Глава 6 – Как да се предпазим от крах

– Център Кливланд, тук Алфа Чарли 346. Намирам се на 10 50 стъпки височина. В облаците съм… нямам ориентир. Трябват ми радарни вектори. Край.

– Шест Алфа Чарли, тук Кливланд. Роджър. Разбирам, че нямате инструменти  извън строя. Включвам код 4582 за радарна идентификация. Какъв ви е курсът?

– Шест Алфа Чарли, курс 250 градуса. Кажете кода отново. Лошо е. Не мога да се ориентирам. Не виждам земята!

– Шест Алфа Чарли, тук Кливланд. Включете код 4582. Наблюдавайте индикатора за местоположението, сър. Задръжте това ниво на крилете и намалете мощността за започване на бавно приземяване. Следим ви на радара.

– Губя контрол… губя го… обръщам се… Започвам да се въртя!.,. Въртя се!… Накъде да летя? Помощ! Помощ!

– Шест Алфа Чарли, освободете контролните уреди, сър! Следете индикатора. Управлявайте в обратна посока, насочете се обратно…

– Помощ! Помощ! Не мога да спра…

-Шест Алфа Чарли, Шест Алфа Чарли, разчитате ли данните?

Тишина.

– Нямаме радарна връзка.

Предадох ви записа на разговора между кулата за управление на полетите и пилота на малък самолет, претърпял катастрофа. Изследването на причините за разбиването на самолета доказа, че всички уреди по време на полета са работили безотказно. Но пилотът, необучен да лети без външни видими ориентири, загубил контрол. На таблото с уредите са фигурирали всички данни, необходими за безопасното приземяване. Какво е липсвало? Обученост на пилота и дисциплина да игнорира онова, което му подсказват инстинктите, а да се довери на наличните източници »а информация, т.е. на уредите. Кое е било горе и кое долу? Онова, което пилотът е приел за истина, се е оказало лъжа. Усетът му го е подвел и това му е коствало живота.

Когато се учим да живеем чрез вяра в сферата на финансите, трябва да се облягаме не толкова на собствените си възприятия, колкото на външните източници на информация. Това е нещо като полет, осъществен единствено с помощта на уредите. Това, което виждаме пред себе си понякога е бледо и неясно, но ние можем да държим правилен курс с помощта на точната информация. Нашият източник на информация е Божието слово.

Библията ни посочва много принципи, чрез които да разпределяме финансите си. Бих искал да се спра само на най основните. Тези истини са общовалидни, независимо дали имате постоянно работно място или сте мисионер.

Принцип 1: Не се тревожете за пари

Една от първите заповеди на Библията е да не се тревожим за нищо. Изказана е толкова категорично, колкото и заповедта да не крадем и да не обиждаме по възрастните. Думите „не се страхувай“ или подобни изрази се срещат приблизително на 100 места в Светото Писание.

Исус специално ни поучи да не се тревожим за пари, когато проповядваше от хълма. Знаменателно е, че е отделено толкова голямо място за тази заповед. Нима Христос не би могъл да се опита да ни предпази и от много други злини на света? Би могъл да ни обърне внимание на възможните заблуди и грешки, които съпътстват човека, или да говори за многото страдания по света. Но Той свежда всичко до нашата преангажираност и тревоги около парите.

Може би сте във финансова криза. Вслушайте се тогава в думите на Христос така, сякаш никога преди не сте ги чували:

„За това ви казвам, не се безпокойте за живота си какво Ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак Небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е обличал като един от тях. „но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а Утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас, маловерци? И тъй, не се безпокойте и не думайте „Какво ще ядем?“ и „Какво ще пием?“ или „Какво ще облечем?“ (защото всичко това търсят езичниците), понеже Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото Царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си „ (Матей 6:25 34).

Не би могло да бъде по ясно казано. Един човек изказва съща та мисъл съвсем сбито: „Тревогите са вяра в дявола“. Прочетете Псалм 37  ключовото му послание е да не се тревожим за финансовите си нужди. На 3 места псалмопевецът казва: „Не се раздразнявай“, а в 8 мия стих обяснява: „Не се раздразнявай, понеже това води само към злотворство“.

