Съдържание Цялата книга на една страница

13 – ЛЕВИАТАН И ВЕЕМОТ

Книгата Откровение е Заветен документ. Тя е пророчество, както пророчествата в Стария Завет. Това означава, че сама по себе си тя не се занимава с правенето на “предсказания” за удивителни събития. Като пророчество, тя се съсредоточава върху изкуплението и етиката. Нейната грижа е Заветът. Библията е откровението от Бога за Неговия Завет с Неговия народ. Тя е била написана, за да покаже какво е направил Бог за да спаси Своя народ и да се прослави чрез него.

Следователно, когато Бог говори за Римската империя в Книгата Откровение, Неговата цел не е да ни каже вълнуващи клюки от живота в двора на Нерон. Той говори за Рим само по отношение на Завета и на историята на изкуплението. “Трябва да имаме предвид, че в целия този исторически символизъм виждаме пред нас Римската империя като гонител. Този Апокалипсис не се занимава с историята на Рим. . . . Звярът не е символ на Рим, а на голямата римска световна мощ, създадена като оръдие на старовременната змия, Дявола, да преследва разпръснатите Божии светии.”[1] От гледната точка на Откровение най-важният факт относно Рим не е че той е могъща държава, а че е Звяр, противопоставящ се на Бога на Завета; проблемът не е основно политически, а религиозен (сравнете коментарите върху 11:7). Римската Империя не е разглеждана сама по себе си, а главно спрямо (1) Земята (Израел) и (2) Църквата.

 

Звярът от морето (13:1-10)

 

1 И застанах на морския пясък. И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена.

 

2 И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв, и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.

 

3 И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя се учуди на звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;

 

4 поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като този звяр? И кой може да воюва против него?

 

5 И даде му се да говори с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца.

 

6 И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и онези, които живеят в небесата.

 

7 И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.

 

8 И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.

 

9 Ако има човек ухо нека слуша.

 

10 Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е нужно търпението и вярата на светиите.

 

1-2 Св. Йоан ни казва, че точно както той е възлязъл до Божията Престолна зала за да наблюдава небесния свят (4:1; сравнете Езекиил 3:14; 8:3), Духът сега го поставя на пясъка на морето, удобната позиция, от която той ще може да наблюдава Звяра, идващ от морето. Във визуален, драматичен смисъл, могъщата Римска империя наистина е изглеждала като идваща от морето, от Италианския полуостров отвъд морето към Земята. Но нещо повече, тък смисълът е библейският символизъм за морето. Морето е, както видяхме в 9:1-3, свързано с Бездната, обиталището на демоните, които са затворени след като са били изгонени от Градината. Бездната е “Дълбочината” от Битие 1:2, “без форма и пуста,” необитаема от човека. Тя е далеч от твърдата земя на човешкото обиталище, и е мястото, където са затворени демоните докато хората са верни на Бога. Когато хората отстъпват, демоните биват пускани; с постепенното възстановяване на човека злите духове биват изпращани обратно в Бездната (8:26-33). Тук ще видим истинския източник на “зверството” в Звяра: По същество той идва от морето, от хаотичната дълбочина и тъмнина на Бездната, които трябва да бъдат покорени, оформени и изпълнени със светлината на Духа (Битие 1:2; Йоан 1:5). Това не означава, че има някакъв същински конфликт между Бог и Неговото създание; в началото всичко беше “много добро.” Морето най-основно е образ на живота. Но след Падението картината на бушуващите дълбини е използвана и развита в Писанията като символ на света в хаос чрез бунта на хората и народите срещу Бога: “Нечестивите са като развълнувано море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал.” (Исая 57:20; сравнете Исся 17:12). По-късно на св. Йоан се казва, че “водите, които видя . . . са хора и множества и народи и езици” (17:15). От тази хаотична, бунтовна тълпа на човечеството се издига Рим, цяла империя, основана на презумпцията за противопоставяне срещу Бога.

Звярът има десет рога и седем глави, огледален образ (сравнете Битие 1:26) на Змея (12:3), който дава на Звяра своите сила и престол и голяма власт. Десетте рога с корони (сили)[2] на Звяра са обяснени в 17:12 като управителите на десет имперски провинции, докато седемте глави са обяснени като поредицата от Цезари (17:9-11): Нерон е една от “главите.” Трябва да имаме предвид вече очертаното логическо разграничение между смисъл (значението и асоциациите на символа) и обект (специалното значение на символа както той е използван в конкретния случай). Значенията на главите и роговете са едни и същи за Змея и за Звяра, но се отнасят за различни обекти.

В кошмарна пародия на библейския Първосвещеник, който носи божественото Име на своето чело (Изход 28:36-38), Звярът изявява на своите глави богохулни имена: Според римската имперска теология, Цезарите са били богове. Всеки император е бил наричан Август или Севастос, което означава Обожествен; те също приемат името дивус (бог) и дори Деус и Теос (Бог). Много храмове са били издигнати за тях из цялата империя, особено в Мала Азия, както отбелязахме. Римските Цезари получавали почит, принадлежаща само на единия истински Бог; Нерон заповядва абсолютно подчинение, и дори издига 40 метрова статуя на самия себе си. По тази причина св. Павел нарича Цезаря “човека на греха”; той е, както св. Павел казва, “синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, че седи в Божия храм и представя себе си за Бог” (2 Солунци 2:3-4). Св. Йоан набляга върху тази страна на Звяра: И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно. . . . И отвори устата си да изрече хули против Бога (13:5-6). Християните са били преследвани, защото са отказвали да се присъединят към този идолопоклоннически култ към Императора.

Римската империя е още символизирана като ненаситно, свирепо животно, неопитомено и под Проклятие. Св. Йоан казва, че видът на Звяра беше като леопард, с крака като на мечка, и с уста като устата на лъв: “Трите животни, съчетани така от автора, символизират бързина и жестокост при връхлетяването върху плячката, решителност при нейното задържане и отнасяне, и ненаситна страст за поглъщане.”[3] Това са същите животни (изброени в обратен ред), използвани за да опишат първите три от четирите големи световни империи в Данаил 7:1-6 (Вавилон, Мидоперсия и Гърция; ср. описанието на Данаил на същте империи под друг символ, в Данаил 2:31-45). Четвъртата империя, Рим, съучаствува в злите, зверски характеристики на другите империи, но е много по-лоша: “Ето, четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога” (Данаил 7:7).[4] Това, както отбелязахме в 12:3, е произходът на Змейовите (и съответно на Зверовите) десет рога и седем глави (трите глави на зверове 1, 2 и 4, заедно с трите глави на звяр 3: Данаил 7:6). Звярът в Откровение очевидно е Римската империя, която “съчетава в себе си всички елементи на ужаса и подтисничеството, съществували като цяло в другите големи империи преди нея; нейното разширение също е равно на всички тях, взети заедно.”[5]

Но Звярът не е просто институция, а личност; конкретно, както ще видим, той е император Нерон. Ето защо, особено предвид начина, по който Библията гледа на нещата, двете могат да се считат за едно. До известна степен Рим е заветно отъждествяван със своя владетел, както човешката раса е отъждествявана с Адам; Империята е въплътена и представена в управляващия Цезар (Нерон). Така пророчеството на св. Йоан може да преминава от едното към другото и обратно, или да ги разглежда заедно под едно и също име. И двамата, Нерон и Империята, са били потънали в позорни, извратени, зверски дейности. Нерон, който е убил многобройни членове на своето семейство (включително своята бременна жена, която ритал до смърт); който е бил хомосексуалист, последният етап на извратеността (Римляни 1:24-32); чийто любим афродизиак се е състоял в наблюдаването на това как хора понасят най-ужасните и отвратителни мъчения; който се е преобличал като див звяр за да атакува и изнасилва мъже и жени затворници; който е използвал телата на християни горящи на клада като оригинални “Римски свещи,” с които да осветява своите развратни градински тържества; който започва първото имперско гонение на християни под внушението на юдеите, за да унищожи Църквата; този животински извратен човек е бил владетел на най-могъщата империя на земята. И той е поставил пример за своите поданици. Рим е бил моралната клоака на света.[6]

