Въведение

Защо думата „вечност“ привлича вниманието ни и всъщност има потенциала да повлияе върху цял един народ? Такава е историята на Артър Стейс, австралиец, роден в началото на миналия век. Той живял като безделник, отдаден на дребни престъпления и алкохолизъм в периода между Първата световна война и Голямата депресия. Всичко това се променило, когато срещнал Исус на 6 август 1930 г. и скоро след това чул пастора си да казва: „Иска ми се да можех да извикам „вечност“ по улиците на Сидни!“ Той се почувствал длъжен да превърне тези думи в реалност.

Всяка сутрин Артър ставал рано, молел се в продълже- ние на час и излизал от вкъщи в 5 – 5,30 часа, за да отиде където го отведял Бог. Часове наред пишел една дума – „вечност“ – приблизително на всеки 30 м по тротоарите на Сидни. Повече от 20 години работата му била тайна. Кой пишел тази дума, която карала хиляди хора да се спират и се замислят за значението й, както в близък, така и в далечен план? Дали тайнственият човек схващал въздействието и дори частица от силата на тази една-единствена дума? Загадката се разрешила едва през 1956 година. Две години след смъртта на Артър през 1967 г., поетът от Сидни Дъглас Стюарт публикувал следните стихове и обезсмъртил думите на проповедника с графитите:

Този срамежлив тайнствен поет Артър Стейс,
чието дело беше една силна дума, навлезе дълбоко във времето и пространството и там словото му беше изречено и чу ВЕЧНОСТ, ВЕЧНОСТ, проехтяло като камбана в него, Звук като мелодия от небето, и тъга от ада.

Проповедта, състояща се от една дума, докосна сърцата на целия народ. Посланието на Артър остана за поколенията чрез работата на архитекта Ридли Смит, който го записа на медна плоча на площада в Сидни. Над 4 милиарда човека от целия свят го видяха по телевизията при откриването на Олимпийските игри в Сидни и изписано с фойерверки над Пристанищния мост в Сидни в навечерието на новото хилядолетие.
Вечността привлича вниманието на цялото човечество. Няма раса, племе или пол, който да устои на притегателната му сила. Всички ние сме сътворени с вечност в сърцата и усещане за иманентно непознато продължаване на съществуването ни. Затова е проява на мъдрост да се запознаем по-дълбоко с думите на Създателя ни за вечността. Все пак Словото Му гласи: И от вечността Аз Съм и няма кой да избавя от ръката Ми. Аз действам и кой ще Ми попречи? (Исая 43:13). Именно по тази причина сте взели настоящата книга в ръце. Вярвам, че изборът ви е мъдър.

Нека първо се помолим заедно. Молих се с тези думи на глас по време на изучаванията ми и очаквам сега да се помолите заедно с мен:

Господи на вечността, Създателю на всичко и Господарю на вселената, идвам при Теб в името на Исус Христос, Твоя Син. Моля се в съгласие с Твоя слуга, Джон Бивиър, да помажеш очите ми да виждат и ушите ми да чуват и да ми дадеш сърце, което да разбира и схваща онова, което ми казваш чрез това послание. Признавам нуждата си от помощта на Святия Дух, за да позная волята и пътя Ти в живота си. Желанието ми е да ти бъда угоден през целия си живот и за вечността. Покажи ми не само пътищата Си, но и сърцето Си, за да Те опозная, защото това е вечният живот: да Те познавам лично като мой небесен Баща. Благодаря Ти за удивителната Ти вярност, благодат и милост.

Нека да започнем, като знаем, че Святият Дух ще ви даде прозрение и разбиране, което не можете да придобиете сами. Колко вълнуващо!