Дали вашите тревоги са резултат от нещо извън вашия контрол, като например икономиката или освобождаването от работа, или са следствие на нещо, което сте извършили, например надвишаване на наличността в разплащателната сметка, Библията и в двата случая заповядва да не се губи самообладание. Не се притеснявайте заради пари. Бог ще ви посочи начина, по който ще преодолеете затрудненията си. Възможно е да имате нужда от покаяние и поправяне, ако паричните ви проблеми са възникнали в резултат на финансова злоупотреба или липса на мъдрост. И все пак не бива да се тревожите, защото така само ще предприемете неправилни действия.

Изборът ви в полза на запазеното спокойствие ще изисква точно толкова усилия на волята, колкото са били необходими на онзи пилот, летейки през облаците, да пренебрегне сетивата си и да се опре на данните от уредите. Лилиян Трашър беше точно такъв човек, предпочел да не се тревожи за пари.

Лилиян Трашър заминала за Египет в началото на нашия век, опирайки се единствено на Божието слово  тя нямала издръжката на никакво религиозно сдружение или мисия. Сърцето на младата жена било изцяло отдадено на хилядите сирачета и изоставени деца. Изглеждало, че няма как да помогне на децата, понеже нямала средства за самата себе си, а още по малко за беззащитните сирачета. Но тя била убедена в онова, което Бог й казал да направи.

Лилиян започнала да събира деца през 1911 година и съвсем скоро отговаряла вече за 1500 2000 деца и вдовици. В продължение на 51 години, включително и по време на Втората световна война, делото й зависело изцяло от Бога и от помощите на различни хора за каузата Му. Мълвата за дейността на тази самоотвержена жена се разнесла и много хора започнали да изпращат храна, дрехи, пари Но ежедневието на Лилиян зависело изцяло от упованието на Бога и избора да не се тревожи за нищо. За едно свое типично преживяване тя пише в книгата си следното: „Един ден излязох да посетя една моя болна приятелка  египтянка. Прекарах целия ден с нея и тя ме попита колко деца имам в сиропиталището. Казах й, а тя поиска да разбере колко пари имам. Отговорих й, че разполагам само с 5 долара и че съм взела назаем 250 от една моя приятелка“.

Болната жена, знаейки че скоро щели да строят нова сграда към сиропиталището, изпаднала в паника:

– Е, ти сигурно няма да започнеш строежа, докато не намериш допълнителни средства.

Отговорът на Лилиян бил неочакван:

– О, ние няма да чакаме да дойдат пари. Когато сме достатъчно уверени, че ни трябва нова сграда, ще започнем, дори и ако имаме само 5 цента. И след време не само че домът ще бъде готов, но и всичко ще е платено.

Лилиян се опитала да убеди в това приятелката си, като й разказала миналото си  разказала й за двуетажния приют за момиче та и за това, че тя не дължи нито цент. След няколко такива истории, жената продумала:

– Ако не знаех, че е истина, щях да те обвиня, че ме лъжеш!

По-нататък Лилиян пише: „Когато си тръгнах вечерта, мъжът й ми даде 25 долара. На следващата сутрин от Америка пристигнаха още 55 долара и можах да върна една част от 250 те, които дължах.

Когато след обяд отидох при децата, видях, че бебешките легла се нуждаят от гумени подложки против напикаване, защото старите бяха прекалено износени. Казах на една от учителките, че за Целта ми трябват поне 100 долара. Докато говорех, ме повикаха на телефона. Търсеше ме една много богата госпожа  вдовица.

Тя ме уведоми, че иска да посети сиропиталището и не след Дълго долу спряха 2 коли. Едната кола беше пълна с портокали за Децата и тя лично им ги раздаде. А когато си тръгваше, вдовицата постави в ръката ми 150 долара.“

Лилиян веднага отишла направо в магазина и купила нови подложки, а с остатъка доплатила заема си. На другия ден се получили 500 долара от дарител американец  солиден принос за предстоящия строеж. Тя телефонирала на загрижената си приятелка и й разказала какво е извършил Бог само за няколко дни.