3-4 И видях една от главите му като че ли смъртоносно ранена, но смъртоносната му рана оздравя. Някои посочват, че след като Нерон е убит, започва да се разпространява слух, че той ще възкръсне и ще си възвърне престола; по някакъв начин, предполагат те, св. Йоан трябва да говори за този мит на Nero redivivus. Това според мен е много незадоволителен метод за боравене с Писанието. Св. Йоан споменава “смъртоносната рана” на Звяра три пъти в този текст (вижте ст. 12, 14); ясно е, че това е повече от просто случаен символ, и ние трябва да се опитаме да го обясним библейски.[7]

Звярът, както видяхме, прилича на Змея. Фактът, че той получава рана на главата, трябва да ни накара да мислим за сцената в Едемската градина, когато Бог обеща, че Христос ще дойде и ще смаже главата на Змията (Битие 3:15). Данаил пророкува, че в дните на римските владетели Христовото Царство ще смаже сатанинските империи и ще ги замени, изпълвайки земята. Съответно, апостолското свидетелство прогласява, че Христовото Царство е дошло, и че дяволът е бил победен, обезоръжен и вързан, и че всички народи ще започнат да се стичат към планината на Божия Дом. Още в първото поколение Благовестието се е разпространило бързо по света, до всички народи; навсякъде са възникнали църкви, и дори членове на дома на Цезаря са повярвали (Филипяни 4:22). Всъщност, Тиберий Цезар дори формално иска Римският Сенат да признае официално божествеността на Христос.[8] Така за известно време изглежда сякаш има преврат: Християнството е във възход и скоро ще придобие властта. Главата на Сатана е била смазана и с това на Римската империя е била нанесена смъртоносна рана с меча (вижте 13:14) на Благовестието.[9]

Но след това настъпва обрат. Докато Благовестието да се е разпространило навсякъде, същото става с ереста и отстъпничеството; и заради гонението на юдеите и на римляните големи множества християни започват да отпадат (1 Тимотей 1:3-7, 19-20; 4:1-3; 6:20-21; 2 Тимотей 2:16-18; 3:1-9, 13; 4:10, 14-16; Тит 1:10-16; 1 Йоан 2:18-19). Новият Завет дава категоричното впечатление, че повечето от църквите са отпаднали и са изоставили вярата; при гонението на Нерон Църквата е изглеждала като изцяло изличена. Звярът е бил получил рана на главата, смъртоносна рана – но все пак е оживял. Разбира се, действителността е, че Христос наистина е победил Змея и Звяра; но резултатите от Неговата победа все още трябва да бъдат изработени; светиите трябва да побеждават и да завладяват (сравнете Данаил 7:21-22; Откровение 12:11).

И цялата Земя се учуди след Звяра; и те се поклониха на Змея, защото той даде своята власт на Звяра; те също се поклониха и на Звяра, казвайки: Кой е като Звяра, кой може да воюва срещу него? Св. Йоан не говори за това, че светът (“планетата земя”) е последвал Звяра; думата, която той използва, трябва да се преведе Страната, т.е. Израел. Знаем това, защото контекстът определя неговите поклонници като онези, които живеят в Земята (Откровение 13:8, 12, 14) – технически израз, използван дванадесет пъти в Откровение, за да обозначи отстъпилия Израел (вижте по-горе за 3:10). Вярно е, разбира се, че навсякъде в Империята Нерон е бил обичан като благодетел, осигуряващ блага и забавления. Но конкретно Израел е обвинен за поклонение на Императора. Изпревин пред избора между Христос и Цезаря, те заявяват: Нямаме друг цар освен Кесаря! (Йоан 19:15). “С този вик юдаизмът в лицето на своите представители става виновен за отричане от Бога, за богохулство, за отстъпничество. Той извърши самоубийство.”[10] Тяхната реакция на очевидно победоносната война на Цезаря срещу Църквата (Откровение 11:7) е учудване и поклонение. Израел застава на страната на Цезаря и на Империята срещу Христос и Църквата. Затова накрая те се покланят на Змея, и по тази причина самият Исус Христос нарече техните религиозни събрания сатанински синагоги (Откровение 2:9; 3:9).

5-7 Отново св. Йоан привлича нашето внимание към богохулствата на Звяра срещу Бога (сравнете 13:1). Конкретно, казва той, Звярът се стреми да богохулства срещу Неговото име и Неговата Скиния, тези, които живеят в небесата. Нашето гражданство е на небесата (Филипяни 3:20), ние сме седнали на престоли там в Христос, нашия представител (Ефесяни 1:20; 2:6), и както видяхме, официалното поклонение на Църквата се извършва в небесни места, с десетки хиляди ангели в тържествено събрание (Евреи 12:22-23; ср. коментарите върху 8:1-2). За разлика от хората, които отхвърлят вярата, тези, които “обитават на земята,” новозаветните хора живеят на небето около Божия престол. Затова св. Йоан говори на Църквата за жестоката съпротива на Звяра против тях и в същото време говори за сигурността на тяхната защита около Престола в небесния съд.

Александър Шмеман красиво привлича вниманието към естеството на поклонението при седмичното възнасяне на Църквата към небето (сравнете Изход 24:9-11; 34:1-8, 29-35; Марк 9:1-29): “Ранните християни са осъзнавали, че за да станат храм на Святия Дух, те трябва да се възнесат в небето, където Христос се възнесе. Те също са осъзнавали, че това възнесение е било истинското условие на тяхната мисия в света, на тяхното служение в света. Защото там – в небето – те са бивали потопени в новия живот на Царството; и когато след тази ‘литургия на възнесение’ са се връщали в света, техните лица са отразявали светлината, ‘радостта и мира’ на Царството, и наистина са били негови свидетели. Те не са носели програми и теории; но навсякъде, където са отивали, семената на Царството са покълвали, вярата е била запалвана, животът е бивал преобразяван, невъзможните неща са ставали възможни. Те са били свидетели, и когато са ги питали, ‘Откъде грее тази светлина, къде е източникът на нейната сила?’ те са знаели какво да отговорят и къде да водят хората. В църквата днес ние твърде често срещаме само същия стар свят, а не Христос и Неговото Царство. Ние не осъзнаваме, че никога не стигаме до никъде, защото никога не изоставяме нищо старо.”[11]

На Звяра се даде власт да действува за четиридесет и два месеца и да воюва със светиите и да ги победи. Както отбелязах по-горе (виж коментарите върху 11:2), периодът от 42 месеца (или три и половина години, пречупена седмица) е символична фигура в пророческия език, означаваща време на страдания, когато Божиите врагове са на власт, или когато се нанася съд, докато Божият народ очаква идването на Царството (както вече отбелязахме, Звярът подтиска старозаветните светии в продължение на 42 поколения, според Матей 1:1-17). Тази пророческа употреба не е предимно буквална, макар да е интересно, че гонението на Нерон срещу Църквата наистина трае пълни 42 месеца, от средата на ноември 64 до началото на юни 68. Така този период от 42 месеца отговаря (но не е задължително еднакъв) на 42-та месеца/1260 дни от 11:2-3 и на “време, времена и половина време” от 12:14. По време на тържеството на Звяра той придобива власт над четирикратната земя: всяко племе и хора и език и народ. Това важи за Римската империя, както важи за Звяра като цяло. Сатана владее “всички земни царства” (сравнете Матей 4:8-9) като техен “княз” (Йоан 12:31; сравнете Данаил 10:13, 20). Неговата власт беше “законна” в известен смисъл, след като Адам абдикира от престола; но тя също беше незаконна. Църковните Бащи наблягат много на факта, че Вторият Адам спечели света обратно от властта на Сатана чрез справедливи и законни средсва, а не чрез сила.[12]

