Как да обичате вашето дете – съсредоточено внимание

Зрителният и физическият контакт рядко изискват жертви от страна на родителите. Съсредоточеното внимание обаче изисква време и понякога немалко време. То може да значи отхвърляне на нещо, което родителите биха предпочели да правят. Любящите родители ще съзрат моментите, в които детето отчаяно се нуждае от специално внимание, а те самите най-малко са в състояние да го осигурят.

Какво значи съсредоточено внимание? Това внимание означава да предоставим на детето си нашето пълно, неотклонно внимание по такъв начин, че то да почувства недвусмислено, че е обичано истински. Че то е достатъчно ценно в правото си да оправдава зорката бдителност, разбирането и безкомпромисната грижа на родителите си. Накратко, съсредоточеното внимание кара детето да се чувства най-важната личност на света в очите на своите родители.

Някои може да помислят, че отиваме твърде далеч, но нека погледнем в Писанието и да видим колко високо са оценени децата. Обърнете внимание на водещото място, което им отрежда Исус (Марк 10:13-16). Тяхната ценност е подчертана в Псалмите (Псалм 127:3-5) и в Битие, където се разглеждат като дарове (Битие 33:5).

Детето трябва да се чувства така, като че ли е единствено по рода си. Някои деца го чувстват, но разликата се състои в това, да знаят, че всяко от тях е особено. Само съсредоточеното внимание може да им осигури това съзнание и знание. То е особено важно за развитието на детето и личното му самочувствие. И то влияе основно върху възможността на детето да общува с другите и да ги обича.

По мое мнение, съсредоточеното внимание е най-крещящата нужда, която детето изпитва, защото ние, родителите, особено трудно я осъзнаваме и още по-трудно я задоволяваме. Има много причини поради които не можем да я разпознаем. Една от основните причини е, че останалите неща, които вършим за детето, ни изглеждат достатъчни. Например специалните награди (сладолед или бонбони), подаръците и изпълнението на необичайните молби изглежда заместват съсредоточеното внимание в момента. Тези любезности са добри, но е сериозна грешка да ги използваме като заместител на истински съсредоточеното внимание. Намирам, че е голямо изкушение да си служиш с такъв тип заместители, защото награди или подаръци е много по-лесно да дадеш „ те отнемат много по-малко от времето ни. Но отново и отново съм се уверявал, че децата ми не се развиват по възможно най-добрия начин, не се чувстват пълноценно и не постъпват най-правилно, ако не им дам това скъпоценно нещо „ съсредоточеното внимание.

Тиранията на бързането

Защо е толкова трудно да съсредоточим вниманието си? Защото изисква време. Редица изследвания са направени и много книги са написани, за да покажат, че времето е най-ценното нещо, което притежаваме. Да разсъждаваме така. С дадените ни 24 часа на ден и 7 дена в седмицата е съвсем невъзможно да изпълним всичките си задължения. Това твърдение е вярно и то ме кара да спра и се замисля. Не е възможно да се справя с всичките задължения в живота си така, както бих искал. Трябва да се изправя пред този факт. Ако не го сторя, лековерно ще отсъдя, че ще се справя някак си, и щом го реша, ще се окажа подвластен на тиранията на бързането. Тогава форсирането автоматично ще поеме кормилото на живота ми и ще започне да контролира времето ми. Това би било добре, ако бързането беше важно. За съжаление, то обикновено не е важно. Вземете например свещения телефон. Казвам свещен, защото измества почти всичко останало. Звънящият телефон трябва да получи отговор, независимо от времето, мястото и ситуацията. Семейството ни може да има на разположение няколко чудесни моменти по време на вечерята. Това е най-важно за мен. Но ако настойчивият телефон звъни, дава му се почти свещеното право да обърква, разстройва и даже да прекъсва семейното ни общение. Тиранията на бързането отново взима връх над важните неща в живота ни.

Знаете ли, в краткия живот, с който разполагаме, нямаме достатъчно време, за да бъдем контролирани от спешното, а трябва да можем да вършим важното. Но може и вълкът да е сит, и агнето цяло. И така, какво да сторим? Струва ми се, че има само един отговор. И той не е нито прост, нито лесен. Трябва да установим най-важните за нас неща, да определим целите си и да планираме времето си според тях. Ние трябва да контролираме времето си с цел да се грижим на първо място за важните неща.

