Дисциплина, молби, заповеди, възнаграждения и наказание

Дотук анализирахме най-важните и решаващи аспекти от възпитанието на детето. Ако тези принципи са приложени правилно, много от проблемите, свързани с детското възпитание, ще бъдат облекчени или отстранени. Удовлетворяването на детските емоционални нужди и прилагането на любящата дисциплина ще осигурят здрава, солидна, позитивна и любяща връзка между родителите и децата. Когато се появи някакъв проблем, родителят трябва да провери нуждите на детето и преди да направи каквото и да било друго, да ги удовлетвори.

Моля, припомнете си материала от предишните глави, защото честно казано, минавам към частта за дисциплината, която мразя да давам за публикация. Защо? Защото има много родители, които четат книги като тази само за да съберат материала, от който се нуждаят, за да оправдаят възпитателните си методи. Страхувам се, че родителите ще приложат само тази част от книгата, като напълно пренебрегнат факта, че наказанието трябва да бъде използвано само като последно средство.

Надявам се, че вие не сте такива родители. Надявам се да приложите тази глава, след като сте приложили първите девет. Моля ви, обичайте детето си безусловно и го дарявайте с изобилие от зрителен контакт, физически контакт и съсредоточено внимание. Моля ви, не обичайте детето си с чувство за собственичество, със съблазнителност, заместителство или размяна на ролите. Моля, възпитавайте (обучавайте) детето си по позитивни начини като наставления, примери, модели и напътствия. Ако детето ви е непослушно, запитайте се дали не се нуждае от зрителен контакт, физически контакт, съсредоточено внимание, почивка или вода, и първо задоволете тези нужди. Когато детето съжалява и се разкайва за поведението си, моля простете му и нека то знае, че му е простено.

Скъпи родители, ако съвестно изпълните това и другите фактори (например бракът) са задоволителни, нещата с детето ви ще вървят особено добре. То ще бъде щастливо, отговорно, добре възпитано, изпълняващо онова, което му казвате (съобразно възрастта му и степента му на развитие), без много трудности. Не казвам, че всичко ще бъде съвършено, но вие ще бъдете доволни от детето, от отношенията си с него и от начина, по който то се развива.

Казвам всичко това сега, защото е трагична грешка да очакваме наказанието да осигури някакви други резултати освен негативни. Без стабилната основа на безусловната любов и любящата дисциплина наказанието може да породи лоши взаимоотношения между родителите и децата. За съжаление този възпитателен метод е често срещан днес. Това е една от причините съвременните деца да имат нечувани проблеми във всяка област „ както училищни, така и лични.

Молби

Доброто поведение се изисква от детето първо с молба. Това е най-положителният начин за постигане на добро поведение. И което е по-важно, молбите предизвикват у детето чувство за лична отговорност. Детето чувства, че както родителите са отговорни да се грижат за него, така и то е отговорно да се държи добре. Детето по природа знае, че има избор как да постъпи. Когато родителите молят за добро поведение, детето знае, че те разбират способността му да мисли и да взема само решения, да контролира поведението си и трябва да се научи да поема отговорност за него. Когато молбите се използват вместо заповеди колкото е възможно по-често, детето ще разбере, че родителите желаят да му помогнат да оформи собственото си поведение. Това е толкова важно.

Ако се използват предимно заповеди, детето може да стане послушно и добре възпитано. Но в случая, то ще бъде склонно да се държи добре само защото родителите му го изискват, а не защото така е най-добре за него. То не би възприемало родителите си в съюз със себе си в името на неговите интереси, а би сметнало изискването им за добро поведение като стремеж в името на реда, спокойствието или родителската репутация в обществото, на практика „ в името на техните собствени интереси.

Съществено е да схванем, че молбите са най-резултатният начин за наставление. Те не ни правят снизходителни или по-малко строги. Умоляването просто е по-разумен, удобен, подходящ и обмислен начин за наставляване на детето. Това е особено вярно, когато искате детето с радост да изпълнява наставленията ви, а не да ги отхвърля.

