в момента четеш
Думите Кенет Хегин 
Съдържание Цялата книга на една страница

Как твоите думи въздействат на твоите деца

Когато Кен бе на 2 часа и 30 мин., аз държах това малко момче в ръцете си и казах: „Господи, благодаря ти за това момче! Аз осъзнавам, че Ти си дал този нов живот, който държа в ръцете си, на мен и на моята съпруга. Осъзнавам, защото го зная от Библията, че е моя отговорност да обучавам това дете в пътя, по който трябва да ходи, и дори когато остарее, той не ще се отдели от него. Твоето Слово казва да доведа децата във възпитанието и увещанието Господне, и аз ще го върша. Ще го върша, защото децата се обучават не само с наставлението, но също и чрез пример. Аз ще бъда пример. Ще върша това, което е право, и ще бъда честен с тях, ако сгреша.”

Когато се роди нашето малко момиче Пат, аз я взех незабавно в ръцете си и казах същото нещо, което бях казал над Кен: „Ще постъпвам правилно. Ще я обучавам. Ще поставя правилен пример пред нея и ще я уча в наставленията от Божието Слово. Ще я уча също и с пример.” Аз зная, че „можеш да имаш това, което казваш”, затова казвам, че това дете, както и Кен, ще порасне силно физически и без болести, ще бъде умствено будно и духово силно.” Години след това нашите близки казваха: „Тук има нещо. Трябва да има. Децата на Кенет никога не боледуват.”

Никога в живота си не съм се молил някое от децата ми да бъде спасено. Дори една-единствена молитва. Не съм се молил с молитва някое от тях да бъде изпълнено с Духа. Днес те са около тридесетгодишни и аз не помня през всичките тези години да съм се молил за тях двамата повече от няколко пъти. Защо? Защото „ти можеш да имаш това, което казваш”, а аз вече бях го казал! Ако трябваше да се моля за това сега, това щеше да означава, че не съм искал да кажа това тогава.

Те се спасиха и изпълниха с духа на ранна възраст. Понякога трябваше да отивам при тях, когато бяха малки, и да казвам: „Простете ми, татко постъпи грозно” (ако се бях ядосал). Трябваше да казвам: „Показах ви лош пример. Помолих Бог да ми прости и Той ми е простил. Ще ми простите ли?” И тези малки деца казваха: „Добре.”

Никога не казвах на децата си да не правят нещо, „защото ви казвам да не го правите”. Сядах и им четях Библията, доказвайки им, че съм загрижен за тях в сърцето си. Ако трябваше да ги порицая и дори да ги нашляпам, аз казвах: Точно тук в Ефесяни, глава 6, се казва: „Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е право. Почитай баща си и майка си което е първата заповед с обещание, за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.” Аз им обяснявах, че дните, когато човек е болен или е в болница, не са добри дни. Казвах: „Вижте, аз искам да ви бъде добре. Искам да се радвате дълги години на земята.”

ДЕЦАТА СА ПРОДУКТ НА ДУМИТЕ. ДУМИТЕ ни изцеляват или разболяват. ДУМИТЕ ни благославят или проклинат. ДУМИТЕ, които чувам сутринта, ще ме следват през целия ден. Колко съпруги осъзнават, че една хаплива, ужилваща дума сутринта ще лиши съпруга им от ефективност през целия ден? Но една любяща, нежна, красива дума, малка молитвена дума ще го изпълни с музика и ще го води в победа.

Научи се да караш ДУМИТЕ да работят за теб! Научи се да изпълваш ДУМИТЕ със сила, на която нищо не може да противостои! Начинът да изпълваш ДУМИТЕ със сила, на която нищо не може да противостои, е да изпълваш думите с любов и вяра. Родителите трябва да разберат, че домашната атмосфера е продукт на ДУМИТЕ.

През 1958 г., със съпругата ми пътувахме с кола в околностите на Лос Анджелис. Тя предложи да спрем да видим брат и сестра Б. Преди няколко месеца бяхме водили за тях съживителни събрания и тяхното жилище бе само на три квартала от магистралата. „Добре – казах аз, – ще се отбием.” Приближихме се до алеята пред дома им, но не видяхме никого. Позвънихме на вратата. Чух, че някой идва. Пастирът отвори вратата, здрависа се с мен и аз помахах на съпругата ми да влезе. Пастирът каза: „Брат Хегин, ние си почивахме. Съпругата ми трябва да се облече. Моля, почакайте тук, във всекидневната.” Той бе по халат и също отиде да се облече. Съпругата ми влезе. Тя не бе го видяла, нито бе разговаряла с него. В момента, в който седнахме на дивана, ние се обърнахме един към друг и казахме едновременно: „Остри думи са изговорени в този дом!”