8 Св. Йоан повтаря това, което ни е казал в ст. 3-4: Всички, които обитават на Земята (т.е. отстъпилите израилтяни) ще му се поклонят. Трябва да помним, че Библията говори за поклонението като официално, литургично възхваляване (“хвалебствена служба”) и всекидневна, практическа вярност и подчинение. Когато бяха изправени пред практическия избор между Цезаря и техния Господ, юдеите избраха Цезаря. Идолопоклонството – поклонението на създанието, а не на Създателя – е белегът на този, чието име не е записано от преди основаването на света в Книгата на живота на Агнето, което беше заклано. От самото начало нечестивите са били предопределени за осъждение. Това не само е неизбежно следствие от библейските учения за Божието върховенство и Божия безусловен избор на Неговите хора (вижте например Деяния 13:48), но и изрично се поучава в Писанието (вижте Притчи 16:4; Матей 11:25; Марк 4:11-12; Йоан 12:37-40; Римляни 9:13; 11:7-10; 1 Петрово 2:7-8; Юда 4; Откровение 17:8, 17). Списъкът с Божието небесно църковно членство съществува от основаването на света, вечен и непроменим. Следователно от гледната точка на Божията вечна наредба тези обрязани нарушители на завета, които са се поклонили на Звяра, никога не са били включвани в Книгата на живота. Тези, които искат да отлъчат последователите на Агнето, сами биват изключени от Завета.

9-10 Св. Йоан прекъсва своето описание на поклонниците на Звяра, за да увещае своите слушатели да внимават на това, което ще каже след това: Ако има някой ухо, нека слуша (вероятният произход на този израз се отнася до “обрязването,” или пробиването на ухото на родения в дома роб, представляващ заветната смърт и възкресение, новорождение и обновено подчинение на словото на господаря; виж Изход 21:5-6; Второзаконие 15:16-17; Псалм 40:6-8).[13] След това той обявява осъждението върху последователите на Звяра, върху онези, които живеят в Земята: ако някой е определен за плен, в плен ще отиде; ако някой ще бъде убит с меч, с меч трябва да бъде убит. Св. Йоан цитира свободно от Еремия 15:2, стих, който се среща в по-голям текст, разказващ подробно Божието отхвърляне на Ерусалим. На Еремия се казва да не се моли за народа, защото те са определени за погубление (Еремия 14:10-12); всъщност, дори ако онези велики застъпници Мойсей (сравнете Изход 32:11-14; Числа 14:13-24) и Самуил (сравнете 1 Царе 7:5-9; 12:9-15) да се помолят за тях, Бог каза, че няма да чуе (Еремия 15:1). Няма да има място за укриване от съда, и когато ужасените хора питат, “Къде да отидем?” Еремия трябваше да отговори:

 

Които са за смърт, на смърт,

И които са за нож, под нож;

И които са за глад, на глад,

И които са за плен, в плен. (Еремия 15:2; сравнете 42:11, в контекста)

 

С език, напомнящ за предупредителните думи към жените от Ерусалим (Лука 23:28-31), Еремия продължава да описва идещото унищожение на Земята (Еремия 15:5-9). Напомняйки на своите читатели за този текст и за неговото историческо изпълнение при разрушаването на Ерусалим и на първия Храм от вавилонците (587 г. пр. Хр.), св. Йоан засилва увереността на идещия съд върху отстъпилите юдеи от първи век, тези, които са в съюз със Звяра в гонението срещу светиите. Нечестивите не могат да избягат: Те са определени за плен и за меч.

Увереността в Божието управление е същността на търпеливата вяра, към която са призовани Божиите хора. Ние трябва да поставим нашето упование не в човека, не в злите планове на дяволските заговорници, а в Бога, Който управлява света за Своя слава. Неговият съд със сигурност ще дойде. Търпеливото очакване за това е търпението и вярата на светиите.

 

Звярът от Земята (13:11-18)

 

11 И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога, прилични на агнешки; а говореше като змей.

 

12 Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла.

 

13 И вършеше големи знамения, дотам че да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.

 

14 И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.

 

15 И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума: също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на зверовия образ.

 

16 И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;

 

17 за да не може никой да купува или да продава, освен онзи, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.

 

18 Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.

 

11 Точно както Звярът от морето беше по образа на Змея, така виждаме друго създание, което е по образа на Змея. Св. Йоан го вижда да излиза от Земята, надигайки се от самия Израел. В 16:13 и 19:20 ни се казва кой е този Земен Звяр. Той е лъжепророкът, представляващ това, което Исус предсказа, че ще стане в последните дни на Израел: “Мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. . . . Много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (Матей 24:5, 11). Появата на лъжепророци е едновременна с тази на антихристи; но докато антихристите са преминалите от Църквата към юдаизъм, лъжепророците са юдейски религиозни водачи, които се стремят отвън да примамят християните. Както отбелязва Корнилис Вандерваал, “В Писанието лъжепророчеството се появява само в контекста на завета”;[14] това е имитацията на истинско пророчество, и действува във връзка със Заветния народ. Мойсей предупреди, че лъжепророците ще се появят измежду Заветния народ, вършейки знамения и чудеса (Второзаконие 13:1-5).

Важно е да помним, че юдаизмът въобще не е старозаветна религия; по-скоро той е цялостно отхвърляне на библейската вяра в полза на фарисейската, талмудична ерес. Както мормоните, свидетелите на Йехова, Църквата на обединението и други култове, той претендира, че е основан върху Библията; но неговият действителен авторитет идва от човешки предания. Исус беше напълно ясен: юдаизмът отрича Христос именно защото отрича Мойсей (Йоан 5:45-47). Само ортодоксалното християнство е истинското продължение и изпълнение на религията на Стария Завет (вижте Матей 5:17-20; 15:1-9; Марк 7:1-13; Лука 16:29-31; Йоан 8:42-47).

Юдейските лъжепророци са имали вид на Агне, както предупреди Исус: “Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители” (Матей 7:15). Това се отнася не само до предрешаването на лъжепророка като член на Божието стадо, но и за неговите откровено месиански претенции. В действителност, той е вълк, Звяр, който говори като Змей. Как говори Змеят? Той използва измамлив, лукав, сълазнителен език, за да примами Божия народ от вярата към погибел (Битие 3:1-6, 13; 2 Коринтяни 11:3; Откровение 12:9); нещо повече, той е лъжец, клеветник и богохулник (Йоан 8:44; Откровение 12:10). Книгата Деяния на апостолите описва многобройни примери за змейово лъжесвидетелство от страна на юдеите срещу християните, един огромен проблем за ранната Църква (Деяния 6:9-15; 13:10; 14:2-5; 17:5-8; 18:6, 12-13; 19:9; 21:27-36; 24:1-9; 25:2-3, 7).

