Средата

Преди да пристъпим към въпроса как истински да обичаме и да възпитаваме детето, е важно да проучим предпоставките за доброто възпитание. Първата и най-важната от всички е домът. Ще засегнем само някои най-съществени моменти.

Най-важната връзка в семейството е съпружеската. Тя се нарежда преди всички останали, включително и преди връзката родител-дете. Брачната връзка определя не само качеството на връзката родител-дете, но и сигурността на детето. И така, вие виждате защо е важно да осигурим възможно най-добрите взаимоотношения между съпрузите, преди сериозно да сме предприели общуване с детето, използвайки по-позитивни методи. Можем да заключим, че по-добрите съпружески отношения ще определят и по-резултатното и творческо прилагане на следващата информация.

Можем да започнем с осмислянето на разликата между познавателните (интелектуални или рационални) контакти и емоционалните (чрез чувства) контакти. Хората, които общуват главно на познавателно ниво, обикновено боравят предимно с фактически материал. Те обичат да разговарят на теми като спорт, бизнес, пари, къщи, работа и т.н., запазвайки предмета на разговора далеч от емоционалната сфера. Обикновено за тях са твърде неудобни разговорите, разкриващи чувства, особено „ неприятни чувства като гнева. Следователно, те избягват темите, свързани с любовта, страха и гнева. Тези хора изпитват затруднение да бъдат нежни и да подкрепят своя партньор.

Други общуват повече на емоционално ниво. Те лесно се уморяват от сухата фактология и чувстват необходимост да споделят емоциите си, главно със своите партньори. Те усещат, че съпружеската атмосфера трябва да бъде освободена колкото е възможно от неприятни чувства като напрежение, гняв и негодувание. Разбира се, те искат да разговарят по тези емоционални въпроси, разрешавайки конфликтите със своите партньори, прояснявайки атмосферата и запазвайки приятни нещата, които ги свързват.

Емоционален познавателен

Разбира се, никой не е изцяло познавателен или изцяло емоционален тип. Всички ние заемаме някакво място по тази графика. Ако индивидуалността на даден човек и комуникативните му способи са преди всичко емоционални, в своите прояви този човек ще намери място в лявата страна на графиката. Ако даден човек използва познавателен комуникативен метод, той/тя би трябвало да заема дясната страна на графиката. Всички ние се намираме някъде между двете крайности. Къде сте вие?

Къде според вас биха били на графиката мъжете и къде „ жените? Правилно! Като общо правило, жените са по-емоционални в отношенията си с другите, особено със съпрузите и децата си. Мъжете са по-склонни към познавателни комуникативни методи.

По този въпрос, обзалагам се, смятате, че е по-желателно да се намирате в дясната страна от графиката, отколкото в лявата. Днес това е всеобщо погрешно схващане. Истината е, че всеки тип индивидуалност има своите предимства и недостатъци. Един човек в лявата страна на графиката, който споделя повече чувства, не е по-малко умен или интелигентен. Той просто съзнава своите чувства и обикновено е по-склонен да действа в съгласие с тях. От друга страна, човек от дясната половина на графиката, проявяващ по-малко чувства, няма по-малко чувства, у него те просто са потиснати и скрити; така че той ги осъзнава по-слабо и често е сляп за тях.

Учудващ е фактът, че така наречените познавателни личности (отдясно) са подвластни на своите чувства по абсолютно същия начин, както и така наречените емоционални личности, но без да го осъзнават. Например, един студен сдържан интелектуалец също има дълбоки чувства, но изразходва прекалено много енергия, за да ги заглушава, тъй че да няма неприятности с тях. За съжаление обаче, те все пак го безпокоят. Когато някой (като "емоционалната" му жена или дете) край него го моли за разбиране и топлота, той не само не е в състояние да отговори, но е и ядосан, че съвършеното му равновесие е било нарушено.

