Съдържание Цялата книга на една страница

22 – ЕЛА, ГОСПОДИ ИСУСЕ!

Както видяхме във Въведението, св. Йоан пише Книгата Откровение като годишен цикъл от пророчества, предназначен да бъде четен пред събранието (съвпадащи с поредица от старозаветни четения, особено от Езекиил) от Възкресение до Възкресение.[1] Така глава 22 завършва един пълен цикъл, като стихове 6-21 се четат точно една година след като е прочетена първа глава. По тази причина, както и като припомняне на много от темите на пророчеството, глава 22 също има много общи неща с глава 1. Четем отново, например, че пророчеството е за неща, “които трябва скоро да станат” (22:6; сравнете 1:1); това се съобщава от ангел (22:6; сравнете 1:1) на св. Йоан (22:8; сравнете 1:1, 4, 9); това е послание предназначено за Божиите “слуги” (22:6; сравнете 1:1); че има специално благословение за тези, които “пазят” неговите думи (22:7; сравнете 1:3); и че то конкретно включва Свидетелството на Исус (22:16, 18, 20; сравнете 1:2, 5, 9), Алфа и Омега, Първият и Последният (22:13; сравнете 1:8, 17), Който “идва скоро” (22:7, 12, 20; сравнете 1:7).

 

Възстановеният рай (22:1-5)

 

1 След това ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му.

 

2 И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите.

 

3 Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат.

 

4 Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.

 

5 Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.

 

1-2 Видението за Новия Ерусалим продължава: ангелът с Чашата (21:9) показва на св. Йоан Река с вода на живот, ясна като кристал, извираща от Престола на Бога и от Агнето, течаща посред улицата му. Сцената се основава, първо, на Едемската градина, в която бликаха извори от земята (Битие 2:6), за да образуват река, която след това се разделяше на четири потока и напояваше цялата земя (Битие 2:10-14). Този образ по-късно е възприет от Езекиил в неговото видение за новозаветния Храм. В Стария Завет хората трябваше да пътуват до Храма, за да бъдат очистени, но това вече няма да е така; защото в новозаветни времена големият меден Леген в югоизточния ъгъл на Дома (2 Летописи 4:10) се преобръща и излива своето съдържание под вратата, за да стане могъща река на благодат и живот за света, преобразуваща дори водите на Мъртво море:[2]

 

Тогава ме върна при вратата на дома; и ето, вода извираше изпод прага на дома към изток; защото лицето на дома беше към изток; и водата слизаше изпод дясната страна на дома, при южната страна на олтара. После ме изведе по пътя на северната порта, и ме преведе наоколо по външния път към външната порта, по пътя към портата, която гледа към изток; и ето, вода течеше от дясната страна.

И човекът, който държеше мярката в ръката си, като излезе към изток премери хиляда лакти, и ме преведе през водата; водата беше до глезени.

Пак премери хиляда, и ме преведе през водата; водата беше до колене.

Пак премери хиляда, и ме преведе през водата; водата беше до кръста.

После премери хиляда, и беше станала река, през която не можах да премина, защото водата беше се издигнала и беше станала вода за плуване, река непроходима.

И рече ми: Видя ли сине човешки? Тогава, като ме заведе, върна ме към брега на реката. А когато се върнах, ето, при брега на реката твърде много дървета и от двете й страни. Тогава ми рече: Тази вода изтича откъм източната страна, слиза към полето, и се влива в морето; и когато се излее в морето, водата му ще се изцери. И всяко одушевено, с което морето изобилствува, ще живее на всички места, дето би отишла тази пълна река; и там ще има твърде голямо множество риба по причина, че тази вода е дошла там, и че водите на морето са се изцерили; понеже където отиде реката всичко ше живее.” (Езекиил 47:1-9)

 

Езекиил каза, че “при брега на реката имаше твърде много дървета и от двете й страни”; св. Йоан разширява това и ни казва, че от всяка страна на Реката имаше Дърво на живота – не само едно дърво, но гора от Дървета на Живот, наредени по бреговете на реката. Благословението, което Адам изгуби, беше възстановено в поразително свръхизобилие, защото това, което спечелихме в Христос, е, както каза св. Павел, “много повече” от това, което загубихме в Адам:

 

Защото, ако поради прегрешението на единя измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината. . . . Защото ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез този един, то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос. . . . Където се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото както грехът беше царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ. (Римляни 5:15-21; сравнете 9-10)

 

Следователно Раят не е само “възстановен”; той е завършен, всяка негова същност е доведена до съвършено изпълнение и осъществяване.

