Съдържание Цялата книга на една страница

12 – СВЕЩЕНА ВОЙНА

Отбелязахме, че книгата Откровение е организирана според договорната структура от пет части на библейския завет. Глава 12 попада точно в четвъртата основна съвкупност от видения (Тръбите), прогласявайки Божия съд върху лъжецаря и лъжепророка (глави 8-14). Но Глава 12 също бележи пресичането на тази петкратна структура с друга обща схема в книгата: темата за Младоженеца и за Невястата. Глави 1-11 говорят за победата на Христос над Неговите врагове, достигайки своя връх в славното установяване на Църквата като Неговия свят Храм. Глави 12-22 разглеждат победата на Църквата над нейните врагове, завършвайки с нейното славно установяване като Божия свят Храм. Така, втората половина на книгата Откровение покрива почти същия материал като първата, но от друга гледна точка. Милтън Тери коментира: “Част Първа разкрива Божието Агне под различни символи, славен във сила, отварящ книгата на божествените тайни, въздаващ за убитите светии и показващ страховитите съдби, предназначени да дойдат върху Божиите врагове. Всичко това се вижда от престола на Царя на царете, Който изпраща Своите войски и унищожава надменните убийци на Своите пророци и изгаря техния град (сравнете Матей 22:7).”

“Втората част разкрива Църквата във война с адските и световни началства и власти, която оцелява през всички гонения и побеждава чрез словото на своето свидетелствуване, и след падането и изчезването на блудницата Вавилон се появява като съпругата на Агнето, Божията скиния пред хората, славна в нейната красота и вечна като Божия престол.”[1]

Така, макар да има прогресивно развитие към кулминация във втората част на Откровение, ние също ще видим и повторение на познати понятия, и разнообразие при тяхното излагане, често използвано средство от библейските пророци (виж примери за това в Битие 37:5-11; 41:18-25, 32; Данаил 2, 7). “Големият червен Змей (12:3) не трябва да се счита за нещо различно от ангела на Бездната (9:11). Сто четиридесет и четирите хиляди от хълма Сион (14:1) са същите като подпечатаните израилтяни от 7:4-8. Седемте последни язви (глава 15 и 16) отговарят забележително на седемте тръби на осъждение. ‘Великият Вавилон’ е същият като големия град, където Господ беше разпнат (11:8), а новият Ерусалим, изпълнен със славата на Бога и на Агнето, е само друг символ на Божия храм в небето (11:19).”[2]

Следователно, този момент от пророчеството е нещо като ново начало; и за да ни покаже конфликта между Сатана и Църквата, св. Йоан се връща към началото, към раждането на Христос и към неуспешните опити на Сатана да Го убие, завършили с победоносното възнасяне на Христос в небесата. Това създава условия и разкрива произхода и смисъла на гонението на Сатана срещу християнската Църква по целия свят. Борбата ще бъде жестока и кървава; но Сатана вече е обречен, защото Христос царува от Своя небесен престол, и Неговите хора са предопределени за пълна победа на основа на Неговото дело и чрез тяхното собствено вярно и безстрашно прогласяване на Благовестието.

 

Змията и Семето на жената (12:1-6)

 

1 И голямо знамение се яви на небето – жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди.

 

2 Тя беше непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

 

3 И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони.

 

4 И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето й щом роди.

 

5 И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното дете беше грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.

 

6 И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.

 

1-2 Св. Йоан ни предупреждава от началото, че трябва отдадем изключително внимание на предмета на това видение, защото символът на Жената тук е голямо знамение.[3] “Буквалистите” тълкуват това, че употребата на този израз означава, че “по-голямата част от Откровение трябва да се приема буквално.”[4] Но това пропуска истинската същност. Св. Йоан не казва, че този текст, за разлика от останалата част от книгата, е “знамение,” защото вече ни е казал, че цялата книга се състои от “знамения” (1:1). Идеята тук е, че това е голямо знамение, важен символ, централен за тълкуванието на пророчеството като цяло. Св. Йоан казва на своите читатели да мислят внимателно за библейското значение на знамението.

Този централен символ е Жена,[5] познат библейски образ на Църквата, Божия народ. (Конкретно, както ще видим, Жената тук представлява Църквата под формата на старозаветния Израел.) Първите читатели на св. Йоан незабавно биха помислили за предишните пророчески употреби на Жената като представител на Църквата (виж напр. Исая 26; 49-50; 54; 66; Еремия 3-4; Плачът на Еремия 1; Езекиил 16; Осия 1-4; Михей 4). Някои от пророческите текстове за Жената-Църква не са особено похвални, защото Израел често изпадаше в прелюбодейство с езически богове. Но символът в Откровение 12 е славно видение за Църквата в нейната чистота, като Божия съпруга: По образа на Своя Съпруг (Псалм 104:2; Откровение 1:16; 10:1) тя е облечена (същата дума като в 10:1) със слънцето (сравнете Исая 60:1-2). Луната под нейните крака и нейната корона от дванадесет звезди разширяват картината на слава и господство – нещо повече, на нейното възнасяне от слава в слава (1 Коринтяни 15:41; 2 Коринтяни 3:18). Соломон прогласява, че Невястата е “красива като Ерусалим, страшна като войска със знамена” (Песен на песните 6:4); тя

 

поглежда като зората,

красива като луната, чиста като слънцето,

страшна като войска със знамена. (Песен на песните 6:10)

 

Тази Жена, казва св. Йоан, е Майката на Христос: Тя е видяна като бременна (същият гръцки израз, използван за девицата Мария в Матей 1:18, 23), носеща в своята утроба Месия, Който е определен “да управлява всичките народи с желязна тояга” (ст. 5). Образът на Жената/Майката води своя произход от Едемската градина и протоевангелието – първото прогласяване на Благовестието, в което Бог откри, че чрез Жената ще дойде Изкупителят, Който ще смаже главата на Змията (Битие 3:15). След това картината става повтарящ се мотив в историческото изработване на Божиите намерения с Израел. Един познат пример се среща в разказа за Яил и Сисар, който ни казва как врагът на Божия народ беше поразен, а неговата глава смазана от жена (Съдии 4:9, 17-22; 5:24-27; ср. смъртта на Авимелех в Съдии 9:53). Това също е голяма тема в разказа за Естир и нейното избавление на Израел. Окончателното изпълнение на това пророчество стана при раждането от Девица, както Мария ясно призна:

 

Извърши силни дела със Своята мишца;

разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.

Свали владетели от престолите им.

И въздигна смирени.

Гладните напълни с блага.

А богатите отпрати празни.

Помогна на слугата Си Израиля.

За да помни да покаже милост.

Както беше говорил на бащите ни.

Към Авраама и към неговото потомство до века. (Лука 1:51-55)

 

Пророчеството на Исая за Девицата Майка е конкретната библейска основа за видението на св. Йоан за Жената, както обяснява Филип Карингтън: “Самите думи са извлечени не от някой езически мит, но от пророк Исая, И Господ говори още на Ахаза, казвайки: поискай си знамение от Господа твоя Бог; искай го или в дълбината или във висината горе (7:10-11); или, да го преведем на Йоанов език, или в Бездната, или в Небето. При Исая изразът изглежда просто риторичен образ; но очевидно именно това е произходът на св. Йоановото Знамение в Небето.”

“Това става съвършено ясно от следващите думи в Исая. Царят отказва да пита за Знамение, и Исая отговаря, Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил [7:14]. Думите на св. Йоан са просто цитат от по-ранния пророк: Яви се голямо Знамение в Небето, Жена . . . непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. Нещо повече от това, св. Йоан ни дава много по-точен превод на еврейския от нашия Authorized Version, който е повлиян от Септуагинта; гръцкият превод действително казва: Девица ще зачне, но оригиналният еврейски текст само казва: Жена с Дете, и св. Йоан ни го предава точно. И още повече, думите, Викаше от родилни болки и се мъчеше да роди, са също от Исая (26:17).”

