Основата

Истинската любов е безусловна и трябва да бъде изявена във всички взаимоотношения (виж I Коринтяни 13:4-7). Основата на здравите взаимоотношения с нашето дете е безусловната любов. Само този вид взаимоотношение на любов може да осигури пълноценното разгръщане на детските възможности. Само тази основа „ на безусловната любов „ може да даде разрешение на проблеми като усещането за обида, за липса на любов, за вина, страх, несигурност.

Единствено, ако взаимоотношенията ни са основани на безусловната любов, можем да бъдем сигурни, че детето ни е възпитавано правилно. Без тази основа е невъзможно да разберем своето дете, неговото поведение, нито да се справим с непослушанието му.

Безусловната любов е своеобразна пътеводна светлина в отглеждането на нашето дете. Без нея ние родителите, бихме действали на тъмно „ без всекидневните ориентири, които да ни посочат къде сме и какво трябва да правим по отношение на детето си. С тази основа ние знаем къде сме, къде е детето ни и какво трябва да направим във всички области, включително и при наказанието. Само с тази основа ние имаме крайъгълния камък, върху който можем да градим нашето познание относно всекидневното възпитание и посрещане на нуждите на детето ни. Без основата на безусловната любов, родителството е смущаващ и разстройващ товар.

Какво значи безусловна любов? Да обичаш детето, независимо какво е. Без значение на кого прилича. Без значение какви са предимствата, недостатъците и затрудненията му. Без значение какво очакваме от него, и най-трудното: без значение как постъпва. Това, разбира се, не означава, че винаги харесваме поведението му. Безусловната любов значи да обичаме детето дори когато мразим поведението му.

Както споменахме при разглеждането на безусловната любов в брачните взаимоотношения, тя е един идеал и никога не ще я постигнем 100%. Но нека пак кажем, колкото по-близо сме до нея и колкото повече я усвояваме, толкова по-удовлетворени и уверени родители ще бъдем. И толкова по-удовлетворени, весели и щастливи ще бъдат децата ни.

Как бих искал да мога да кажа: "Аз обичам децата си през цялото време, независимо от всичко, включително и от тяхното поведение." Но като всички родители и аз не мога да го кажа. Въпреки всичко аз продължавам да се старая да достигна тази чудесна цел „ да ги обичам безусловно. Правя го, като непрестанно си напомням, че:

1) те са деца;

2) те са склонни да постъпват по детски;

3) повечето детински постъпки са неприятни;

4) ако аз изпълнявам своята родителска мисия и ги обичам въпреки детинското им поведение, те ще могат да узреят и да отхвърлят детинските си маниери;

5) ако ги обичам само когато съм доволен от тях (условна любов) и им показвам любовта си само в тези моменти, те няма да се чувстват истински обичани; това на свой ред ще ги направи несигурни, ще накърни представата им за самите себе си и всъщност ще им попречи да постигнат по-добър самоконтрол и по-зряло поведение. Затова поведението и развитието им е моя отговорност, така както е и тяхна;

6) ако ги обичам безусловно, те ще имат добро самочувствие и ще бъдат спокойни по отношение на себе си; Тогава ще съумяват да контролират желанията си, а, следователно, и цялостното си поведение в процеса на израстването си;

7) ако ги обичам само когато изпълняват изискванията и очакванията ми, те ще се чувстват непохватни, ще мислят, че е безполезно да се опитват, защото никога не успяват; ще ги потискат несигурност, страх и ниско самочувствие; това постоянно ще спъва съзряването на техните чувства и поведение; ще повторя, техният цялостен растеж е толкова моя отговорност, колкото и тяхна;

8) за моето добро като борещ се родител и за доброто на моите синове (и дъщери) аз се моля моята любов към децата ми да бъде толкова безусловна, колкото аз мога да я постигна. Бъдещето на децата ми зависи от тази основа.