12 Юдейските водачи, символизирани от този Звяр от Земята, се обединяват със Звяра на Рим в опит да унищожат Църквата (Деяния 4:24-28; 12:1-3; 13:8; 14:5; 17:5-8; 18:12-13; 21:11; 24:1-9; 25:2-3, 9, 24). Така Звярът от Земята упражнява цялата власт на Първия Звяр: “Както първият звяр е пълномощник на змея, така вторият звяр е пълномощник на първия звяр. ‘Цялата власт’ означава, че вторият звяр е цялостен пълномощник на първия.”[15] Отстъпническият юдаизъм стана напълно подчинен на Римската държава. Това се подчертава от твърдението на св. Йоан (повторено в ст. 14), че Лъжепророкът упражнява властта на Звяра в неговото присъствие. Това е в пряк контраст с действието на истинския пророк, който стои “пред [лицето на] Господа,” в Божието присъствие, под Неговата власт и благословение (1 Царе 1:22; 2:18; 3 Царе 17:1; сравнете Числа 6:24-26; Осия 6:2; Йона 1:3, 10), точно както за седемте Ангели на Тръбите се казва, че “стоят пред Бога” (8:2). Пророкът беше удостоен да влиза в Божията престолна зала в Облака на Славата като член на небесния съвет, където се съставя божествената политика (сравнете Изход 33:8-11; 3 Царе 22:19-23; Еремия 23:18; Езекиил 1, 10; Амос 3:7; това също се показва от факта, че пророците също са наричани ангели: 2 Летописи 36:15-16; Агей 1:13; Малахия 3:1).[16] “Истинският пророк живее в Божието присъствие, получава от Бога заповеди и върши това, което е угодно на Бога; Лъжепророкът стои пред Змея, чийто тълкувател и слуга е.”[17] Че такова нещо може да се каже за религиозните водачи на Израел, народа на Завета, показва колко далеч са отпаднали от вярата на техните бащи. Те поведоха Израел в поклонение към Императора, принуждавайки Земята и тези, които живеят на нея, да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана оздравя (фалшиво Възкресение на фалшив Син). Интересно, именно възкресението на Звяра се дава (тук и в ст. 14) като причина за поклонението – точно както християнското поклонение се основава в края на краищата върху Възкресението на Христос като доказателство за Неговия Месиански характер и служение (1 Коринтяни 15). Фалшивото възкресение на Рим послужи като лъжесвидетелство за Израел, тяхното “доказателство,” че Христос не е Месията.

13-14 Лъжепророкът също изпълнява големи чудеса в служба на Империята: За разлика от безсилните лъжепророци на Ваал, той дори прави така, че огън да слезе от небето на земята; така този лъже-Илия заблуждава онези, които живеят на Земята. Исус предупреди, че “ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Матей 24:24), и това се изпълнява многократно докато времето на “Последните Дни” прогресивно се приближава към своята кулминация. Книгата Деяния на апостолите отбелязва няколко случая на вършещи чудеса юдейски лъжепророци, които влизат в конфликт с Църквата (сравнете Деяния 8:9-24) и работят за римските длъжностни лица (сравнете Деяния 13:6-11); както Исус предсказа (Матей 7:22-23); някои от тях дори използват Неговото име в своите заклинания (Деяния 19:13-16). По подражание на библейските пророци, които призоваваха Божия огнен гняв срещу отстъпниците и закононарушителите (Левит 10:1-2; Числа 16:28-35; 3 Царе 18:36-40; 4 Царе 1:9-16; Амос 1:3-2:5; Откровение 11:5), юдейските водачи като че ли упражняват Божия съд срещу Църквата, отлъчвайки християните от синагогите и преследвайки ги до смърт. Отново св. Йоан подчертава отстъпническото състояние на тези юдейски пророци, като отбелязва, че те изпълняват своите чудеса в присъствието на хората и в присъствието на Звяра, а не “пред Престола и пред Агнето” (7:9; сравнете 3:5; 4:10; 5:8; 7:11, 15; 8:2; 11:4, 16; 14:3, 10; 15:4).

Извратеността на водачите на Израел е такава, че те насърчават онези, които живеят по земята – юдейския народ – да направят Образ на Звяра, както Навуходоносор беше издигнал образ на себе си (Данаил 3). Преди да можем да напълно да определим кой е този Образ, ще бъде необходимо да обясним религиозната обстановка и контекста, в който е поставен той. Дълбочината на отстъпничеството на Израел трябва най-вече да се разглежда в тяхното отхвърляне на Господ Исус Христос, истинския Бог и Спасител, в полза на Цезаря. Св. Йоан ни разкрива това в неговата истинска светлина като идолопоклонство (сравнете 9:20). Не е необходимо да се предполага, че юдеите буквално са се покланяли пред изваян образ; идеята е, че те са се покланяли и служели на чужд бог.

Някои биха възразили, че юдеите никога не са били виновни за “идолопоклонство” след Плена. В отговор отново ще повторим превъзходното обобщение на Херберт Шлосберг на същността на идолопоклонството: “Идолопоклонството в неговото по-широко значение е правилно разбирано като всяко заменяне на истинския Създател с това, което е създадено. Хората могат да се покланят на природата, на парите, на човечеството, на властта, на историята, или на обществените и политически системи, вместо на Бога, Който е създал всичко това. Конкретно новозаветните автори осъзнават, че не е задължително отношението да бъде явно култово поклонение; човек може да постави кого да е или какво да е на върха на своята пирамида от ценности, и това е истинското нещо, на което той се покланя. Върховният обект на това служение изцяло влияе на начина, по който той живее.”[18] Нещо повече, ясно е, че пророците след плена всъщност считаха юдеите от своето собствено време за идолопоклонници (сравнете Захария 13:1-3; Малахия 3:5-7).

Идолопоклонническият характер на отстъпилия Израел се предполага в цялото послание на Новия Завет. Апостол Павел конкретно обвинява юдеите за беззаконие и отстъпничество в Римляни 2. В стихове 21-22 той казва: “Тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?” Очевидно св. Павел обвинява отстъпилия Израел в извършване на идолопоклонство (или негова равностойност). Много важно е да отбележим, че всички обвинения от Римляни 2 се отнасят до Израел като цяло; очевидно, ако те се отнасяха само до избрано малцинство, неговите аргументи не биха имали сила. (Тъй като той също ги обвинява за прелюбодейство, най-малкото е възможно да е имал предвид “религиозно” прелюбодейство срещу техния истински Съпруг, Исус Христос). Като цяло, коментаторите предполагат, че обвинението за прелюбодейство означава или че юдеите са виновни за ограбването на езически храмове (напр. св. Йоан Златоуст, Хенри Алфърд, Джон Мъри; ср. Деяния 19:37, където се показва, че юдеите могат да бъдат считани отговорни за това престъпление), или че са извършвали “светотатство” в по-общ смисъл, чрез тяхното безбожие, непочитане и неверие (напр. Жан Калвин, Чарлз Ходж; сравнете 1 Царе 15:23; Неемия 13:4-12; Малахия 1:6-14; 3:8-9; Колосяни 3:5). Това, което обикновено не се забелязва, е, че целият списък с престъпления в Римляни 2:20-23 е взет от Малахия 2-3, което показва, че обвинението за “ограбване на храмове” (и така за идолопоклонство) е свързано с отказа на израилтяните да дават десятък, техният отказ да Го почитат като Бог (сравнете Матей 15:7-9). Бог казва чрез Малахия:

 

От дните на бащите си вие се отклонихте от наредбите Ми, и не ги опазихте. Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите. Но вие казвате: “В какво те крадем?” В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да, целият този народ Ме крадете! (Малахия 3:7-9)

 

Една голяма част от определението за идолопоклонство на Подробния Уестминстърски Катехизис (практически всяка дума от който има изобилно много препратки към Писанието) е приложимо за религиозния характер на Израел по време на Последните Дни: “Греховете, забранени във Втората Заповед, са: всякакво измисляне, подтикване към, постановяване, прилагане, и по какъвто и да било начин одобряване на някакво религиозно поклонение, невъведено от самия Бог; търпимостта към измамни религии; . . . всякакви суеверни измислици, изопачаващи поклонението пред Бога, прибавящи елементи към него или лишаващи го от важни елементи, били те изобретени или възприети от самите нас или наследени по традиция от други, макар и да се представят като израз на древност, обичаи, посветеност, добри намерения или каквито и да било други претенции; също така индулгенциите; светотатствата; всяко пренебрегване, презиране, затрудняване и противопоставяне на поклонението и наредбите, постановени от Бога” (сравнете Матей 15:3-9; Деяния 13:45; 1 Солунци 2:15-16).[19] Основната идея за нашата цел е просто че св. Павел обвинява юдейския народ за някакъв вид идолопоклонство. Това със сигурност е достатъчно широко понятие, за да покрива тяхното отхвърляне на Исус Христос.

