Глава десета – Какво е харизматик
Думата харизматик обикновено е използвана за да опише християнин, който по време на богослужение набляга на определени духовни прояви като, говорене на разни езици, свят смях, изцеления и правене на силно впечатление. Термина идва от гръцката дума charisma. Той е използван в Павловата дискусия относно духовните дарби в 1 Коринтяни 12:4-31. Charisma е от същата група, както думата за благодат charis. Най-обикновено тя означава дар който е даден от благодат.
Извън 1 Коринтяни, Павел използва думата charisma по различен начин. Той споменава „духовната дарба“ която той искаше да предаде на римляните в контекст на духовно насърчение и наставление. (Римляни 1:11) Той говори за charisma която донася живот в противоположност с Адамовото престъпление, което донесе смърт. (Римляни 5:15-16) Също така говори за charisma на Бог, която е вечен живот чрез Исус Христос нашият Господ. (Римляни 6:23), като част от дарби (Римляни 12:6-7), пророкуване, служене, учене, насърчение, задоволяване на нужди, ръководство и милост.) Той говори относно „милостива благосклонност“ дадена като отговор на много молитви. (2 Коринтяни 1:11) В 1 Тимотей 4:14 Тимотей е предупреден да не пренебрегва charisma която му беше дадена чрез пророческата вест, когато старейшините положиха ръце над него. Във 2 Тимотей 1:6 той отново е насърчен да разпалва charisma която е в него.
В 1 Коринтяни 7:7 Павел учи, че всеки има определена charisma от Бог. След това той говори за женитба и безбрачие. Тези двете са разбрани като дарове от Бог. Така че е ясно, че е погрешно да приемем charisma като термин определящ специално свръхнормална духовна дарба. Терминът обхваща всякакъв вид от дарове, като насърчение, щедрост и милост. Дори е използван за дара на спасението.
Вероятно всеки християнин е спасен, и всеки християнин е женен или нежен. Следователно всеки християнин е харизматик. Ако се придържаме към използването на думата в Новият Завет ние не бива да използваме харизматик, за да опишем някои християни, които упражняват определени дарби или които преживяват свръхестествени прояви. Всеки християнин е спасен чрез Божията благодат и по този начин е надарен по чуден начин.
Дарбите, които Павел дискутира в 1 Коринтяни 12 – 14 са дарове на Божията благодат. Всичко, което може да бъде признато като важно за духовният живот всред Коринтяните е най-добре представено като милостив дар от Бог.
Когато разберем, че в тези глави Павел желаеше да съкрати излишъците на някои в упражняване на техните дарби е лесно да видим, че съществуваше опасност, (и все още съществува) че търсенето на личната егоцентрична духовност, може да засенчи истинският източник на всички духовни дарби – безграничната Божия благодат.