в момента четеш
Думите Кенет Хегин 
Съдържание Цялата книга на една страница

Изговорени думи за смърт или живот

Сам Исус каза: „Защото с ДУМИТЕ си ще се оправдаеш и с ДУМИТЕ си ще се осъдиш” (Матей 12:37). Когато размишлявах върху това, една дума от този текст минаваше и оставаше в духа ми и това беше думата „ДУМИ”. Нещо вътре в мен привличаше вниманието ми да поучавам върху ДУМИТЕ. Те са по-важни, отколкото много хора си представят. ДУМИТЕ ни възстановяват или ни разрушават. ДУМИТЕ ни изцеляват или ни разболяват.

Според Библията ДУМИТЕ ни разрушават или ни правят пълни с радост, щастие и здраве. Нашите ДУМИ – ДУМИТЕ, които сме говорили вчера – правят живота ни такъв, какъвто е днес. Това е в съгласие с казаното от Исус в Марк 11:23: „Защото истина ви казвам, че който КАЖЕ на тази планина, премести се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че тези неща, които е КАЗАЛ, ще станат, той ще има това, което е КАЗАЛ.” Можеш да прочетеш това така: „Той ще има това, каквито ДУМИ говори.”

През юни 1943 започнах събрания в Източен Тексас за пастир А., който бе преживял сериозен сърдечен пристъп. Негов познат пастир ми разказа: „Брат Хегин, два-три дни докторът се опитваше да ни накара да спрем да се молим за пастир А. Той бе между живота и смъртта и докторът каза: „Вие го държите тук с вашите молитви и вяра. Ако той оживее, в което се съмнявам, умът му никога няма да бъде добре, защото поне за десет минути до мозъка му не е достигала кръв.” Но ние не можехме да спрем – каза пастирът – и продължавахме да се молим. На третия ден пастир А. се съживи и умът му беше напълно в ред. Докторите бяха шокирани.

Пастир А. не бе спрял да проповядва. Съпругата му също бе служител и говореше от амвона. Моята съпруга, аз и децата ни бяхме отседнали в жилището им и всички ходехме на църква с една кола. Когато се качи в колата, съпругата му каза: „Ти объркваш всичко. Докторът е прав. Мисля, че трябва да спреш да проповядваш.” Моята съпруга се намеси и каза: „Умът на Кенет е напълно в ред и все пак тази вечер той се справи по-зле, отколкото твоят съпруг. Кенет три пъти си заплете езика.” Но съпругата на пастир А. повтори: „Ти трябва да спреш да проповядваш.” Тя непрекъснато му посочваше неща, които той не можеше да направи.

Един ден, след като бяхме обядвали, съпругата ми отиде до козметичния салон, пастир А. отиде на посещение при болен, а аз помагах на госпожа А. да измие съдовете. Докато миехме и подсушавахме съдовете, Господ ме вдъхнови да кажа: „Сестра А., не зная как ще приемеш това, но ако не престанеш да говориш така на своя съпруг, за две години той ще почине. С говоренето си ще го докараш до смърт.”

Госпожа А. ми се ядоса и аз казах: „Почакай за минута, сестро. Почакай минута! Знаеш ли, че не беше Кенет Хегин, който каза това? Божият Дух ме вдъхнови да ти го кажа. Бих заложил живота си за това.” Тя утихна и каза: „Брат Хегин, ние те познаваме от години и знаем, че Бог те употребява, така че ще приема това от Господа.” Докато бяхме там, тя беше по-добре. Година по-късно ги посетихме отново и установихме, че тя се бе върнала към старите си пътища, говорейки смърт за съпруга си, като казваше: „Ти ще умреш. Ти никога няма да направиш това.” Опитах се да я спра, но тя само клатеше глава и не искаше да слуша.

Няколко месеца по-късно водех съживителни събрания вместо един приятел, който пастируваше домашната църква на пастир А. Докато бях в тези съживителни събрания, дойдоха и съобщиха за смъртта на пастир А. Сравних бележките си. Беше починал точно две години след деня, когато имах слово за съпругата му. След смъртта му госпожа А. се ядоса на Бог поради това, че съпругът й е починал. Тя никога вече не проповядва. Отстъпи от вярата и децата й никога не са живели за Господа. Благодарим на Бога, че съпругът й отиде на небето. Всичко това се случи поради ДУМИТЕ.

Преди 45 години, когато приех откровението от Божието Слово, аз бях момче, лежащо на болничното легло. Започнах да действам според Марк 11:23-24, казвайки: „Вярвам!” ДУМИТЕ БЯХА ИЗГОВОРЕНИ. Казах: „Аз вярвам, че получавам изцеление на моето деформирано сърце.” „Аз вярвам, че получавам изцеление от болест на кръвта.” „Аз вярвам, че получавам изцеление от парализата.” „Аз вярвам, че получавам изцеление от главата до петите.” В същия час аз стоях на краката си.

Бях научил тайната на ДУМИТЕ – ДУМИТЕ НА ВЯРА.

Четиридесет и пет години дойдоха и минаха и аз не съм имал дори главоболие. Нито едно. Последното главоболие, което действително си спомням, беше през август 1933 г. Не съм имал главоболие и не съм очаквал такова. Но и да имах главоболие, не бих казал на никого. И ако някой ме попиташе как се чувствам, бих казал: „Благодаря, добре съм.” Бих говорил правилните ДУМИ, защото Исус каза в Марк 11:23 „ще има това, което е казал.” Аз вярвам това, което Словото Божие казва в Исая 53:5 „В Неговите рани ние сме изцелени”. Аз вярвам това. Аз вярвам, че съм изцелен.