Съдържание Цялата книга на една страница

10 – ПОМОЩ, КОГАТО ДУХОВНОТО МИСЛЕНЕ Е ТРУДНО

Някой християни ще се съгласят, че духовната нагласа е най-важното задължение, което носи значителни преимущества. Но се оплакват, че им е трудно да я постигнат. Трудно им е да разберат за какво да мислят и как, когато се спират на определена тема, да възпират от блуждаене ума си.

Защо се получава така? Дали защото духовните въпроси не заслужават да мислим за тях? Или защото не умеем да се вглъбяваме в мислите си? Отговорът не се крие в нито една от тези причини. Истинската причина за нашата неспособност да се съсредоточаваме върху духовните предмети е грехът, който е опорочил дори и мислите ни. Макар, че като вярващи, нашите умове са обновени и че грехът не ни владее, той все пак остава в нас. Като човек със счупен крак, който открива, че макар раната да е зараснала, продължава да куца. Следователно когато разберем, че не сме в състояние да се задълбочим, трябва да използваме това откритие като средство да се смирим (Римляни 7:27). По такъв начин от горчивият корен могат да се родят добри плодове. Тъжете за несполуките, които преживявате!

Възможно е с упорит труд вярващите да разширят и развият духовния си начин на мислене. Трябва да избягваме да ангажираме съзнанието си с обикновени и недуховни неща. И съзнателно да преследваме духовните. Ако дървото е добро, то и плодовете му ще са добри (Матей 7:17).

Не трябва да забравяме, че сами не можем да мислим правилно за духовното. Не е редно да изхождаме от идеята, че нашите мисли са наша собственост и следователно можем да правим с тях каквото си поискаме. Полезен е съветът на Павел за да мислим богоугодно, ни е нужна Божията помощ (II Коринтяни 3:5). Като използва вродения си интелект, човек е в състояние да разсъждава богословски, но ако от това не изпитва наслада и от това не произтича никаква святост в живота му, подобно мислене не е духовна нагласа. Естествените способности не могат да доведат до духовност.

Тук не става дума за подробното изучаване на Божието слово с цел разбиране на неговите истини или преподаването им след това. Имам предвид навика да се мисли по духовен път за нещата от живота- духовна нагласа, която произтича от благочестиво отношение на душата. Не всички сме в състояние да достигнем до висотите на детайлното разсъждение, но дори и необучените в това отношение могат да се радват на нормална духовна нагласа.

За нейното постигане е необходимо да се прояви голямо усърдие, защото изграждането й е труден процес. За да даде богата реколта, дори добрата почва се нуждае от редовно торене, копаене и плевене. Нека никой не си мисли, че духовната нагласа се появява изневиделица. Все едно бедният да очаква, че изведнъж без никакви усилия ще забогатее, а слабият, че ще стане силен без храна! Благочестието се постига с упорит труд.

Неотлъчно трябва да се бди да не би в мислите ни да се настанят недуховни въпроси (Притчи 4:23). Това включва по възможност избягването на разговори с недуховни хора. Понякога даже и разговорите на вярващите са завладени от житейските въпроси до такава степен, че изгубват благодатта на духовността.

Нужни са съзнателни и решителни усилия за мислене върху теми като любовта на Христос. Това е по-трудно, когато сте сами, отколкото когато сте с хора. Трябва да използваме всяка възможност, за да приложим средствата, които обогатяват знанията ни за небесното. Нима ако един майстор не разполага с материал, за да работи, няма да загуби уменията на занаята си?

Налага се да се съпротивляваме на всички опити на дявола да ни откъсне от духовността. Със сигурност не бива да позволяваме на никакъв горчив корен и нечиста любов да влезе в мислите ни. Още повече, че е много важно да не допускаме никое нескромно желание, било то и за нещо добро от живота, да ни завладява.

Някои ще предположат, че ако истински се опитваме да живеем по този начин, тогава няма да имаме време за нищо друго – няма да имаме никакво време за всекидневните си задължения и почивка! Има хора, които се оттеглят от нормалния живот с погрешното убеждение, че е жизнено необходимо за духовността им. Но духовната нагласа не означава отдръпване от земния живот, а внасяне на духовност във всяка житейска област. Нещата, за които говорих, ще осветят всички наши действия. Повтарям, че вярващите, които не си изграждат навика да мислят духовно, няма да преживеят живота и мира.

Християните би трябвало да се стремят да изпълняват добре задълженията на работното си място. Мързелът е първата крачка към греха. Духовното отношение на ума не е пречка за светската работа: макар съдът да е пълен с плява(светското), в същото пространство можете да сипете много вода(духовното)! За да съхраните духовността, докато сте ангажирани със светски въпроси, от жизнено значение е да отделяте всеки ден време за молитви и четене на Библията. Това време трябва да е редовно в противен случай ще бъде изтласкано от живота ви. Изберете времето, когато сте най-жизнеспособни – на Бога трябва да служим с най-доброто (Малахия 1:18). Подгответе се така, че да имате в ума си отношение на преклонение. Стремете се да изпитвате горещо желание към това време – не допускайте то да се превръща в тягостно задължение. Не се заблуждавам, че това моментално ще ви донесе ползотворно време за размисъл, но поне мога да ви посоча пътя, по който да вървите. Устоявайте в него.

Ако всички тези неща все така ви оставят без удовлетворение от размислите, тогава извикайте за помощ към Бога (Исая 38:14). Бог приема тези, които искрено Го търсят. Ако не можете да направите друго, използвайте изрази на смирение и искрени молитви. Размишлението е въпрос на осъзнаване на Божието присъствие, а не въпрос на съвършени молитви.

От полза може да се окаже и определена тема за размисъл, например някой от нещата, които предложих в предишните глави. Или пък мислите за някой духовни преживявания, станали съществени за вашия живот.

На последно място, но не последно по значение, не се обезсърчавайте, че усилията ви за размишление и духовна нагласа са толкова слаби и безрезултатни. Помнете, че вашия Бог е този, за който е казано: “Смазана тръстика няма да пречупи и тлеещ фитил няма да угаси” (Исая 42:3 – ВЕРЕН).

Ако чрез упоритите си опити да изградите у себе си духовна нагласа, не постигнете нищо друго освен по-силно усещане за собственото си ниско положение и нищожество, то сте получили достойна награда за всичките си мъки и труд. Често обаче това не е единствения резултат. Хората, които съвестно се упражняват в благочестие, обогатяват духовната си нагласа.