12 – ИСКРЕНА ЛЮБОВ КЪМ ДУХОВНОТО
Без любов и наслада от духовните неща, не можем да притежаваме духовно мислене. Как да разберем дали любовта ни към тях е истинска? Каква е духовната любов? В следващите няколко глави ще се опитам да й дам определение, да разкрия нейните характеристики и да посоча как може да бъде поощрявана. Нека започна със следното: у хората може да има истинска любов към духовните неща, само ако преди това са претърпели духовна промяна, новорождение, предизвикано от Божията благодат и свръхестествена сила.
Налага се да започнем с това, защото всички естествени действия и чувства в душите ни са покварени от греховността (Тит 3:3). Тук не е подходящо да разглеждам въпроса в подробности, но ще представя няколко кратки наблюдения. Реалността на покварата в душата на всеки човек се приема дори от хората, които нямат и понятие от библейското учение. Всеизвестно е, че у всеки от нас съществува готовност да върши зло. (И ако тази поквара се разкрива от обикновения човешки разум, колко по-лошо е невежеството на онези, които са се запознали с библейското учение по въпроса и въпреки това го отхвърлят!)
Готовността за вършене на зло, към която по рождение сме склонни всички, не се ограничава до един определен вид зло. Това отношение се разкрива в цялото разнообразие от области на поведението. От живота ни не може да изчезне нито един грях; ето защо, без промяна в основното греховно отношение, дори и да престанем да вършим определено нещо, от същата нравствено болна същност веднага ще се развият други грехове. Склонността на греховната същност ни въвежда във всички видове грях. Правим това, което си поискаме (Колосяни 3:5-7). Дори когато разумът ни казва, че е глупост да се поддаваме на греховните си инстинкти, тяхната власт над нас е толкова силна, че не можем да не им се покорим.
Най-простото доказателство, че по рождение сме нечестиви, се съдържа в два факта. Първо, налице е омраза към Бога и духовните неща. И второ, съществува любов към света, която ни кара да налитаме на светските блага като мухи на мед.
Би трябвало да ви предупредя, че е възможно някой хора да преживеят достатъчно значима житейска промяна, без тя да води до духовна нагласа, тъй като не е предизвикана от специалната Божия благодат и свръхестествена сила. Понякога човек може да бъде силно повлиян от въздействаща проповед върху Библията (Матей 13:20-21). Друг път – да се промени от убедителността на дадена философия чрез някое нещастие, образование или нова отговорност (I Царе 10:9). Но подобни промени в човека не са източник на духовна нагласа, защото те променят само посоката на неговите желания, без да изменят земните желания в небесни. Вероятно е възвишено да обичаш най-красивото на земята, но това все още не говори за разбиране на славата на духовните неща. Вкусът на кръв съвсем скоро превръща опитоменото животно в предишния звяр.
Понякога чрез своя търпелив, добросъвестен и полезен за другите живот някои невярващи засрамват част от нас, които претендираме че сме духовни. Но само промяната в човека, осъществена от Святия Дух, може да измени същността на човешката природа и да снабди хората с истински духовен разум (Ефесяни 4:23).