Установете най-важните неща

Какво е най-важното в живота ви? Къде е мястото на вашето дете? Най-значимо ли е то? Или е на второ място? На трето? На четвърто? Вие трябва да определите това! Иначе, детето ви ще има малка преднина и ще страда от известно пренебрежение.

Никой не може да го стори вместо вас. Партньорът ви не може да вмести своите приоритети или тези на детето ви във вашия живот. Не могат да го сторят и вашите служители, съветници, работодатели или приятели. Само вие можете да го направите. И така, какви са приоритетите ви, скъпи родители? Какво и кой заема най-важното място в живота ви? Работата? Църквата? Партньорът? Къщата? Хобито? Децата? Телевизията? Общественият живот? Кариерата?

Позволете ми отново да се позова на своята опитност и на опитността на пациентите. На този етап от живота си съм отбелязал следното. В почти всички семейства, където цари задоволство, удовлетворение, щастие и истинско благословение, родителите имат подобна ценностна система. Обикновено първата ценност е от морално естество: силна вяра или морални принципи. В повечето случаи това се проявява в поставянето на Бога на първо място в техния живот и в установяването на топли, удовлетворяващи, любящи, подкрепящи взаимоотношения с Него. Те използват влиянието на тази здрава връзка върху всички останали. Втората ценност за тях е брачният партньор, за което вече говорихме. Децата заемат трето място. Както можете да видите истинското щастие е намерено в семейния кръг „ първо, духовното семейство, после физическото. Бог, партньорът, децата. Те са съществени. Разбира се, и останалите ценности са важни, но тези три трябва да са на първо място.

Разговарял съм с много хора, които намират удовлетворение в парите, властта и престижа. Но когато изпитат живота и открият истинските ценности, те тъжно констатират, че са инвестирали в погрешна посока. Виждал съм редица богаташи, прекарали най-добрите си години в правене на пари. Трагичното е, че те търсят съвет след като осъзнаят, че въпреки парите и властта животът им е покъртително и болезнено празен. Всеки скърби и разбира, че животът му е провален, защото е загубил детето или партньора след развод. Едва тогава те осъзнават, че единственото ценно притежание в живота е някой, който да те обича и да се грижи за теб, каквото и да се случи – Бог, партньорът и детето.

Виждал съм и много хора, които непрестанно са болни и най-същественото им разбиране за живота е изцяло същото. Поглеждайки назад в дните си, те осъзнават, че единственото нещо, което има наистина значение, е дали някой искрено се грижи за теб и безусловно те обича. Ако тези хора имат до себе си такива личности, те са удовлетворени. Ако нямат, са достойни съжаление.

Неотдавна разговарях с жената на един пастор, много красива жена, която има неизлечим тумор. Тя е така излъчваща, жизнена жена. Обясни ми как, след като е разбрала за болестта, погледът ‚ към света се е променил. Знаейки за приближаването на смъртта, се е наложило да промени ценностната си система. За първи път тя осъзнала, че в живота няма достатъчно време всеки родител да посрещне нуждите на партньора и децата си, ако не се откаже от по-маловажните неща. Тази пасторска жена поставила своя съпруг и децата си на първо място, и колко очевидна била промяната в техния живот. По-чудна промяна в нечий съпруг и деца никога не съм виждал. Това, разбира се, не означава, че трябва да пренебрегваме другите области от живота си, но трябва да контролираме времето, което им отделяме, и влиянието им върху нас.

Краткотрайни мигове

Този пример болезнено откроява значимостта на съсредоточеното внимание. Напоследък четох за един баща, който седял във всекидневната в деня, когато навършвал 50 години и бил в ужасно настроение. Неочаквано в стаята влязъл 11-годишният му син Рик, скочил на скута му и започнал да го целува по бузите. Момчето продължило да го целува, докато бащата остро го запитал: "Какво правиш?" Момчето отговорило: "Целувам те 50 пъти на 50-ия ти рожден ден." Такива любящи постъпки обикновено разнежвали бащата. Но тъй като бил потиснат и ядосан, той отстранил момчето с думите: "Нека го оставим за друг път." Детето било съкрушено. То изскочило от къщи, качило се на велосипеда си и побягнало. Няколко минути по-късно било бутнато от кола и умряло. Можете да си представите скръбта, разкаянието и мъчителното чувство за вина на този беден баща.