15-17 Степента на демоничната власт на Лъжепророка е такава, че той може да даде дишане (или дух) на Образа на Звяра, така че Образът на Звяра дори да говори. Макар че някои твърдят, че това се отнася за някакъв номер с машинария или за говорене със стомаха (и така видимо опровержение на Псалм 135:15-16: “Идолите на народите . . . имат уста, но не говорят”), по-вероятно е този текст като цяло да е предназначен да разкрие идеята за опита на отстъпниците юдеи да пре-сътворят света. В началото, когато Бог създаде земята, Той даде дишане/Дух на Своя Образ и го постави в Своята градина-храм (Битие 2:7-8); и първото нещо, което виждаме Образът да прави, е да говори, назовавайки и определяйки създанието според Божията наредба (Битие 2:19-20).

Вдъхновеният от Звяра Образ е способен да направи всички, които не се кланят на образа на Звяра, да бъдат убити. Юдейските синагоги налагат покорство към Императора. Всъщност, обвинението на техните водачи срещу самия Христос беше, че Той е съперник на абсолютната власт на Цезаря (Йоан 19:12-15). Подобно на това, те са организирали икономически бойкот срещу хората, които са отказвали да се подчинят на Цезаря като на Господар, като ръководителите на синагогите “са забранявали всякакви отношения с отлъчените,”[20] и са стигали до там, че да ги умъртвят.

И той принуждава всички (забележете шестте категории) малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се сложи белег на дясната ръка и на челата им, за да не може никой да купува или да продава, освен онзи, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име. Книгата Деяния на Апостолите е пълна със случаи на организирано юдейско гонение срещу Църквата (Деяния 4:1-3, 15-18; 5:17-18, 27-33, 40; 6:8-15; 7:51-60; 9:23, 29; 13:45-50; 14:2-5; 17:5-8, 13; 18:17; 20:3; 22:22-23; 23:12, 20-21; 24:27; 26:21; 28:17-29; сравнете 1 Солунци 2:14-16). Всичко това послужи в крайна сметка на интересите на Цезар срещу Христос и Църквата; и “белегът на Звяра,” разбира се, е сатанинската пародия на “Божия печат” върху челата и ръцете на праведните (3:12; 7:2-4; 14:1), на белега на пълното подчинение на Закона в мислене и дела (Второзаконие 6:6-8), на белега на благословение и на защита (Езекиил 9:4-6), на белега, че човекът е СВЯТ НА ГОСПОДА (сравнете Изход 28:36). Израел отхвърли Христос, и е “белязан” с печата на пълното господство на Рим; той е дал своята вярност на Цезаря и е покорен на неговото управление и закон. Израел избра да бъде спасен от езическата държава, и преследва онези, които търсят спасение в Христос.

Новият Завет дава изобилни свидетелства за този факт. Юдейската йерархия е била въвлечена в огромен организиран опит да унищожи Църквата чрез заблуди и гонения. В преследване на тази дяволска цел, те са се обединили в заговор с римската власт срещу християнството. Някои от тях са успели да вършат чудеса в служба на Сатана. Именно такива неща ни се казват за Звяра от Земята. Лъжепророкът в Откровение не представлява никой друг освен ръководството на отстъпническия Израел, което отхвърли Христос и се поклони на Звяра.

Има интересно обръщане на образите в текста. Книгата Йов ни е подготвила за пророчеството на св. Йоан, защото тя също ни разказва за Земен Звяр (Веемот, Йов 40:15-24) и Морски Звяр (Левиатан, Йов 41:1-34). В гръцкия Стар Завет, който ранната Църква използва, еврейската дума Веемот е преведена Тhērion, същата дума, която св. Йоан използва за Звяр; а Левиатан е преведена Drakōn (Змей). Но виденията на св. Йоан разширяват описанията на Йов на тези динозаври, и редът на тяхното появяване е обърнат. Йов първо видя Веемот (Йов 40), после Левиатан (Йов 41), и накрая Бога (Йов 42). В Откровение св. Йоан ни показва демоничното обръщане на този модел: Първо виждаме Сатана като Змея, Левиатан; после идва Морския Звяр, който е по образа на Змея; накрая, следвайки ги и слежйки им, идва Земният Звяр, по образа на Морския Звяр, внасящ още един Образ на Звяра. Като изброява зверовете в обърнат ред, св. Йоан подчертава своята идея: Израел, който е трябвало да бъде царство от свещеници за народите на света, е предал своето положение на власт на Левиатана и на Звяра. Вместо да поставя праведен отпечатък върху всяка цивилизация и общество, Израел е преобразуван по образа на езическата, антихристиянска държава, ставайки неин пророк. Децата на Авраам станаха потомство на Змията.

По време на трите години на служение в Ефес апостол Павел постоянно понасяше гонения поради “заговорите на юдеите” (Деяния 20:19); описвайки своите борби с тях, той ги нарича “диви зверове” (1 Коринтяни 15:32). Юдейският Звяр е бил най-коварният и опасен враг на ранната Църква. Св. Павел усилено предупреждава Църквата за юдаистите, които разпространяват “юдейски басни”: “Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело” (Тит 1:14, 16).

Сега вече имаме възможност да се опитаме да дадем по-точно определение на Образа на Звяра, който е продължение на сатанинската заблуда, демоничното обръщане на Божия ред. Точно както Божият Син е Образът на Бащата (Йоан 1:18; Колосяни 1:15), така Църквата е била изкупително пре-създадена като Образ на Сина (Римляни 8:29; Ефесяни 4:24; Колосяни 3:10). Видението за пророческата, свещеническа и господствуваща Църква, видяно от св. Йоан, съответствува на това за Господ Исус Христос: Като своя Господ, тя е облечена в славна светлина (сравнете 1:13-16; 10:1; 12:1; 19:6-8; 21:9-22:5). През цялото Откровение Седемте Звезди/Ангели на Присъствието (8:2), водени от Святия Дух (Седемте духове, свързани с ангелите в 3:1), помагат на Сина в Неговото дело. Така божественият ред е:

 

Баща

Син (Образ на Бащата)

Ангели/Епископи

Църква (Образ на Сина)

Сатанинската пародия на това е:

Змей

Звяр (Образ на Змея)

Лъжепророк

Сатанинска синагога (Образ на Звяра)

 

В цялата Книга Откровение Църквата говори литургично, и след това ангелите действат в историята за да връзват и развързват чрез Тръба и Чаша, носейки съд върху непокорните; подобно, Синагогата “говори,” и Лъжепророкът довежда своя лъжлив съд върху онези, които отхвърлят неговата власт. Църквата е била възкресена, доведена до живот от самия Дух/Дъх на Бога (11:11; сравнете Битие 2:7; Йоан 20:22); Сатанинската синагога се оживотворява също чрез дух/дъх (13:15). И точно както Божият Ангел беляза челата на праведните за закрила (7:3), така и “ангелът” на Звяра подпечата нечестивите със своето клеймо на злото. Водачите на Израел се опитваха да наложат поклонение не към истинския Бог, както е в християнските църкви, а към самата СинагогаОбраза на Звяра.

18 На читателите на св. Йоан досега е станало ясно, че Звярът от Морето е Римската империя. Сега св. Йоан дава на своите читатели определение за Звяра в много различна форма: Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестотин шестдесет и шест. Както ще видим, 666 (буквално χξς’)[21] е числената стойност на името Нерон Цезар.[22] Макар това да е удобно (и само по себе си съвършено правилно) решение, то също създава някои проблеми. Ако Звярът се отъждествява с Римската империя като цяло, а не само с Нерон, това не променя ли “числото на Звяра,” когато друг Цезар е на престола? Нещо повече, това не е ли просто пример за “вестникарска екзегетика” – използваща вестниците от първи век?[23] Отговорът е, че името на Нерон не е основното значение на 666; по-скоро, числото на Звяра е основано на няколко поредици от библейски сведения, които сочат в края на краищата към Римската империя. Името Нерон Цезар по никакъв начин не изчерпва отговора на гатанката. Самата Библия дава достатъчно информация, за да ни позволи да определим Рим като Звяра, изпълнението на 666.