Например, веднъж, докато се къпех, забелязах, че в банята няма кърпи. В момента оттам минаваше 5-годишният ми син, така че аз се възползвах от случая и казах: "Дейл, би ли слязъл долу, за да донесеш на баща си една кърпа? Моля те!" Дейл беше много щастлив, че го прави, и се върна с кърпата преди да успея да кажа "Джак Робъртсън".

Друг пример. Неделният учител на моя 9-годишен син имаше проблеми с усмиряването на момчетата. Можех да избера „ или да бъда авторитарен и да изискам добро поведение от Дейвид, или да обсъдя с него проблема, изтъквайки резултатите, и да помоля за съдействието му. Избрах второто и завърших разговора с думите: "Искам да внимаваш, да участваш в дискусиите и да научиш възможно най-много. Ще го направиш ли, Дейвид?" Колкото повече, толкова по-добре.

Пряко наставление

Трябва обаче да призная, че молбите невинаги помагат. Понякога родителите трябва да са по-настоятелни и да наставляват не с молби, а с преки заповеди. Това обикновено става когато детето е било помолено, но не е послушало. Преди да пристъпят към други действия родителите трябва да са сигурни, че молбите им са уместни, че съответстват на детската възраст, разбиране и способност да го понесе. Най-честата грешка в случая е да молим детето за нещо, което изглежда че може да свърши, а всъщност не е по силите му.

Класически пример за това е да помолим 4-годишно дете да вземе самЌ нещата си. Ако те са повече от две или три, молбата е неоснователна. Родителите трябва да изпълнят задачата заедно с детето. Честа родителска грешка е, когато те самите смятат, че задачата е по силите на детето, и се ядосват, ако то откаже или не успее, като вместо да му помогнат, го наказват.

Молбите са особено ценни и поради това, че ни помагат да определим доколко основателна е задачата, която поставяме. Вие познавате детето си по-добре от всеки друг. Ако в многото предишни случаи детето ви е изпълнявало онова, за което сте го молили, а сега изведнъж отказва, пагубно е да се ядосвате и да го наказвате. Макар в миналото да не е имало проблеми с тази задача, сега очевидно нещо не е наред. Не бихте ли искали да знаете защо? Аз определено бих искал. Бих сторил всичко, за да открия проблема, защото той сигурно е безкрайно важен. Предпочитам да потърся разрешение на проблема и да видя детето си как с желание напредва в разрешаването на задачата, вместо да го насилвам да върши нещо преди да съм наясно със ситуацията. Ако причината за това негово поведение е основателна, аз ще съм този, който трябва да бъде наказан задето го е насилил да изпълни задачата.

Като родител аз имам отговорността и авторитета да следя за правилното поведение на детето си, но съм отговорен и за пълното му благополучие. Отговорен съм и да следя дали детето ми не е наранено поради неправилно прилагане на моята сила и власт над него. Бъдещото му щастие и благополучие изцяло зависи от това, как използвам родителския си авторитет.

По този повод искам да отправя към вас един особено важен съвет и едно предупреждение. Колкото повече родителите използват такива авторитарни подходи като заповеди, мъмрене, натякване или крещене, толкова по-малък ще бъде ефектът от тях. Както в случая с овчарчето, което викало: "Вълк, вълк" толкова много пъти, че вече нямало ефект. Ако обикновено си служим с подходящи молби, рядката употреба на преки заповеди ще бъде твърде резултатна. Колкото по-честа е употребата на авторитарни възпитателни методи, толкова по-малък отклик ще получават. Това е особено вярно, ако родителите са гневни, яростни и истерични, докато прилагат тези методи.

Например, били ли сте в дом, където нивото на напрежението е високо? Тук родителите обикновено използват цялата си власт и сила, за да накарат децата да изпълняват обичайните си всекидневни задължения. Когато действителната сила и авторитетът са нужни за разрешаването на някакви необичайни и наистина важни ситуации, тези бедни родители не разполагат с никакъв резерв, който да им помогне. Тогава децата им реагират, както обикновено се отнасят към желанията на родителите си. Те не са по-отговорни спрямо извънредните ситуации, отколкото да речем към лъскането на обувки.