Детето и неговите чувства

Припомнете си простата графика от втората глава. Къде мислите, че ще намерите децата по нея? Правилно! От лявата страна. Детето идва на този свят с удивителната способност да се развива емоционално. То е особено чувствително към чувствата на своята майка. Чудесно е да наблюдаваш как кърмачето се предава в ръцете на майка си за първи път, ако тя наистина го желае. То се притиска към майчиното тяло и доволството му е очевидно за всички.

Но първата среща на детето с една майка, която не го желае, представлява съвсем различна картина. Това бедно дете не е задоволено. За него очевидно се грижат отнемай къде, тормозят го и то явно е нещастно. Това може ясно да се види, когато майката е разтревожена или потисната, дори и без да го съзнава.

Затова е толкова важно да разберем, че децата са особено чувствителни още от рождението си. Макар да знаят много малко, начинът им на общуване с техния свят е преди всичко на нивото на сетивата. Това е съществено. Разбирате ли го? Първите детски впечатления за света идват чрез сетивата. Това изглежда чудесно, макар и малко плашещо, когато мислим за неговата значимост. Емоциите на детето определят начина, по който то вижда своя свят „ на родителите си, на семейството си, на самото себе си.

Това слага основите на почти всичко останало. Например, ако детето възприема своя свят като отвратителен, нелюбящ груб, омразен, тогава най-големият враг на детето според мен „ страхът и тревогата „ ще увреди говора му, поведението му, способността му да общува и учи. Въпросът е в това, че детето е не само свръхчувствително, но и уязвимо.

Почти всички изследвания, с които съм запознат, подчертават, че всяко дете постоянно задава на родителите си въпроса: "Обичаш ли ме?" Детето задава този емоционален въпрос главно чрез своето поведение, рядко с думи. Отговорът на този въпрос е най-важното нещо в живота на всяко дете.

"Обичаш ли ме?" Ако обичаме детето си безусловно, то чувства, че отговорът на въпроса е "да". Ако го обичаме условно, то е несигурно и предразположено към страх. Отговорът, който даваме на детето на този най-важен въпрос, "Обичаш ли ме?", особено точно определя основното му отношение към живота. Той е решаващ.

Детето ни задава този въпрос обикновено чрез поведението си и ние му отговаряме посредством нашето поведение. Не само с онова, което казваме, но и с онова, което вършим. Чрез това поведение детето ни казва от какво се нуждае, дали от повече любов, повече дисциплина, повече приемане или разбиране. (По-нататък подробно ще разгледаме това, но сега нека се концентрираме върху незаменимата основа на безусловната любов.)

Чрез своето поведение ние посрещаме детските нужди, но можем да го сторим само ако взаимоотношенията ни са основани на безусловната любов. Надявам се схванахте фразата: "чрез своето поведение". В сърцето ни чувството на обич към детето може да е силно. Но това не е достатъчно. Детето вижда любовта ни към него чрез нашето поведение. Любовта ни към него се разкрива в поведението ни, в това, което казваме и вършим. Но онова, което вършим, струва много повече. Детето се влияе много повече от действията, отколкото от думите ни. Скоро ще се занимаем и с това.

Друга критична концепция, която родителите трябва да схванат, е, че всяко дете има определен емоционален резервоар. Разбира се, този резервоар е образен, но е и съвсем реален. Всяко дете има определени емоционални нужди и от това, дали те са задоволени (чрез любов, разбиране, наказание и т. н.), се определят много неща. Преди всичко, това определя детските чувства: дали е доволно, сърдито, потиснато или радостно. Второ, това влияе на поведението му: дали е послушно, непокорно, радостно, живо, игриво или необщително. Естествено, колкото по-пълен е резервоарът, толкова по-положителни са чувствата му и толкова по-добро поведението му.