Думата Дърво е xulon, използвана често по отношение на Кръста (сравнете Деяния 5:30; 10:39; 13:29; 1 Петрово 2:24); всъщност, изглежда Христос беше разпнат на живо дърво, както имат предвид неговите думи в Лука 23:31: “Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?” Св. Павел видя Христовото разпъване като изпълнението на старозаветното проклятие върху онзи, който е обесен на дърво (Галатяни 3:13; сравнете Второзаконие 21:23; Исус Навин 10:26-27).[3] Св. Иреней вижда Кръста като Дървото на Живота, противопоставяйки го на Дървото за познаване на доброто и злото, чрез което човекът падна: Исус Христос “изличи записа на нашия дълг и го прикова на кръста [Колосяни 2:14]; така че, както чрез дърво станахме длъжници към Бога, така също чрез дърво можем да придобием опрощение на нашия дълг.”[4] Образът бързо е усвоен в символизма на ранната Църква: “Ранното християнско изкуство показва близка връзка между дървото на живота и кръста. Христовият кръст, дървото на страданието и на смъртта, е за християните дърво на живот. В рисунките на гробниците от 2 век то се изобразява за пръв път като символ на победата над смъртта. След това то се среща постоянно. Идеята, че живото дърво на кръста ражда клонки и листа е общ мотив в християнската древност.”[5]

Както във видението на Езекиил (Езекиил 47:12), Дървото на Живота е постоянно плодоносно, като раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец в непреставащ извор на живот за победителите (2:7), онези, които пазят Неговите заповеди (22:14). Св. Йоан изяснява, че силата на Христовото Дърво ще преобрази целия свят: Листата на Дървото са за изцеление на народите. Отново, св. Йоан не гледа на това като благословение, запазено само за вечността, макар неговите последствия да продължават във вечността. Дървото на Живот сега поддържа вярващите, когато участвуват в Христос:

 

Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят, ще живеят. (Йоан 5:24-25)

 

По същия начин св. Йоан очаква изцелителните качества на Кръста да дадат живот на народите като народи, в този свят; народите, той ни казва, са съставени от “онези, чиито имена са записани в Книгата на живота на Агнето,” тъй като народите като такива са допуснати в Святия Град (21:24-27). Реката на Живота тече сега (Йоан 4:14; 7:37-39), и ще продължи да тече по земята с нарастващ поток на благословение, изцелявайки народите, слагайки край на беззаконието и на войната (Захария 14:8-11; сравнете Михей 4:1-4). Това видение за славното бъдеще на Църквата, земно и небесно, възстановява тъканта, която беше разкъсана в Битие. В Откровение виждаме Човека изкупен, върнат обратно на Планината, поддържан от Реката и от Дървото на Живота, възстановяващ своята загубена власт и управляващ като свещеник-цар над земята. Това е нашата привилегия и наследство сега, първоначално и прогресивно, в тази епоха; и ще бъде наша напълно в идещия век.

3-4 Затова вече няма да има нищо проклето, в изпълнение на древните обещания:

 

Така казва Господ Иеова: В деня, когато ви очистя от всичките ви беззакония, ще направя и да се населят градовете, и запустелите места ще се съградят. Опустошената земя ще се обработи, макар че е била пуста пред очите на всеки, който минаваше. И ще казват: Тази земя, която беше запустяла, стана като Едемската градина, и запустелите, опустошените и разорените градове се укрепиха и населиха. Тогава народите останали около вас ще познаят, че Аз, Господ, съградих разореното и насадих запустялото. Аз Господ изговорих това и ще го извърша. (Езекиил 36:33-36)

 

