Уместна и неуместна любов

Бих искал да обсъдим спора около прекалената любов. Една от страните в спора смята, че прекалената любов ще разглези детето, докато другата твърди, че не можем да обичаме детето си прекалено много. Неяснотите в тази област често карат отделните страни да вземат крайни позиции. Мнозина от първата група, например, прекаляват с дисциплината, докато мнозина от втората група са прекалено либерални.

Бих искал да ви поканя да преразгледате резултатите в светлината на концепцията за уместната любов. Смятам, че ако дефинираме уместната любов като любов, която, изразена към детето, ще осигури правилното му възпитание и ще поощри емоционалното му развитие и самочувствие, картината ще се изясни. Тогава можем да подкрепим принципа, че детето се нуждае от изобилие от уместна любов и, разбира се, не ще се нуждае от неуместна любов.

Неуместна любов

Смятам, че можем да дефинираме неуместната любов като внимание, което проявено към детето, спъва емоционалното му развитие, без да посреща емоционалните му нужди, което предизвиква нарастваща зависимост от родителя и затруднява самореализацията на детето. Четирите най-основни типа неуместна любов са собственичество, съблазнителност, заместителство и размяна на ролите. Нека ги разгледаме поотделно.

Собственичество

Собственичеството е склонноста на родителите да насърчават детето си да бъде зависимо от тях. Пол Турние, известен швейцарски специалист, анализира много интересно тази тема в статията си "Значението на собственичеството". Той твърди, че когато детето е малко, зависимостта е "очевидна и почти пълна". Но ако тази зависимост не отслабне в процеса на растежа, тя се превръща в пречка за емоционалното развитие на детето. Много родители се опитват да направят детето си зависимо от тях. Д-р Турние твърди, че го правят "чрез внушение или емоционално изнудване", или използват авторитета си и настояват за подчинение. Детето е тяхно. Те имат права върху него, защото им принадлежи. Подобни родители се наричат "собственици". Те гледат на детето си като на обект или вещ за притежание, а не като на личност със собствени права, която постепенно става независима и започва да разчита сама на себе си.

Детето трябва да уважава родителите си, но да бъде самото себе си. Това, разбира се, не означава, че не трябва да има ограничения или че всичко му е позволено. (Всяко дете се нуждае от напътствия и възпитание). Това означава да насърчим детето да мисли, да бъде непринудено, да осъзнае, че е отделна личност, която все повече и повече трябва да поема отговорността за себе си.

Ако ние, родителите, пренебрегнем детското право за независимост, ще се случи едно от следните две неща. Детето може да стане прекалено зависимо от нас и прекалено покорно, пропускайки да се научи как да живее в света. То може да стане лесна плячка за силноволеви, авторитарни личности и групи като на Муун или пък е възможно, когато порасне, отношенията му с нас да се влошат. То все по-често ще отхвърля съветите ни.

Както д-р Турние предлага, ние трябва да притежаваме така, като че ли нищо не притежаваме. Това е великото послание на Библията. Човекът никога няма истински да притежава каквото и да било. Той е само служител на благата вест, поверена му от Бога. " Господна е земята и всичко на нея" (I Коринтяни 10:26).

Разбира се, у всеки родител има известно собственичество. Но ние трябва да се погрижим 1) да го открием у себе си; 2) да го разграничим от истинската загриженост за възпитанието на детето, особено от загрижеността за нуждата му да разчита само на себе си; 3) доколкото е възможно, постоянно да живеем с това съзнание; 4) да отхвърлим въздействието на собственичеството.

Съблазнителност

Вторият неуместен начин за изразяване на любовта е чрез съблазняване. Трябва да започна с думите, че по тази тема се пише трудно, защото не е лесно да се дефинира съблазнителността. Думата може да се използва за предаване на всичко „ от предизвикателство с цел секс, така и до оскверняване.

Във връзка с нашата тема, мисля, че е достатъчно да дефинираме съблазнителността като съзнателен или несъзнателен опит да предизвикаме плътски/сексуални чувства при срещата с детето.