“Следователно св. Йоан обявява раждането на момчето, царя-воин, предсказано от . . . Исая.”[6]

Така св. Йоан събира всички образи за Жената от Библията за този съставен портрет на заветната общност, която е в родилни болки да роди Месията: Тя е Ева, Майката на всички живи, чийто Потомък ще смаже главата на Змея; тя също е Сара, Ребека, Рахил, Йохавед, Анна и другите жени на завета, които родиха избавители, предвестници на Потомъка; тя е Девицата Мария, чрез която обещанията към бащите намериха своето изпълнение. Но тази велика космическа личност не може просто да бъде отъждествена с някоя от тези жени; по-скоро, всяка от тях индивидуално въплъщава и изобразява пред света различна страна от значението на Жената, изобразявайки родилните болки на Църквата при раждането на Месията:

 

Както непразна жена, когато наближава да роди,

Е в мъка и вика в болките си,

Такива станахме и ние пред Тебе, Господи. (Исая 26:17)

 

С напредването на пророческото откровение в Писанието става все по-ясно, че старозаветната Църква е в родилни болки, за да роди Христос (сравнете Михей 4:9-5:9): Той беше основното обещание на Авраамовия завет. За това чакаше Израел, бивайки в родилни болки по време на своето съществуване. Това е най-важното значение на историята на Израел, извън което тя няма смисъл: раждането на мъжкото дете (сравнете Йоан 16:20-22), Спасителя на света. От протоевангелието до Потопа, от Авраамовия завет до робството в Египет, Изхода, заселването в Ханаан, Вавилонския плен, завръщането от изгнание и страданията при гърците и римляните, Израел беше в родилни болки, за да роди Христос, за да доведе Месианската епоха.

Затова в своите мъки Църквата извиква. Този глагол (krazō) има особено значение в Писанието, тъй като е използван общо при клетва или при тържествено прогласяване на Божие откровение; често се използва от Божиите слуги, когато говорят пред противници.[7] Тук се говори за официалното прогласяване от Църквата на Божието слово, пророчеството, която тя промълви, когато се мъчеше да роди. Това беше същността на цялото пророческо откровение, да свидетелствува за Христос (Йоан 5:39, 45-46; Лука 24:25-27; Деяния 3:24; 13:27).

Важно е да осъзнаем връзката на всичко това с твърде очевидния астрономически символизъм в текста. Думата, която св. Йоан използва за знамение, е понятието използвано в древния свят за съзвездията на Зодиака; моделът на св. Йоан за това видение на Църквата е съзвездието Дева, което наистина има “корона” от дванадесет звезди.[8] Изглежда дванадесетте звезди също представляват дванадесетте знаци на Зодиака, считани от древни времена за символи на дванадесетте племена на Израел; в известния сън на Йосиф неговите баща, майка, и дванадесет племена бяха изобразени символично чрез слънцето, луната, и дванадесет звезди или съзвездия (Битие 37:9).[9] Вече видяхме как божественото подреждане на израилевите племена около Скинията (Числа 2) отговаряше на зодиакалния ред на съзвездията.[10] Седмата Тръба от 11:15 ни води до Рош Хашанах: Деня на Тръбите, първия ден на седмия месец, първия ден на новата година, Деня на възцаряването на Царя на царете в Новото Създание. Така твърдението, че Девицата е “коронясана” с дванадесет съзвездия “означава, че именно тя от дванадесетте управлява по това време,” т.е. по време на седмия месец, точно както, точно когато “щипките на Скорпиона като че ли ще хванат Девата.”[11] Следователно, според звездния символизъм раждането на Месията се извършва в Деня на Тръбите.

Интересно е, че като проследява няколко последователности от много убедителни доказателства, проф. Ърнест Мартин внимателно и старателно свежда вероятната дата на раждането на Христос до определени дни от септември, 3 г. пр. Хр.[12] След това Мартин добавя черешката на тортата: “В периода на раждането на Христос слънцето навлиза в положението на главата на Жената около 13 август и напуска краката около 2 отктомври. Но апостол Йоан вижда сцената когато слънцето ‘облича’ или ‘украсява’ жената. Това със сигурност показва, че положението на слънцето във видението е някъде по средата на тялото на Жената – между врата и коленете. (Едва ли може да се каже, че жената е ‘облечена’ в слънцето, ако то се намира на нейното лице или при краката й.)”

“Единственото време в годината, когато слънцето би могло да бъде в положение да ‘облича’ небесната Жена (да бъде по средата на тялото й), е когато то се намира между 150-ия и 170-ия градус от еклиптиката. Това ‘обличане’ на Жената от слънцето става в един период от 20 дни в годината. Този ъгъл от 20 градуса би могъл да показва приблизителното време, когато Христос е роден. През 3 г. пр. Хр. слънцето е навлязло тази небесна област около 27 август и я е напуснало около 15 септември. Ако Йоан в книгата Откровение свързва раждането на Христос с периода, когато слънцето се намира насред тялото на Жената, тогава Христос трябва да е роден в границите на този 20-дневен период. От гледна точка на Мъдреците (които са били астролози), това би било единственото логично съзвездие, под което юдейският Месия е можел да бъде роден – особено ако е трябвало да бъде роден от девица. Дори днес астролозите признават, че съзвездието на Девата е свързано с месиански световен владетел, който ще се роди от девица. . . .”

“Но има начин да се достигне до много по-точно време на Христовото раждане отколкото просто период от 20 дни. Положението на Луната във видението на Йоан би могло да посочва раждането с точност до ден – може би до час или още по-точно. Това може да изглежда абсурдно, но е напълно възможно.”

“Ключът е Луната. Апостолът казва, че тя се намира ‘под нейните крака.’ Какво означава думата ‘под’ в този случай? Дали означава, че Жената от видението стои върху луната, когато Йоан го е наблюдавал, или означава, че нейните крака са се намирали малко над Луната? Йоан не ни казва. Това, обаче, не е от голямо значение при използването на Луната като отговор на нашия въпрос, защото то може да означава разлика само до един или два градуса. Тъй като краката на Дева, Девицата, представляват последните 7 градуса от съзвездието (по времето на Христос това е било между 180-ия и 187-ия градус от еклиптиката), Луната трябва да се намира някъде под тази дъга от 7 градуса. Но Луната трябва да бъде точно в тази позиция, когато слънцето се намира на средата на тялото на Девата. През 3 г. пр. Хр. тези два фактора стигат до точно съвпадане за по-малко от два часа, както се наблюдават от Палестина, или Патмос, на 11 септември. Това отстояние започва около 18:15 часа (залез на слънцето) и трае до около 19:45 часа (залез на луната). Това е единственият ден в цялата година, когато това е можело да се случи.”[13]

И една премия: Залезът на слънцето на 11 Септември 3 г. пр. Хр. е бил началото на месец Тишри в юдейския календар – Рош Хашанах, Денят на Тръбите![14] Мартин обобщава: “Централната тема на Деня на Тръбите очевидно е възцаряването на великия Цар на царете. Това е било общоприетото разбиране на деня в ранния юдаизъм – и със сигурност е това на Новия Завет. В Откровение 11:15 седмият ангел надува своята ‘последна тръба,’ и царствата на този свят стават царства на Христос. Това става във времето, когато жената се вижда в небето с дванадесет звезди около главата й и Слънцето насред нейното тяло, а Луната под краката й. Това очевидно е сцената на Новолуние в Деня на Тръбите.”[15]

3 Св. Йоан вижда друго знамение . . . в небето: голям червен змей. Както той обяснява в ст. 9, змеят не е никой друг освен “старовременната змия, която се нарича дявол и сатана,” врагът на Бога и на Неговите хора. Св. Йоан го разкрива като силата зад имперските престоли на древния свят, които преследваха Църквата; защото, като четирите Зверове-империи от пророчеството на Данаил, змеят има седем глави и десет рога: зверовете на Данаил притежаваха общо седем глави (третият звяр имаше четири), и четвъртият звяр имаше десет рога (Данаил 7:3-7). Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим са били етапи в опита на Змея да установи своята незаконна империя над света. (Така значението на седемте глави не е просто че Змеят е труден за убиване, а по-скоро че се отъждествява с ужасните зверове от видението на Данаил; ср. “главите” на змея в Псалм 74:13-15). Той е големият Звяр, на който те са само честични образи. Именно той е вековният враг на Божиите хора. Във всички борби на Израел срещу Зверовете, във всички опити на човешки империи да унищожат Потомството на Завета, Змеят е бил техният враг. Той носеше короните на империите-гонители.