– О, благодаря на Бога!  възкликнала жената.  Цяла нощ не мигнала от притеснение за теб и всичките сирачета!

Египтянката изгубила съня си, но Лилиян не страдала от безсъние, защото избрала да не се тревожи, убедена, че Бог ще промисли за всичко.

Принцип 2: Степенувайте нещата правилно

Трябва да търсим, първо, Божието царство и Неговата праведност. Онова, което е на първо място в съзнанието ни, то ще погълне по-голямата част от енергията и времето ни. То ще бъде базата, върху която ще правим избора си и ще ни вълнува повече от всичко. Ако трябва да бъдем откровени, ще открием, че от вре ме на време въпрос Но 1 за нас са парите, а не Бог и Неговото царство. Ако Господ заема онова място в сърцето ни, което по право е Негово, въобще няма да се впечатляваме от парите. Дали има ме или нямаме пари, погледът ни трябва да е прикован към Бога, а не в счетоводната ни книга. Много често големината на тревоги те ни около парите показват какви са предпочитанията ни.

Принцип 3: Бъдете старателни и проявявайте отговорност

Да търсим първо Божието царство не означава, че трябва да проявяваме финансова безотговорност. Казано е да знаем състоянието на имота си (Притчи 27:23) и колко е важно трудолюбието (Притчи 12:24). Всеки човек трябва да произвежда и да се грижи за личните си нужди (1 Солунци 4:11-12; Солунци 3:10)

Спомнете си четвъртата от 10-те Божии заповеди. Много често обръщаме внимание само на един и аспект  почитането на съботата. Но не забравяйте, че в тази заповед се казва още: Шест дни ще се трудите.

Някои смятат труда за проклятие и че бихме били много по добре, ако не се налага да работим. Не вярвам да е така. Когато Бог казал на Адам, че трябва да се труди, за да отгледа зърно за хляб, въобще не е било проклятие. Желанието да си полезен е дълбоко вкоренено във всеки от нас  бездействието е истинското проклятие. Именно затова много здрави възрастни хора, освободени от длъжност против желанието им, умират толкова бързо. Трябва да се върнем към истините от Трудовата етика на пуританите  трябва да работим, и то упорито. Тогава Бог ще благослови делото на ръцете ни.

Библията също така ни казва, че сме отговорни и за семейството си, и за родителите си (1 Тимотей 5:4). Различни ще бъдат начините, по които всеки индивидуално ще носи финансовите си отговорности, защото Бог призовава всеки поотделно и му дава различни специфични способности. Но това не означава, че трябва да пренебрегнем чувството за отговорност.

Принцип 4: Влагайте разумно парите си и ги умножавайте

Исус ни е дал притчата за талантите. Тя ни дава ясно да разберем, че на нас принадлежи правото да правим възможно най мъдрите инвестиции. Нашите пари биха могли да се използват разумно и да се увеличат, донасяйки благословение на много хора. Това, разбира се, не означава непременно финансово забогатяване. И това може да се включи, но има много по важни въпроси. Например, развива ли се характерът ни, ние израстваме ли? Разраства ли се Царството Христово на земята? Растежът е съставна част на живота. И, разбира се, една компания или една инвестиция, също могат да изявят Христовата милост.

Принцип 5: Бъдете щедри

Всеки християнин трябва да бъде щедър. Това е част от промяната, която настъпва в нас, след като получим новорождение в Христос. Тогава ние ставаме като нашия Небесен Баща, който е най щедрият от всички.

Първата причина, поради която е необходимо да проявяваме щедрост, е да покажем признателността и любовта си към Него. Не можем да изпращаме чекове на Небесата, адресирани до Господ Исус. След Неговото възнасяне единственият начин да Му отделяме финансови средства е като даваме на другите. Следовател но даването е своеобразна форма на хваление.

Един от основните начини за жертване на Бога е десятъкът отделяне на 10 % от приходите за Божието дело. Чрез примери и директна заповед, десятъкът се приема като нещо нормално за всеки Божи последовател. В Стария завет се вижда, че десятъкът е съществувал преди Закона (Битие 14:20), а Исус ясно казва, че той не бива да се пренебрегва и трябва да продължи събирането му (Матей 23:23).