Пример за това бе дискутиран неотдавна на семинар за детската психиатрия. 7-годишно момиче било заведено в психиатрична клиника поради честа мастурбация и лоши прояви в училище. Изследванията показали, че детето прекарва дълго време, фантазирайки (мечтаейки) за смъртта на майка си и живот насаме с баща си. Отбелязано бе също, че бащата прекарвал много време, държейки, милвайки и галейки детето по такъв начин, който изглежда предизвиквал чувствена наслада и у двамата. Когато тези факти били откровено споделени с бащата, той отговорил: "Ей, Богу! Аз осъзнавах, че когато я изплаквам от сапуна, докато се къпем заедно, тя реагира като зряла жена." Това бе случай, в който бащата определено беше съблазнителен. Но без явно (напълно) да осъзнава действията си. В почти всички случаи от този род, брачните взаимоотношения не бяха наред. В семействата с нестабилен брак тези прояви на съблазън не са изключени, макар и не в такава степен.

Какво мислите за това писмо до Ан Лендърс, появило се в синдикалната колона на 28 декември 1976?

"Скъпа Ан Лендърс, не зная дали това е проблем или не. Касае се за красивата ни 12-годишна дъщеря. Виждала съм момичета, луди по бащите си, но не и нещо подобно на това.

Дона сяда непосредствено до (или върху) баща си при всяка възможност. Те играят с ръце и кокетничат като разглезени деца. Когато вървят заедно, тя или увисва на рамото му, или се прегръщат. Нормално ли е това? Подпис: Аз, обезпокоена."

Дали сте родители на навлязла в пубертета дъщеря? Какво мислите? Добре или зле звучи това? Бихте ли се обезпокоили? Какво бихте направили?

Нека видим отговора на Ан Лендърс:

"Скъпа О, струва ми се, че докосванията са прекалено много. Днес едно 12-годишно момиче е по-скоро жена, отколкото дете. С Дона трябва да се разговаря, но добре е това да не бъдете вие.

Може би просветен роднина или възрастен приятел ще ‚ каже, че е неподходящо и нездравословно младо момиче да има толкова физически контакти с баща си. (Сигурно това поведение е забелязано и от други хора.)

Ако не познавате човек, който тактично, но и твърдо да каже това, потърсете помощта на училищния съветник. Смятам, че трябва да се тръгне към Дона, а не към съпруга ви, той ще бъде склонен да отрече и да се отбранява."

Искам да отговоря на отговора на Ан. Първо, съгласен съм, че физическият контакт в случая е може би прекален и звучи съблазняващо. Но това е виждането на майката и ако брачните взаимоотношения не са наред, картината е замъглена. Накратко, нито ние, нито Ан знаем със сигурност дали е налице истинска чувствена съблазън. Може би тази ситуация е подобна на онази от края на втората глава, където майката ревнува добрите взаимоотношения между бащата и дъщерята.

Да предположим, че съществува съблазън. Бихте ли отишли при 12-годишно момиче, за да кажете, че собственият баща има сексуални аспирации към нея? Днес е трудно да открием истинско уважение към родителите, което с времето не се променя.

Но въпреки всичко, относно отговора на Ан бих желал да направя един принципен коментар „ той отразява общото мислене за любвеобвилните деца днес. Нейният съвет се състои в това: тъй като бащата изразява любовта си неуместно, той вече изобщо не трябва да показва своята обич. Видяхме колко жизнено важен е физическият контакт за момичетата през пубертета. В случая, бащата не постъпва правилно. Значи ли това изцяло да се прекъсне физическия контакт?

Опасявам се, че този начин на поведение е общоприет в нашето общество. Смята се, че тъй като някои родители съблазняват децата си, физическият контакт трябва да се сведе до минимум или въобще да се избягва. Аналогията е следната: тъй като днес видях изключително пълен човек, не би трябвало да ям въобще или пък мога да ям съвсем малко.

Друга причина, поради която много родители за съжаление избягват физическия контакт с децата си, е фактът, че може би действително изпитват сексуални чувства към тях. Това може да се случи на всеки родител, особено на бащите, когато дъщерите са по-големи. Така че това е истинска дилема. От една страна, детето отчаяно се нуждае да чувства, че е обичано, и физическият контакт е съществен за това. От друга страна, родителите се чувстват неудобно, смятайки, че ще се изтълкува погрешно или може би вредно за детето.

