Дисциплина: какво значи това?

Периодично изнасям серия от лекции върху взаимоотношенията родители-деца в църкви или пред други групи. Представям материала по начин, подобен на този в книгата. Преди да пристъпим към дисциплината, разговаряме три или четири часа за това, как да обичаме детето. Понякога, след два или три часа някой родител идва при мен с думите: "Лекциите ви дотук ми допадат много. Но кога ще стигнем до дисциплината? В тази област имам проблеми и се нуждая от отговори."

Този беден родител вероятно не е разбрал 1) връзката между любов и дисциплина и 2) значението на дисциплината. В съзнанието си той е разделил любовта от дисциплината, като че ли това са две отделни цялости. Не е чудно, че този родител има проблеми с контролирането на детето си.

Родителите, които са объркани така, обикновено смятат, че дисциплината значи наказание (според някои бой).

И двете мнения са погрешни. За тези родители аз подчертавам, а надявам се да подчертая и за вас, скъпи родители, че любовта и дисциплината не могат да бъдат разделени и че наказанието е много малка част от дисциплината.

За да имаме дисциплинирано дете, първият факт, който трябва да разберем е, че първата и най-важна част от добрата дисциплина е да накараме детето да се чувства обичано. Това, разбира се, не е всичко, но е най-важното.

Споменатото дотук в тази книга е най-важният аспект на дисциплината и ако искаме да очакваме максимални резултати от нея, трябва да приложим първо този аспект. Ако вече не сте приложили прочетеното досега и не поддържате пълен емоционалния резервоар на детето си, безсмислено е да продължавате нататък. Ако не сте накарали детето си да се чувства обичано чрез изобилие от зрителен контакт, физически контакт и съсредоточено внимание, осигурени по подходящ начин, моля, не четете по-нататък. Резултатите ще ви разочароват. Прилагането на контролираща поведението техника без основата на безусловната любов е варварско и небиблейско. Може детето ви да е добре възпитано, докато е малко, но по-късно резултатите ще станат съвсем обезсърчителни. Само здравата основа на любящите взаимоотношения устоява на всички житейски кризи.

Какво значи дисциплина?

Преди да продължим ще се спра на дефиницията на дисциплината. Какво представлява тя? В областта на възпитанието дисциплината е обучаване на детския ум и характер с цел да му се помогне да стане самообладан, конструктивен член на обществото. Какво включва това? Дисциплината включва обучаване чрез всички видове общуване. Насочване чрез пример, образец, устни напътствия, писмени напътствия, устни молби, писмени молби, поучаване, осигуряване на поучителни и забавни преживявания. Този списък е доста дълъг.

Да, наказанието фигурира в този списък, но то е само един от многото дисциплинарни методи и е най-негативният и примитивен фактор. За съжаление, понякога се налага да го използваме, но за това ще говорим по-нататък. Сега трябва да подчертаем отново, че насочването към добри мисли и действия определено превъзхожда наказанието за лоши постъпки.

Разполагащи с ясна дефиниция за дисциплината, обмислете я отново във връзка с безусловната любов. Дисциплината е безкрайно по-лесна, когато детето се чувства истински обичано. Това е така, защото то иска да се идентифицира с родителите си, а е възможно да го стори само ако знае, че е истински обичано и прието. Тогава то е в състояние да приеме родителските насоки без враждебност и задръжки.

Ако обаче детето не се чувства истински обичано, то среща истински трудности в идентифицирането си с родителите и техните ценности. Без силната, здрава и любяща връзка с родителите си, детето реагира на техните напътствия им с гняв, враждебност и непримиримост. То разглежда всяка тяхна молба (или заповед) като бреме и се научава да я отхвърля. При по-строгите случаи детето се научава да възприема всяка родителска молба със същата непоносимост, каквато е и цялостната му реакция към родителския (и в крайна сметка към всеки) авторитет „ да върши точно обратното на това, което се очаква от него. Този вид емоционален безпорядък тревожно нараства в нашето общество и децата от християнските семейства не правят изключение.

Надявам се, осъзнавате колко съществена е безусловната любов за добрата дисциплина (обучение). Колкото по-непълен е емоционалният резервоар на детето, толкова по-трудно то ще откликва на дисциплината (обучението).