Престолът на Бога и на Агнето ще бъде в Святия Град, както св. Йоан показва в 21:3, 11, 22-23. Поразително е, че гражданите са наречени Негови слуги – израз, който се използва главно да опише пророците (сравнете 1:1; 10:7; 11:18; 15:3; 19:2, 5 [сравнете 18:24]; 22:6, 9). Както видяхме, това е важна тема в Откровение, изпълнението на старозаветната надежда за общение с Бога: Всички Господни хора са пророци, защото Господ е излял Своя Дух върху тях (Числа 11:29). Следователно, те ще гледат лицето Му, и Неговото име ще бъде на челата им. Клайн коментира: “Зад образността на Откровение 22:4 са фигурите на Мойсей и Аарон. Аарон носеше върху челото си името на Господа написано върху короната в предната част на свещеническата митра. Самото лице на Мойсей беше преобразено в отразяващо подобие на Славата-Лицето, Присъствието-Божието Име, когато Бог говори с него ‘лице в лице’ (Числа 12:8) от Облака на Славата. Както Името и Славата са обозначения на Божието Присъствие в теофанния облак, така името и славата описват отразеното Божие подобие. Да се каже, че победителите в Новия Ерусалим носят името на Христос върху челата си, означава, че те отразяват славата на Христос, което означава, че те носят образа на прославения Христос.”[6] Така, св. Павел казва, всички светии сега гледат Неговото лице: “А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Коринтяни 3:18). И, понеже всички светии са свещеници (Откровение 1:6; 20:6), ние носим Неговото име на челата си (3:12; 7:3; 14:1), служейки Му в Неговия Храм (7:15).

5 Както св. Йоан ни каза в 21:22-25, отвътре стените на Святия Град нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. В нашето изследване на “новото небе и новата земя” в глава 21 отбелязахме как св. Петър увещава църквите към свят живот предвид идващата епоха на правда, която ще започне при падането на старозаветния ред с разрушаването на Храма (2 Петрово 3:1-14). По същия начин, св. Павел призовава християните в Рим да живеят богоугодно предвид непосредственото идване на Деня:

 

И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме. Нощта премина, а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината. (Римляни 13:11-12)

 

По много сходен начин той пише на солунците, твърдейки, че техният живот трябва да се характеризира от наближаващия Ден, а не от отминаващата Нощ:

 

Защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избегнат. Но вие, братя, не сте в тъмнинаа, за да ви постигне онзи ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината. И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени. Защото, които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват; а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение. Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос. (1 Солунци 5:2-9)

 

Епохата на Стария Завет беше време на тъмна Нощ за света; с идването на Исус Христос дойде епохата на Светлината, великият Господен Ден, установен при Неговото Възнасяне и Неговото пълно въвеждане на Новия Завет:

 

Стани, свети, защото светлина дойде за теб,

И славата Господна те осия.

Защото, ето, тъмнина ще покрие земята,

И мрак племената;

А над тебе ще осияе Господ,

И славата Му ще ти се яви.

Народите ще дойдат при светлината ти,

И царете при бляскавата ти зора. (Исая 60:1-3)

 

Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И този ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на Силите, та няма да им остави ни корен, ни клонче. А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си; и ще излезете и се разиграете като телци из обора. (Малахия 4:1-2)

 

Благословен Господ, Израилевият Бог,

Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях. . . .

Поради милосърдието на нашия Бог,

С което ни посети зора отгоре,

За да осияе седещите в тъмнина и в мрачна сянка;

Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. (Лука 1:68, 78-79)

 

В Него беше животът и животът беше светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана. (Йоан 1:4-5)

 

Тогава Исус пак им говори казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота. (Йоан 8:12)

 

Тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога. Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово. (2 Коринтяни 2:4, 6)

 

Като благодарите на Бащата, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината; Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. (Колосяни 1:12-13)

 

Нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. (Евреи 10:23-25)

 

И така пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви. (2 Петрово 1:19)

 

Отново трябва да помним, че новозаветната епоха се счита в Писанието първоначално и прогресивно за епоха на Светлината, обратно на относителната Тъмнина на пред-Месианските времена. Светлината ще дойде в абсолютния и пълен смисъл едва в края на света, при Второто Идване на Христос. Но както апостолите очакваха края на старозаветната епоха, през която народите бяха поробени от демони, те говореха за идващия Ден като епохата на правдата, когато силата на Благовестието ще се разпростре върху земята, смазвайки идолопоклонството и изпълвайки народите със Светлината на Божията благодат. Относително казано, цялата история на света от Падението на Адам до Христовото Възнасяне беше Нощ; относително казано, цялото бъдеще на света е светъл Ден. Това следва модела, положен при сътворението, в който небето и земята се движат есхатологично от вечер към сутрин, като по-малката светлина е заместена от по-голямата светлина, идваща от Божията слава (Битие 1:5, 8, 13, 19, 23, 31): Сега св. Йоан ни казва, Исус Христос се е явил, и “идва бързо,” като светлата Утринна Звезда (ст. 16).