Мисля, че много любящи родители биха били особено облекчени в тази трудна област, ако осъзнаваха, че: 1) всяко дете, независимо от възрастта, се нуждае от уместен физически контакт; 2) да имаш мигновени сексуални фантазии или случайни сексуални чувства е нормално; 3) родителите трябва да отхвърлят тези неуместни чувства и да продължат нататък, давайки на детето онова, което му е нужно, включително и подходящ (несъблазнителен) физически контакт.

Като имаме това смущение, не е чудно, че толкова малко деца се чувстват истински, безусловно обичани.

Друг страх, който родителите изпитват във връзка със съблазнителността, е хомосексуализмът. Изглежда съществува погрешното схващане, че прекалената любов на майката към дъщерята и на бащата към сина ще доведе до хомосексуализъм, но всъщност е точно обратното.

Изнасяйки лекции пред учителите в училищата, често съм се натъквал на такива случаи. Неотдавна една учителка ме запита: "Д-р Кембъл, толкова обичам дъщеря си, че често я целувам и понякога по устните. Няма ли да я направя лесбийка?" След като получих допълнителна информация, за да се уверя, че взаимоотношенията са нормални, отговорът ми беше: "Продължавайте така."

Два примера

Нека ви дам два примера. Вторият ще покаже на какво е способна уместната любов, включваща физическия контакт, спрямо сексуалната идентификация на детето. А първият пример представя последствията от липсата на такава любов.

Първият пример е свързан с Ръсти, много добър мой приятел: "100% мъж" и инструктор в Морския корпус на Съединените щати. Той и чудесната му чувствителна жена имат четири момчета, "едно след друго". Ръсти реши, че момчетата му ще приличат на него, яки и сурови мъже. Той ги третираше като морски възпитаници, със сурова и здрава дисциплина, без нежности, с безусловно подчинение и никакви въпроси.

В случая реакцията ви е важна. Как мислите, че се развиха тези момчета? Мислите ли, че следват стъпките на баща си? Смятате ли, че са се превърнали в "стопроцентови мъже"?

Последния път, когато ги видях, те бяха крайно феминизирани. Маниерите им, говорът им и видът им бяха като на момичета. Изненадани ли сте? Не би трябвало! Наблюдавам го всеки ден. Момчета, със сурови, строги бащи, които не признават нежности, обикновено стават женствени.

Ето и втория пример. Преди години имахме пастор, който беше огромен мъж с груби черти. Самото му присъствие предизвикваше внимание. Той имаше топло, любящо сърце. По същото време синът му беше 3-годишен, толкова, колкото и моя Дейвид, но с една глава по-висок и с около 20 паунда по-тежък; "умален" образ на баща си. Нашият пастор обичаше сина си топло и дълбоко. Беше много внимателен с момчето, даряваше го с много прегръдки, целувки и милувки.

Как мислите, че се разви това момче? Последва ли стъпките на баща си? Познахте. Този малък приятел беше точно като баща си. Имаше силна, здрава сексуална самоличност, беше едно уверено, щастливо, обичано, истинско момче. Той щеше да постъпва на този свят като баща си.

Ако тези два примера не са ви уверили, че проявата на преизобилна уместна любов е не само оправдано, но и необходима за всяко дете (момче и момиче) от страна на всеки родител, „ нека ви представя и следния факт. Във всичко, което съм прочел и преживял, никога не съм се натъквал на нито един сексуално дезориентиран човек, който да е имал нежен, любящ и внимателен баща.

И така, благодарение на тези погрешни разбирания, както току-що се убедихме, малцина родители успяват правилно да отгледат децата си в емоционално отношение. Макар любовта в сърцата им да е огромна, приложена на практика е малко. Убеден съм, че тези погрешни схващания трябва да бъдат коригирани веднъж завинаги, и щом родителите разберат детските нужди, повечето от тях ще са в състояние да осигурят свръхизобилието от уместна любов, което всяко дете трябва да получи.