Един от аспектите на уместната любов, който още не е бил споменат, е съсредоточеното (активно) изслушване. Това е изслушване детето по такъв начин, който го изпълва със сигурността, че вие знаете какво се опитва да ви каже. Когато детето знае, че вие разбирате чувствата и желанията му, то е по-склонно да отговори позитивно на дисциплината, особено ако не сте съгласни с него. Нищо не обърква повече детето от усещането, че родителите му не го разбират. Това не означава, че трябва да изпълняваме детските му искания и капризи, то просто означава така да изслушваме детето, че то да не смята, че пренебрегваме мислите и чувствата му, когато използуваме своя авторитет. Неоснователно ли е това? Ако мислите, че е, вие не приемате детето си като самоценна, отделна личност.

Помислете. Когато детето усеща, че оценявате позицията и чувствата му, вие уталожвате гнева и негодуванието, които могат да се върнат и да ви обхванат по-късно. Нима небесният ви Баща не го е сторил за вас? Христос каза: "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава и който търси, намира, и на онзи, който хлопа, ще се отвори. Има ли между вас човек, който ще даде камък на сина си, ако му поиска хляб? Или ако поиска риба, ще му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, умеете да давате блага на чедата си, колко повече вашият Отец, Който е на небесата, ще даде блага на искащите от Него?" (Матей 7:7-11)

Съсредоточеното изслушване изисква най-малкото зрителен контакт, наред с физически контакт и специално внимание, ако е възможно и уместно. Съзнанието, че разбираме детето (дори и когато не сме съгласни с него), обикновено помага. Повтарянето на мисли и чувства пред самото него е добър начин да се уверите, че то разбира, че е разбрано. Детските мисли и чувства могат да променят и вашите мисли и действия.

Спомням си един случай с 16-годишната ми дъщеря. Не е трудно да си го припомня, защото се случи наскоро. Позволихме ‚ да отиде на мач, на една училищна вечер с три други деца. Казахме ‚ да се прибере веднага след мача. Той трябваше да свърши около 10 ч. Пътуването трае обикновено 30-45 минути. В 11 ч. аз започнах да се безпокоя и в 11 и 15 позвъних на родителите на едно от момчетата. Те казаха, че групата се отбила у тях да вземе вериги за колата (лошото време беше започнало) и те им предложили закуска. Децата напуснали дома около 11 и 10. Дъщеря ми се прибра вкъщи в 11 и 40.

Бях ядосан. След лекция за отговорността я пратих в леглото, определяйки едноседмично ограничение (беше обосновано). Защо действах, без да изслушам обясненията на детето? Мислех повече за себе си, отколкото за действителното положение. Онази вечер не се чувствах добре и исках да си легна рано. На следния ден имах много ангажименти. Второ, дъщеря ми закъсня повече от очакваното, без да се обади и да ни предупреди за закъснението. Смятах, че е напълно нехайна към цялата ситуация.

Имам разумна дъщеря. За да ми изложи всички факти, тя изчака следващия ден, когато бях възвърнал спокойствието и любящите си методи. Тя също знаеше, че когато не съм ядосан, изслушвам по-добре (съсредоточено изслушване). Поради промяната във времето децата бяха поели по по-безопасен път, който е по-дълъг. Ледът и снегът бяха направили пътищата хлъзгави. Тя каза истината с всички подробности. Пропускът се състоеше в това, че не е позвънила, за да ни предупреди за закъснението си. След като се извиних за гневната си реакция, аз намалих ограничението в съответствие с извършеното от нея.

От тази случка можем да извлечем две поуки. Първата е за значението на действителното изслушване на детето, когато то говори. Бих могъл да спестя на себе си гнева и на дъщеря си болката, ако преди да действам, я бях изслушал.

Втората поука е важността на навременното контролиране на чувствата ни. Вярвам, че най-лошият враг на родителите при възпитанието на детето са собствените им неконтролирани чувства и особено гневът. Както в току-що описаната ситуация, това може да ни накара да кажем или да направим неща, за които по-късно ще съжаляваме. Прекаленият гняв, особено когато е неконтролиран, ще разстрои детето. Може дори да изглежда, че той помага на детското поведение, но това е само временно. В процеса на растежа прекаленият гняв на родителите (емоционалния взрив) ще засили неуважението към тях и наред с това ще разпали гнева и възмущението на самото дете. Когато спрете и размислите върху това, ще се съгласите, че неконтролираните чувства предизвикват неуважение у всекиго. Защо трябва да очакваме друго от партньорите и децата си?

