Съдържание Цялата книга на една страница

17 – ДУХОВНА КРИЗА

В предишните глави казах, че неуспехът в духовното израстване може да се дължи на нашето самодоволство! Но за духовната нагласа съществува един по-голям враг дори и от мързела. Това не е просто липсата на растеж, а духовния упадък.

Голяма част, ако не всички, които се новораждат, започват живота си на християни с голям ентусиазъм. Бог обича да вижда тази “първа любов”. Но понякога очевидната жизненост не е породена от обновена от Святия Дух душа, а от частично разпалено въображение. Когато годините на тези хора напреднат и те научат мъдростта на този свят, тяхната духовна нагласа залинява. Нека да разгледаме няколко форми на духовна слабост.

Слабостта може да се появи в резултат на изкушение. В трудности и изпитания вярващите могат да започнат да мислят, че Бог ги е изоставил (Исая 49:14). В действителност Той не ги е изоставил (Исая 49:15). Те са като пътник в нощта, който поради тъмнината се страхува, че е сбъркал пътя, като всъщност продължава да върви по верния път, макар и да не го вижда. Но това не е от сериозните видове упадък, за които възнамерявам да говоря.

Също така, като че ли по-сериозен е въпросът за загубата на физически способности у вярващия, която води до неспособност за изразяване на духовната любов. Това често се наблюдава при вярващите с наближаване на старостта. Но ако те са истински вярващи, подобна загуба не би представлявала проблем. Фактът, че вече не могат да правят онова, което са правели преди, е бреме за тях. Но намаляването на външната активност не означава намаляване на вътрешната наслада от святостта. В зрелите години се разкриват качества, като мъдрост и прозрение, така че обичайната загуба на външно изразените способности не е опасна.

Ако забележим, обаче, че у един възрастен вярващ нараства любовта към нещата от този свят, това не е от неговото съзряване, а от растящата сила на греха, който не е нищо друго, освен оскърбление за Господ Исус Христос и Святия Дух. Той може да доведе до възпитателно наказание от страна на Бога. Тези хора непременно ще загубят своята увереност, че са праведни пред Бога. А подобно явление може дори да покаже, че те никога не са били истински християни (Йоан 15:6).

Помислете, първо, каква мъка и скръб ви е донесла загубата на духовната ви жизненост. Това ще породи омраза към кризата. После си припомнете, че макар Писанието да съдържа много остри думи срещу отстъплението от вярата, то също така включва и специално насърчение и обещания за тези, които се върнат при Бога (Еремия 3:12-14; Осия14:4).

Накрая, бъдете настойчиви и старателни в стремежа си да възстановите духовната си нагласа сега. Днес може да е единствената ви възможност да го сторите! Радвайте се, че душата, която веднъж е обновена от Святия Дух, може да стане духовна. Първото обновление прави възможно възстановяването на душата отново и отново.