Нека във връзка с този въпрос да изкажа едно от най-важните твърдения в тази книга. Само ако емоционалният резервоар на детето е пълен, можете да очаквате от него да се изявява пълноценно и да постъпва по възможно най-добрия начин. А чия е отговорността да се поддържа пълен този резервоар? Познахте, на родителите. Поведението на детето показва количеството в резервоара. По-късно ще поговорим за това, как да напълним резервоара, но сега е важно да разберем, че този резервоар трябва да се поддържа пълен и само ние, родителите, можем действително да сторим това. Само когато резервоарът е пълен, детето може да бъде истински щастливо, да разгърне своите възможности и да откликне точно на възпитанието. Боже, помогни ми да посрещам нуждите на детето си така, както ти посрещаш моите. "А моят Бог ще посрещне всичките ви нужди." (Филипяни 4:19)

Децата отразяват любовта

Децата могат да бъдат оприличени на огледала. Те отразяват, а не започват любовта. Ако им се дава любов, те я връщат. Ако нищо не им е дадено, те няма какво да върнат. Безусловната любов се отразява безусловно, а условната се връща условно.

Любовта между Том и родителите му е пример за условни взаимоотношения. Растейки, Том се е нуждаел от едно топло, близко общение с родителите си. За съжаление, родителите му смятали, че трябва непрекъснато да го подтикват да се изявява максимално добре, но без да проявяват топлина, внимание и без да го насърчават с похвали освен при специалните изпъкващи случаи, в които поведението му ги карало да се чувстват особено горди. С други думи, те били строги, мислейки, че прекалените грижи и внимание ще го разглезят и ще му попречат да се старае да бъде по-добър. Любовта им се проявявала само когато Том постъпвал възможно най-добре, а в останалите случаи липсвала. Това вероятно е имало ефект, когато Том е бил съвсем малък. Но израствайки, той е започнал да усеща, че родителите му не го обичат истински и не го даряват с внимание заради самия него, а са загрижени само за собственото си реноме.

Когато Том навлязъл в пубертета, неговата любов към родителите му силно заприличала на тяхната към него. Той се научил добре как да обича условно. Постъпвал по начин, който би удовлетворил родителите му само, когато и те правели нещо, за да го зарадват. Разбира се, играейки тази игра, нито Том, нито родителите му проявявали любов, защото всеки очаквал другият да направи нещо приятно за него. При това положение, всяка от страните се оказвала все по-разочарована, смутена и объркана. Сигурно депресията, гневът и тормозът са накарали семейство Смит да потърси помощ.

Как бихте разрешили тази ситуация? Някои биха посъветвали родителите да отстояват родителските си права: респект, послушание и т.н. Някои биха критикували Том за неговото отношение към родителите му и биха изисквали от него да ги почита. Някои биха предложили Том да бъде сурово наказан. Помислете върху това.

Много деца днес не се чувстват истински обичани от родителите си. А досега, съм срещал малко родители, които не обичат децата си. Това не е просто един академичен въпрос, който да обмислим, заключавайки: "Това е много лошо". Ситуацията е тревожна. Дузина религиозни култове и други непочтени организации са пленили умовете на хиляди млади хора у нас. Как са могли: мозъците на тези деца да бъдат промити така лесно и, противопоставяйки се на своите родители и на всички други авторитети те да се окажат под контрола на такива странни доктрини? Основната причина е, че тези деца никога не са били обичани истински от своите родители. Те чувстват, че са били лишени от нещо, че родителите им са пропуснали да им дадат нещо. Какво е то? Да, безусловна любов. Когато разберете колко малко деца чувстват истинска загриженост, любов и сигурност, не е чудно колко далеч могат да стигнат подобни групи.

Защо тази ужасна ситуация е факт? Не смятам, че само родителите трябва да бъдат обвинявани. Когато разговарям с тях, се убеждавам, че повечето не само обичат децата си, но са искрено заинтересувани какво да направят, за да помогнат на всички деца. Отново и отново откривам, че проблемът е в незнанието на родителите как да изразят своята любов към децата си.