Атмосферата бе лоша. Ние и двамата незабавно я усетихме. Духовните неща са създадени чрез ДУМИ. Дори и естествените физически неща са създадени чрез ДУМИ. Ако влезеш в стая, където са пържили риба, ти ще можеш да помиришеш рибата. Ще се почувства в атмосферата. Въздухът в тази стая бе тежък. Тези ДУМИ все още бяха в тази стая. Има думи във въздуха около теб точно сега. Когато разговаряхме с този пастир и съпругата му, научихме, че те наистина са имали несъгласие. Животът и личността на децата, отгледани в такава атмосфера, ще бъдат извратени. Майки и бащи, атмосферата във вашия дом е продукт на ДУМИ. Децата ви не успяват, защото са били изговорени лоши ДУМИ. А правилните думи не са били изговорени. Защо някои семейства порастват силни и печелят битката на живота? Защото в дома се говорят правилни ДУМИ.

През един почивен ден със съпругата ми посетихме Ню Мексико. Пътувахме повече от 160 км, за да се видим с приятели, които току-що бяха построили красива нова църква. Докато ни показваха новата сграда, съпругата на пастира разговаряше с моята съпруга и каза: „Знаеш ли, нищо не можем да направим с най-голямото ни момче. Той е почти на 17 и не иска да идва на църква. Иска да постъпи във флота и когато стане на 17, ние ще се разпишем за него и ще го оставим да отиде, само да се отървем от него. Всъщност ти знаеш за какво говоря. Ти си имала момче.” Съпругата ми отговори: „Не, не мога да разбера. Ние не можем да изкараме нашето момче от църква дори, когато трябва да стои вкъщи и да учи.”

Защо? Защото той е бил обучаван в този път. Правилните ДУМИ са говорени у дома. ДУМИТЕ правят момчето да обича образованието. ДУМИТЕ водят момчето в църква или го отделят. Ние сме продукт на ДУМИ. Ти може да ходиш на църква в неделя, да стоиш и да изглеждаш набожно, да се молиш и да пееш в хора и дори да поучаваш в неделното училище. Но ако „изтърваваш кормилото” у дома, ако кипваш от яд, издигаш дявола и се суетиш, ти ще изгубиш децата си. Те не растат в църковната атмосфера. Те растат в домашната атмосфера. Църковната атмосфера в неделя ще им подейства много малко.

Една неделя сутрин през лятото на 1943 г. проповядвах в една църква в Северно-централен Тексас. Моят текст бе Колосяни 2:9-10, където се казва: „вие сте съвършени в Него”, и моята тема бе „Какво е духовност”. Някои се сетиха за хора в църквата, които винаги са готови да скачат, да танцуват, да викат. И казаха: „Те са духовни.” Казах на събранието: „Това не е духовност. Не можеш да определяш духовността по това.” Някой друг каза: „Този и този винаги говори на езици и винаги има тълкуване на езиците, така че той е наистина духовен.” Казах: „Не, не. Не можеш да измерваш духовността по това, защото Бог ще употреби всеки съд, който може.” Прочетох им пасажа, където Бог веднъж говори чрез едно магаре. Това не означава, че магарето е духовно. „Не – казах аз. – Зная, духовните хора ходят на църква, но не бих отишъл в църквата, ако търся духовна личност. Знаете ли кое е първото място, където бих отишъл?” Всички казаха: „Не.” Аз казах: „Бих отишъл в дома на този човек.”

Виждате ли, когато се стигне до религиозните неща, хората са с две лица. Те имат едно лице, което носят в неделя, и друго лице, което носят в другите дни. Виждал съм го като пастир. Чукал съм на вратите им и съм ги чувал да шептят: „Оправи това! Оправи онова!” Има нещо, което те не искат да видя. Никога не сте чували такова припкане и суетене. Мислех, че никога няма да отворят вратата. Казах на събранието: „Бих искал да стана невидим, да вляза през вратата и само да гледам и да слушам.“ И добавих: „Хората, които са духовни, които наистина имат нещо, живеят правилно в дома си. Ако не живееш правилно в дома си, ти нямаш нищо!” Една жена на втората пейка каза: „О, Боже мой, това ме оставя отвън!” (По късно тя каза, че смятала, че само си мисли това – не беше разбрала, че го казва на висок глас). Това провали моята проповед. Всички се разсмяха. Аз направо паднах до амвона от смях. Спрях точно тук и никога не съм опитвал тази проповед отново.