Родители, трябва да пестим големите емоции за важните ситуации. За да се справим с критичните положения, трябва да разполагаме с резервни амуниции. Важно е да бъдем любезни с децата, като отправяме към тях разумни, обмислени молби колкото е възможно по-често.

Неотдавна направих грешка, използвайки излишна строгост, когато най-обикновена молба щеше да е достатъчна. Бях в къщи с двете момчета и исках вкъщи да бъде почистено, когато жена ми Пат се завърне от двудневната конференция. Започнахме доста добре. Помолих момчетата да изчистят стаята си, докато аз оправям леглата. Завръщайки се след 5 минути, забелязах, че някои от дрехите са хвърлени на пода пред шкафа, вместо да бъдат окачени. Обикновено Дейвид и Дейл са послушни, лесни за възпитание момчета, разбиращи от една дума и от най-проста молба. Но аз бях ядосан и реагирах остро. Издадох няколко заповеди относно захвърлените дрехи. Забелязахте ли грешката, която направих? Не трябваше да бъда толкова суров, след като и просто обяснение и молба щяха да свършат работа.

Трябваше да си пестя строгостта за време, когато в действителност щях да се нуждая от точен отговор при трудни обстоятелства. Например една неделя, след като паркирах на паркинга до църквата, Дейл понечи да заобиколи колата, а там в момента спираше друга кола. Положението беше опасно. Изкрещях на Дейл да отскочи към мен. Слава Богу, той схвана остротата в гласа ми и реагира незабавно. Ако за мен беше обичайно да крещя, Дейл едва ли щеше да реагира така.

Друг пример: когато 9-годишният ми син Дейвид и аз играехме баскетбол с приятели. Забавлявахме се чудесно и затова играхме твърде дълго. Бяхме крайно уморени. Тогава Дейвид падна, блъснат от един от играчите, и си удари глезена. Макар ударът да не беше силен, за умореното малко момче болката не беше по-силна, отколкото той можеше да понесе в този момент. Той се ядоса на човека, който го удари, и избухна. За мен, това поведение на Дейвид беше неуместно, но бе добра поучителна опитност за него.

Първо, бях сигурен, че емоционалният му резервоар е пълен. През този уикенд той беше получил достатъчно зрителен контакт, физически контакт и съсредоточено внимание. Второ, отправих молба „ помолих Дейвид да дойде с мен на място, където можем да поговорим. Той беше твърде ядосан, за да отговори. Тук ми трябваше достатъчно сила, за да го контролирам. Следващата стъпка при употребата на сила бе да издам пряка заповед. С твърд тон казах: "Дейвид, ела с мен." Той го стори незабавно. Когато останахме сами и той се успокои, разговаряхме за това, че когато сме толкова разгневени, губим контрол над поведението си, и за това, как да се предпазим. За Дейвид това време беше особено полезно, защото той научи много за овладяването на неуместния гняв.

Да предположим, че Дейвид не беше откликнал на заповедта ми и дори след нея не бе успял да се овладее. Следващата стъпка трябваше да бъде да го заведа на място, където да останем сами. Ако не бях успял с устна заповед, трябваше да направя следващата стъпка „ използване на физическа сила. Но дори и тук щях да прибягна към най-приемливия подход. Бих го хванал за ръка, може би бих го прегърнал през рамото и бих го завел на тихо място. Въпросът е да контролираме детското поведение по възможно най-нежния, най-загрижения и най-любящия начин.

Предизвикателство

Напълно бе възможно Дейвид да не отговори на устната ми заповед. В момента той би могъл да откаже да направи исканото от мен. Това би могло да се разгърне в битка на волята. Ще го наречем предизвикателство.