Тези истории ни казват няколко неща. Първо, тъй като животът е толкова непредсказуем и несигурен, ние не можем да знаем или да планираме всички възможности, които ще ни бъдат предоставени за отглеждането на нашите деца. И особено, с колко момента ще разполагаме, за да осигурим на децата си съсредоточеното си внимание. Ние трябва да се възползваме от тези своевременни възможности, защото те са по-малко, отколкото предполагаме. Децата ни растат.

Второ, тези моменти не се явяват всеки ден. Спомнете си за онези специфичните моменти, които оставят трайни следи в детската памет. Онзи момент, в който Рик се е опитвал да целуне баща си 50 пъти, е точно такъв безценен момент. Ако бащата беше съумял да прекара ползотворно тези няколко мига с Рик, момчето щеше да си спомня с любов този момент до края на живота си и особено когато бъде изкушавано да действа противно на бащината воля, например в годините на пубертета. Но ако не беше убит, Рик никога не би забравил болката, страданието и унижението на този момент.

Нека разгледаме още една история във връзка със съсредоточеното внимание. В дневника на един мъж, баща на голям хуманитарист, било намерено описание на един ден, прекаран на риболов със сина му. Бащата се оплаква, че денят е бил "напълно изгубен", защото синът изглеждал "отегчен и затворен и говорел много малко". Бащата дори споменава, че повече не ще води сина си на риболов. Много години по-късно един историк намерил тези бележки и с любопитство ги сравнил с бележките същия ден в дневника на сина. Момчето възкликва "колко прекрасен" е бил денят: "съвсем сам" с баща си. Той описва огромната значимост на този ден в живота му.

Целта на съсредоточеното внимание

Какво е онова, което определя съсредоточеното внимание? Когато детето чувства: "Аз съм съвсем сам с моята майка (или татко)", "Той (тя) е само мой (моя)", "в този момент за моята майка (баща) аз съм най-важната личност в света" „ това е целта на съсредоточеното внимание, да накара детето да се чувства така.

Съсредоточеното внимание не е нещо приятно, което предоставяме на детето си, когато времето позволява, то е критична нужда, изпитвана от всяко дете. Начинът, по който се задоволява тази нужда, определя как детето възприема самото себе си и как то е прието в неговия свят. Когато това внимание липсва, детските тревоги нарастват, защото то чувства, че всичко друго е по-важно от самото него. Като резултат то е несигурно и психическото и емоционалното му развитие са накърнени. Такова дете може да се види в детската градина или в класната стая. То е по-незряло от другите деца, чиито родители им осигуряват нужното съсредоточено внимание. Това нещастно дете обикновено е по-затворено и има проблеми в общуването с връстниците си. То е по-малко способно да се справя, а на конфликтите реагира лошо. То е прекалено зависимо от учителя или другите възрастни, с които общува.

Някои деца, особено момичетата, които са били лишени от съсредоточеното внимание на своите бащи, изглеждат точно обратното. Те са разговорчиви, съобразителни, артистични, често по детски привлекателни и възпитателите им в детската градина и учителите им в началния курс обикновено ги смятат за зрели и преждевременно развити. След години обаче този начин на поведение не се променя и става неуместен. На възраст 10-11 г. те вече са противни на връстниците и учителите си. Дори и в този късен период съсредоточеното внимание, особено от страна на бащите, трябва да бъде особено настойчиво, за да успее да ограничи детското поведение, да обуздае неговата агресивност и подпомогне съзряването му.

Как да представим своето съсредоточено внимание

Сега, след като знаем колко съществено е съсредоточеното внимание за детето, как да го реализираме? Според мен най-добрият начин да го сторим е да останем насаме с детето. Предполагам, че вече си мислите колко трудно ще се постигне това. Прави сте. Да намерим време, за да бъдем насаме с детето, свободни от други ангажименти е нещо, което смятам за най-трудната страна в отглеждането на детето. Вие бихте казали, че това разграничава добрите родители от другите; жертващите се родители от онези, които не го правят; най-грижовните от най-малко грижовните; родителите, установили своята ценностна система от онези, които не са. Нека си признаем: доброто възпитание на детето изисква време. Да намерим време в нашето свръхангажирано общество е трудно, особено след като децата често са пристрастени към телевизията и предпочитат да посветят времето си на нея. Това прави съсредоточеното внимание още по-съществено. Днес, повече от всеки друг път в историята, децата са изложени на влиянието на много сили извън семейството. Нужни са огромни усилия, за да отделим време от претовареното си разписание, но и наградите не са малки. Чудесно е да видиш детето си щастливо, сигурно, прието добре от връстниците му и от възрастните, учещо и постъпващо по-възможно най-добрия начин. Но повярвайте ми, скъпи родители, това не става автоматично. За него трябва да заплатим определена цена! Трябва да намерим време да оставаме насаме с всяко от децата си.