Инициативата на бащата

"Фред е толкова грижовен и е така внимателен „ ми обясни смутено госпожа Мери Дейвис, „ че се чувствам ужасно заради чувствата си към него. Аз така му се сърдя, след което се чувствам толкова виновна, че не мога да се понасям. Опитвам се да му кажа какво изпитвам към него и децата. Той става неспокоен, мълчалив, започва да ми се сърди. Тогава аз се обърквам и се ядосвам, и се опитвам да му отвърна със същото „ дори ставам фригидна. Какво мога да сторя? Толкова се безпокоя за брака и за децата ни, а не мога даже да разговарям за това със съпруга си. Как ще продължи бракът ни? Ние дори не можем да разговаряме и да споделяме мислите и чувствата си."

Това е стара история. Господин Дейвис е компетентен в света на бизнеса. Той познава работата си. Борави с фактите, Фред се чувства удобно в един свят, където емоциите са забранени и всъщност не са нужни. В общуването си той е "познавателен". А у дома? Като риба на сухо. Женен е за съвсем нормална жена, със съвсем нормални женски и съпружески нужди. Мери се нуждае от нежността и подкрепата на своя съпруг. Тя има нужда да сподели с него грижите, страховете и надеждите си. Мери е "емоционална" в общуването си. Нужно‚ е да почувства, че съпругът‚ е склонен да поеме своята отговорност в семейството. Тези нейни нужди са нормални и не означават, че тя е слаба, прекалено чувствителна или пък не изпълнява собствените си задължения. Все още не съм видял щастливо семейство, в което съпругът и бащата да не е поел своята отговорност. Жената и майката има своите задължения, но съпругът трябва да е решен да ‚ помогне и да я подкрепи във всяко нещо. Един от аргументите, че това е съществено, е, че жената изживява труден период, очаквайки любов от страна на своя съпруг, като същевременно усеща, че той не е склонен да я подкрепи 100% във всяка сфера от семейния живот, емоционална и всякаква друга. Разбира се, същото се отнася и за семейните задължения на съпруга. Той трябва да знае, че съпругата му е готова да му помогне и дори да се намеси, ако е нужно.

Друг начин да изтъкнем важността на този факт е, че когато жената трябва да поеме отговорността, защото съпругът просто я е отхвърлил, а това значи, че той отсъства, за нея е трудно да се чувства сигурно и уютно в неговата любов. Например, една дама, която съветвах, се оплака, че се чувства несигурна в любовта на съпруга си и за нея е трудно да му отговори с любов. Както се оказа по-късно, тя била отговорна за всеки аспект от семейния живот, включително градината и разпределянето на финансите. Това разпределение може да е и в реда на нещата, ако и двамата съпрузи са се съгласни и се чувстват удовлетворени от него; но дори и тогава съпругът трябва да поеме тази обща отговорност, ако се налага; това означава, че той трябва да е готов и решен да вземе тежестта върху себе си, ако съпругата му е претоварена. Готовността на съпруга да е изцяло отговорен за семейството си е едно от най-големите предимства, които съпругата и децата могат да имат.

Получавайки любовта на своя съпруг, съпругата може да я уголеми и умножи, дарявайки я на него и децата, изпълвайки дома с неизказано прекрасен климат. Но съпругът трябва да поеме отговорността за пораждането на любовта. На мъжете, открили тази тайна, може да се завижда. По мое мнение, любовта, възвърната им от техните съпруги, е безценна, тя е най-скъпоценната стока в този свят. Трудно е да сложиш началото на любовта, но, опитал любовта на жена си, получена в отговор, съпругът открива, че тя се е умножила многократно, и вижда, че е все по-лесно и по-лесно да се обича, защото любовта расте с времето.