Започваме с простото число 6, което от началото е свързано със Звяра и с Човека, тъй като и двамата бяха създадени на шестия ден от седмицата (Битие 1:24-31). Шест дни от седем са дадени на човека и на звяра за работа (Изход 20:8-11); еврейският роб беше в робство шест години преди своето освобождаване в седмата година (Изход 31:2); шест града за убежище бяха посочени при случайното убийство на човек (Числа 35:9-15). Така шест е числото на Човека; т.е. човешко число. Ленски обяснява: “Йоан пише числото не с думи, а с гръцки букви: χ’ = 600, ξ’ = 60, ς’ = 6, и така 666. Това е числото 6 плюс неговото умножение по 10, т.е. 60, и отново плюс неговото умножение по 10 х 10 (подчертана завършеност), т.е. 600 – и така 666, тройно недостигане на божественото 7. С други думи, не 777, но се състезава със 777, цели да премахне 777, но го прави толкова неуспешно, провалът му толкова пълен, колкото е неговото надуване от 6 на 666.”[24] Така числото шест е числото, с което се ражда Човекът, числото на неговото сътворение; повтарянето на числото разкрива Човека като противопоставящ се на Бога, опитващ се да увеличи своето число, опитващ се да надхвърли своето създадено естество. Но както се досещате, той не може да бъде нищо повече от шест, или поредица от шестици.

И именно това виждаме в Писанието, когато отстъпилият човек се опитва да се обожестви. Голиат, древният враг на Божия народ, е висок “шест лакътя и една педя” (1 Царе 17:4) – т.е. шест и една ръка, която се протяга за още; върхът на неговото копие беше 600 сикли желязо. (По няколко причини Голиат е Звяр; като Потомството на Змея, той носи люспеста броня, 1 Царе 17:5; но Потомството на Жената го убива, като го наранява в главата, 1 Царе 17:49-51.) Друг удивителен пример на този модел е когато цар Навуходоносор издига образ на себе си, висок 60 лакътя и широк 6 лакътя (Данаил 3:1).[25] Впечатлението от това е подсилено, когато видим, че числената стойност на еврейските букви[26] в Данаил 3:1 (който описва образа на Навуходоносор) възлиза на 4 683 – което е 7 пъти по 666 (4662) плюс 21, триъгълното число на 6 (триъгълните числа ще бъдат обяснени по-долу).

Едно кратко отклонение тук ще послужи да се постави тази идея в нейната по-широка символна рамка, защото – за разлика от умножените шестици на Навуходоносоровия образ – сборът от имената на Данаил и на неговите трима приятели, които отказват да се поклонят на идола, възлиза на 888 на еврейски.[27] Това също е числото на Исус на гръцки.[28] Падението на човека стана на седмия ден от сътворението (първият пълен ден от живота на човека); Исус Христос, Вторият Адам, прекара седмия ден в гроба, за да плати за греха на Адам. Неговото Възкресение стана на осмия ден, който стана заместител на Съботата за Новото Създание.[29] Остин Фарър коментира: “Исус възкръсна на третия ден, който е осмият ден в тази седмица: той е Възкресението и Животът. За това, че осем означава възкресение, вижте в 1 Пететрово 3:20-21 и 2 Петрово 2:5. Но третият ден, на който Исус възкръсна, е трети от онзи шести ден (петък), на който Антихрист имаше своята видима победа; затова ако Христовото име има числена стойност 888, Антихрист трябва да има име на стойност 666.”[30]

Фарър продължава по този въпрос: “Защо Антихристът трябва да бъде така категорично шест? Цялата подредба на Апокалипсиса обяснява това. Божественото дело, с което той се занимава, е дело на съд: това е съд, който има шесткратния модел на работните дни, и винаги на шестия ден от седмицата е кулминацията на съда.[31] На шестия ден от седмицата, и в шестия час, казва св. Йоан [Йоан 19:13-22; Откровение 13:16-14:1], царствата на Христос и на Антихриста се срещнаха очи в очи в съда на Пилат, и привържениците на лъжепророка (Кайафа) твърдо написаха върху своите чела белега на Звяра, когато казаха: ‘Нямаме друг цар освен Цезаря.’ По-късно видяха Ангето издигнато с Неговото истинско Име над главата Му, ‘Цар на юдеите’: и каквото и да правеха, не можаха да успеят да изтрият това: ‘Каквото писах, писах,’ каза Пилат. Победата на Христос в петък е също върховното изявяване на Антихриста.”[32]

Има интересно математическо свойство на числото 666, което не би избегнало от читателите на св. Йоан: 666 е триъгълното число на 6 на квадрат. Тоест 6 на квадрат (6 х 6) е 36. Триъгълното число на 36 е 666. Триъгълното число е изчислителен метод, който е бил популярен в древния свят и много познат на хората от първи век, но е като цяло забравен в наши дни. Той работи по следния начин:

3Тези диаграми, и двете от които имат шест единици на всяка страна, показват, че 36 е квадратът на 6, докато 21 е триъгълникът на 6. Ако разширим триъгълника с още един ред, ще получим триъгълното число на седем (28); още един ред ще ни даде триъгълното число на 8 (36). Ако го разширим до 36 реда, резултатът е числото 666.[1] Следователно, числото на Звяра е пълно “изложение” на числото на Човека.Но има нещо повече, ако изтрием външния край от петнадесет звезди в горния триъгълник, ще останем с “триъгълник в триъгълник,” направен от шест звезди; затова може да се каже, че триъгълното число 21 е “запълването” или изпълнението на 15 (броят на единиците във външния триъгълник, или периферията).

4

И така, триъгълникът 666 съдържа 12 от тези триъгълници, един в друг, като най-външният триъгълник е направен от 105 единици; така триъгълникът 666 е “изпълнението” на 105. Това ни води до интересната част, защото множителите на 105 са 30 х 3½. Три и половина години от дванадесет месеца във всяка година и тридесет дни във всеки месец е равно на хиляда двеста и шестдесет дни, периодът на тържествуването на Звяра.

5

Остин Фарър обяснява: “Следователно 666 е 12-кратен триъгълник с периферия от 30 х 3½. . . . Съвпадението между това изчисление и множителите на триъгълника 666 не е само случайност. Йоановото изчислене на периода е изкуствено, направено заради съответствието с множителите на триъгълника 666. Нито има, нито е имало някакъв календар, в който 3½ години да са равни на 3½ пъти по дванадесет месеца по тридесет дена всеки.[1] Целта на изкуственото изчисление е да покаже обреченото ограничено царуване на Звяра като функция на неговото число.”[2]

Ф. У. Фарар описва как първите читатели на Откровение биха отчитали тайнственото число 666 (χξς’): “Самият му изглед е бил ужасен. Първата буква е заглавната буква на името на Христос. Последната буква е първата двойна буква (ст) на Кръста (stauros). Между двете стои Змията, изразена с нейния извиващ се знак и съскащ звук. Цялото оформя тройно повторение на 6, символното число на мъката и на несъвършенството; и този числен символ на Антихриста, 666, стои в ужасно противопоставяне на 888 – трите съвършени осмици на името на Исус.”[3]

Повече от всичко това, числото 666 е конкретно споменато в книгите на Царете и в Летописите, откъдето, както видяхме, св. Йоан взема много от своите символни числа (виж коментарите върху 4:4). Тези боговдъхновени исторически писания ни казват, че Соломон (библейски образ и за Христос, и за Звяра) е получил 666 таланта злато за една година, на върха на своята власт и слава (3 Царе 10:14; 2 Летописи 9:13). Това число бележи върха на неговото царуване и началото на неговия упадък; от този момент нататък всичко започва да се разпада в отстъпничество. Стъпка по стъпка Соломон нарушава трите закона за праведно царуване, написани във Второзаконие 18:16-17: закона срещу умножаването на злато (3 Царе 10:14-25); закона срещу умножаването на коне (3 Царе 10:26-29); и закона срещу умножаването на жени (3 Царе 11:1-8). За евреите 666 е било страшният белег на отстъпничество, белегът на царя и на царството по образа на Змея.