Вие знаете така добре, както и аз, че всички ние понякога изгубваме хладнокръвието си. Онова, което трябва да запомним, е, че след като сме го направили, не бива да се страхуваме да се извиним, когато нещата се уталожат. Много е възможно да извлечем нещо добро и от лошото. Удивително е колко приятно общение се получава, когато някой от членовете на семейството е достатъчно доблестен да се извини, ако е сгрешил и е нарушил нечие спокойствие. Вярвате или не, моментите на топлина и близост, които обикновено следват, са сред онези спомени, които детето (и родителите) никога не забравя. Те са безценни.

Но свръхемоционалните реакции могат да бъдат приети в семейството само в ограничен аспект, особено когато липсва извинение. Те трябва да се сведат до минимум. Как завършва това?

Контролирайте гнева си

Важно е да запомним, че е трудно да контролираме гнева си при известни обстоятелства. Ето някои от тях: 1) когато човек е потиснат; 2) когато е уплашен; 3) когато не се чувства добре физически; 4) когато изпитва умствена или физическа умора; 5) когато духовният му живот не е в добро състояние.

За всеки от тези проблеми може да се напише цяла книга. Засега ще се задоволим да предупредим всеки родител да внимава за самия себе си в умствено, емоционално, физическо и духовно отношение. Недоброто състояние във всяка от тези области може да затрудни отношенията родител-дете, брачните взаимоотношения, на практика всички взаимоотношения главно чрез накърняването на нашата способност да контролираме гнева си. Нека да бъдем във форма. Неконтролираният гняв е пагубен за добрата дисциплина.

Дисциплина и наказание

Надявам се, осъзнавате, че имаме да свършим много неща преди да очакваме от детето си да откликне на дисциплината. Всеки може да бие детето си с пръчка като основно средство, контролиращо поведението му. Това не изисква чувства, преценка, разбиране и талант. Да се ограничим с телесното наказание като принципен дисциплинарен метод означава да направим съществена грешка, приравнявайки дисциплината с наказанието. Дисциплината е направляване на детето по нужния път. Наказанието е само една част от това и колкото е по-малко, толкова по-добре. Моля, запомнете това твърдение: Колкото по-добре възпитано е детето, толкова по-малко наказание се изисква. Детската реакция на дисциплината зависи главно от това, доколко детето се чувства обичано и прието. Така че, най-важната ни задача е да го накараме да се чувства обичано и прието.

Има няколко причини мнозина родители да попаднат в капана на наказанието, да възприемат идеята, че при възпитанието, най-важната им отговорност е да набият (да накажат) детето си.

Една от причините, поради която родителите попадат в този капан, са множеството книги, статии, семинари, институции, радиопрограми и вестници, препоръчващи телесното наказание и същевременно пренебрегващи и подминаващи всички други нужди на детето, особено нуждата му от любов. Малцина се грижат за детето и истинските му нужди. Прекалено много хора днес призовават догматично към наказание, наричайки го дисциплина, и препоръчват най-грубата и крайна форма на третиране на човека. Най-озадачаващото от всичко е, че наричат това библейски метод. Те цитират три стиха от книгата Притчи (23:13; 29:15; 13:24), които напълно оправдават биенето на детето. Но не споменават стотиците библейски стихове, говорещи за любов, състрадание, съчувствие, разбиране, опрощение, нежност, увещание, любезност, внимание и отдаване „ като че ли децата имат нищожно или нямат никакво право на тези прояви на любов.

Привържениците на телесното наказание изглежда са забравили, че споменатата в Писанията овчарска тояга, е използвана почти изключително за насочване на овцете, а не за бой. Овчарите трябваше да пасат овцете внимателно, особено агнетата, използвайки тоягата само за да ги предпазват да не се отклоняват от правия път и нежно да ги подбутват по правилния път. Ако тоягата беше (или е) инструмент, използван главно за бой, трудно бих възприел Псалм 23. "Твоят жезъл и твоята тояга, те ме утешават" (23:4).

Не съм забелязал някой от тези защитници да твърди, че са възможни случаи, в които наказанието да се окаже пагубно. Толкова много родители си тръгват от тези събрания или четения с идеята, че телесното наказание е основният или дори единственият начин за връзка с детето.

Резултатите от този подход

Виждал съм резултатите от този подход. Деца, които са били пасивни, услужливи, много спокойни, затворени и лесно контролирани, докато са били малки, поради липса на силна, здрава и любяща връзка с родителите си, стават предизвикателни, заядливи, трудни за контролиране, себични, егоистични, невнимателни, нечувствителни, непрощаващи, изпълнени с нетърпимост, отхвърлящи авторитета и отблъскващи, когато навлязат в пубертета.