Джон Алегзандър, президент на Интерварсити Крисчън Фелоушип има четири деца. На конференция неотдавна той сподели колко му е трудно да намира време за всяко поотделно. В крайна сметка решил да отделя поне по час и половина за всяко от децата си в неделния следобед. Тук всеки трябва да намери своето решение.

Аз също трудно се справям с времето си. Колкото ми е възможно, опитвам се да го запазя за моите деца. Например, дъщеря ми взима уроци близо до офиса ми всеки понеделник следобед. Аз разпределям ангажиментите си така, че да осигуря вниманието си. След това отиваме в някой ресторант и вечеряме заедно. В тези моменти, без да се опасявам от прекъсвания и насрочени ангажименти, аз мога да отдам пълното си внимание и да изслушам онова, което тя иска да ми каже. Само в този контекст, насаме без натиска на предстоящите задачи, родителите и децата могат да постигнат такива специфични, незаменими взаимоотношения, от които неистово се нуждае всяко дете, за да посреща реалностите на живота. Детето ще си спомня точно тези моменти, когато животът стане труден, особено в проблемните години на пубертета, изпълнени с конфликти и стремеж към независимост.

В моментите на съсредоточено внимание родителите могат да се възползват от възможността да осъществят зрителен и физически контакт с детето си. Точно тогава този контакт придобива особено значение и влияние върху живота на детето.

Разбира се, когато човек има повече деца, е по-трудно да им осигури съсредоточено внимание. Спомням си, че съветвах едно 7-годишно момиче, което имаше много проблеми в училище и вкъщи, учебната работа, с връстниците, роднинските взаимоотношения, както и детинско поведение. Сигурно вече сте отгатнали проблема. Тя имаше девет братя и сестри и скъпите ‚ родители не можеха да намерят време, за да ‚ осигурят нужното внимание. Всъщност те не съзнаваха, че това момиче страда от липса на съсредоточено внимание, защото всичките им деца бяха добре приспособени. Родителите бяха фермери и денят им обикновено преминаваше в доене, хранене на животните и обработване на земята. Те прекарваха достатъчно време насаме с всяко дете само за да предотвратят евентуални проблеми. Но поради възрастта си, индивидуалните си характеристики, поредността на раждането си и естествения ход на събитията, точно това дете, дъщеря им нямаше възможност да се радва на необходимото внимание от страна на родителите си. Тя се чувстваше пренебрегната и необичана. Родителите я обичаха нежно, но тя не го чувстваше и затова не го знаеше.

Внимателното планиране е резултатно

От този пример е ясно колко е важно да планираме така времето си, че да отделяме съсредоточено внимание на всяко едно от децата си. Това е трудно. В семействата с две деца всеки родител често е в състояние да прекарва известно време с всяко от децата. В семействата с повече деца проблемът се задълбочава. И, разбира се, в семействата с един родител изчисленията ще са още по-трудни. Обаче внимателното планиране си струва: например, в определен ден (да кажем следващия петък) някое от децата може да е поканено на празненство, друго при роднини, а третото да остане свободно. Един внимателен родител, който държи на децата си, ще сметне това като златна възможност да окаже съсредоточено внимание на свободното дете. Разбира се, плановете ни трябва да са съобразени с всяко и всички деца, иначе ще имаме същия проблем, както при в семейството с девет деца, за което току-що говорихме. Това е особено трудно, когато едното от децата ни е невзискателно, а другото е с високи изисквания. Трябва да отхвърлим концепцията, че най-шумните панти се нуждаят от смазване. Всяко дете има едни и същи нужди, независимо дали изисква те да бъдат задоволени или не. Особено онеправдани в случая са невзискателните, пасивните, които също са нормални деца. А ако братята или сестрите им са деца с изисквания, за родителите ще бъде още по-лесно да ги пренебрегнат, докато проблемът наистина назрее.

