Съдържание Цялата книга на една страница

Част първа: ВСТЪПЛЕНИЕ: ЧОВЕШКИЯТ СИН (Откровение 1)

Въведение

 

Встъплението във Второзаконие (1:1-5) започва: “Ето думите. . . .”[1] След това текстът определя говорещия като Мойсей, на когото като посредник на Завета е било “заповядано” да даде и изложи Божия “закон” на Израел. “Така, Яхве е Върховен Владетел, който дава завет, а Мойсей е неговия пълномощник и посредник на завета. Така този раздел съответства на встъплението на извън-Библейските мирни договори, които също определят говорещия, който заявява своето господство чрез завета и изисква подчинението на васала.”[2] Встъплението в Откровение започва с подобен израз: “Откровението на Исус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово – и всичко що е видял” (1:1-2)

Така целта на заветното Встъпление е да изяви господството на Великия Цар, обявявайки неговата трансцендентност и иманентност, и изяснявайки от самото начало, че васалите, Неговите слуги, трябва да се подчинят на Неговата воля. Библейските мирни договори излагат Божията трансцендентност и иманентност като говорят за една или повече от три дейности: сътворение, изкупление и откровение. Последните две са особено подчертани във Встъплението на Откровение. Вече отбелязахме наблягането върху божественото откровение в началното изречение, и това се подчертава от следващите стихове. Църквите трябва да “слушат думите на това пророчество и да пазят написаното в него,” и Господ изговаря специално благословение за тези, които се покоряват (1:3); Св. Йоан отново говори за себе си като този, който е донесъл свидетелство за “Божието слово и свидетелството за Исуса” (1:9); нещо повече, той разказва за откровението, което идва към него според стандарта и познатите образи на заветното откровение в цялата библейска история: “В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш напиши на книга. . . .” (1:10-11; вижте по-долу).

Изкуплението също се подчертава в този текст: “Исус Христос, Който е верният Свидетел, Първороден от мъртвите и Началникът на земните царе . . . Който ни обича и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си . . . и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Баща, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин” (1:5-6). Още повече, за Христос конкретно се говори като за Изкупител, Човешкия Син, Който “идва с облаците” в Своето славно Възнесение към Бащата и идващ съд над Израел, за да получи световно господство, слава и Царство; Който ще бъде видян от “онези, които Го прободоха,” и за него ще скърбят “всички земни племена” (1:7; сравнете Данаил 7:13-14; Захария 12:10-14; Матей 24:30; Йоан 19:37; Ефесяни 1:20-22). Видението на св. Йоан за Христос развива идеята за Неговото изкупително дело: Той е облечен като Първосвещеник (1:13), открит е като въплътената Божия Слава (1:14-15), Създателят и Вседържителят на света, Чието могъщо Слово излиза, за да завладее народите (1:16); Който умря, и възкръсна от мъртвите, и Който живее до вечни векове (1:17-18).



[1] Еврейското заглавие на Второзаконие е просто: Думите.

[2] Meredith G. Kline, Treaty of the Great King (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1963), p. 30.

следваща глава 1 – ЦАР НА ЦАРЕТЕ