Мисля, че Библията е особено полезна в случая. Апостол Павел наставлява: "А вие, бащи, не предизвиквайте децата си, а ги възпитавайте ги в учение и наставление Господне" (Ефесяни 6:4). Какво е станало с току-що описаните деца? Гневът им е бил предизвикан от механична, сурова дисциплина (предимно наказателна), без основата на безусловната любов. Обичам една парафраза на Кенет Тейлър: "А сега, чуйте и вие, родители. Не корете и не хокайте децата си „ ще ги направите гневни и враждебни. По-скоро, ги възпитавайте чрез любяща дисциплина, дадена ни от Самия Бог, с наставления и благи съвети." (Ефесяни 6:4)

Забелязали ли сте онази единствена измамна черта у малко дете, което е възпитавано главно чрез наказание? Да, то се контролира лесно. Това е другата причина, поради която толкова много родители попадат в капана. Когато детето е малко, обикновено поведението му може да се контролира добре само с телесно наказание. Това е така, ако под добро поведение разбирате безмълвно подчинение, липса на непринуденост, липса на самоувереност и страхливо послушание.

Може би ще се изненадате, но съм виждал много малки деца, които, въпреки че са били възпитавани предимно с наказания и особено телесни, са били непокорни, даже и в ранната си възраст. Тези нещастни деца са били наказвани строго, но без резултат и даже често без да плачат. Разбира се, преди да дойдат при мен, повечето родители бяха опитвали всеки съвет, дори бяха увеличавали наказанията (например, ощипване на трапецовидния мускул), бяха награждавали с бонбони, или настаняваха децата в специални училища. Във всеки от случаите основният проблем беше липсата на любяща връзка между родителите и децата. Тези деца просто не се чувстват истински обичани и приети. В тази ранна възраст ядът и възмущението могат да се развият до такава степен, че и телесното наказание да не успее да сломи тези реакции.

Сложете коня пред каруцата

Първите неща на първо място, скъпи родители. Прилагайте безусловната любов и след това „ дисциплината. Слагането на коня пред каруцата ще осигури позитивните взаимоотношения между родителите и децата и ще сведе до минимум негативните намеси като телесното наказание, например. Забележете, не казвам, че безусловната любов ще отмени нуждата от телесно наказание. Как бих искал да е така, но уви. Колкото по-истинска и безусловна е любовта на родителите към децата, толкова по-положителни са взаимоотношенията им и толкова по-малка е необходимостта от наказание. За съжаление, понякога наказанието се налага и за това ние ще говорим по-нататък.

Нека обобщим: за да накараме детето да откликне на дисциплината (обучението) ние, родителите, също трябва да му дадем това, от което се нуждае. Детето може да възприема (да се обучава) добре само ако е щастливо, ако се чувства спокойно, сигурно, удовлетворено, прието и обичано. Да очакваме от детето си да възприема, т.е. да бъде дисциплинирано, без да му даваме онова, от което се нуждае, е особено жестоко. А да го бием затова, че не живее според очакванията ни? Значи да се отнасяме с домашните си животни по-добре, отколкото с децата си.

Позволете ми да дам пример. Един агресивен млад треньор по футбол от гимназията веднъж беше ударил с пръчка 13-годишната ми (тогава) дъщеря, защото приказвала по време на обеда в училищната кафетерия. Обадих се на този училищен служител и го запитах дали неговата учебна система действително позволява децата да бъдат бити (особено момичета в пубертета от учители мъже с целия сексуален смисъл, свързан с подобен факт). Той отговори: "Да!" Когато го запитах дали бие кучето си, той каза: "Не." Чудя се защо децата проявяват все повече неуважение и отхвърлят авторитетите. Можете ли да го проумеете?

Капанът на телесното наказание

Едно важно основание, поради което използването на телесното наказание като принципен метод за контролиране на поведението е опасно, е, че то рязко облекчава вината. Телесното наказание деградира, дехуманизира и унижава детето. В резултат на това то може да чувства, че боят е достатъчно наказание. Ако телесното наказание се прилага доста често и строго, детето не ще чувства вина, която да оформи у него нужната съвест. Без основата на безусловната любов необходимите фази за развитие, особено необходимата идентификация с родителите, ще попречат на оформянето и дори ще осакатят изграждащото се здраво детско съзнание.