За да следите за неочаквани възможности, е необходимо допълнително време. Например то е налице, когато родителят се окаже сам в къщи с едно от децата, докато другите играят навън. Това е още една възможност да изпълним емоционалния резервоар на детето си, предотвратявайки възможните проблеми. Това време на съсредоточено внимание може да бъде съвсем кратко, минута или две, но то може да върши чудеса. Всеки момент си струва. То е като влагане на депозит в спестовна каса. Докато балансът е здравословен, емоционалният живот на детето ще бъде нормален и проблемите му ще са по-малко. Това е и една инвестиция в бъдещето, особено за годините на пубертета.

Всеки влог вдъхва увереност, че предстоящите години на пубертета ще протекат спокойно, нормално, приятно и резултатно, както за родителите, така и за детето. Залозите са високи. Какво по-лошо от един своенравен син или дъщеря в пубертета? Какво по-добро от един уравновесен тийнейджър?

Разбира се, важни са и по-дългите периоди на съсредоточено внимание. В процеса на растежа тези периоди трябва да се удължават. По-големите деца се нуждаят от време, през което да бъдат предразположени, което да ги освободи от тяхната унилост и ги накара свободно да споделят съкровените си мисли, и особено проблемите си. Както виждате, колкото по-рано предоставим на детето необходимото съсредоточено внимание, толкова, по-естествено ще възприема то живота и толкова по-лесно то ще свикне да споделя емоционалните си нужди със своите родители. От друга страна, ако родителите не осигурят тези моменти, как могат да очакват от децата да се научат да общуват смислено с тях? Залозите са високи, наистина. Какво по-лошо от това, да имате непокорно дете, несподелящо с вас чувствата си? Какво по-добро от това, детето ви да може спокойно да споделя с вас всичко?

Това е трудно и изисква време. Но много хора, които съм срещал, са споделяли с мен различните начини, по които го правят. Спомням си, че слушах по този въпрос Джоу Бейли „ християнски автор. В календара си той отбелязвал определените периоди, които трябвало да прекара със семейството си, и ако някой му се обадел за някакъв ангажимент, той вежливо отклонявал поканата с думите, че вече е зает.

Друга интересна идея на Бейли, която много ми хареса, е използването на различни флагчета за всеки член от семейството. Всеки флаг бил оцветен така, че да характеризира индивидуалността на съответния член от семейството, и носел неговото име. Обикновено детето го получавало на рождения си ден. Освен това флагът се поставял на пилон пред къщата при специални случаи, например, при предстоящи рождени дни, когато детето се прибира у дома след екскурзия или заминава в колеж. Това е един пример за косвено съсредоточено внимание.

Когато присъстват и останалите

Споменахме, че съсредоточеното внимание се отдава на детето насаме, когато другите членове от семейството отсъстват. Но въпреки това съществуват моменти, в които детето трябва да получи специално внимание, независимо че и останалите членове на семейството са в къщи. Това е особено важно, когато детето е болно, страда емоционално или по някаква причина е потиснато. Вследствие на това, то е подвластно на отрицателния контрол на своите чувства и/или постъпки.

Нека по този повод ви дам един пример. Дълбоко загрижени родители потърсиха от мен съвет за 12-годишния си син Тим. Първи братовчед на момчето, също 12-годишен, дошъл да живее у тях. Братовчедът бил момче с високи изисквания, засенчвал Тим и поглъщал цялото внимание на родителите. Чувствайки се изместен от влиятелния си братовчед, Тим станал потиснат, затворен и необщителен. Разбира се, част от моя съвет към родителите бе да отделят повече съсредоточено внимание както на Тим, така и на братовчеда, което означаваше да остават повече насаме с всеки от тях. Обаче в ситуациите, когато присъствали и двете момчета, братовчедът продължавал ярко да доминира. Тогава посъветвах родителите да отдават на всяко от момчетата съсредоточено внимание, когато братовчедът се опитва да доминира. Родителите бяха в състояние да го сторят: обръщали се направо към Тим, когато е негов ред да говори, отдавали му нужния зрителен и физически контакт, отговаряли на неговите коментари. Когато идвал ред на братовчеда да говори всичко това се повтаряло и с него.

Този вид съсредоточено внимание обикновено е резултатен само ако детето ви получава нужното му внимание и когато сте насаме. Между другото споделих тези прости принципи с учителите и това промени коренно тяхното обучение и възпитание на всяко от децата.

Съсредоточеното внимание поглъща време, в него трудно се постоянства и често то е тежко бреме за изчерпаните вече родители. Но съсредоточеното внимание е най-мощното средство, поддържащо пълен детския емоционален резервоар, и инвестиращо в неговото бъдеще.