейското учение не може да доведе вярващите до духовното съвършенство (Филипяни 3:12). Тогава колко близо до съвършенството можем да стигнем? Ще спра на две неща.

Можем да достигнем до състояние, когато при всяка възможност сме готови да се радваме на духовните неща. Винаги трябва да сме гладни за тях. Ако небесните неща ни се струват несладки и безвкусни, тогава сме духовно болни. Нямам предвид удоволствието при представяне на духовните неща като съществени – представянето зависи от дарбите на представящия. Става дума за вкуса на самите духовни неща, които винаги трябва да ни се услаждат. На гладния и горчивите треви се виждат сладки!

Също така, когато чрез вяра достигнем до разбирането, че имаме определени задължения, трябва да сме готови да изпълняваме всички тях.

В случая с тези, чийто живот е променен от някакви обстоятелства, а не от обновлението на Святия Дух, положението е много различно. По всяка вероятност те невинаги ще изпитват глад за духовна храна (I Коринтяни 2:14). Лесно ще се поддават на суеверия и измислени учения, които не са библейски (Колосяни 2:18-19) и ще ги отведат към неправилно поклонение.

Това са причините, за да има толкова много лъжеучения и дори идолопоклонство в християнския свят. По някаква причина умовете на хората са повлияни от друго, а не от Божията благодат, както видяхме по-рано (глава 13). Те пренебрегват единственото, което са длъжни да следват, т.е. Писанието, и тяхната религия достига нивото, което небиблейските умове могат да оценят.

Дори и при истинските християни винаги съществува риск всяка грешка в духовното мислене да ги отведе към началото на тяхното отпадане. Тях ще ги съхрани само истината, че духовното обновление прави Христос привлекателен за тях. Както всичката светлина и топлина идват от слънцето, така и цялата духовна нагласа идва от Него.