Защо дяволът е изобразен като Змей? За да разберем това, трябва да разгледаме библейската теология за динозаврите, която е изненадващо много подробна. Макар Библията да говори за сухоземни динозаври (сравнете веемота в Йов 40:15-24),[16] нашето внимание тук ще бъде съсредоточено върху змейовете и морските змии (сравнете Йов 7:12; 41:1-34).[17] Всъщност, като част от Божието добро творение (вижте Битие 1:21; морски чудовища), няма нищо “зло” в тези създания (Битие 1:31; Псалм 148:7); но заради Падението те се използват в Писанието да символизират бунтовния човек на върха на своята власт и слава.

В Писанието се говори за три вида змейове: Танин (Змей; Псалм 91:13), Левиатан (Псалм 104:26) и Рахав (Йов 26:12-13).[18] Библията свързва всяко едно от тези чудовища със Змията, която представлява хитрия, лукав враг на Божиите хора (Битие 3:1-5, 13-15). Така, за да изяви божествената победа и власт над човешкия бунт, Бог превърна тоягата на Мойсей в “змия” (Изход 4:1-4), а тоягата на Аарон в “змей” (tannin; Изход 7:8-12). Следователно, змеят/змията става в Писанието символ на сатанински вдъхновеното, бунтовно езическо общество (сравнете Еремия 51:34), специално представено от Египет в неговата война срещу Заветния народ. Това е особено вярно по отношение на чудовището Рахав (което означава Горделивия), което често е синоним на Египет (Псалм 87:4; 89:10; Исая 30:7). Избавлението от Бога при сключването на Завета с Неговия народ в Изход е описано като първоначалното сътворение и като Божията победа над Змея:

 

Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишца Господна!

Събуди се както в древните дни, в отдавнашните родове!

Не си ли ти, която си съсекла Раав,

И смъртно си пробола Змея?

Не си ли ти, която си изсушила морето,

Водите на голямата бездна,

И си направила морските дълбочини

Път за преминаването на изкупените? (Исая 51:9-10)

 

Библията също говори за Изхода като спасение от Левиатан:

 

Ти си раздвоил морето със силата Си;

Ти си смазал главите на морските чудовища;

Ти си строшил главите на Левиатана,

Дал си го за ястие на хората в пустинята. (Псалм 74:13-14)

 

Така, във временно изпълнение на обещанието в Едем, главата на Змея беше смазана, когато Бог спаси Своите хора от Египет. Разбира се, раната върху главата оздравя и Змеят (придружен от Змея-Държава по негов образ) се върна да гони и да преследва Потомството на жената. Това става многократно в Стария Завет, който дава сведения за многобройни временни смазвания на главата на Змея (Съдии 4:21; 5:26-27; 9:50-57; 1 Царе 5:1-5; 17:49-51; 2 Царе 18:9; 20:21-22; Псалм 68:21; Авдий 3:13). Предвид това, пророците очакваха идващото окончателно поражение на Змея чрез делото на Христос. Исая видя Израел като бременна жена, виеща и крещяща в родилните си болки, очакваща да се роди Изкупителят (Исая 26:17-21); в следващия стих се казва:

 

В онзи ден Господ с лютия и великия и якия Си нож

Ще накаже левиатана, бързия змей,

Да! Левиатана, извиващия се змей,

И ще убие змията, която е в морето. (Исая 27:1)

 

Данаил повтаря същата идея в това, което може да се нарече негов “коментар” върху разказа на Мойсей за сътворението в Битие 1. Пишейки за петия и за шестия ден на сътворението, Мойсей казва, че Бог създаде[19] “морските чудовища” (танин) в морето, и “добитъка” (веемот) на земята (Битие 1:20-25); но те бяха последвани от Човека, който като Божий образ беше създаден да владее над творенията (Битие 1:26-28). Данаил 7 символично разширява тази идея, като ни показва поредица от зверове – могъщите и страшни световни сили, които упражняват нечестиво господство над земята (ст. 1-8). Но Данаил вижда, че тяхното царуване е само “за определено време” (ст. 12); и като продължава да гледа, нощните видения завършват с това как Стария по Дни дава световно господство на Човешкия Син, Втория Адам – “вечно царство, което няма да премине” (ст. 13-14), защото Той е последното Божие Дело.

4 Опашката на Змея повлича една трета от небесните звезди. Св. Йоан се възползва от факта, че Скорпионът, с който се свързва Змеят/Змията,[20] “има една трета от (зодиакалните) звезди на опашката си, защото четири от дванадесетте съзвездия идват след него.”[21] Какво да кажем за твърдението, че той ги хвърля върху земята? Това, както правилно посочва Фарър, “е теология, а не астрономия.”[22] Св. Йоан вече е свързал звездите с ангелите, позната библейска връзка (виж коментарите върху 1:20); сега той символично описва падението на Сатана и на злите ангели, събитие, което се предава с много по-преки думи във 2 Петрово 2:4, Юда 6, и собствения коментар на св. Йоан върху неговата алегория в стих 9. “Звездите” на Змея са падналите ангели, които са се присъединили към него в бунта.

Защо змеят завлича една трета от ангелите? Първо, това е формата, под която се дават присъдите на Тръбите (сравнете 8:7-12; 9:15, 18). Христос е Първородният; дялът от две трети (сравнете Второзаконие 21:17) е запазен за Него и за Неговото Царство. Второ, може също да е включен библейският принцип за двамата свидетели (св. Йоан използва юридическа терминология в тази глава): За всеки лъжесвидетел, който Сатана може да изправи срещу завета, Бог има двама ангела на Своя страна; нечестивото свидетелство бива напълно анулирано чрез свидетелството, което могат да дадат Бог и Неговите ангели.

Целта на Змея е да унищожи делото на Христос, да Го погълне и да Го убие. Така Змеят се изправи (сравнете Битие 3:14) пред жената, за да погълне нейното Дете, да убие Христос още щом се роди. Отново св. Йоан използва астрономията за алегорични цели; защото както видяхме, точно както слънцето “облича” Девата, така щипките на Скорпиона изглеждат, сякаш ще я хванат;[23] всъщност, той сякаш се е приготвил да се нахвърли върху нейното Дете още щом се роди. Тази война между Христос и Сатана е обявена в Битие 3:15, войната между двете потомства, Потомството на Жената и потомството на Змията. От първата книга на Библията до последната, това е основната война в историята. Змеят е във война с Жената и нейното Потомство, главно с Исус Христос. През цялата история Сатана се опитва или да предотврати раждането на Христос, или да Го убие още щом се роди. Затова Каин уби Авел, подбуден от Змея: Атаката върху Авел беше опит да бъде унищожено Потомството. Той беше неуспешен, защото Ева роди Сит, Избрания “вместо Авел” (Битие 4:25), и Потомството беше запазено в него. Следващата тактика на Сатана беше да изврати потомците на Сит; така, до десет поколения от Адам, практически всички потомци на Сит бяха отстъпили чрез смесени бракове с езичниците (Битие 6:1-12) и цялата земя беше извратена освен един единствен праведен човек и неговото семейство. Бясната ярост на Сатана при нападението срещу Семето беше толкова голяма, че целият свят беше унищожен, но той все пак не успя. Потомството беше запазено в границите на едно единствено семейство в Ковчега.