Предизвикателството е една от малкото прояви, които трябва да бъдат наказвани. То е открито неподчинение и отхвърляне на родителския авторитет. Това е упоритият отказ да се подчиниш. Разбира се, предизвикателството, както и всяко друго непослушание, не трябва да бъде търпяно. В такива моменти наказанието е неминуемо и когато те дойдат, е без значение какво правите. Но родителите трябва да се опитват да избегнат подобни неприятни прояви. Не чрез задоволяване на всички детски капризи и желания, а чрез непрекъснато припомняне на своите очаквания по отношение на детето, като преди това са се уверили, че тези очаквания са разумни, обмислени, съобразени с детската възраст, степен на развитие и способност да откликне. Да, моментите, изискващи наказание, ще дойдат, но ако родителите решат, че прекалено често наказват децата си, по-добре е да размислят върху взаимоотношенията си с тях и върху своите очаквания.

Представете си, че детето става явно предизвикателно и това негово поведение не отговаря на изпълването на емоционалния му резервоар. То не откликва нито на молби, нито на заповеди, а си остава предизвикателно. (Пак ще кажа, че тези ситуации трябва да са редки. Когато са налице и се налага да пристъпите към наказание, първо се убедете, че преди това сте опитали всичко друго.) Детето трябва да бъде наказано, но как?

Уместно наказание

Определянето на уместно наказание рядко е лесно. Наказанието трябва да съответства на постъпката. Детето е особено чувствително към справедливостта и последователността. То знае кога родителите са прекалили или са били твърде строги с него. Знае и кога те са прекалено отстъпчиви по отношение на лошото му поведение. То долавя непоследователността независимо дали е проявена към него или към други деца, особено към братята и сестрите му. По тази причина, родителите трябва да бъдат твърди с децата си, винаги да изискват от тях подходящо поведение, без да се страхуват да продължат да го обичат и да го възпитават едновременно. Родителите трябва да постъпват гъвкаво, особено относно наказанието.

Гъвкавостта е необходима по няколко причини. Първо, родителите правят грешки. Ако мислите, че те не трябва да правят промени в своята възпитателна дейност, по-добре е да не се захващате с нея. Разбира се, родителите могат да променят мнението си и да намалят или увеличат наказанието. (Запомнете, че това е недостатъкът на физическото наказание „ извършено веднъж, то не може да се промени.)

Разбира се, родителите не искат да променят решенията си толкова бързо, за да не разглезват и объркват детето. Например, ако наказанието е детето да стои самЌ в стаята си в продължение на един час, а междувременно родителите открият смекчаващи факти, показващи, че наказанието е било твърде сурово, логично и нормално е да го обяснят на детето и да намалят наказанието. Ако детето вече е било наказано или по някакви причини е изтърпяло несправедливото наказание, за родителите е съвсем нормално да се извинят на детето и да се опитат да коригират ситуацията.

Родителите трябва да постъпват гъвкаво, за да могат когато се налага да сменят похватите си. Те трябва да са способни и да се извинят. Нуждата от смяна на решението и от извинение е нормална във всеки дом.

Да бъдем гъвкави с цел да променяме уместно възпитателните си методи и да бъдем твърди са две различни неща. И двете са съществени. Твърдостта преди всичко включва нашите очаквания към детето и неговия отклик на молбите им. Ако очакванията ни са твърде сурови (например, да очакваме от 2-годишно дете веднага да откликва на първата ни молба) ние постъпваме неоснователно. Едно нормално двегодишно дете по природа е настроено негативно през повечето време и е твърде непослушно и предизвикателно. Но това е нормален етап от развитието му, нека го наречем "негативизма на 2-годишните". Тогава наказанието е неоправдано. Разбира се, любящите родители на 2-годишните трябва да бъдат твърди, но твърди в ограниченията, не в наказанията. Тези родители трябва да контролират поведението на детето си чрез нежно маневриране „ чисто физическо, например като повдигнат, обърнат, насочат или поставят в правилна позиция.

Този "негативизъм на 2-годишните" е съществен за нормалното детско развитие. Това е един от начините всеки от нас психологически да се отдели от своите родители. Може да изглежда като предизвикателство, но е коренно различно. Една от разликите между предизвикателството и негативизма на 2-годишните е войнствеността. Негативизмът у 2-годишните е нормален и не трябва да бъде наказван. Войнствената предизвикателност, от друга страна не може да бъде търпяна, а трябва да се справим с нея.

