Съдържание Цялата книга на една страница

14 – ОЩЕ ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ИСТИНСКА ДУХОВНА ПРОМЯНА

Много хора с радост посещават службите за поклонение на Бога. Тази радост обаче сама по себе си не е белег за истинска духовност. Трябва да се запитаме какво причинява чувство. Тогава ще открием разликата между истинската духовна промяна и чисто нравственото обновление на характера.

Някой хора са силно привлечени от външната изява на богослужението – убедително проповядване, прекрасна музика, внушителна церемония (Езекиил 33:31-32; Йоан 5:35). Вярно е, разбира се, че в богослужението трябва да има ред и старателност, но духовно мислещия човек не се интересува единствено от тях. Той даже внимава за опасността да не би тези неща да отвличат вниманието му от същността на службата. Двама души могат да се възхищават от една и съща градина: единият от нейните цветове и аромати, а другият – заради големите си познания върху природата и използването на цветята и билките. Отношението на втория е присъщо за духовния ум.

Възможно е удовлетворението, изпитано от църковната служба, да се дължи само на чувство за изпълнен дълг. Мисълта, че навярно посещението на службата ще намали чувството на вина от сторен грях, също носи известно утешение.

Даже вярващите имат определено духовно поведение, тъй като го смятат за свое задължение, но между изпълнението на задължение с цел да се получи известно успокоение и изпълнението му, понеже е средство за по-добро познаване на Бога, има голяма разлика.

Причината, поради която някой хора получават успокоение от посещението на богослужение, макар да не се дължи на духовното им мислене, е убеждението, че така придобиват благоволението на Бога (Римляни 10:3). Според тях праведността е достижима чрез лични усилия. Затова те изпитват задоволство от очевидния принос към собствената си праведност.

Други могат да изпитват удовлетворение от християнското си поведение просто защото тайно се радват да бъдат смятани за по-добри, отколкото са в действителност. Гордеят се, че ги смятат за отдадени на вярата. Това важи особено за всяка религиозна система, при която средството за издигане е добрата репутация в съперничество с другите.

Накрая трябва да наблегна, че в някой случаи удовлетворението от спазване на религиозните правила се дължи на суеверни представи, които могат да засегнат мисленето на всички религиозни общества, независимо дали са в истината или не. Хората използват религията като вид застраховка срещу вероятността да ги сполети някакво нещастие, ако евентуално я пренебрегнат. Едва ли е необходимо да казвам, че няма духовно мислещ човек, който да изпитва удовлетворение от богослужението точно поради такава причина.

Това, което искам да подчертая, е възможността религиозното поведение да ни изпълва с добри чувства, породени от неправилни мотиви. Огромна част от поклонението, извършвано по земята, не е никак приемливо за Бога. По-нататък искам да се спра на въпроса защо духовното мислещия човек се наслаждава на поклонението.