Ако има изключения, бих желал да намеря едно. Съпругът, който ще поеме пълна, абсолютна отговорност за своето семейство и вземе инициативата в изявата на любовта към съпругата и децата, ще получи невероятни награди: любяща, нежна и подкрепяща го съпруга, което ще бъде нейната най-голяма прелест за него, и деца, които са спокойни, сигурни и доволни, способни да развият най-добрите си качества. Аз лично никога не съм виждал семейство, при което всички тези условия са налице, да се е провалило. И всеки от несполучливите бракове, които съм наблюдавал, по някакъв начин е пропускал тези условия. Бащи, инициативата трябва да бъде наша.

Но, ще си кажете вие, как може съпругът да поема инициативата и отговорността за изявата на любовта в семейството, когато той всъщност е познавателен и е несръчен в емоционалната област, а жените са по-компетентни в тази сфера? Приятелю мой, вие току-що засегнахте един от най-често срещаните, неосъзнати и трудни семейни проблеми днес. Трудно е да се справим, защото повечето мъже, подобно на Фред, не са наясно с проблемите. Въпреки че вижда колко интензивен е емоционалният живот на съпругата и децата му, той го разглежда като неудобна досада, от която трябва да се отърве. Разбира се, както вече видяхме, при Фред и Мери резултатът е отчаяние, разочарование и прекъснато общение.

Изглежда, днес всеки осъзнава колко решаващи са отношенията в семейството. Виждате ли как общението между Мери и Фред се руши, когато "познавателният" съпруг не може да разговаря на емоционално ниво, а пък "емоционалната" съпруга не успява да сподели най-съкровените си чувства и копнежи? Каква дилема! Съпрузи, ние трябва да се вгледаме във фактите. Шансовете са поразителни, тъй като нашите съпруги са по-умели в областта на любовта, грижите и посрещането на емоционалните ни нужди „ нашите и на децата ни. А ние обикновено следваме съветите на експерти, нали? Тогава е ясно, че ние мъжете определено се нуждаем от помощта на жените си в този донякъде непознат за нас свят на чувствата.

Ние, мъжете, не само трябва да сме готови да уважаваме и следваме жените си, които се ориентират естествено в емоционалната сфера, ние трябва да ги насърчим и да ги подпомогнем в осъществяването на ежедневната им задача „ създаване на емоционален климат в семейството. Ако им пречим или даже ги тормозим за това, ние сигурно ще ги обезсърчим и ще съкрушим духа им. О, колко жени, дошли за съвет, съм наблюдавал „ разстроени от своите съпрузи в усилията си да обичат с чувство тях и децата. Тези жени са съкрушени духом и депресията ги парализира.

Но погледнете в семействата, където съпругът оценява дълбоките чувства на съпругата си и нуждата ‚ от общуване. Той не само я изслушва, той се учи от нея. Съпругът научава колко ценно и носещо удовлетворение е споделянето на емоционално ниво, било то приятно или не. Това е брак, който се развива с годините. Съпрузите стават по-близки и незаменими един за друг. Подобен брак е един от най-големите дарове на живота.

Сляпа ли е любовта?

"Виждате ли? Той повече не ме обича. Всичко, което прави, е да ме критикува"  – оплаква се красивата Ивон. Тя и съпругът ‚ Джон гледат на мен като на "последно прибежище" за семеен съвет. Ивон продължава: "Нищо добро ли не намираш у мен, Джон?" За голяма моя изненада Джон не можа да измисли нищо, с което да похвали жена си. Ивон беше привлекателна, интелигентна, способна и талантлива, но изглежда Джон можеше да изкаже само несъгласието си. Бяха женени от 6 години. Защо беше тази видима липса на единство?

Мислейки за растящия брой разводи, трудно е да осъзнаем, че всъщност всеки брак започва с големи надежди, очаквания, любов и прекрасни чувства между младите. Обикновено всичко изглежда чудесно, светът е съвършен! Бракът на Джон и Ивон бе започнал по същия начин. Каква поразителна промяна! Как бе станало възможно това?

Един от факторите е липса на зрялост. Но какво значи това? То е във връзка с възрастта, но невинаги. В обсега на този конкретен проблем липсата на зрялост може да се определи като неспособност да допуснем (или да търпим) многозначността на ниво съзнание. А тази многостранност означава просто да изпитваш противоположни или объркани чувства към един и същ човек.