В процеса на растежа се засилва и способността на детето да откликва на устните молби и в периода 4 и половина години (за различните деца е различно) родителите могат да очакват детето им да откликне на първата им молба. Аз определено очаквам децата ми да откликват още на първата ми молба. Ако не го сторят, знаят, че ще бъдат предприети мерки. Разбира се, те са свободни да изказват мнения по въпросната молба и евентуално да задават въпроси. Но не променя ли молбата си, те знаят, че трябва да я изпълнят.

Страшно важно е да запомните, че да бъдеш твърд не означава да бъдеш нелюбезен. В очакванията си ние трябва да бъдем твърди и настоятелни, но бихме постигнали повече, ако ги изложим любезно. Любящата строгост не изисква от нас да бъдем ядосани, гневни, гръмогласни, властни, с една дума „ нелюбезни.

Един от най-важните уроци при възпитанието е, че всяко дете трябва да изпита едновременно всички форми на любов. То се нуждае едновременно от зрителен контакт, физически контакт, съсредоточено внимание и дисциплина. Детето трябва да почувства нашата любов и строгост заедно. Тези неща не се изключват взаимно. Да бъдеш строг не означава да си по-малко привързан. Нежността ти не намалява строгостта, нито увеличава снизходителността. Липсата на строгост и ограничения насърчават снизходителността, но любовта и привързаността не го правят.

Когато родителите съзнателно са приложили всички любящи и възпитателни мерки, а детето си остава войнствено предизвикателно, те трябва да го накажат. Този вид предизвикателство трябва да бъде спрян. Наказанието трябва да бъде достатъчно твърдо, за да отстрани войнственото предизвикателство, но то трябва да бъде и умерено, доколкото е възможно, за да предотврати проблемите, които току-що обсъдихме. Ако заповедта или обяснението са достатъчни, за да премахнат предизвикателството, защо е нужно да сме по-сурови? Ако изолирането на детето в стаята му за известно време е достатъчно, добре. Ако отнемането на някои негови привилегии ще премахне предизвикателството, постъпете така. Нека сме наясно, понякога телесното наказание е необходимо за премахване на войнствената предизвикателност, но само като крайно средство.

Бъдете внимателни

Когато прилагаме телесно наказание, трябва да бъдем внимателни в няколко отношения. Първо, детето трябва абсолютно точно да разбере защо е наказвано. Обяснете му по подходящ начин в какво точно се е провинило. Думи като "лошо момче" могат да наранят детското достойнство и не трябва да се използват.

Второ, родителите трябва да внимават да не би да наранят физически детето. Например, много е лесно случайно да нараним пръста му.

Трето, ако непосредствено след наказанието детето плаче, то трябва да бъде оставено само. Родителите трябва да стоят наблизо в очакване плачът да спре. Когато детският плач утихне, то отново се оглежда наоколо, питайки: "Обичаш ли ме? Обичаш ли ме все още?" Тогава родителите трябва да осигурят на детето изобилие от зрителен контакт, физически контакт и съсредоточено внимание, за да го уверим отново, че е истински обичано.

Промяна в поведението

Накрая мисля, че е добре да споменем за промяната в поведението. Това е система от идеи, нашироко използвани във възпитанието днес. В основни линии при промяната на поведението се използва положителното утвърждаване (включване на положителни елементи в детското обкръжение), отрицателното утвърждаване (отнемане на положителните елементи от детското обкръжение) и наказанието (включване на отрицателни елементи в детското обкръжение). Пример за положително утвърждаване е награждаването на детето за доброто му поведение със сладкиш или плод. Пример за отрицателно утвърждаване е отнемането на привилегия (например гледане на телевизия) за непослушание. Пример за наказание (наричано още нежелателен подход) е ощипването по трапецовидния мускул за лошо поведение.

Не можем да се задълбочим по тази тема в рамките на тази книга. Но ще разгледаме няколко важни момента.