Мнозина забравят важния позитивен фактор на вината и я разглеждат като нежелано чувство. Прекалената вина е вредна, но когато е в нормални размери, тя е жизнено важна за формирането и поддържането на едно нормално съзнание. Нормалното, здраво съзнание, задържащо детското поведение в нормални граници, е далеч по-добро от контролирането със страх, и е за предпочитане пред нищожния контрол или пък липсата на всякакъв контрол. Какво според вас кара един щастлив, добре приспособен младеж да контролира поведението си? Неговото съзнание. Ако искате да предпазите детето си от развитието на едно нормално отговорно съзнание, което ще го направи способно да се самоконтролира, изградете взаимоотношенията си с него на наказателна основа, контролирайте поведението му главно чрез пляскане и хокане, и особено с пляскане.

Друго трагично последствие от телесното наказание е наречено идентифициране с агресора. Това е също механизъм, който унищожава вината. Детето се идентифицира с наказващия родител, поставяйки си на негово място, става агресивно и оправдава наказанието. Разбира се, това дете пораства, има деца и се отнася с тях така, както с него са се отнасяли. Ето защо оскърбяващите родители също са били оскърбявани от родителите си. Това прилагане на телесното наказание като основен начин за възпитание се предава от поколение на поколение. Това само по себе си е достатъчно лошо. След застрашително навлизане на насилието чрез всички средства за масова комуникация, особено телевизията, чудна ли е злоупотребата с децата и всички останали форми на насилие не са ли срамни за нацията? Докато ние, родителите, не започнем да изтъкваме най-належащите нужди на детето, т.е. безусловната любов и любящата дисциплина, положението ще продължи да се влошава. Ние родителите трябва да се противопоставим категорично на критиците, настояващи, че боят на детето (смущаващо наказание и дисциплина) трябва да бъде основната форма на взаимоотношенията ни с него. Знаете ли, че много от тези критици въобще нямат деца? Преди да сме дали на детето онова, от което отчаяно се нуждае, то (и ние) ще страда.

Скъпи родители, предизвиквам ви да се вгледате във всички съвременни статистики относно децата и юношите в страната „ училища, отношения, уважение към властта, емоционален смут, мотиви, наркотици, престъпления и т.н. Ситуацията е ужасна. Смятам, че основната причина за тази национална дилема относно младежта днес е, че нашите деца не се чувстват истински обичани, приети и гледани. Заобиколени от блюстителите на дисциплината (всъщност ориентирани към наказанието), от една страна, и привържениците на неясни, трудни за следване програми, от друга, родителите са объркани.

Използването на предварително съставени програми, основани на технически възпитателни методи като основно средство във взаимоотношенията с детето също е грешка. Тези програми, също като наказанието, имат своето място във възпитанието и могат да бъдат полезни, но не като принципен начин на отнасяне с детето. Някои от тези програми са доста добри, но обикновено техническите способи при тях се използват вместо безусловната любов или любящата дисциплина (обучение). Тук е грешката. Тези предварително определени методи могат да бъдат много ценни в някои ситуации (които ще споменем по-нататък), но ние, родителите, трябва първо да сме сигурни, че емоционалният резервоар на детето ни е пълен толкова, колкото изобщо е възможно, преди да пристъпим към наказателните или предварително определени методи. В повечето случаи, ако детето получава нужната му безусловна любов и любяща дисциплина, на родителите рядко се налага да прибягват до наказания или програми. Да, наказанията и техниките са необходими понякога, даже са полезни, но можем да бъдем сигурни, че не те са най-доброто, а „ уместната любов и наставленията.

Ние желаем да имаме възможно най-приятни, позитивни, любящи взаимоотношения с детето си. В същото време изискваме от него да се развива самостоятелно и да постъпва както трябва според най-доброто, на което е способно (в зависимост от възрастта си, степента си на развитие и т.н.). За да видят осъществени тези две безценни неща, родителите също трябва да дадат на детето си две неща. Първо, дайте му безусловна любов и му я дайте уместно. Второ, осигурете му любяща дисциплина, обучавайте го по възможно най-положителния начин. Обучавайте го чрез всички налични средства, така че да развиете собственото му достойнство, без да го унижавате или да го уязвявате заради убежденията му. Позитивното насочване към добро поведение е далеч за предпочитане пред негативното наказание за лошо поведение.

Но независимо от това колко добри родители сме, понякога детето ще е непослушно. Това е неминуемо. Няма съвършени родители, както и няма съвършени деца.

И така, как да постъпваме, когато детето е непослушно? Ще се спрем на това в следващата глава.

следваща глава Любяща дисциплина