Това обяснява фразата: "Любовта е сляпа." Когато сме влюбени за първи път, през първите седмици или месеци след нашата сватба, ние възприемаме любимия си като съвършен и не можем да си позволим неприятни чувства към него. Затова сподавяме (отхвърляме, пренебрегваме) всяко нещо, което не харесваме у партньора си. Така осъзнаваме само добрите му страни, забравяйки за неща като несъвършена фигура или физика, прекалена бъбривост или мълчаливост, склонност към напълняване или слабеене, прекалена оживеност, изолираност, мрачно настроение, липса на способности в областта на спорта, музиката, изкуството, шиенето и готвенето.

Първоначално това скриване пред самите нас на нежеланите страни от характера на нашия партньор има положителен резултат. Живеейки с него/нея ден след ден, месец след месец, ние откриваме нови неща у партньора си. Някои са добри, а „ други не съвсем. Някои дори ни възмущават. Но тъй като сме свикнали да потискаме неприятните черти в подсъзнанието си, ние продължаваме да виждаме любимия като почти съвършен модел и всичко е наред.

Има един проблем. Не можем да ги потискаме вечно. Един ден ще достигнат точката на насищане. Това може да стане след дни или след години. Това зависи 1) от нашата способност да потискаме, отхвърляме и пренебрегваме неприятните страни и 2) от степента на нашата зрялост, а именно, от способността ни да се справяме със смесените чувства.

Достигнали до тази критична точка, ние не можем повече да потискаме отрицателните чувства. Внезапно се оказваме изправени пред дните, месеците или годините, изпълнени с противоречиви чувства към партньора ни. Пак поради липса на зрялост (неспособност да се справим с противоречивите чувства) ние правим пълен обрат. Потискаме добрите чувства и подчертаваме лошите. Сега виждаме партньора си в противоположна светлина „ изцяло неприятен или почти никак приятен.

А това може да стане бързо. Преди два месеца Джон е виждал Ивон като символ на съвършенството. Сега той едва я понася. Ивон си беше същата. Неговото мнение за нея беше почти изцяло противоположно.

Как да се справим с този общ проблем, който разяжда нашата социална структура и подкопава националните корени? Както обикновено, лесно е да се даде отговор, но е трудно да се направи. Първо, ние трябва да осъзнаем, че никой не е съвършен. Това е удивително. Ние го чуваме всеки ден, но не му вярваме. Играейки на криеница, ние демонстрираме, че искаме и очакваме любимите ни да са съвършени.

Второ, добре е постоянно да си припомняме добрите и лошите страни на партньора си. Аз трябва да осъзная и да не забравям, че жена ми притежава качества, за които съм благодарен, и качества, които бих желал да се променят, тя е като всички други жени. Необходимо ми е много време, за да се науча да мисля за добрите ‚ черти в моменти, когато съм разочарован от нея.

Трето, трябва да се научим да приемаме партньорите си такива, каквито са, заедно с недостатъците им. Вероятността чрез развод и друг брак да намерите по-добър е много малка, особено като се имат предвид вината и другите проблеми, възникващи при подобни действия. Запомнете, че вашият съпруг или съпруга са наистина незаменими.

Безусловна любов

"Любовта е дълготърпелива и е милостива; любовта никога не завижда и не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не търси своето, не се сърди, зло не мисли, не се радва на неправдата, а се радва на истината, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи" (I Коринтяни 13:4-7).

Това ясно изявление ни насочва към основата на всички любовни взаимоотношения. Тайната тук може да бъде наречена "безусловна любов", независеща от неща като заслугите, възрастта, теглото, грешките и т.н. на партньора. Този вид любов казва: "Аз обичам жена си, независимо каква е. Независимо какво прави, как изглежда или какво казва. Винаги ще я обичам." Да, безусловната любов е един идеал и не може да се достигне изцяло, но колкото повече се доближавам до нея, толкова повече жена ми ще става съвършена чрез Него, Който ни е възлюбил. И колкото повече тя се променя според Неговия образ, толкова по-прекрасна ще бъде за мене, а аз самият „ по-доволен от нея.

