Съдържание Цялата книга на една страница

Част пета: ЗАВЕТНО НАСЛЕДЯВАНЕ И ПРИЕМСТВЕНОСТ: СЕДЕМТЕ ЧАШИ (Откровение 15-22)

Въведение

 

Както видяхме, последната част на Откровение съответствува на посланието на Христос към ангела на църквата в Тиатира, което говори за Неговия съд над “Езавел,” Лъженевястата; и както посланието до ангела на църквата в Лаодикия, тя говори срещу икономически богатата, но все пак бедна църква (юдаизма), която Христос ще избълва от Своите уста. Тази част също съответствува на последното от четирите живи създания, човекът-херувим, и (според реда на св. Йоан), последната четвърт на зодиака, управлявана от съзвездието на Водолея; съответно, символът на съда в този раздел е, че ангелите изливат Божия гняв от своите Чаши.

Също отбелязахме, че последният раздел на Откровение отговаря на петата и последна част на заветната договорна структура: уреждане на наследството. Това се занимава с продължителността на Завета, лишаването на незаконните членове от наследство и наследството на онези, които са верни на своите клетвени задължения (ср. Второзаконие 31-34).[1] Мойсей започва тази част на Второзаконие със заповеди за продължаване на Завета в бъдещето. Той възлага на народа (31:1-6), на Исус Навиев (31:7-8) и на свещениците (31:9-13) задължението да следват програмата на Завета и да осигурят неговото предаване на бъдещите поколения. Тогава (31:14-15) Бог се яви в Облака на Славата при вратата на Скинията, за да се срещне с Мойсей и Исус Навиев, и им каза да научат децата на Израел на Песента на Свидетелството. Той казва на Мойсей: “Ето, ти ще заспиш с бащите си; а тези хора ще се подигнат да блудствуват след чужди богове на земята, гдето отиват да се намират между тях, а ще оставят Мене, и ще престъпват завета, който направих с тях. И в онзи ден гневът Ми ще пламне против тях и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат. . . . И сега, напишете си тази песен и научете израилтяните на нея; турете я в устата им, тъй щото тази песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните. . . . И като ги постигнат много злини и скърби, тази песен ще говори против тях като свидетел” (31:16-21).

Както показва Клайн, Песента на Свидетелството (Второзаконие 32) е “заветният съдебен процес на Яхве срещу неговия неблагодарен и неверен народ, пророчески произнесен чрез Мойсей, ‘Божият човек’ (вижте Второзаконие 33:1, ‘човекът на [някого]’ е название за посланиците на великите царе).”[2] Като първообраз на Заветен съдебен процес, самата Песен е структурирана според стандартната форма на договорния документ. Така имаме познатата структура:

 

  1.                                I.            Встъпление (32:1-4)
  2.                             II.            Исторически пролог (32:5-14)
  3.                          III.            Описание на бунта срещу заветните постановления (32:15-18)
  4.                          IV.            Санкции:
    1.                                                     A.            Проклятия срещу нарушителите на завета (32:19-25)
    2.                                                      B.            Благословения за Остатъка чрез изкупителен съд (32:26-43)
  5.                             V.            Уреждане на наследството (32:44-34:12)[3]

 

Мойсей и Исус Навиев научиха хората на Песента на Свидетелството (32:44); тя би могла да се нарече “Песента на Мойсей и на Исус Навиев.” Така в съответствуващата пета част на Откровение, св. Йоан започва с изявление на Божията слава в “Светилището на Скинията на Свидетелството,” където Бог дава заветно поръчение на седем ангели-свещеници; като хорово съпровождане на всичко това Остатъкът пее “Песента на Божия служител Мойсей и Песента на Агнето.” Агнето, както знаят всички читатели на св. Йоан, е Исус, гръцката форма на еврейското име Йешуа; затова песента е “Песента на Мойсей и на (по-великия) Исус.”

В Откровение 15 и 16 Скинията се отваря и свещениците са изпратени да излеят своите съдби от Чашите върху Израел като наказание за неговото блудство – главното престъпление, което стана повод за създаването на първоначалната Песен на Свидетелството (Второзаконие 31:16). Тук трябва да отбележим един важен елемент, който свързва глави 15-22 като една литературна единица. След като седемте ангели са излели своите чаши с гнева, един от същите седем ангела идва, за да покаже на св. Йоан “съда над Великата Блудница” (17:1). По-късно, в последното видение на книгата, друг от тези ангели на Чашите показва на св. Йоан антипода на Блудницата: “Невястата, Жената на Агнето” (21:9). Очевидно виденията свързващи Блудницата и Невястата са продължение на раздела от пророчеството за Седемте Чаши.

