Съдържание Цялата книга на една страница

16 – ИЗРАСТВАНЕ В ДУХОВНАТА НАГЛАСА

Вече видяхме, че понякога животът на хората се променя от определени обстоятелства, през които преминават. Подобни изменения се различават от измененията, причинени от духовното обновление. Също така се спряхме и на част от различията между тях (глави 12,13 и 14). Една от най-големите разлики, на която смятам да се спра сега е, че истинското духовно обновление се получава чрез вяра. Другите видове промени почиват на основата на въображението.

Истинското духовно обновление става под ръководството на вярата. Тоест вярата подсказва на вярващия какво да обича. Всяка стъпка, която не е породена от любов, обучена от вярата, не принадлежи на духовната нагласа (Евреи 11:6). Хора, които са разобличени за своята греховност пред Бога, но не притежават вяра в Христос за спасението си, съвсем скоро или ще забравят за изобличението, или ще прибягнат към някакво суеверно поведение, представяйки си, че със собствени усилия могат да отмахнат вината си.

Вярата е средство, чрез което вярващите разбират и обичат духовните истини, в които обикновеният човешки разум не вижда нищо привлекателно (Еклесиаст 1:17-19). Оттук, колкото повече проумяваме чрез вяра, толкова по-силно расте нашата любов и посвещение на духовната истина. Ставаме по-духовни (II Коринтяни 3:18). Както восъка приема и запазва образа на печата, така и вярващите започват да приличат на това, което обичат. Сравнете онези невярващи, за които пише Петър, чийто похотлив изглед издава обичания от тях грях (II Петрово 2:14). Ние се преобразяваме в това, което обичаме – без значение дали е добро или порочно.

Понякога може да изглежда, че нашият напредък в духовното мислене е твърде бавен. Любовта ни към духовното е като храст в пустинята, който едва доловимо расте. Това може да се дължи на факта, че сме доволни от сегашното си ниво на духовност. Вярваме, че сме новородени (и това може да е истина), но не полагаме никакви усилия, за да израстваме, за да ставаме по-святи, и по-христоподобни. Подобно на беглец, който бяга от проблемите в една страна, само за да влезе в границата на съседната и да бъде малко по-добре от преди.

Благовестието обещава прощение на греховете на вярващите и още нещо – обещава мир, радост, духовна сила, увереност и светла надежда. В своя духовен път много християни отиват малко по-далеч от прощението. Те постъпват глупаво като се задоволяват с малкото, когато пред тях лежи много. Това е повече от глупаво, защото да се задоволиш с малкото, когато можеш да имаш много, е отричане на учението на Спасителя, че дребното синапово семе ще се превърне в огромно дърво. Тяхното поведение също така отрича чудесните обещания на Стария Завет, които говорят, че царството на евангелската благодат ще бъде прекрасно (Псалм 92:13-15; Исая 40:28-31).

Липсата на растеж е равносилно на презрително отношение към благодатта, мъдростта и верността на нашия Бог, който ни обещава да преживеем голяма слава. Освен това то е белег на неверие и егоизъм. Приемаме прощението, но няма да посветим себе си на нищо повече! Нима подобно отношение не позори благовестието? Нима не кара света да се отнася с присмех към християните?

Нека наблегна, че не бива да се очаква такова отношение на задоволство от нищожната духовна опитност да породи чувство на духовен мир. Израстването в духовния начин на мислене е трудно, но често трудността възниква от факта, че искаме да запазим в живота си несъвместими с духовността неща. С други думи, трудностите идват от самите нас, а не от духовността. Ние не желаем да отхвърлим всяка тегота (Евреи 12:1).

Трудността може да се дължи и на това, че постоянно мислим за началото на своя духовен път и не полагаме усилия да продължим напред (Евреи 5:12-14). Освен това тя може да се породи и от наличието на грехове вътре в нас. Имам предвид неща като безгрижие, пренебрежение, мързел или отдаване на определен лош навик. В такива случаи напразно ще търсим духовния растеж. Тогава имаме нужда не от освежително питие, а от сериозна операция!

Тъй като става дума за по-сериозен спад в духовната нагласа, трябва да се спра на един-два въпроса. Например хората често се заблуждават за сериозността на подобни кризи. Те сами се уверяват, че са само под влиянието на някой грях, но в същото време отговарят на всички останали духовни изисквания. Но един грях, в който съзнателно се търси удоволствие, разрушава душата, колкото хиляди грехове (Яков 2:10-11). Във всеки случай човек не е в състояние да се ограничи само в един грях. Погрешно е и да се предполага, че можеш истински да обичаш Бога, като същевременно допускаш определен грях в живота си (I Йоан 2:15). Там, където Бог не е обичан повече от всичко, Той изобщо не е обичан. Също толкова неправилно е да се приема, че макар да си позволяваме да съгрешаваме сега, по-нататък ще престанем. Онзи, който сега не желае да избягва всеки грях, не е истински готов да го избягва и вероятно никога няма да го остави.

Тази самозаблуда е сериозна, защото се стреми да замъгли опасните сривове в духовното мислене. Измамата се появява от самата същност на хората, а не отвън и следователно е признак на поквара. С предположението, че един ден ще поправят проблема, такива хора разкриват колко малко съзнават опасността, в която се намират. Възстановяването след отдръпване от вярата е най-трудното нещо, което е по силите на един християнин.

Сега нека да дам няколко съвета на онези, които жадуват да излязат от духовната криза. Ако започнете с припомняне на “първата си любов” и я сравните със сегашното си положение, ще бъдете подтикнати да се върнете при Бога. Бог помни тази “първа любов” с радост (Еремия 2:2) и ако го осъзнаете то ще ви насърчи. Много от светиите в Стария Завет – и особено псалмопевецът – се насърчават в изпитанията, като си припомнят миналите благословения (виж напр. Псалм 42:4).

Ако не израствате духовно, тогава или Бог никога не е работил в душата ви, или чрез пренебрежение към духовното толкова сте закоравели, че вече обикновените начини не са подходящи, за да ви възпират от отстъплението. Тук нямам предвид ситуациите, при които хората са доволно от състоянието си. Загрижен съм да помогна на тези, които тъгуват и са обременени от своя духовен срив.

следваща глава 17 - ДУХОВНА КРИЗА