Само че даването на десятък не ни прави щедри. Ако даваме само 10 % от онова, което имаме, това ни прави само с 1 % по добри от крадците. Божието слово посочва, че десятъкът е Божия собственост и всичко дадено, което е с по малка стойност, показва, че крадем от Бога (Малахия 3:8, 9 и Левит 27:30 32). Наличието на Десятъка само ни напомня, че Нему принадлежи всичко, 100 % е Негово. Господ казва, че златото, среброто, земята и всичко в нея е негово (Псалм 24:1). Следователно ние не притежаваме нищо, а онова, което имаме, е чисто и просто взето назаем от Бога и ние сме отговорни за мъдрото използване на средствата за делото Му.

Именно затова начинът на даване, описан в Новия завет, върви след десятъка. За щедрост не можем да говорим, докато не проявим минималната способност за даване – десятъка, описан в Стария завет. Жалко, но много християни все още не са спрели да крадат 10 процента принадлежащи на Бога – в действителност повечето от църковните членове не внасят десятък. Според проучванията, направени от Джон и Силвия Ронсвал, приходите на глава от населението са се увеличили между 1968 и 1985година, но процентът на внесените средства в църквата е намалял от 3 на 2,8. Те предвиждат, че ако тази тенденция продължава, съвсем скоро приходите на църквата ще бъдат по малко от 1,94 от доходите на вярващите.

Божието слово твърди, че финансовото ни състояние ще е лишено от благословение, ако не отделяме десятък (Малахия 3 9) Може би сте в подобна ситуация и не виждате как ще оцелеете я ще платите всичките си разходи, щом не разполагате с необходимите пари. Нека ви разкажа една история.

Един гостуващ пастор току що бил завършил вълнуващата си проповед върху задължението на всеки християнин да внася десятък. Той наблегнал на това, как Бог ще докаже верността Си и ще промисли за всеки, който Му дава дължимите 10 процента. След това пасторът на малката конгрегация споделил пред гостуващия проповедник: „В действителност ние с жена ми не сме отделяли десятък от няколко години насам. Едва свързваме двата края, за да си платим наема и храната!“

Гостът слушал благосклонно. След това насърчил новия си приятел да започне най-напред да отделя по 10% от парите си, а след това да разпределя средствата си за плащане на сметки и такси. „А ако не ти достигат парите или имаш нужда от нещо, само ми се обади и ще ти помогна да се справиш с положението приключил разговора гостът.

Минала 1 година и младият пастор телефонирал на възрастния, като споделил с вълнение:

– Нямаше нужда да ти се обаждам през годината. Всяка седмица, точно както ти ми каза, най напред отделяхме десятъка си. И парите винаги ни стигаха. Просто не знам как точно, но винаги имахме пари за всичко необходимо.

– Слава на Бога, братко казал евангелизаторът. А след това изказал убедителен довод: „Но защо бяхте готови да разчитате на мен, а не на Бога?“

Нека не забравяме, че сам Господ е обещал да ни благославя, ако даваме десятък: „Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега в това,Господ на силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, та да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него“ (Малахия 3:10). И въпреки това, един духовен служител беше казал, че през всичките години на служение по хлъзгавия път на живота си не е срещнал нито един човек, който да обича да дава или да си внася десятъка.

След като щедростта, препоръчана в Новия завет, започват от 10-те процента, какво и колко всъщност даваме? Как разбирате кога да отговорите на нечия нужда и кога да задържите парите, за да посрещнете финансовите си задължения, включително и по отношение на семейството ви? Правилото на Новия завет е просто: всичко, което сте и имате, принадлежи на Бога. И също като Исус трябва да питате Небесния си Баща как да постъпите. Просто кажете: „Ето ме, Господи. А това са всичките ми пари. Какво ще ми кажеш да направя?“ Когато видите нечия нужда, питайте дали да дадете пари и колко. Подчинете се на Бога. Даването според Новия завет се основава на пълното подчинение, на слушането на Божия глас и на изпълняването, каквото и да ви каже Той да направите. А след това Му се доверете и оставете Той да извърши онова, което вие не можете.