Змеят отново се опита да убие Потомството в своите атаки срещу семейството на Авраам. При два случая Сатана се опита да направи така, че Сара да бъде изнасилена от езически цар (Битие 12:10-20; 20:1-18); той отново опита това при Ревека (Битие 26:1-11). Омразата на змея срещу Потомството се изявява също в омразата на Исав срещу Яков, в борбата между двете деца, която започна в утробата (Битие 25:22-23). Също можем да видим опитите на Сатана да попречи на Потомството при греховния план на Исак да отнеме от Яков неговото божествено определено наследство (Битие 27). Отново, когато децата на Израел бяха в Египет, Змеят се опита да унищожи Потомството, като внуши да бъдат избити всички мъжки деца (Изход 1). Петстотин години по-късно Потомството беше носено от едно момче-овчарче, и отново Змеят атакува, внушавайки два пъти на демонично обладан цар да хвърли копие по него (1 Царе 18:10-11). Всъщност, цялата машина на Сауловото царство се задействува само да се опита да убие Давид (1 Царе 18-27). Подобно, нечестивата царица Готолия “погуби целия царски род от Юдовия дом” (2 Летописи 22:10), но Потомството беше запазено в бебето Йоас. Аман, злият министър-председател на Персия, щеше да успее в своя опит да започне цялостен погром да унищожи всички юдеи, ако не беше смелостта и мъдростта на царица Естир (Естир 3-9). Най-поразителният пример за тази схема в голям мащаб се случва през цялата история на Израел, от Изхода до Плена: непрестанното, постоянно изкушение на заветния народ да убиват своите собствени деца, да ги принасят в жертва на демоните (Левит 18:21; 4 Царе 16:3; 2 Летописи 28:3; Псалм 106:37-38; Езекиил 16:20). Защо? Това беше война между две потомства. Змеят се опитваше да унищожи Христос.

Този модел достига до драматична кубминация при раждането на Христос, когато Змеят облада цар Ирод, едомитския владетел на Юдея, и го вдъхнови да избие децата във Витлеем (Матей 2:13-18); всъщност, видението на св. Йоан за Жената, Детето и Змея почти изглежда като алегория на това събитие. Разбира се, Змеят се опита отново: изкушавайки Господа (Лука 4:1-13), опитвайки се да Го убие (Лука 4:28-29), подлагайки Го на човешки и демоничен натиск през цялото Му служение, обладавайки един от най-доверените му ученици да Го предаде (Йоан 13:2, 27), и накрая организирайки Неговото разпятие. Дори тогава – особено тогава – Змеят беше победен, защото Кръстът беше Божият начин да подмами Сатана да изпълни Неговите цели, според Неговата мъдрост – “скрита премъдрост,” казва св. Павел, “която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава. Никой от властниците на този век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата” (1 Коринтяни 2:7-8). При нараняването на петата на Потомството, главата на Змията беше смазана.

5 И тя роди мъжко Дете (сравнете Исая 66:7-8), Който ще управлява всичките народи с желязна тояга. Св. Йоан се връща към Псалм 2, един от неговите любими текстове, за да обясни своя символизъм. Синът очевидно е Исус Христос, Потомството на Жената, Детето на Девицата, родено от Израел за да управлява народите. В този стих св. Йоан обхваща цялата история на Христовото земно служение, заявявайки (като че ли е станало изведнъж), че нейното Дете беше грабнато при Бога и до Неговия Престол. Сякаш Христовото Въплъщение доведе направо до Неговото Възнасяне до Престола на славата. Идеята на св. Йоан не е да омаловажи смъртта на кръста и възкресението, но да подчертае, че Господният Помазаник напълно избягва силата на Змея; и трябва да отбележим, че редът на св. Йоан следва този на Псалма. Казвайки за своето възнасяне до небесния Престол, Христос казва:

 

Аз ще изявя постановлението;

Господ ми каза: Ти си Мой Син;

Аз днес те родих.[24]

Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство,

И земните краища за твое притежание.

Ще ги съкрушиш с желязна тояга,

Ще ги строшиш като грънчарски съд. (Псалм 2:7-9)

 

“Псалмът прави небесното раждане на Месията едно с неговото възцаряване; ако Негов Баща е Бог, Той царува.”[25] Въпреки всичко, което прави Змеят, Потомството е грабнато до Престола и сега управлява народите с желязна тояга, сякаш Той отиде направо от Въплъщението към Престола; Сатана няма власт да Го спре. Възнасянето беше целта на Христовото Пришествие.

6 И Жената избяга в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога. Както ще стане ясно по-долу, бягството на Жената в пустинята е картина на бягството на юдейските християни от разрушаването на Ерусалим, така че гневът на Змея се изсипва върху отстъпническия, а не върху верния Израел. Докато е в пустинята, Жената е хранена за хиляда двеста и шестдесет дена,[26] период, който е равен на “време, времена и половин време” (3½ години) от стих 14, и е символично свързан с 42 месеца/1260 дни на 11:2-3 и 13:5. Видяхме при 11:2, че Писанието използва тази терминология, за да говори за ограничен период на надигащо се, тържествуващо нечестие, период на гняв и на съд заради отстъплението от Завета. Следователно по времето, когато Сатана изглежда тържествуващ, Църквата е защитена. Бягството на Жената в пустинята е свързано със скитането на Илия в пустинята по време на трите и половина години суша, когато той беше чудотворно хранен от враните (3 Царе 17:3-6); подобно на това, казва св. Йоан, бягството на Жената не означава нейното изоставяне от Бога, а Неговата любяща грижа. Вярната Невяста има място, приготвено от Бога (сравнете 2 Царе 7:10; 1 Летописи 17:9; Йоан 14:2-3). Той дава на Своите посланици задачата да се грижат за нея (Псалм 91:11-13) и я праща в пустинята, за да я хранят. Св. Йоан също е целял ние да мислим, както ще видим по-долу, за бягството на Израел в пустинята от лицето на египетския Змей; и за бягството на Девицата Мария в Египет от смъртоносния гняв на цар Ирод (Матей 2:13-21).

 

Война в небето (12:7-12)

 

7 И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;

 

8 Обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

 

9 И свален беше големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.

 

10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

 

11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт.

 

12 Затова веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

 

7-9 Сцената рязко се променя: Сега св. Йоан вижда война в небето, Михаил и Неговите ангели воюват срещу Змея. Това не е, както някои предполагат, следствие от предшествуващото видение, като че ли Сатана, чийто опит да погълне Месията е осуетен, насочва своята атака към небето. Обратното, св. Йоан разкрива тази сцена за да обясни предходния стих – да покаже защо Жената трябваше да бяга в пустинята. След като това е обяснено в стихове 7-12, той се връща към темата за бягството на Жената. В допълнение, св. Йоан използва образността на този текст, за да покаже друга страна на войната на Детето със Змея. Хронологично, тази обяснителна част попада между стихове 5 и 6.

За начало трябва да отбележим, че Святата Война е започната не от Змея, а от Михаил и неговите ангели. Не трябва да има съмнение, че този Военачалник на ангелското множество е символ на Потомството на Жената, Божия Син – представен сега не като Дете, а като Михаил, великият Воин-Закрилник, който води небесните войски в бой срещу демоните. Символизмът на св. Йоан не е случаен; той е преднамерен, и много прецизен. Той внимателно избира да разкрие Христос според конкретните библейски символи, свързани с Михаил.

Името Михаил (означаващо Кой е като Бога?) се среща в Писанието само в Данаил и в Юда. Михаил е изобразен в Данаил като “Великия Княз,” който стои като специален Закрилник на Божия народ. В небето избухва война между добрите и злите ангели, и дори Гавраил не е способен да победи демоните, докато Михаил не идва, за да воюва с врага (Данаил 10:12-13, 20-21). Предвид това, което се разкрива за Михаил в края на Данаил 10, вероятно е иначе необясненото видение в първата част на главата да се отнася също за Него: Данаил видя човек

 

облечен в ленени дрехи, чийто кръст беше опасан с чисто уфазко злато. Тялото му беше като хрисолит, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като огнени светила, мишците и краката му бяха на глед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ. (Данаил 10:5-6)

 