В своите заключителни коментари относно възстановяването на Рая св. Йоан ни казва, че царското свещенство ще царува, не само “за хиляда години,” но за вечни векове: “Хилядагодишното царуване (20:4-6) е само началото на царския живот и блаженство, които ще продължат през цялата идеща вечност. И така царството на светиите на Всевишния ще бъде наистина, както Данаил писа, ‘вечно царство’ (Данаил 7:27). Това е ‘вечният живот’ на Матей 25:46, точно както втората смърт, огненото езеро, е ‘вечното наказание,’ в което ‘проклетите’ отиват.”[7]

 

Последни предупреждения и благословения (22:6-21)

 

6 И рече ми: Тези думи са верни и истинни; и Господ Бог на пророческите духове, прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане.

 

7 И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество.

 

8 Аз, Йоан, съм, който чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми беше показал това.

 

9 Но той ми рече: Недей! Аз съм съслужител на тебе и на братята ти пророците и на тези, които пазят думите на тази книга. Поклони се Богу.

 

10 Още ми каза: Не запечатвай думите на написаното в тази книга пророчество; защото времето за изпълнението му е близо.

 

11 Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и светият нека бъде и занапред свят.

 

12 Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всеки, според каквито са делата му.

 

13 Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.

 

14 Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града.

 

15 А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.

 

16 Аз, Исус, изпратих ангела Си, да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.

 

17 И Духът и невястата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром от водата на живота.

 

18 Аз свидетелствувам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тази книга,

 

19 и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тази книга.

 

20 Онзи, Който свидетелствува за това, казва: Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!

 

21 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде със светиите. Амин.

 

6-7 Последният раздел на апостола преглежда и обобщава централните послания на книгата. Както е уместно, ангелският водач на св. Йоан започва като свидетелствува, че тези думи са верни и истинни, като характера на техния Автор (1:5; 3:14; 19:11; сравнете 19:9; 21:5); те не могат да не се изпълнят. И Господ Бог на пророческите духове, прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, кето трябва скоро да стане. Думата духове на това място може да се отнася за “Седемте Духове” (сравнете 1:4; 4:5), т.е. за Святия Дух в Неговото многообразно действие чрез пророците (сравнете 19:10: “Духът на пророчеството”), но е възможно изразът да се разбира в смисъла на 1 Коринтяни 14:32 – духът на всеки пророк отделно. Във всеки случай св. Йоан постоянно набляга в своето пророчество, че “всички Господни хора са пророци” в тази епоха, бивайки възнесени с Христос до залата на небесния Съвет. Функцията на Книгата Откровение е тази на официална “нота” до всички членове на Събора, казваща им какво трябва да знаят относно непосредствените събития. Последователното послание на цялата книга е, че нещата, за които тя говори – окончателния край на Стария Завет и твърдото установяване на Новия – предстоят да бъдат изпълнени, неотменимо предопределени да станат скоро.

Говорейки от името на Христос, ангелът повтаря темата на пророчеството, подчертавайки неговата непосредственост: Ето, ида скоро (сравнете 1:7; 2:5, 16; 3:11; 16:15); всъщност, думата идвам или идване (erchomai) е използвана седем пъти само в 22 глава: “Честотата на стоящото пред нас уверение показва с каква сериозност е отправено то.”[8] Нашето изследване на Новия Завет е много неправилно, ако не отчетем апостолското очакване за непосредствено Идване на Христос (не Второто Пришествие), което напълно да погуби “това поколение” на Израел и напълно да установи новозаветната Църква. Това послание не трябваше да се приема нехайно, и има ясно предупреждение в Шестото блаженство на Откровение, обещание, което повтаря Първото (1:3): Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество. Отново, св. Йоан набляга на етичния отговор на своите слушатели към истините, които са чули. Той им е дал заповеди, на които да се покоряват (сравнете ст. 14), не само ясно формулирано, но и негласно: Той разкрива небесната дейност като модел за живота на земята (сравнете Матей 6:10).