Както Бог обяви в Мойсеевата Песен на свидетелството, Той е Ревнивият Съпруг, измамен от неверността на това “извратено поколение” (Второзаконие 32:5, 16, 20-21; сравнете Матей 17:17; Деяния 2:40). Наказанието, което изпраща, ще бъде вече обявеното във Второзаконие 28:49-57: страшен враждебен народ ще се надигне, за да погуби Израел, нанасяйки отмъщението върху Божията отстъпила “съпруга” (Второзаконие 32:21-25).[4] Тази тема е взета и разширена в Откровение 17-18, където Блудницата е погубена заради нейната невярност. Но Остатъкът е спасен; и както видяхме, този “остатък” е в края на краищата по-голям от своя първообраз, преобразен в голямо множество, което никой не може да изброи, силно надвишаващо стария Израел (Откровение 7). Бог гарантира продължението на завета чрез установяването на трансцендентен Нов Завет. Разграничавайки Своите истински наследници, Той ги включва в Невястата на Агнето, Новия Ерусалим; и Невястата и Младоженецът се срещат в святата вечеря, Сватбената Вечеря на Агнето (Откровение 19:1-10).

След като изпълни Песента на свидетелството, Мойсей очертава бъдещето на дванадесетте племена в последно Завещание (Второзаконие 33; сравнете Откровение 21:12), което прогласява Идването на Господа в спасение (32:2), и ликува в свещеническата и царска власт, която Бог ще даде на Своя народ:

 

Няма подобен на есурунския Бог,

Който за помощ на тебе се носи на небесата,

И на облаците във великолепието Си.

Вечният Бог е твое прибежище;

И подпорка ти са вечните мишци:

Ще изгони неприятеля от пред тебе, и ще рече: Изтреби!

Тогава Израил ще се засели сам в безопасност;

Източникът Яковов ще бъде в земя богата с жито и с вино;

И небесата му ще капят роса.

Блажен си ти Израилю;

Кой е подобен на тебе, народе, спасяван от Господа,

Който ти е щит за помощ

И меч за твоето превишаване?

Ще ти се покорят неприятелите ти;

И ти ще стъпваш по височините им.

(Второзаконие 33:26-29; сравнете Откровение 19:11-22:5)

 

Накрая Господ взема Мойсей на върха на планината Нево, показвайки му Обещаната Земя, но отново му казва, че той няма да може да води народа в нея; неговото място трябва да бъде заето от Исус Завоевателя (Второзаконие 34:1-9). Независимо от това положението на Мойсей остава уникално, защото “не се издигна вече в Израил пророк като Мойсей, когото Господ познаваше лице в лице” (Второзаконие 34:10). Но посланието на св. Йоан в Откровение е, че (както Мойсей пожела) всички Господни хора са пророци (Числа 11:29). Християните, бивайки “слуги” като Мойсей (Откровение 15:3; 19:2, 5), не са по-долу дори от ангелите в своите привилегии в светилището (19:10), но имат пълен достъп до Бога, упражнявайки същата открита свобода на говорене (сравнете Евреи 10:19), каквато имаше той. Пред Божия небесен Престол “Неговите слуги ще Му служат, и ще гледат лицето Му, и Неговото име ще бъде на челата им” (Откровение 22:4).



[1] Вижте Meredith G. Kline, Treaty of the Great King: The Covenant Structure of Deuteronomy (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1963), pp. 135-49; ср. Ray R. Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1987).

[2] Kline, Treaty of the Great King, p. 139.

[3] Вижте ibid., pp. 140-49. Леко съм променил структурата на Клайн.

[4] От своя страна народът, използван като тоягата на Божия гняв, сам ще бъде смазан поради своето собствено непокорство, и Остатъкът от Израел ще бъде спасен (Второзаконие 32:26-43; сравнете Исая 10:5-34; Откровение 17:16-17; 19:17-21).

следваща глава 15 – СЕДЕМ ПОСЛЕДНИ ЯЗВИ