Заключителният текст от пророчеството на Данаил се отнася до Михаил като Закрилник над Божия народ, който ще се надигне, за да воюва заради тях по време на голяма скръб, спасявайки онези, чиито имена са записани в Книгата на Живота (Данаил 12:1).[27] Името на Михаил не се появява отново в Библията освен като бегло споменаване в Юда, който ни казва, че “Той в борба с дявола се препираше за Мойсеевото тяло” (Юда 9).[28] Юда също Го нарича Архангел, дума, която – обратно на някои измислици относно различните класи от ангели – не означава задължително “член на висша класа от ангели,” а просто “Главният от ангелите,” израз равен на “Военачалник на Господното войнство” (Исус Навин 5:13-15). Това също отъждествява Михаил с Господния Ангел (сравнете Изход 23:20-23), фигура, която е в повечето случаи предвъплъщенско изявление на Христос.[29] Единственото друго библейско използване на думата Архангел е в 1 Солунци 4:16, когато Христос слиза при Второто Пришествие “с повелителен вик, при глас на Архангел,” или по-добре “с повелителен вик, с архангелски глас.” Ясното значение е, че самият Христос издава Архангелския глас.[30] (Ако има висши рангове от ангели [Римляни 8:38; Ефесяни 1:21; Колосяни 1:16] тогава една по-обща употреба на думата архангел е теологично правилна. Но самата Библия не изглежда да я използва по този начин.) Карингтън отбелязва, че думата Архангел “дори може да се сравни с ‘Господа на силите,’ и може би означава това изявление на Бога, в което Той се явява като водач на Израилевите или небесните войски.”[31] Съответно, в Книгата Откровение ние Го откриваме водещ небесните войски в победоносно сражение със Сатана, действия ясно заявени за Христос в целия Нов Завет (сравнете Матей 12:22-29; Лука 11:14-22; Колосяни 2:15; Евреи 2:14-15; 1 Йоан 3:8; Откровение 19:11-16).

Следователно, дори на пръв поглед има много големи основания да се защитава възгледът, че Михаил е символично представяне на Христос, име, което набляга върху Неговото божествено естество и власт; и че “ангелите,” които Го придружават, са Неговите апостоли, “заедно с ангелските сили в съпричастие и сътрудничество с тях.”[32] Този възглед и обяснява, и се подсилва от текста като цяло. Както твърди Филип Карингтън, “Той дава смисъл на главата. Разбира се, ако искате книгата да бъде китайска главоблъсканица, това няма да е аргумент за вас; но ако мислите, че авторът (или дори окончателният редактор) на книгата е възнамерявал тази глава да има смисъл, тогава ще считате за разумно да разгледате тълкувание за нея, което премахва объркването. Жена, която е изобразена като Невястата на Господа, носи Син; тя е новата Ева, и следователно нейният син ще смаже Змията; тя е Девицата от Исая, и следователно той е цар-воин. След това следва война със Змията, в която противник хвърля Змията от от небето; тогава Змията отива да воюва с останалата част от потомството на жената. Следователно е очевидно, че личността, с която Змията първо е воювала, също е потомство от жената. Защо да намесваме някой друг?”

“Царската битка е последвана от хорова песен в небесата, и както видяхме, функцията на тези хорови песни е да изясни главното действие, което е изобразено в символи. Тя казва, Сега дойде спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, и тогава (продължавайки за последователите на Христос, а не за самия Христос), те го победиха чрез Кръвта на Агнето и чрез Словото на Неговото Свидетелство. Това несъмнено означава, че Христос е този, Чиято власт е дошла, и че чрез Неговата кръв е спечелена тази победа. Това ни казва кой и как победи Сатана; това беше Исус на кръста.”[33]

Вече отбелязахме, че Святата Война е започната чрез атаката на Михаил и небесната войска. В отговор, Змеят и неговите ангели се надигат на война. Но това защитно действие на злите сили се оказа пълен провал: Те не бяха достатъчно силни, и вече никакво място не се намери за тях в небесата. И големият Змей беше изхвърлен, в унизително поражение. За силите на злото битката беше изгубена. Точно това пророкува Исус относно бъдещето на Своята воюваща Църква: “Портите на ада няма да й надделеят” (Матей 16:18). Исус изобразява Църквата не като град под обсадата на злите сили, а като голяма войска, обсаждаща столицата и главния щаб на врага; и силите на злото са тези, които не издържат на нападението на Църквата. Божиите хора са агресорите: Те поемат инициативата във войната и са успешни в своето нападение срещу портите на ада. Сатана и всички негови сили не са достатъчно силни, докато християните могат да кажат със св. Павел, За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява (Филипяни 4:13).

Св. Йоан вмъква подробна информация относно личността на Змея: Той е старовременната Змия, древният Изкусител, който измами Ева в началото (Битие 3:1-15). Змеят е познат като дявол, дума, означаваща Клеветник, защото той е, както каза Господ, “лъжец и баща на всяка лъжа” (Йоан 8:44). Подобно понятие за Змея е Сатана (или по-правилно сатаната), еврейската дума за противник, особено в съдебни дела. Съществото, което наричаме Сатана, е обвинителен прокурор, Обвинителят, който повдига съдебни обвинения срещу хората в Божия съд, злият, който постоянно обвинява братята “ден и нощ” (ст. 10). Сатана беше обвинителят на Йов (Йов 1:6-11; 2:1-5) и на първосвещеника Исус (Захария 3:1-10) – и както може да се види от двата случая, неговите мними съдебни обвинения бяха само лъжи. Обвинителят на Божиите хора е клеветник, Баща на лъжата.[34] Тъй като той е върховният Лъжец, той заблуждава целия свят. Именно Сатана е зад клеветническите обвинения срещу ранните християни, мръсните слухове и обвиненията в престъпления, твърдящи, че те са бунтовници, атеисти, ритуални убийци, канибали, социални революционери и човекомразци.[35]

Но, казва св. Йоан, големият Змей е бил изхвърлен на Земята, и неговите ангели са били хвърлени заедно с него. В стих 9 се използва три пъти израза изхвърлен, наблягайки на значението и окончателността на това събитие. Принципът за lex talionis (око за око) се осъществява тук: В 12:4 опашката на Змея помита една трета от небесните звезди и ги хвърля на Земята; сега самият Змей е хвърлен на Земята със своите зли ангели. В следващите стихове св. Йоан обяснява видението, казвайки ни ясно кога е станало това голямо изхвърляне на демони.

10-11 Обяснението идва, както често става при св. Йоан, в призив за поклонение от силен Глас в небето, увещавайки събранието да хвали Господа за Неговите чудни дела. Резултатът от победата на Михаил над Змея е четворен, покриващ земята: Сега дойде спасението – победоносното избавление в “широко, свободно място” – и силата, и царството на нашия Бог, и властта на Неговия Христос. Резултатът на Святата Война е този: Царството дойде! Силата на Бога и властта на Христос дойдоха, бивайки изявени в историята, защото обвинителят на нашите братя е бил изхвърлен, този, който ги обвиняваше пред нашия Бог ден и нощ.

Тази велика апокалиптична битка, най-голямата борба в цялата история, вече е била водена и спечелена от Христос Господ, казва св. Йоан, и Змеят е бил изхвърлен. Нещо повече, мъчениците, които дадоха своя живот в служба на Христос, не са умрели напразно; те са съучастници в победата: Те победиха Змея чрез кръвта на Агнето – посредством[36] Неговата окончателна, веднъж за винаги победа – и чрез словото на тяхното свидетелство. Верността на мъчениците към Христос е показана в това, че те не обичаха своя живот до смърт, знаейки, че “който обича своя живот ще го загуби; а който мрази своя живот в този свят, ще го запази за вечен живот” (Йоан 12:25)

Затова Святата Война между Михаил и Змея въобще не може да бъде портрет на окончателната битка в историята при края на света. Тя въобще не може да бъде бъдеще. Тя не е битка, която ще стане при Второто Пришествие. Победата над Змея, според св. Йоан, не става чрез катаклично събитие в края на историята, но чрез единственото катаклично събитие, което става насред историята: жертвата на Агнето. Езикът, използван при описанието на основата за победата на Михаил няма нищо общо с Второто Пришествие, но има всичко общо с Първото Пришествие. Мъчениците победиха чрез пролятата кръв на Христос и чрез безстрашното прогласяване на Благовестието. Космическата победа над Змея се извършва чрез Благовестието, и само чрез Благовестието – Благовестието в неговата обективна страна (делото на Христос), и Благовестието в неговата субективна страна (прогласяването на делото на Христос).