8-9 Св. Йоан подчертава, че той, Апостолът, е онзи, който чу и видя тези неща (сравнегте подобния език в 1 Йоан 1:1-3; 4:14). И когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми беше показал това. Но той ми рече: Недей! Аз съм съслужител на тебе и на братята ти пророците и на тези, които пазят думите на тази книга. Поклони се Богу. Като при 19:10, именно ангелското изявление на блаженството води св. Йоан да падне в поклон пред посланика. Както видяхме при този текст, св. Йоан не предлага божествени почести на ангела, а го почита като по-горен. Дори и така, в новозаветната епоха това вече не е правилно. Превъзходството на ангела над човека беше предназначено да бъде само временно, мярка след като Адам изостави своята отговорност като пазител на светилището (Битие 2:15; 3:24). Сега когато Христос се възнесе на Престола, Неговите хора са светии, с достъп до светилището като Божии съветници и довереници; всъщност, казва св. Павел, светиите са определени да управляват не само света, но и ангелите (1 Коринтяни 6:1-3). Ангелът, макар възвишен и могъщ, не е повече от съслужител на апостола и на неговите братя пророците – другите членове на християнската Църква, всички, които пазят думите на тази книга. Вярващият е член на небесния съвет, и може да се покланя на Бога лице в лице (сравнете ст. 4). Отново, това показва, че благословенията, изброени в тези заключителни глави, не са запазени само за края, но вече са дадени на Божия народ; иначе ангелът би приел Йоановата почит. Имаме пряк достъп до Божия Престол.

Че този е повторен почти дословно, показва както централното място на тази загриженост за апостола, така и колко трудно е за нас да научим това. Може с основание да се каже, че най-важното учение на Книгата Откровение е, че Исус Христос се възнесе до Престола; а вторият по важност урок е, че ние се възнесохме в небето заедно с Него.

10 Още ми каза: Не запечатвай думите на написаното в тази книга пророчество; защото времето за изпълнението му е близо. Отново ангелът подчертава непосредственоста на изпълнението на пророчеството. По тази причина на св. Йоан е забранено да запечатва думите на книгата. Вече имахме случай (при 10:4) да съпоставим това със заповедта към Данаил да “затвори думите и да запечата книгата до края на времето” (Данаил 12:4). Тъй като неговото пророчество говореше за далечното бъдеще, на Данаил беше казано да го запечата; понеже Йоановото пророчество се отнася за непосредственото бъдеще, заповядано му да го остави отворено. “Наистина, това са самите дни, за които писа Данаил, и св. Йоан беше вдъхновен да го ‘отпечата.’”[9]

11 Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и светият нека бъде и занапред свят. Великата битка на първи век е достигнала своята кулминационна точка, и ангелът призовава за разделяне на праведните от нечестивите, постигането на “епистемологична осъзнатост” чрез различни отговори на Божията благодат;[10] това представлява молитва “светът да стане черен и бял, за да е узрял за съд.”[11] Осъзнатостта от двете страни на борбата винаги е подготовка за съд (сравнете Езекиил 3:27: “Който слуша, нека слуша, и който не слуша, нека не слуша”).

12-13 Господ отново обещава близостта на Неговия идващ съд върху Израел и избавлението на Неговата Църква: Ето, ида скоро, и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всеки, според каквито са делата му (сравнете 2:23; 20:12-13). Христос обеща, че това ще бъде резултатът от Неговото Идване през първи век в Неговото Царство (Матей 16:27-28). Потвърждавайки обещанието с клетва, Той се заклева в Себе Си като Господар на историята, върховен Владетел на всички неща: Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят.