Това ни води към края на дискусията ни за брака. Ние засегнахме само някои въпроси, но по тази тема има много чудесни книги. А сега нека се върнем към най-важната си задача „ да се научим как да обичаме детето.

Изследвайки света на детето, трябва да запомним, че брачните отношения безспорно остават най-важната връзка в семейството. Нейното влияние върху живота на детето е огромно.

Ще потвърдя това с пример от моята практика, засягащ едно християнско семейство. Родителите доведоха 15-годишната си дъщеря Дженифър, която беше имала сексуална връзка и беше забременяла. Детето беше чудесно, с прекрасна душевност. Беше надарено в много отношения. Дженифър имаше силно, здраво и топло общение с баща си „ нещо рядко срещано днес. Връзката с майка ‚ също изглеждаше здрава. Първо, бях смаян от начина, който Дженифър бе избрала да бъде въвлечена в сексуална връзка. Тя не изпитваше особени чувства, нито бе особено загрижена за момчето, което бе баща на детето. Темпераментът ‚ не беше такъв, че безразсъдно да търси мъжко внимание. Дженифър беше възпитано, услужливо дете, лесно за отглеждане. Тогава защо бе забременяла внезапно? Бях озадачен.

След това видях родителите заедно и поотделно. Сигурно се досещате. Те имаха семейни конфликти, умело скривани от другите. Тези кавги бяха отдавнашни, но в продължение на години семейството бе съумявало да остане стабилно. И Дженифър винаги се бе радвала на близко общение с баща си. Но детето растяло и с него растяла и ревността на майката. Въпреки ревността си обаче майката поддържала нормални отношения с Дженифър.

После Дженифър навлязла в пубертета. Тъй като физиката‚ започнала да се променя и да става все по-женствена, ревността на майка‚ растяла. Чрез различни безсловесни форми на общуване (които ще разгледаме по-късно) майката ясно и ярко предала посланието си на Дженифър. Посланието гласяло, че сега Дженифър е жена, която може да се грижи за собствените си емоционални нужди, особено за вниманието от страна на мъжете. Както много момичета на тази възраст, Дженифър се опитала да замести бащината си любов с вниманието на момчетата, нейни връстници. Дженифър действала съгласно подсъзнателните, безсловесни инструкции на майка си.

Майка‚ съзнавала собствената си нещастна семейна ситуация, която се отразявала в бедния сексуален живот със съпруга й. Тя била наясно и с близките отношения между Дженифър и баща й. Но не съзнавала силата на ревността си към Дженифър. Не съзнавала и ролята си в сексуалните действия на дъщеря си.

В случаи като този е безполезно и много по-болезнено да конфронтираш всеки човек (тук „ особено майката), изтъквайки грешката му. Дори когато оплакването на пръв поглед се отнася за поведението на детето, всъщност проблемът се корени в брачните взаимоотношения. За да помогне на това семейство по най-подкрепящия, любящ, съчувстващ начин, терапевтът трябва да помогне на родителите за тяхната брачна връзка, а не да фокусира вниманието си върху техните грешки и да ги осъжда за тях. Той трябва да помоли Божието опрощение, което да ги освободи от действителната им вина. Когато брачната връзка е възстановена и вината е отстранена, проблемното отношение майка-дете може да бъде коригирано.

Тази илюстрация трябваше да покаже колко е важно за детето брачното единство. Колкото по-силна и здрава е връзката ви, толкова по-малко ще са и проблемите ви като родители. Информацията в тази книга ще бъде наистина полезна, когато се приложи на практика.

Нека сега да разгледаме втората по важност връзка в семейството.

следваща глава Основата