Следователно, кога Сатана падна от небето? Той падна първоначално по време на служението на Христос, с кулминация при смъртта на кръста, възкресението и възнасянето на Господа към Неговия небесен престол. Можем да видим етапите на Святата Война в цялото послание на Евангелията. Докато дейността на демоните изглежда относително рядка в Стария Завет, новозаветните документи описват многобройни пристъпи на демонизъм. Отворете страниците на Новия Завет, и е почти невъзможно да се избяга от демоните. Защо? Какво е по-различното? Присъствието на Христос. Той в нападение, навлизайки в историята, за да воюва със Змея, и непосредствено след това Змеят контраатакува, отвръщайки с цялата си мощ, причинявайки колкото се може повече поражения. И когато видим Господ воюващ срещу дявола, ние също Го виждаме да получава ангелска помощ (сравнете Матей 4:11; 26:53; Лука 22:43). Както Михаил води ангелите, така Христос води Своите апостоли срещу Змея, изтласквайки го от неговата позиция. Посланието на Евангелията е това, че в ранното служение на Христос и на Неговите ученици Сатана изгуби своето място на власт и падна на земята:

 

И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас. А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. (Лука 10:17-20)

 

Изобразеното в Откровение 12 е точно това: не само покоряването на демоните на светиите, но записването на имената на светиите в небесата – тяхната оправдателна присъда, тяхната праведност в небесната съдебна зала, защото техният обвинител е бил изхвърлен от съда, а неговото лъжесвидетелство е обявено за нищожно. Думата за побеждавам в този стих (nikaō) носи значението не само за военна победа, но също и за съдебна победа; спечелването на благоприятно съдебно решение (сравнете Римляни 3:4). Окончателното осъществяване на това, разбира се, беше смъртта на Христос за греховете на Неговите хора; така, точно преди да предложи Себе Си като жертва, нашият Господ казва: “Сега е съд върху този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен” (Йоан 12:31). В победата на Христос, спасението и Царството идват на земята. Сатана е победен.

Самият език на Евангелията потвърждава това. Стандартното понятие за Христовото “изгонване” на демоните през Неговото служение (ekballō; сравнете Матей 8:16, 31; 9:33-34; 10:1, 8; 12:24, 26-28) е просто подсилена форма на думата, използвана постоянно в Откровение 12 за “изхвърляне” на Змея (ballō). И Исус обяви: “Ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас” (Матей 12:28). Посланието на Откровение е последователно с това на Новия Завет като цяло: Христос дойде, Сатана е изхвърлен, и Царството е дошло. Чрез Своята смърт и възкресение Христос “обезоръжи” демоните, тържествувайки над тях (Колосяни 2:15). Сатана е обезсилен (Евреи 2:14-15) и затова св. Павел можеше да увери вярващите в Рим, че “Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви” (Римляни 16:20). Кръстът беше белегът, каза Исус, на съда над света (Йоан 12:31) – или, както казва Жан Калвин, реформирането и възстановяването на света.[37] Незаконният владетел на света е бил изхвърлен чрез идването на Христос. Както той обяви при Своето Възнасяне, “Даде Ми се цялата власт на небето и на земята” (Матей 28:18). Видението на св. Йоан обявява същото нещо: Царството на нашия Бог и властта (exousia) на Неговия Христос дойдоха!

12 Гласът от небето призовава събранието към ликуващо хваление: Затова, веселете се небеса, и вие, които живеете на тях. Кои са тези, които живеят (не просто обитават) в небето? Св. Йоан е изяснил досега, че църковното поклонение се извършва истински и действително пред небесния престол на Бога (4:4-11; 5:8-14; 7:9-17). Новият Завет ясно отразява това разбиране от страна на апостолите и ранната Църква, заявявайки, че Бог ни е издигнал с Христос в небесни места (Ефесяни 2:6), където е нашето гражданство (Филипяни 3:20). Нашето поклонение се наблюдава от ангелското множество (1 Коринтяни 11:10; Ефесяни 3:10), защото сме дошли до небесния Ерусалим, където са събрани неизброими ангели в тържествуващо събрание с Църквата (Евреи 12:22-23). Следователно тези, които са призовани към радостно хваление заради идването на Царството и поражението на Змея са Църквата. Ние сме последвали Детето в Неговото победоносно Възнасяне (Ефесяни 1:20-22; 2:6), и сме станали Негова Скиния (сравнете 7:15; 13:6).

Но категоричното поражение на Змея не означава пълен край на неговата дейност. В действителност, като притиснат в ъгъла плъх, той става още по-трескаво зъл, и ръмжащата му ярост нарастваща с неговото разочарование и безсилие. Затова Гласът от Небето обявява: Горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време. Седмата Тръба е лапрозвуча (11:15) и Третото Горко е дошло (вижте 8:13; 11:14). Царството на Змея, след неговото поражение при Възнасянето на Христос, сега е Земята и Морето; той изгуби завинаги Едемското светилище, което му беше предадено от Адам. Така, в Глава 13 св. Йоан вижда два големи звяра с образа на Змея да се издигат от Морето и от Земята. Морето, в образността на св. Йоан, ще се окажат езическите народи (вижте по-долу, върху 13:1-2), яростни и запенени в своята омраза срещу Господа и Неговия Христос (сравнете Псалм 2:1). И както видяхме многократно, Израел е представен чрез Земята. Гласът предупреждава, че Израел и Империята ще станат демонизирани в бясното отчаяние на Сатана да запази пропадащите, изчезващи останки на своето незаконно управление. Змеят има само кратко време, което му е останало, за да причини рухването на Църквата, докато тя е все още свързана със стария Израел; той ще се опита да подбуди Земята и Морето, първо в демонично съдружие против Църквата, а после във война едно срещу друго, за да смаже Църквата между тях. Като свален от власт гангстер, който се укрива, Змеят се опитва да консолидира своята власт за последна, отчаяна съпротива. Но той знае, че е обречен; неговото време почти е изтекло.

 

Змеят атакува Църквата (12:13-17)

 

13 И като видя змеят, че беше свален на земята, той почна да преследва жената, която беше родила мъжкото дете.

 

14 И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея.

 

15 И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.

 

16 Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.

 

17 Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса.

 

13 Св. Йоан се връща към темата, спомената в стих 6: бягството на Жената от Змея. Това идва като пряко следствие от поражението на Змея от ръцете на Михаил, защото когато Змеят видя, че е изхвърлен на Земята, той почна да преследва Жената, която роди мъжкото Дете. Не може да се изрази достатъчно силно, че за св. Йоан и за неговата аудитория това е най-важният момент от цялата глава. Змеят преследва Църквата именно защото Христос го победи. Трябва да помним това, когато четем за заговорите, замислени от Змея, за неговите лукави задкулисни интриги за за унищожаването на Църквата; всички негови атаки срещу Църквата произтичат от факта, че той вече е бил победен!

За нашето тълкуване е важно да отбележим също, че преследването на Жената идва заради падането на Змея върху Земята на Израел. Именно там преди всичко той се стреми да унищожи Църквата.

14 Но Жената е спасена, отлитайки в пустинята върху две крила на голям Орел. Св. Йоан отново използва образ от Изхода, където изпълнените с ангели стълпове на Облака на Славата бяха описани като “орлови крила,” с които Бог е довел Израел при Себе си в пустинята, за да бъде народ за Негово притежание, Царство от свещеници на Бога, свят народ (Изход 19:4-6; сравнете 1 Петрово 2:9-10). Картината се развива по-нататък, когато Мойсей, преглеждайки историята на Заветния народ в края на своя живот, говори за това как Бог е спасил Израел в пустинята:

 

Намери го в пуста земя,

Да! в пуста, дива и виеща;

Огради го, настави го,

Упази го като зеницата на окото Си.

Както орел разбутва гнездото си.