14 Продължавайки да говори чрез ангела, Христос произнася Седмото блаженство на Откровение: Блажени, които изпълняват Неговите заповеди,[12] като настоящото причастие набляга върху продължаващото задължение за покорство. Бог изисква не еднократна изповед на вяра, а продължаващ живот на покаяние и на изповядване на Христос. Покорството характеризира изкупените, както св. Йоан изявява на друго място:

 

И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него. Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос. (1 Йоан 2:3-6)

 

Само те имат право на Дървото на Живот (обещано на победителите в 2:7) и могат да влизат през портите в Града (обещано на победителите в 3:12). Отново, трябва да отбележим, че земните народите ще влязат в Града (21:24-26), което означава, че народите и техните владетели ще бъдат характеризирани от правда, чрез завладяващата света вяра на победителя.

15 Христос дава друг списък (сравнете 21:8), този път седмократен, на тези, които са изключени от благословението, отлъчени отвън Града, в огнената Пещ (Исая 66:24; Марк 9:43-48). Първо са споменати кучетата, хищници, гледани с отвращение и погнуса в цялата Библия (сравнете Притчи 26:11). Във Второзаконие 23:18 содомитите са наречени “кучета,”[13] а Христос приравнява кучетата с нечистите народи (Марк 7:26-28). Св. Павел прилага думата в това, което трябва да е било поразително приложение, за лъжливото обрязване, юдеите, които са предали Завета отхвърляйки Христос (Филипяни 3:2), и така са се съюзили с езичниците и извратените. Вероятно това е значението тук (сравнете 2:9; 3:9). Бог не дава светите неща на кучетата (Матей 7:6). Другите категории, споменати в този стих, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже, са също изброени в 21:8, 27. Християните са се отказали от всичките си нечестиви дела чрез своето кръщение към нов живот.

16 Аз, Исус, изпратих ангела Си, да ви засвидетелствувам това за църквите; думата ви е в множествено число, което означава, че Господ се обръща пряко към слушателите на св. Йоан; и посланието е общо за църквите (“всички светии,” ст. 21). Христос повтаря урока от 5:5, че Той носи Новия Завет, “Хартата на човечеството,” чрез която всички народи ще бъдат благословени: Аз съм Коренът и Потомъкът Давидов, Източникът и Кулминацията на Давидовата династия. Хенгстенберг коментира: “Тъй като Исус е коренът, той също е родът на Давид. Само в Него е запазен родът; иначе той щеше да премине без следа. Давидовият род е повече от просто потомство; това показва, че ако не беше Христос, Давидовият род би престанал да съществува. Давидовият род се споменава тук по отношение на непобедимата сила и вечна власт, които са му обещани от Бога (сравнете Лука 1:32-33). Това, което свидетелствува Този, в Когото славният Давидов род стига до кулминация, със сигурност ще се изпълни.”[14]

В Числа 24:17 Валаам пророкува за Христос под символите на звезда и на жезъл; Христовият жезъл е обещан на победителя в Тиатира (2:26-27), отнасяне към Псалм 2:8-9; после, както продължава обещанието за победителя, Христос представя Себе Си като Утринната звезда (2:28), и това обещание е повторено тук, отчасти за да допълни обещанието за Светлината в стих 5, и отчасти в съответствие с другите връзки, които този текст има с посланията към Пергам (споменаването на идолопоклонството и отнасянето към Валаам) и Тиатира (споменаването на чародейството и на прелюбодейството).

17 И Духът и невястата казват: Дойди! Това е молитва към Исус, където Духът вдъхновява Невястата да Го извика (сравнете Песен на песните 8:14: “Бързай, възлюбени мой!”), да дойде в спасение и в съд, точно както четирите живи същества извикаха Четиримата Конника (6:1, 3, 5, 7). Тогава се излага литургичният отговор: И който чуе, нека рече: Дойди. Накрая изразът се обръща (сравнете 3:20-21, където Христос първо моли да вечеря с нас, а после ни призовава да седнем с Него), защото сигурността на Христовото идване при нас в спасение ни дава възможност да идваме при Него за Водата на Живота: И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота. Изразът даром е dōrean, означаващ като подарък, използван от Христос в изключително красноречив контекст: “Намразиха ме без причина” (Йоан 15:25). Нашето спасение е безплатно, “без причина,” доколкото става въпрос за наша собствена заслуга; неговият източник и основание са изцяло в Него, и вникакъв случай не в нас. “В Неговата благодат се оправдаваме даром чрез изкуплението, което в Христа Исуса” (Римляни 3:24).