Както отбелязахме, древните езици са използвали всяка буква от азбуката и като число; така “числото” на името на всеки човек е можело да се изчисли просто като се събере числената стойност на всички букви. Очевидно св. Йоан очаква неговите съвременни читатели да могат да използват този метод, за да разкрият името на Звяра – обозначавайки по този начин, отново, съвременното послание на Откровение; той не е очаквал от тях да изчислят името на някой чиновник през 20-ти век в чуждестранно правителство. Но в същото време той им казва, че това няма да е толкова лесно, колкото може би си мислят: ще има нужда от “разбиране.” Защото св. Йоан не дава число, което би могло да се сметне на гръцки, което би очаквал някой римски чиновник, преглеждащ Откровение за подривно съдържание. Неочакваният елемент в изчислението е, че то трябва да се извърши на еврейски, език, който поне някои от членовете на църквата трябва да знаят. До този момент неговите читатели вече се досещат, че той говори за Нерон, и тези, които са разбирали еврейски, вероятно веднага са го схванали. Числените стойности на еврейските букви в Neron Kesar (Нерон Цезар) са:

נ = 50       ר = 200       ו = 6       נ = 50       ק = 100       ס = 60       ר = 200

следователно:

נרונ קסר = 666

Както споменах по-рано, идеята не е че името на Нерон е главното определение на 666. Идеята е по-скоро какво е означавало числото за църквите. До този момент библейско грамотните читатели на св. Йоан вече са разпознали много ясни признаци за отъждествяването на Звяра с Рим (всъщност, те вече знаели това от книгата на Данаил). Сега Нерон е дошъл на сцената като първият голям гонител на Църквата, въплъщението на “качеството 666” на Империята, и – Ето на! – самото му име се изговаря 666.[1]

Забележително е, че “всички писали върху Апокалипсиса от най-ранната Църква, от Иреней до Викторин от Петау и Комодиан през четвърти век, и Андрей през пети, и св. Беатус през осми век, свързват Нерон или някой римски император с Апокалиптичния Звяр.”[2] Не би трябвало да има някакво основателно съмнение относно това определение. Св. Йоан е пишел до християните от първи век, предупреждавайки ги за неща, които “скоро” ще станат. Те са били въвлечени в най-важната битка в историята, срещу Змея и злата Империя, която той е притежавал. Целта на Откровение е била да утеши Църквата с увереността, че Бог държи властта, така че дори внушителната мощ на Змея и на Звяра няма да може да устои пред войските на Исус Христос. Христос беше наранен в петата Си в Петък, шестия ден, Деня на Звяра – но на този ден Той смаза главата на Змея. В своето най-голямо могъщество, казва св. Йоан, Звярът е просто шест, или поредица от шестици; но никога седем. Неговите планове за световна власт никога няма да се изпълнят, и Църквата ще победи чрез своя Господ Исус Христос, 888, който победи на Осмия Ден.

ТАБЛИЦА НА ЧИСЛАТА ИЗПОЛЗВАНИ

ПО ВРЕМЕ НА БИБЛЕЙСКИЯ ПЕРИОД

 

Еврейски

Гръцки

1

א

α

2

ב

β

3

ג

γ

4

ד

δ

5

ה

ε

6

ו

ς

7

ז

ζ

8

ח

η

9

ט

θ

10

י

ι

20

כ

κ

30

ל

λ

40

מ

μ

50

נ

ν

60

ס

ξ

70

ע

ο

80

פ

π

90

צ

ø

100

ק

ρ

200

ר

σ

300

ש

τ

400

ת

υ

500

קת

φ

600

χ

700

ψ

800

ω

 


[1] Някои възразяват, че Neron Kesar е просто удобна “правописна грешка” на името на Нерон на еврейски. Това възражение пропуска факта, че преди съвременното въвеждане на речниците светът просто не е бил така загрижен като нас за единния правопис на имената. Различният правопис е често срещан (например “Йорам” и “Йехорам” в Стария Завет), особено при транскрипция на думи от чужд език. Но твърдението за правописна грешка е така или иначе напълно погрешно. Формата Neron Kesar (1) е лингвистично “правилната” еврейска форма, (2) е формата, която се намира в Талмуда и други равински писания, и (3) е била използвана от евреите през първи век, както показват археологическите данни. Както отбелязва Ф. У. Фарър, “юдейският християнин би написал името така, както е мислел за името – тоест в еврейски букви. И момента, когато направи това, тайната бива разкрита. Никой юдеин не е мислил за Нерон освен като за ‘Neron Kesar,’ и това веднага дава . . . 666” (The Early Days of Christianity, Chicago and New York: Belford, Clarke & Co., 1882, p. 540). Свързан с това е фактът, че ако името на Нерон е написано без последното н (т.е., начинът, по който би изглеждало, ако езичник го напише на еврейски), то дава сбор от 616 – което е точно вариантът в няколко новозаветни ръкописи. Най-разумното обяснение за този вариант, е че той е причинен от объркване относно последното н.

[2] F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago and New York: Belford, Clark & Co., 1882), p. 541. Виж например Сулпиций Север (363-420 г. от Хр.), който ясно цитира Откр. 13 в своето описание на Нерон: Sacred History, in A Select Library of Nicene and Post-Nicene Fathers of the Christian Church (Grand Rapids: Eerdmans, 1973 reprint), pp. 110f.

 

 


[1] Бележката на Фарър към този текст звучи така: “Слънчевият календар изисква всеки втори месец дните да бъдат 31, а не 30. Лунният календар изисква всеки втори месец да има 29 дни, и междинен месец малко по-често от всяка трета година. Така, като изчисляваме по лунния календар, 3½ години е или около 1270, или около 1300 дни: или, ако пренебрегнем напълно междинния месец, това е около 1240 дни. По никакъв начин не е 1260 дни.

[2] Farrer, A Rebirth of Images, pp. 259f.

[3] F. W. Farrar, The Early Days of Christianity (Chicago and New York: Belford, Clarke & Co., 1882), p. 539.

 


[1] Между другото, лесният начин да се изчислява триъгълникът на всяко число е да го умножим по следващото по-голямо число, а после да го разделим на две; така (36×37)/2=666.

 


[1] Milton Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton and Mains, 1898), pp. 393f.

 

[2] Сравнете 3 Царе 22:11; Захария 1:18-21; Псалм 75:10.

[3] Moses Stuart, A Commentary on the Apocalypse (Andover: Allen, Morrill and Wardwell, two vols., 1845), Vol. 2, p. 276.

[4] Според Моузес Стюарт и Милтън Тери, зверовете от Данаил са Вавилон, Мидия, Персия и Гърция. Дори ако това е така (за което се съмнявам), тяхното “прераждане” в образността на Откровение би означавало просто, че Рим съчетава най-лошите характеристики на четирите предшествуващи световни империи.

[5] Ibid.

[6] Вижте Светоний, Дванадесетте Цезари, Robert Graves, trans. (New York: Penguin Books, revised ed., 1979), pp. 213-46; Тацит, История на имперския Рим, Michael Grant, trans. (New York: Penguin Books, revised ed., 1977), pp. 252-397; Miriam T. Giffin, Nero: The End of a Dynasty (New Haven: Yale University Press, 1984).

[7] Тази идея се изтъква практически от всеки коментар, който излага (или дори споменава) претеристкото тълкувание. Той масово е считан за важен аргумент; създава се впечатлението, че защитата като цяло зависи от мита Nero redivivus. Накратко, моите възражения към неговото използване като тълкувателен ключ са както следва: Йоан пише докато Нерон е още жив, и не би могъл да има предвид мит, който все още не е съществувал; по-важно, такъв подход е погрешен, тъй като използва езически басни, а не Писанието като свой главен източник за тълкувание. Самата Библия е широкият тълкувателен контекст за каноничните книги. Стойността на извънбиблейската литература е в най-добрия случай второстепенна. (Така митът redivivus може да има някакво маловажно значение като историческо допълнение към теологическата перспектива; всъщност, дори е възможно погрешно тълкувание на пророчеството на Йоан да е дало първоначално живот на мита).