Трепери над пилетата си,

Разпростира крилата си

Та ги подема, и вдига ги на крилата си. (Второзаконие 32:10-11)

 

Мойсей използва две ключови думи в този текст: пуста и кръжи. И двете думи се срещат само още един път в цялото Петокнижие, и отново те се срещат заедно в Битие 1:2. Пуста се използва, за да опише необитаемото състояние на земята при нейното сътворение (“без форма”); а кръжа е думата на Мойсей за дейността на Духа в “движение” с творческа сила над бездната. Бог не използва думите произволно. Неговият пророк Мойсей има конкретна причина да повтори тези ключови думи в своето прощално слово. Той подчертава посланието, че спасението на Израел е събитие на сътворение. Синайският Завет беше повторно създание, реорганизация на света.[38] Подобно, св. Йоан заема терминология от същия текст в Мойсей, за да представи това послание на Църквата: Бог е довел до изпълнение временните повторни сътворения от стария ред. Идването на Христос е довело до преломно повторно сътворение, Новия Завет. И както в древните дни, когато Бог чудотворно запази Израел при всички негови скърби, осигурявайки му Рай посред пустинята, така Той сега ще храни и ще се грижи за Църквата, Неговата Невяста и Майката на Неговия единороден Син. Неговият Заветен народ обитава в сянката на Облака на Славата, в сянката на Неговите крила (Псалм 17:8; 36:7; 57:1; 61:4; 91:4, 11). Крилата на Орела, който означава смърт и унищожение за враговете на завета (Второзаконие 28:49; Йов 39:27-30; Еремия 48:40; Осия 8:1; Авдий 1:8; Матей 24:28), са емблема на мир, сигурност и благословение за наследниците на Заветната благодат.

Отново (ср. ст. 6), св. Йоан подчертава, че бягството на Жената в пустинята не е доказателство за изоставянето й от Бога; това не е белег, че тя е изгубила битката или че събитията са извън контрол. Напротив, тя бяга върху орлови крила над водите (ст. 15), към нейното място, за да може да бъде хранена по време на периода на скръбта (сравнете Лука 4:25-26), стандартните три и половина години на съд, споменати в пророците – или както св. Йоан ги предава тук в езика на Данаил 7:25 и 12:7, време и времена и половин време.

Претеристките коментатори традиционно са тълкували този текст като бягството на юдейската църква от едомитското и римското нашествие по време на Юдейската война, когато в подчинение на Христовите заповеди (Матей 24:15-28) християните избягват, за да се скрият в пещерите на пустинята.[39] Няма нищо лошо в този възглед сам по себе си, но той не отива достатъчно далеч. Защото алегорията на св. Йоан с Жената е историята на Църквата, а не само на един клон от нея. Освобождението на юдейската църква трябва да се приема за главното историческо събитие, за което се отнася този текст, но с осъзнаването, че нейното преживяване е представително и показателно за избавлението на цялата Църква в този труден период, когато Господ приготви за нея трапеза пред лицето на враговете й (Псалм 23:5).

15-16 Св. Йоан продължава образността от Изход, напомняйки ни за времето, когато децата на Израел бяха хванати “между дявола и дълбокото Червено море”: И Змията изпусна след Жената вода като река из устата си, за да я направи да я завлече реката. Фарър казва: “С Жената се постъпва като със събранието на Израел, спасено от Египет, издигнато от Господа върху крилата на орли и доведено на Синай. Преследването й от Змея чрез изпускане на вода след нея е обобщен образ на действията на Фараона, който (1) заповядва израилевите деца и особено Мойсей да бъдат хвърлени в Нил, (2) излиза след избягалия Израел с войска и (3) разчита на Червеното море да се стовари върху Израел.”[40] Библейският образ е познат: помитаща река, стремяща се да залее Божиите хора, изтичаща из устата на техните врагове (Псалм 18:4, 16; 124:3-6; Исая 8:5-8; 59:19; Еремия 46:7-8; 47:2; Осия 5:10).

Но отново, както в Изхода, планът на Змея се проваля. Земята помогна на Жената, и Земята отвори устата си и погълна реката, която Змеят изпусна от устата си.[41] Картината е частично основана на случая записан в Числа 16:28-33, когато земята отвори устата си и погълна подбудителите на бунта срещу Мойсей. Милтън Тери обобщава идеята на старозаветните препратки на св. Йоан в този текст: “Великата мисъл във всички тези образи е, че божествената сила излиза да избави и подкрепя новозаветната Църква на Бога в деня на нейното гонение – същата сила, която в древността направи чудесата в Египет, и при Червеното море, и в пустинята.”[42] Наистина, именно това е ударението на св. Йоан тук. Църквата е божествено защитена и съхранена през всичките й скърби. Без значение какво прави Змеят в своите опити да унищожи Църквата – дори довеждайки юдейския бунт, причина за едомитите и римляните да избият жителите на Израел – Църквата избягва от неговата власт. По времето, когато Рим нахлува, Жената отдавна си е отишла; Земята на Израел поглъща реката на гнева, понасяйки удара вместо нея. Разрушението на Ерусалим остави истинския Град и Храм невредими, защото те бяха на сигурно място с Жената под сянката на Всемогъщия.

17 Змеят има само “малко време” (ст. 12) да унищожи Църквата, и той отново не успява. Разочарован в опитите да разруши Майката Църква, той се разярява срещу Жената, и излиза да воюва срещу останалата част на нейното потомство, християните, които не са били засегнати от войната на Змея с Жената. Как Църквата е символизирана и от Жената, и от нейните деца? “Тези граници лесно се установяват и спазват. Църквата, разглеждана като институция и едно свързано тяло, е разграничима от своите деца, както Исая 66:7-8 и Галатяни 4:22-26 ясно показват. . . . Съответно виждаме, че Църквата от една гледна точка е пълнотата на всички нейни членове-деца; от друга страна, както е известно от Писанията, нейните индивидуални членове се разглеждат спрямо нея както деца и майка.”[43]

Като е възпрян в своите намерения да унищожи Майката и нейното Помоство, Змеят се обръща с гняв срещу останалата част на нейното потомство, (предимно езическата) християнска църква в империята. Нека да отбележим добре св. Йоановото описание на тези братя и сестри на Господ Исус Христос: Те пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус. От една страна определението за християнин е, че той е член на организирано събрание на Божия народ; също толкова важно, той се определя и според своето етично съобразяване с Божия закон.

 

И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него. (1 Йоан 2:3-4)

 

Защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди. (1 Йоан 5:3)

 

Както вече ни е осведомил св. Йоан, светиите побеждават Змея чрез словото на своето свидетелство и чрез своето вярно покорство дори до смърт (ст. 11). Следващите глави ще открият няколко важни етапи в продължаващата война между потомството на Змията и потомството на Жената. Текстът не е предназначен да бъде хронологично точен, като че ли Змеят се обръща срещу останалата част от Църквата едва след провала на Юдейската война. По-скоро, бягството на юдейската църква е само кулминация на последователност от избавления през Последните Дни, символизирани от бягството на Жената. Св. Йоан описва в образи различните военни хитрости, измисляни от Сатана за унищожаването на Църквата, и ги показва като пълен провал. Змеят се бие в обречена битка, защото вече е бил победен на Кръста и в Гроба. Няма и един квадратен сантиметър земя в небето или на земята или под земята, където да има мир между Змията и Потомството на Жената, и Христос вече е спечелил убедително на всеки фронт. От след Христовото възнасяне насам световната история е прочистваща операция. Воюващата Църква, докато е Покоряваща се Църква, ще бъде също и Тържествуваща Църква.



[1] Milton S. Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton & Mains, 1896), p. 381.

[2] Ibid.

[3] Думата знамение се използва седем пъти в глави 12-19; три са в небето (21:1, 3; 15:1), четири са на земята (13:13; 14; 16:14; 19:20).

[4] Henry M. Morris, The Revelation Record: A Scientific and Devotional Commentary on the Book of Revelation (Wheaton: Tyndale House Publishers, Inc., 1983), p. 213.

[5] Думата жена (или жени) се използва 19 пъти в Откровение, подтиквайки Форд да заключи, че “символът на жената е почти толкова важен, както и Агнето” (Revelation: Introduction, Translation, and Commentary [Garden City: Doubleday and Co., 1975]), p. 188.

[6] Philip Carrington, The Meaning of the Revelation (London: SPCK, 1931), pp. 204f.