Преди всичко подходи като промяна в поведението често заместват емоционалното възпитание. Ако се прекали с измененото поведение, детето не ще се чувства обичано. Защо? Преди всичко, самата основа на промяната в поведението е условна. Детето получава награда само ако се държи по определен начин. Второ, промяната в поведението не поема отговорността за чувствата или емоционалните нужди на детето (любовта). Следователно родителите, които използват промяната в поведението като основен възпитателен метод, не могат безусловно да изразят любовта към детето си.

Да вземем примера, който използвах в предишната глава относно изпълването на емоционалния резервоар на Дейл, след като той бе непослушен поради тридневното ми отсъствие. Строгият възпитател би казал, че аз съм наградил Дейл за лошото му поведение, оказвайки му внимание. Виждате ли разликата? Родителите не могат да използват метода за промяната в поведението като основно средство в отношението си към детето и същевременно безусловно да го обичат.

Друг проблем, възникващ при ползването на този подход, е, че детето ще си изгради неподходяща ценностна система. То ще се научи да върши нещата главно за да бъде награждавано. Ще се развие ориентацията: "Ще спечеля ли от това?" Такъв пример се появи в дома на един наш скъп приятел. Той беше строг възпитател и възможно най-стриктно се придържаше към системата за промяната в поведението. Една вечер докато вечеряхме у тях, той каза: "Джери е само на 3 години, а може да брои до 100. Вижте." Отиде до сина си и каза: "Джери, изброй до 100 и ще ти дам бонбон." Джери незабавно отговори: "Не искам бонбон." Ако искаме детето ни да прави нещата заради удовлетворението от действията си или заради гордостта от добре свършената работа, по-добре е да не прекаляваме със системата за промяна в поведението. Крайният резултат ще бъде неподходяща мотивация.

Ще се спрем на един последен проблем във връзка с това. Ако родителите прекалят с употребата на тези методи, детето ще се научи да получава онова, което иска, използвайки същите методи. То ще се държи така, както родителите му искат, за да получава онова, което то иска. Повечето хора ще нарекат това манипулация. Един от най-сигурните начини да насърчим детето си да бъде хитро и манипулативно е да прибягваме до техниките, свързани с промяна в поведението, прекалено често.

Сега, след като изясних негативните аспекти на тази техника, нека изтъкна и положителните. В детското възпитание има място за тази техника, но не като основно средство (основното средство трябва да бъде безусловната любов).

Промяната в поведението трябва да се използва при специфични, повтарящи се проблеми с поведението, за които детето нито съжалява, нито е предизвикателно. Този вид проблеми трябва да са особено специфични, за да бъдат по-лесно разпознати и разбрани от детето.

Нека ви дам един пример от нашия дом. Преди шест месеца синовете ни бяха в такъв етап от развитието си, че често се биеха. Разбира се, нито един от двамата не се разкайваше за това. Прощението определено не бе уместно. Молбите не помогнаха. Заповедите имаха само неколкочасов ефект. Наказанията също имаха краткотрайно въздействие и бяха неприятни за всички ни. Знаете ли какво подейства? Вероятно се досещате „ системата с възнаграждението.

Използвахме табло със звезди. Една звезда за всеки 15 минути спокойствие: това определено увеличи интервала между битките. Всяко от момчетата получи награда според спечеления брой звезди. Това подейства чудесно и ние имахме мир у дома.

Но ще ви кажа едно предупреждение за този вид техника. Тя изисква време, последователност, истински усилия и постоянство. Ако не сте подготвени стриктно да се придържате към нея, по-добре не се захващайте, защото ще се провалите.

Има много добри книги върху промяната в поведението, които ще ви кажат повече за тази специфична техника.

Това беше дълга глава, но позволете ми да кажа още нещо. Както знаете, доброто възпитание изисква равновесие. Детето се нуждае от всичко, за което говорихме: зрителен контакт, физически контакт, съсредоточено внимание, дисциплина, молби, строгост, гъвкавост, заповеди, прошка, наказание, промяна на поведението, напътствия, наставления, пример и активно изслушване. Но трябва да ги даваме на детето си с подходяща мярка. Надявам се, че нашата дискусия ще ви помогне да го направите така, че да накарате детето си да се чувства безусловно обичано.