18-19  Сега Исус казва това, което е смятано от много хора като най-тържествените и страшни думи в цялото пророчество: Аз свидетелствувам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тази книга, и, ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дяла от дървото на живота и от светия град, които са описани в тази книга (сравнете Второзаконие 4:2; 12:32; 29:20).[15] Ръшдуни коментира: “В много реален смисъл Откровение завършва Писанието. То говори съзнателно като последно слово. Във Второзаконие 4:2 Мойсей заявява: ‘Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях. . . .’ Думи щяха да бъдат прибавяни от други, но откровението щеше да бъде едно непроменимо слово. Сега, при завършване на Писанието, прибавянето или отнемането на ‘думите’ към книгата е забранено; вече не могат да бъдат прибавяни думи. Съзнателното съответствие и промяна са твърде очевидни, за да бъдат случайни. Дадени са последните думи от непроменимото слово.”[16]

20-21  Онзи, Който свидетелствува за това, Истинният и верният Свидетел, казва: Наистина ида скоро! В своята заключителна литургия Църквата отговаря: Амин! Ела, Господи Исусе! Църквата моли за съд; тя конкретно моли своя Господ да дойде (Maranatha!), носейки Анатема за всичките Си врагове (1 Коринтяни 16:22), но благодат за всичките светии. Както видяхме при 3:14, добре познатата дума Амин е клетва, призоваване върху себе си на проклятията на завета и тържествено признание, че въобще ну бихме имали благодат, ако Исус Христос не беше нашият “Амин,” който пое Проклятието вместо нас. Затова, както увещава св. Амвросий, “Това, което говори устата, нека вътрешният ум да изповяда; каквото промълвява езикът, нека сърцето да почувствува.“[17]



[1] Вижте M. D. Goulder, “The Apocalypse as an Annual Cycle of Prophecies,” New Testament Studies 27, No. 3 (April 1981), pp. 342-67.

[2] За символизма, свързван с Мъртво море (мястото на Содом и Гомора), виж David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), pp. 52f. За друга илюстрация на разликата между “статичната” благодат на Стария Завет и “динамичната” благодат на Новия, сравни Аг. 2:10-14 с Марк 5:25-34.

[3] Думата кръст (stauros) може да се отнася или за самото дърво (считано като средство за екзекуция), или за patibulum (горната напречна греда, на която бяха заковани ръцете на Христос, и която беше закована на дърво). За разглеждане на целия този въпрос, виж Ernest L. Martin, The Place of Christ’s Crucifixion: Its Discovery and Significance (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, 1984), pp. 75-82.

[4] Св. Ириней, Против ересите, v.xvii.3.

[5] Johannes Schneider, in Gerhard Kittel and Gerhard Friedrich, eds., Theological Dictionary of the New Testament, 10 vols., trans. Geoffrey W. Bromily (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1964-76), Vol. 5, pp. 40-41.

[6] Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), pp. 54f.

 

[7] Milton Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton and Mains, 1898), p. 471.

 

[8] Moses Stuart, Commentary on the Apocalypse, 2 vols. (Andover: Allen, Merrill, and Wardwell, 1845), Vol. 2, p. 390.

 

[9] Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), p. 225.

[11] Farrer, p. 225.

[12] Според King James Version. Бел. прев.

[13] Вижте Rousas John Rushdoony, The Institutes of Biblical Law (Nutley, NJ: The Craig Press, 1973), pp. 89f.

[14] E. W. Hengstenberg, The Revelation of St. John, 2 vols., trans. Patrick Fairbairn (Cherry Hill, NJ: Mack Publishing Co., n.d.), Vol. 2, p. 373.

[15] Изглежда много странно, че от всички места тези два стиха би трябвало да нямат никакви разновидности на четене; всъщност, има не една, а поне тринадесет отделни спорни точки! Виж Zane C. Hodges and Arthur L. Farstad, eds., The Greek New Testament According to the Majority Text (Nashville: TYhomas Nelson Publishers, 1982).

[16] Rousas John Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation (Tyler, TX: Thoburn Press, [1970] 1978), p. 225. Курсивът е мой.

[17] Св. Амвросий, За тайните, 54.