13 – ДУХОВНА ЛИ Е ПРОМЯНАТА В НАС

Както вече видяхме, някои хора се повлияват временно от определени обстоятелства и показват промени в начина си на живот без промените да са непременно духовни. Тогава как да разберем дали дадена промяна е наистина нещо, което Бог е направил, за да промени нашата същност?

Една разлика между духовната и чисто нравствената промяна в човека е, че последната обикновено е само временна. Някой промени изглеждат дълготрайни и имат множество външни последствия, но отзвучават при шока от голямо нещастие или гонение.

Не бива да презираме подобни чисто нравствени промени, защото Бог е в тях. Вероятно не чрез специалната Си благодат, която дава спасение, а като подготовка за него. Затова поощрявайте по всякакъв начин такива промени, само не позволявайте някой да положи упованието си в тях като път за спечелване на достъп до рая. По този въпрос много хора се заблуждават.

Нека опитам да разясня разликата между обикновената промяна на навиците и истинското духовно обновление. Като начало, духовното обновление засяга целия дух, душа и тяло (I Солунци 5:23). Може да сме по-податливи да съгрешаваме в едно чувство отколкото в други. Може да сме по-склонни да се гневим, отколкото да се страхуваме, или да не харесваме, отколкото да обичаме. Но истинската духовна промяна освещава без изключение всички наши чувства. Ако в определено чувство стигаме до крайности повече отколкото при останалите, тогава истинската духовна промяна у нас ще се види в опитите ни да овладеем тази крайност. Истинската духовна промяна не говори като Неаман: “Господ да прости това нещо на слугата ти; във всичко останало аз съм с Него” (IV Царе 5:18 – букв.)

Бог изисква или целия ни живот, или нищо. Така че главната задача на християнина е да провери дали всяко негово чувство е под въздействието на святостта. Бог мрази двуличието (Осия 10:2).

Нравствената промяна не се отразява на всяка област от същността и живота на личността. Въпреки че има хора, които са в състояние да контролират своето поведение, “сребролюбието”, “необуздания език” или “вярата без дела” продължават да влияят на някой области от живота им. Историята ни предоставя редица доказателства за хора, които се преструват на ревностни, докато в същото време преследват и убиват вярващи. Възможно е хора, които изповядват християнството, пред очите на другите да потискат много от пороците си, като същевременно допускат и намират удоволствие в някой таен порок в сърцата си.

Друг белег на истинското духовно обновление, сравнено с чисто нравствената промяна, е, че при първото човек обича всички духовни неща без изключение. Не проявява никакви предпочитания да обича част от Божиите неща, а не всички, нито пък склонност към покорство на част от духовните заповеди, а не на всички. Когато е налице незнание относно определено изискване на Бога, ако Писанието го посочи на истински обновения човек, той веднага ще го приеме.

Духовно мислещите хора обичат Бога не заради благата, които Той им дава, а заради Неговото превъзходство и красота във всичко, което върши. Те обичат Исус Христос, който е съвършения Бог в човешки образ. Обичат всички духовни неща, защото с тях се изявява Божието присъствие. Обичат цялата библейска истина, защото тя е Божието слово към тях.

Следователно доказателство за истинското духовно обновление у хората е, че те са изцяло повлияни от него и по този начин се посвещават на всичко духовно. В истинското преживяване на духовната промяна и нагласа има както субективна, така и обективна всеобхватност.