Заместителство

Третият най-често срещан вид неуместна любов е заместителската. Заместителството или заместителната любов значи да живееш живота на другия или да мечтаеш чрез живота на детето си. Един от най-пагубните видове заместителство са романтичните фантазии на майката или нейните очаквания по отношение на дъщеря ‚. Майката прави това, насочвайки дъщеря си към взаимоотношения и ситуации, желани от самата нея. Този феномен се проявява в натрапчивия интерес на майката към интимните детайли от живота на дъщеря ‚; след като бъдат споделени, те се превръщат в чувствена наслада за майката. Пагубността на този процес е очевидна. Детето може да попадне в ситуации, за които не е достатъчно зряло. Бременността е само едно от възможните последствия. Друг често срещан резултат е деградация на детската репутация. Това може да нарани представата на детето за самото себе си и неговото самоуважение.

Този вид заместителство може да се появи и между баща и син с подобни последствия. Баща, който прилага собствените си сексуални умения посредством действията на сина си, погубва не само неговия живот, но и живота на онези, които са свързани с него. В случая, момчето е принудено да възприема жените само като сексуални обекти. За него ще е трудно да общува с жените като с личности с чувства и особено като с равни.

Разбира се, има много варианти на заместителството. Тези, които току-що описахме, са най-пагубни.

Друг пример за заместителство е баща, използващ сина си за осъществяване на собствените си спортсменски копнежи. Ако искате да видите този феномен в действие, идете в най-близката детска спортна лига. Бащата, ориентиран към заместителство, така емоционално участва в играта, като че ли той самият е играч. Може да го видите свирепо ядосан на съдията, ако свири срещу сина му. Най-лошото от всичко е, че такъв баща ще укори и унизи сина си, ако той допусне грешка.

Какви мисли предизвиква това у вас? Старият проблем с условната любов. Колкото по-заместителни сме с децата си, толкова по-условна става любовта ни относно техните успехи и начина, по който задоволяват собствените ни заместителски нужди.

Но нека приемем и това. Всички ние до известна степен сме заместителни, нали? Миналото лято открихме, че 8-годишният ни син е доста добър играч по бейзбол. Докато седях и го наблюдавах, по някаква странна причина умът ми ме пренесе назад, в дните, когато бях професионален играч. Трябваше да си припомня как отчаяно се стараех да достигна в по-висока лига. Докато наблюдавах Дейвид, играещ така добре, болката и разочарованието от провала ми се откроиха съвсем ярко. Чудно, защо? Каква грешка бих направил, ако заместителски се бях опитал да постигна погубените си мечти посредством сина си! По-добре би било да наблюдавам себе си.

Заместителството става пагубно, когато трансформира любовта ни така, че я прави зависима поведението на детето и на практика я превръща в условна любов. Ние, родителите, не трябва да допускаме собствените ни надежди, копнежи и мечти да определят вида любов, която детето ни получава.

Заместителството може да се разглежда и като един вид собственичество, ако то ни кара да възприемаме децата като собственост, чрез която да постигаме собствените ни мечти. Как при тази ситуация детето може да израсне самостоятелно, да мисли самостоятелно и да се реализира самостоятелно?

Трябва да опазим своята безусловна любов към детето. Трябва да го обичаме така, че то да изпълни Божия план за неговия живот, не нашите копнежи.

Размяна на ролите

Размяната на ролите е описана от М. А. Морис и Р. У. Гоулд в техния Съюз на детското благоденствие, в публикация от 1963 г. Те я дефинират като "размяна на ролите по отношение на зависимостта, при което родителите изискват от невръстните си деца грижа и защита".

Брант Стийл и Карл Полък описват размяната на ролите в книгата си "Съсипаното дете", (Чикаго, Юнивърсити Прес, 1974, с.95). Те твърдят: "Тези родители очакват и изискват прекалено много от невръстните си деца. Това не само е взискателност по отношение на постиженията им, то прекалено явно надхвърля възможностите на невръстното дете да разбере какво се иска от него и подходящо да отговори. Тези родители постъпват така, като че ли детето е по-голямо, отколкото е всъщност. Изследването на подобна аномалия води до ясното впечатление, че родителите се чувстват несигурни, че са обичани и гледат на детето като източник на сигурност, спокойствие и любящ отговор. Едва ли ще преувеличим, ако кажем, че родителите постъпват като изплашени необичани деца и възприемат детето си като възрастен, способен да им осигури любов и спокойствие… Тук се включват два основни елемента „ високи очаквания и изисквания от страна на родителите към детето и неразбиране от страна на родителите за нуждите на детето, за неговите ограничени възможности и безпомощност „ една значителна нечувствителност на родителите спрямо детето."

