Съдържание Цялата книга на една страница

15 – ИСТИНСКОТО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ОТ ПОКЛОНЕНИЕТО

Във всички елементи на поклонението на Бога духовно мислещите хора намират радост, без която не биха могли да живеят. Точно затова има толкова много мъченици – те предпочитат да умрат отколкото да спрат да се покланят на Бога. На много места Давид изразява копнежа, изпитван от духовно мислещите хора, когато им се отнема възможността да се поклонят (Псалм 42:1-4; 63:1-5; 84:1-4). Още повече, че любовта на Исус Христос към отделните части на поклонението не се поставя под съмнение (Йоан 2:17).

Как духовните хора изпитват наслада от участието си в задълженията на християнското поклонение? Как тяхното отношение се различава от преживяванията на невярващите, които също намират богослужението за полезно? Искам да ви представя няколко области, където са налице съществени разлики между тези две групи.

Хората, в чийто живот е настъпила истинска духовна промяна, се наслаждават на отделните части на поклонението, защото откриват, че те поощряват тяхната вяра, любов и радост в Господа. Те не изпълняват просто една формалност. Самото извършване на нещо в Божието присъствие няма никаква стойност (Исая 1:11; Еремия 7:22-23). Всичко, което Бог ни заповяда да правим, не цели само извършване, а служи като средство за разпалване на любовта, доверието, насладата и страха от Господа. Това е преживяване на истински духовните. Преклонението за тях е инструмент за разгаряне на любовта им към Бога.

Онези, които не са претърпели духовно обновление, не вършат нищо друго, освен чиста формалност. Трагичното е, че подобно поведение оскърбява самия Бог, когото те си мислят, че радват, защото Той мрази лишените от смисъл действия. Но на тези хора не им остава нищо друго. Силата на собственото им неверие говори, че тяхното поклонение не е нищо друго, освен формалност (Исая 29:13-14).

За да избегнете механичното присъствие на богослужение, истинските вярващи се подготвят да извлекат най-голяма полза от предстоящото време. Те знаят, че вярата е единствения начин да се доближиш до Бога; че любовта е единствения начин да си сигурен, че Му се покоряваш; че преклонението и насладата са единствените начини да живееш близо до Него. Тези, които имат полза от поклонението, идват на него с очакване да приложат всичко това в душата си. Отиването на богослужение без да знаеш защо, без да те е грижа как, не е само пропуск да се възползваш от събитието, но на практика е още по-голямо отдалечаване от Бога.

Не познавам вярващ, който напредва духовно и същевременно пренебрегва общото поклонение. Следователно би било добре да помислим повече за същността на истинското поклонение. Като ни приканва към поклонение Бог цели да подхрани нашата вяра и любов. А това не става автоматично. Преди да посетим богослужението е нужно да се подготвим. Освен това, докато се покланяме се налага да използваме умовете и сърцата си (Еклесиаст 5:1-2). Толкова е лесно да се разсеем и да се съсредоточим повече във външната форма вместо в истинското съдържание и сила. Трябва да сме сигурни, че нашите богослужения съдържат само онова, което Бог изисква в словото Си. Източникът на всяко удовлетворение, получено при църковна церемония, която не е указана изрично в библията, е не вярата, а въображението.

Признавам, че от служението на едни хора може да се изпитва по-голяма наслада, отколкото от служението на други. Това не зависи толкова от различната степен на образование или стил, колкото от съответствието между нашите нужди и духовните дарби на едните и на другите. Но тези евентуални различия по отношение на поклонението не изменят факта, че удовлетворението от истинското богослужение се крие в това, че събужда и съживява вярата и любовта на духовно обновените хора. За всички останали единственото възможно удоволствие в поклонението е оценяването на отличните постижения на някой чисто човешки умения.

Втората причина за удовлетворението, познато на духовно обновените, е че елементите на богослужението (проповед, молитва, хваление, общение и др.) са средствата, чрез които вярващите на практика преживяват Божието присъствие. Ние се доближаваме до Бога с очакване да насърчи нашата вяра и любов, и когато очакванията ни бъдат изпълнени, удовлетворението е още по-голямо.

С помощта на поклонението обновената душа получава уверение в Христовата любов. Това прави за нас Святия Дух (Римляни 5:5) именно чрез елементите на богослужението.

По време на поклонението новороденият вярващ чува как Христос чука на вратата на неговото сърце (Йоан 14:23; Откровение 3:20). Поклонението е градината, където Христос идва, за да се срещне с онези, които обича (Песен на песните 7:12). Спомените от предишните служби, когато душата е почувствала как Христос я дарява, увеличават чувството на наслада, преживяна при всеки следващ случай.

Да отидеш на богослужение, зает с други мисли или без да се интересуваш от съдържанието на мислите си, е равносилно на това, да отвориш вратата на равнодушието, студенината и безразличието. Трябва да следим зорко за подобни прояви на отпадане в сърцата си.

Най-накрая, духовно обновените изпитват удовлетворение от поклонението, защото знаят, че по този начин прославят Бога, а това именно е главното предназначение на поклонението. Исус изразява същото пределно ясно и в примерната молитва, която заръчва на апостолите да използват (Матей 6:9-13). Тя блика от желание да бъде изявена Божията слава по земята. Като вярващи нашата сила и духовно благополучие зависят от отговора на тази молитва. Нашата любов към Бога е онова, което ни подтиква да копнеем за разкриването на Неговата слава. Ето защо вярващите се наслаждават да вършат нещата, които я откриват.

Всички, които отиват на богослужение без подобно желание, няма да изпитат никакво удовлетворение от събитието, освен незначителното удоволствие от мисълта, че като се покланят на Бога те издигат себе си в Божиите очи, а това, както видяхме, е голяма заблуда.