[7] Вижте например Матей 27:50; Марк 3:11; 5:7; 9:24; 10:48; 15:13; Йоан 1:15; 7:28; 12:13, 44; Деяния 19:28, 32, 34; Римляни 9:27; Галатяни 4:6; Яков 5:4; и виж неговата употреба особено в Откровение: 6:10; 7:2, 10; 10:3; 14:15; 18:2, 18-19; 19:17.

[8] Дванадесетте звезди са: “(1) Пи, (2) Ну; (3) Бета (близо до еклиптиката), (4) Сигма, (5) Хи, (6) Йота – тези шест звезди образуват южното полукълбо около главата на Девата. След това следват (7) Тета, (8) Звезда 60; (9) Делта, (10) Звезда 93; (11) Бета (втората звезда по величина), (12) Омикрон – последните шест образуват северното полукълбо около главата на Девата. Всички тези звезди се виждат и могат да се наблюдават с просто око.” Ernest L. Martin, The Birth of Christ Recalculated (Pasadena, CA: Foundation for Biblical Research, 2nd ed., 1980), p. 159.

[9] Вижте Йосиф Флавий, Юдейска история, iii.vii.7, където той обяснява дванадесетте камъка на нагръдника на първосвещеника, представляващи дванадесетте племена на Израел (Изход 28:17-21) според съзвездията от Зодиака.

[10] Вижте коментарите върху Откровение 4:7; ср. Ernest L. Martin, The Birth of Christ Recalculated, pp. 168f.

[11] Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), p. 141.

[12] Общоприето е, че Ирод Велики умира през 4 г. пр. Хр., и затова Христос е бил роден през 6 или 7 г. пр. Хр. Мартин, обаче, представя подробна и убедителна защита, че смъртта на Ирод е през 1 г. пр. Хр. Виж неговия труд The Birth of Christ Recalculated, pp. 26-131.

[13] Ibid., pp. 146f. Какво да кажем за 25 декември, традиционната дата на Раждането на Христос? Както показва Мартин, има многобройни поразителни астрономически явления, които се случват през 3-2 г. пр. Хр. Сред тези небесни събития главният факт е бил, че Юпитер, признат от юдеи и от езичници като “Планетата на Месията,” се е намирал в утробата на Девата и е стоял на едно място, точно над Витлеем, на 25 декември 2 г. пр. Хр., когато Детето е било малко по-голямо от една година. (Матей казва, че святото семейство е било в къща, а не в обор, по времето, когато идват Мъдреците [Матей 2:11]. Нещо повече, Ирод заповядва клането над невинните “от две години и по-надолу, според времето, което внимателно бе изучил от Мъдреците” [Матей 2:16], посочвайки, че Детето вече не е било новородено.) За пълни сведеня относно астрономическите събития през 3-2 г. пр. Хр., виж Martin, p. 4-25, 144-77.

[14] Ibid., pp. 152ff.

[15] Ibid., p. 158.

[16] Някои погрешно предполагат, че това е хипопотам. Неговото описание в библейския текст показва, че това е много по-близо до бронтозавър.

[17] Създанието, споменато в последния стих, огромен, огнедишащ змей, наречен Левиатан, действително се приема от някои за крокодил! Но от думите на Йов е ясно, че поне някои големи динозаври са били съвременници на този ранен патриарх. За едно трезво изследване на предполагаеми наблюдения на морски чудовища в по-скорошни времена, виж Bernard Heuvelmans, In the Wake of Sea-Serpents (New York: Hill and Wang, 1968). Дуейн Гиш предлага възможно обяснение за биологията на “издишането на огън”: Duane T. Gish, Dinosaurs: Those Terrible Lizards (San Diego: Creation-Life Publishers, 1977), pp. 50ff.

[18] На еврейски език това е напълно различна дума от името на Рахав, ханаанската блудница, която спаси еврейските шпиони в Исус Навиев 2.

[19] Еврейската дума тук е bara, използвана иначе само за сътворението на небето и на земята, ст. 1, и за човека, ст. 27.

[20] Сравнете Второзаконие 8:15; Лука 10:19; 11:11-12; Откровение 9:3-11.

[21] Farrer, p. 143.

[22] Ibid.

[23] Съзвездието Везни също е било считано в древния свят за Щипките на Скорпиона; виж Richard Hinckley Allen, Star Names: Their Lore and Meaning (New York: Dover Publications, 1963), pp. 269ff.

 

[24] Някои настояват, че този израз не се отнася за въплъщението или физическото раждане на Христос, а за Неговото вечно раждане; за целите на Йоан в библейската символика, обаче, този въпрос е без значение. Той набляга, заедно с Псалмиста, на това, че веднага от рааждането Детето започва да царува.

[25] Farrer, p. 141.

[26] За връзката на 1260 дни с числото на Звяра (666) виж коментарите върху 13:18.

[27] Калвин осъзнава, че това описание на Михаил трябва да се отнася за Исус Христос; виж неговия труд Commentaries on the Book of the Prophet Daniel (Grand Rapids: Baker Book House, 1979), Vol. 2, pp. 369ff.

[28] Под “Тялото на Мойсей” Юда вероятно има предвид старозаветната заветна общност, съответствие на “Христовото Тяло”: ср. “домовете” на Мойсей и Христос в Евр. 3:2-6.

[29] Виж дискусията по този въпрос в Herman Bavinck, The Doctrine of God, transl. by William Hendriksen (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1951), pp. 256ff.

[30] Най-полезната дискусия по целия този въпрос е в Carrington, pp. 218-24. Виж също E. W. Hengstenberg, The Revelation of St. John (Cherry Hill, NJ: Mack Publishing Co., [1851] 1972), Vol. 1, pp. 464-72.

[31] Carrington, p. 222.

[32] Terry, p. 386.

[33] Carrington, p. 219.

[34] За същинския характер на Сатана като клеветнически “обвинител на братята,” виж Greg Bahnsen, “The Person, Work, and Present Status of Satan,” в The Journal of Christian Reconstruction, Vol. I, No. 2 (Winter, 1974).

[35] Ср. Robert L. Wilken, The Christians as the Romans Saw Them (New Haven: Yale University Press, 1984), pp. 17ff., 117ff.

[36] Кръв и слово са във винителен падеж, но предлогът тук трябва да се чете в смисъла на посредством, както и на основа на (ср. Мат. 15:6; Йоан 6:57; 15:3; Еф. 5:18; Откр. 13:14); виж Isbon T. Beckwith, The Apocalypse of John: Studies in Introduction with a Critical and Exegetical Commentary (Grand Rapids: Baker Book House, [1919] 1979), p. 627.

[37] John Calvin, Commentary on the Gospel According to John (Grand Rapids: Baker Book House, 1979), Vol. 2, p. 36; ср. Ronald S. Wallace, Calvin’s Doctrine of the Christian Life (Tyler, TX: Geneva Ministries, [1959] 1982), p. 110.

[38] David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985), p. 59; Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), pp. 13ff.

[39] Eusebius, Ecclesiastical History, iii. v.

[40] Farrer, p. 148. Фарър също посочва астрономическата образност използвана тук: “На звездното небе има голям Орел с две крила, и Девата от Зодиака може да получи тяхната помощ да избяга от преследващия я Скорпион; защото ние всички се опитваме да избягаме от мъчителното преднамезнование на неговото име чрез приемането на Орела на негово място, когато виждаме четирите лица на небето. . . . След като жената получава крила на Орел, Змеят изпуска след нея река. Това също е астрологично; голямата река на небето, Млечният път, излиза от Скорпиона и залива Орела” (ibid.).

[41] Интересно, и Христос и Змеят са изобразени в Откровение като хора, които изхвърлят неща от устата си: Христос избълва отстъпниците (3:16), а Змеят избълва водните потоци на войските (12:16-17) (точно както той хвърли звездите на земята в 12:4). В един свързан образ, Земята избълва ханаанците и отстъпниците израилтяни в Левит 18:28, но тук тя поглъща реката, избълвана от Змея.

[42] Terry, p. 390.

[43] Ibid., p 391. Подобен пример е библейската употреба на изразите Сион и Сионската дъщеря (Псалм 9:11, 14; Пес. 3:11) и децата на Сион (Псалм 149:2).

следваща глава 13 – ЛЕВИАТАН И ВЕЕМОТ