Съдържание Цялата книга на една страница

Част четвърта: ЗАВЕТНИ САНКЦИИ: СЕДЕМТЕ ТРЪБИ (Откровение 8-14)

Четвъртата част от стандартния договорен документ се занимава със санкциите (проклятия и благословения) на завета (сравнете Второзаконие 27:1-30:20).[1] Във Второзаконие тези санкции са изложени в контекста на церемония по ратифициране, в която се подновява Заветът между Бога и хората. Мойсей каза на хората да се разделят на две групи, шест племена на хълма Гаризин (символа на благословението), и шест до олтара, построен на хълма Гевал (символа на проклятието). Събранието трябваше да положи тържествена клетва, повтаряйки Амин докато левитите повтарят проклятията на Завета, призовавайки ги върху себе си ако някога изоставят закона (Второзаконие 27:1-26). Мойсей говори ясно, че тази Заветна клетва включва не само хората, които са я положили, заедно с техните жени, деца и слуги, но също и следващите поколения (Второзаконие 29:10-15).

Второзаконие 28 практически е официалният раздел за благословения/проклятия в цялата Библия. Благословенията за покорство са изброени в стихове 1-14, а проклятията за непокорство са изброени (по-подробно) в стихове 15-68. Юдейската война на Йосиф Флавий изглежда почти като коментар на този текст, защото Голямата Скръб, достигнала върха си при падането на Ерусалим през 70 г. от Хр., и последвалото разпръсване на юдеите по цялата земя са категоричното изпълнение на тези проклятия. Когато юдейската тълпа викаше Исус да бъде разпънат, те призоваха проклятията от тази глава: “И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на децата ни.” (Матей 27:25). Когато дните на въздаяние най-после дойдоха върху това поколение, те бяха проклети във всяка област от живота (Второзаконие 28:15-19); поразявани от всякакви епидемии (Второзаконие 28:20-26); сполетявани от бедствия, насилие и подтисничество (Второзаконие 28:27-37); претърпяха лоши реколти, икономически бедствия и загубата на своите деца (Второзаконие 28:38-48); обсадени от врагове и принудени от глад към канибализъм (Второзаконие 28:49-57); поробени и разпръснати по всичките народи на земята, живеещи в страх и в отчаяние нощ и ден (Второзаконие 28:58-68).

Мойсей предупреди, че Земята на Израел ще бъде запустена, ако хората изоставят Завета; подобно на Содом и Гомора, паметник на Божия съд. “А идещото поколение, децата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите нанесени на онази земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат: Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее, нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомора, на Адма и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.”

“И всичките народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на този голям гняв? Тогава ще им кажат: Защото оставиха завета на Господа, Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя, и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, – за това пламна яростта на Господа против тази земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тази книга. И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодуване, и ги хвърли в друга земя, където са днес” (Второзаконие 29:22-28).

Седемте Тръби на Откровение обявяват, че този съд ще се излее върху Израел заради неговото отхвърляне на Христос. В целия този раздел лети Орел-херувим крещейки Горко, напомнящ за побеждаващия народ, за който се предупреждава във Второзаконие 28:49. Орелът е библейският символ за Заветно благословение (сравнете Изход 19:4; Второзаконие 32:11) и Заветно проклятие (сравнете Еремия 4:13; Авакум 1:8). Както началото на раздела със Санкциите/Ратификацията на Завета в Осия (Ос. 8:1), Орелът в Откровение е свързан с надуването на тръбите, обявяващи бедствието; но Орелът носи също и спасение за верните на завета (сравнете Откровение 12:14).

Както във Второзаконие, този раздел в Откровение ни показва две планини: Хълма на Проклятието в Глава 8, който запален с въглени от олтара и е хвърлен в Бездната; и Хълма на Благословението в глава 14, Хълма Сион, където Агнето посреща своята войска от 144 000, остатъка от Земята на Израел. Второзаконие 30:1-10 обещава пълно възстановяване на народа, когато Бог наистина обреже техните сърца, и когато отново изобилно ги благослови във всяка област на живота. Клайн коментира: “Както показва развитието на тази тема в пророците, обновяването и възстановяването, които Мойсей предсказва, са извършени от Христос в Новия Завет. Пророчеството не е тясно обвързано с етническите юдеи, а със заветната общност, конкретно обозначена тук в своята старозаветна идентичност като Израел. Но в рамките на Новия Завет стената от етническо разграничение изчезва. Съответно, старозаветният образ, използван тук за израилтяни в заточение, които се събират отново при Яхве в Ерусалим (ст. 3б, 4; сравнете 28:64) намира своето главно изпълнение в универсалното новозаветно събиране на грешниците от човешкия род, изгонени от Рая, отново с Господ Христос, възцарен в небесния Ерусалим.”[2]

Така, централният образ в този раздел в Откровение е церемонията по потвърждаването на Завета (Глава 10), в която Ангелът на Завета стои върху Морето и върху Земята, издигащ Своята дясна ръка към небето, полагащ клетва и прогласяващ идването на Новия Завет, въвеждането на ново управление на света под “Господа и Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове” (Откровение 11:15).



[1] Вижте Meredith G. Kline, Treaty of the Great King: The Covenant Structure of Deuteronomy (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1963), pp. 121-34; ср. Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1987).

 

[2] Kline, pp. 132f.

следваща глава 8 – ЛИТУРГИЯ И ИСТОРИЯ