Не съм песимист. Изнасяйки лекции навсякъде из страната, съм напълно убеден, че съвременните родители не само слушат, но и са склонни да изразходват себе си и всичките си възможности за доброто на децата си. Мнозина са променили взаимоотношенията с децата си така, че сега те са основани на библейската безусловна любов. Тези родители са открили, че след като веднъж е положена основата емоционалният резервоар на децата им се е изпълнил за първи път. Тогава родителството става истинско, вълнуващо и пълноценно. Тогава тези чудесни родители имат насоки за това, кога и как да напътстват и възпитават скъпите си деца.

Как да изразяваме любовта

Нека да обсъдим как да изразяваме любовта си към детето. Както си спомняте, децата са емоционални същества, общуващи емоционално. И още, децата (колкото са по-малки, толкова повече) използват поведението си, за да изразят чувствата си към нас. Лесно е да се каже как се чувства детето и в какво настроение е само от наблюдение. По същия начин, децата имат невероятната способност да разпознават нашите чувства посредством поведението ни: способност, която много хора са загубили, навлизайки в зрелостта.

В много случаи 16-годишната ми дъщеря ме е питала: "Защо си ядосан, татко?", когато самият аз не съм осъзнавал, че се чувствам така. Но когато спра и се замисля, тя е абсолютно права.

Децата са такива. Те чудесно усещат как се чувствате, наблюдавайки действията ви. И така, ако желаем да знаят какво чувстваме към тях, че ги обичаме, ние трябва да постъпваме според тази своя любов. "Мили деца, нека не се обичаме на думи и с език, а на дело и в действителност" (I Йоан 3:18).

Целта на тази книга е да покаже как родителите трябва да проявят чувствата си в своите постъпки. Само по този начин те биха изразили любовта си, така че децата им да се почувстват обичани, напълно приети и зачитани, способни да обичат и да уважават самите себе си. Само тогава ние, родителите, ще можем да помогнем на децата си да обичат и другите безусловно, особено бъдещите си партньори и деца.

Преди да се насочим към разкритието как да обичаме детето, трябва да направим едно предположение. Ще подчертая, че родителите обичат своето дете. Това означава, че те са склонни да приложат наученото. Има разлика между това, да изпитваш топли чувства към детето си, и да постъпваш така, че да жертваш всичко в негов интерес. Безполезно е да продължите с четенето на тази книга, ако не сте склонни сериозно да обмислите онова, което тя казва, да го разберете и да го приложите. С други думи, лесно ще я прочетете повърхностно и ще отречете информацията ‚ като опростена и нереална.

Изразяването на любовта към детето може общо да се класифицира в четири области: зрителен контакт, физически контакт, съсредоточено внимание и дисциплина. Всяка област е толкова съществена, колкото и останалите. Много родители и авторитети ще обърнат внимание на една или две от областите, а ще пренебрегнат останалите. Най-почитаната днес област, за сметка на останалите, е дисциплината. Наблюдавам много деца на родители християни, които са особено дисциплинирани, но не се чувстват обичани. За съжаление, в много от тези случаи родителите са объркали дисциплината с наказанието, като че ли двете са синоними. Това е разбираемо за онези, които четат книги и статии и участват в семинари на тази тема. Често чета и слушам, че различни авторитети казват на родителите да използват пръчката и физическото наказание, независимо от любовта си към детето. Дори и не се споменава за това, как да помогнат на детето да се чувства добре, само със себе си, с родителите си или в компанията на другите. Не се говори и за това, как да направят детето щастливо.

Всеки ден наблюдавам резултатите от този възпитателен похват. Такива деца са добре възпитани, докато са малки, макар обикновено да са прекалено тихи, някак мрачни и затворени. Липсва им непосредствеността, любознателността и детската жизнерадост на едно обичано дете. С навлизането в пубертета тези деца обикновено се превръщат в проблем за родителите си, защото им липсва силната емоционална връзка с тях.

И така, ние, родителите, трябва да обърнем внимание на всички области, в които намира израз любовта към детето ни. Нека сега обсъдим първата от тях – зрителния контакт.