Размяната на ролите е основното взаимоотношение в застрашителния феномен злоупотреба с детето. Злоупотребяващият родител чувства, че детето трябва да се грижи за емоционалните му нужди, че той има право да бъде успокояван и гледан от своето дете. Когато детето не успее, родителят смята, че е в правото си да го накаже.

Злоупотребата с детето е крайната форма на размяната на ролите, но в известна степен всеки родител използва тази размяна на ролите. Понякога ние очакваме от децата си да ни накарат да се почувстваме по-добре. Тези случаи обикновено са налице, когато ние самите физически или психически не се чувстваме добре. Може да сме потиснати, физически или психически болни, умствено или физически изчерпани. В тези моменти ние почти не разполагаме с емоционална храна за детето си. Тогава е много трудно да осъществим с него зрителен и физически контакт, както и да му отдадем своето съсредоточено внимание. Когато нашите емоционални или физически запаси са изчерпани, самите ние се нуждаем от зареждане. Трудно е да дадем, когато имаме съвсем малко, или нямаме нищо. В тази ситуация е много лесно да направим грешка, очаквайки от децата да бъдат спокойни, уверени, услужливи, зрели в поведението си и напълно покорни. Това не са характеристиките на едно нормално дете. Ако се наложи да поеме тази неестествена роля, детето няма да се развива нормално. Списъкът на смущенията, които могат да настъпят, е безкраен.

Ние, родителите, не трябва да допускаме подобни ситуации. Трябва да разберем, че родителите осигуряват отглеждането на детето, а не обратното. В периодите, когато не сме в състояние да го правим, е необходимо да се възстановим възможно най-бързо. И докато не сме готови да поемем тази съществена родителска отговорност, не трябва да очакваме децата ни да се грижат за нас. Разбира се, те могат да ни помагат, и изпълнявайки поръчките ни носейки ни разни неща, ако сме болни, но не трябва да очакваме да ни подхранват емоционално.

Трябва да направим всичко, за да предотвратим моментите, в които няма да сме в състояние да се грижим за децата си. Това може да означава по-добра грижа за телата ни с цел да се предпазим от болести и умора, например разумна диета, много почивка и много упражнения. То включва и грижата за емоционалното ни здраве чрез поддържане на някакво хоби или други отморяващи дейности, които да ни предпазят от депресия или психическо изтощение. Това означава и поддържане на освежаващ и вълнуващ духовен живот чрез отделяне на достатъчно време за молитва и размишление. И най-важното, това означава, че трябва да пазим брака си здрав, силен и сигурен. Съпругът или съпругата трябва да заема второ място, а децата ни „ трето. Запомнете, ако опазим себе си емоционално и духовно пълноценни, ние бихме могли да дадем повече на децата си. Това отново ни връща към установяването на ценностите и планирането на целите.

Не изхвърляйте бебето заедно с мръсната вода

Разгледахме четирите най-често срещани видове неуместна любов и няколко разпространени погрешни схващания. Разбира се, това са взаимоотношения, които искаме да избегнем. Те не са добри нито за детето, нито за родителя.

Обаче, избягвайки тези грешки, нека "не изхвърляме бебето заедно с мръсната вода". Нека не правим още по-голямата грешка да отнемем на детето и уместната любов. Това е една от най-често срещаните грешки при отглеждането на всяко дете. Много повече деца страдат от липса на уместна любов, отколкото от израз на неуместна любов.

Уместната любов е необходима за благоденствието и благосъстоянието на детето. Неуместната обслужва ненормалните нужди и домогвания на родителя.

Трябва да признаем: нашите деца имат съществени нужди, които могат да бъдат задоволени само от родителите им. Ако разберем, че не можем да удовлетворяваме тези нужди, ако не можем да поддържаме пълен емоционалния им резервоар, ако не можем да им дадем изобилие от зрителен контакт, физически контакт и съсредоточено внимание по подходящ начин, по-добре е да потърсим помощ, и то бързо. Колкото по-дълго чакаме, толкова повече ситуацията ще се влошава.

следваща глава Детският гняв