[8] За това се говори от Тертулиан в неговия труд Апология, глава 5 (The Ante-Nicene Fathers, Alexander Roberts and James Donaldson, eds.; Eerdmans, 1973): “Докато боговете не задоволят хората, няма да има обожествяване за тях: богът ще трябва да умилостиви човека. Така Тиберий, в чиито дни името християни навлезе в света, след като получи от Палестина сведения за събитията, които ясно посочваха истината за Христовата божественост, доведе нещата пред Сената, като неговото собствено решение беше в полза на Христос. Сенатът, понеже не беше дал той одобрението, отхвърли предложението. Цезар остана на своето мнение, заплашвайки с гняв всички гонители на християните. Вижте вашата история . . .” (pp. 21f). А. Кливланд Кокс коментира: “Голямо ударение трябва да се постави върху факта, че Тертулиан е бил вероятно юристконсулт, запознат с римските архиви и повлиян от тях при своето приемане на Божествената Истина. Не може да се предположи, че този човек би застрашил своето смело позоваване на документите при възражението си срещу Сената и пред самото лице на Императора и на неговите колеги, ако не знаеше, че доказателствата му са неоспорими.” (pp. 57f.).

[9] Библейската тема за смазването на главата е особено изявена в Книгата Съдии; виж James B. Jordan, Judges: God’s War Against Humanism (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1985).

[10] Alfred Edersheim, The Life and Times of Jesus the Messiah (McLean, VA: MacDonald Publishing Company, two vols., n.d.), Vol. 2, p. 581.

 

[11] Alexander Schmemann, For the Life of the World: Sacraments and Orthodoxy (New York: St. Vladimir’s Seminary Press, revised ed., 1973), p. 28.

[12] Сравнете думите на св. Иреней: “Всемогъщото Божие Слово, което никога не постъпва неправедно, действува справедливо дори когато се справя с Духа на Бунта. Защото Той изкупи Своето притежание чрез убеждение, а не чрез сила . . . защото така е угодно на Бога да постига Своята цел: като следствието е, че правдата не е нарушена, и първоначалното Божие творение е спасено от погубление” (Против ересите, v.i.1). Св. Августин добавя: “Христос изяви правда чрез Своята смърт, обеща сила чрез Своето възкресение. Какво би било по-праведно освен това да отиде чак до смърт на кръст заради правдата? Какво по-голямо дело на сила има освен да възкръсне от мъртвите и да се възнесе до небето със самата плът, в която беше убит? Първо правдата победи дявола, после силата; правдата, защото Той нямаше грях и беше най-несправедливо подложен на смърт от дявола; сила, защото оживя отново след смъртта, за да не умира никога вече” (За Триединството, xiii.18).

[13] За обширно изследване на обрязването на ухото, виж James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1985), pp. 77-84.

 

[14] Cornelis Vanderwaal, Search the Scriptures, Vol. 10: Hebrews-Revelation (St. Catherine, Ontario: Paideia Press, 1979), p. 89; сравни с p. 100.

[15] R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. John’s Revelation (Minneapolis: Augsburg Publishing House, 1943, 1963), p. 404.

[16] Най-подробното изложение на това е в Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), pp. 57-96.

[17] Henry Barclay Swete, Commentary on Revelation (Grand Rapids: Kregel Publications, third ed. [1911] 1977), p. 169.

[18] Herbert Schlossberg, Idols for Destruction: Christian Faith and its Confrontation with American Society (Nashville: Thomas Nelson, 1983), p. 6.

[19] The Confession of Faith (Free Pesbyterian Church of Scotland, 1970), pp. 193ff. Български превод, Уестминстърска изповед на вярата, 1647, превод Никола Атанасов (София: ИК Нов Човек, 1997), Подробен Катехизис, Въпрос 109, стр. 121.

[20] Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (London: Oxford University Press, 1964), p. 157.

[21] В новозаветните времена архаичната буква ς (стигма, която прави звука ст) е била използвана за цифрата 6; виж A. T. Robertson and W. Hersey Davis, A New Short Grammar of the Greek Testament (New York: Harper & Brothers, 1931, 1933), p. 109.

[22] Понякога се възразява, че като се използват различни системи на изчисление, е възможно да се даде стойността 666 практически на всяко име; така тълкуватели са идентифицирали Звяра с Папата, Мартин Лутер, Наполеон, Адолф Хитлер и Хенри Кисинджър (заедно с много други). Но трябва да се разбере това, че “се изисква не всяко възможно решение на името, но практически приложимо решение. Показвайки вече, че Римската империя е Звярът, описан в стихове 1-8 на тази глава, ние естествено гледаме за някое име, което дава конкретно обозначение на тази власт” (Milton Terry, Biblical Apocalyptic, p. 401).

[23] Разбира се, има известно оправдание за “вестникарска екзегетика” от първи век, защото Книгата Откровение сама ни води да очакваме изпълнение на нейните пророчества през първи век. Ние трябва да изследваме – внимателно – историческите събития през първи век, които отговарят на апокалиптичните видения. Не е задължително това да стига до неоправдани спекулации, защото е просто сериозно приемане на твърденията на Йоан за неговата собствена книга. Той каза, че тя ще се изпълни “скоро.”

[24] R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. John’s Revelation (Minneapolis: Augsburg Publishing House, 1943, 1963), pp. 411f.

 

[25] Св. Иреней вижда 666 като съчетание от възрастта на Ной при Потопа (600) – символизираща “цялата съвкупност от нечестието, което се извърши преди потопа” – и 60+6 на образа на Навуходоносор, символизиращи “всяка заблуда на измислени идоли след потопа, заедно с убиването на пророците и отсичането на праведните.” Против ересите, в Alexander Roberts and James Donaldson, eds., The Ante-Nicene Fathers (Grand Rapids: Wm B. Eerdmans Publishing Co., 1973 reprint), Vol. 1, p. 558.

[26] В еврейския (както в повечето древни езици) азбуката е служела за две цели: всяка буква е също и цифра. Така всяка дума или група от думи са имали числена стойност, която е можела лесно да се изчисли просто чрез събиране на цифрите. Езиковата система на Запада избягва това като използва латинската азбука за своите букви, и арабската азбука за своите цифри. Така за нас е трудно и изкуствено да си представим преминаване от буквена към цифрена употреба на знаците в нашия език, но за древните това е било съвсем естествено. По всяка вероятност, не е било нужно те да извършват огромни умствени скокове, но просто са виждали и разбирали едновременно и двете страни.

[27] Вижте Ernest L. Martin, The Original Bible Restored (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, 1984), p. 110. В своето видение за големия образ, който представляваше езическите империи, довели до Христовото царство, Навуходоносор беше “главата от злато” Дан. 2:37-38); Мартин посочва, че 666 години след като Навуходоносор започва своето управление (604 г. пр. Хр.), започва последният съботен цикъл на Израел (есента на 63 г. от Хр.), който завършва с разрушаването на Ерусалим и на Храма през есента на 70.

[28] ΙΗΣΟΥΣ (Ι = 10 + Η = 8 + Σ = 200 + Ο = 70 + Υ = 400 + Σ = 200) = 888.

[29] Вижте James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), p. 164.

[30] Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (London: Oxford University press, 1964), p. 156; Фарър, разбира се, нарича Звяра с общоприетото (но технически неправилно) име Антихрист, което всъщност е името дадено от св. Йоан на отстъпниците от християнската вяра.

[31] Сравнете Битие 1:31; Откровение 6:12-17; 9:13-21.

[32] Farrer, A Rebirt of Images, p. 259.

следваща глава 14 – ЦАРЯТ НА ХЪЛМА СИОН