Глава 15 – Ако паднете от ръба

Щом като живеете с вяра, значи животът ви се базира на познанието Кой е Господ. Вярата се основава на доброто познаване на характера Му, т.ес. увереността, че Той ще изпълни онова, което е обещал. Кой е този Бог, на Когото служите? Коя е тази Личност, на Която разчитате за ежедневните си нужди? Едно от най добрите Му описание „Отец“, „Баща“. Той е вашият Баща, добър Баща, най най-добрият във вселената.

Добрите бащи осигуряват децата си. Добрите бащи също така отговарят на въпросите на децата си. Когато нещо не върви, когато издръжката ви спре, просто идете при вашия Небесен Баща в молитва и Го попитайте какво е причинило спирането на средствата.

В предишната глава ви дадох 17 причини за финансови паузи. Ако се окажете без пари, може да е именно поради тях. Или да има нещо друго. Първото нещо, което трябва да направите, е да помолите Бог да ви посочи грешката. В Притчи 4:7 се казва: „… И при всичко що си придобил, придобивай разум“. Доста хора не успяват да се справят точно с това. Те получават Божието ръководство за нещо, но системата не се задвижва и те захвърлят всичко, без да се опитат да разберат защо не се задвижва. Следващият път те чувстват насърчение за нещо, опитват се да се доверят на Бога, но не могат. Не получените отговори на старите въпроси ограбват тяхната вяра.

Живот чрез вяра означава, че трябва да знаеш защо нещо не върви. Да се научиш да вярваш в Бога означава да задаваш въпроси, без да се смущаваш  те няма да Го изненадат с липсата си на разбиране от наша страна. Той ни познава по добре от нас самите. Той ще отговори на всеки откровен въпрос и няма да се ядоса на това, че питаме  та това не е грях!

Йов наистина не се е страхувал да задава въпроси на Бога. Той преживял големи финансови проблеми и в добавка изгубил всичките си деца и се разболял от ужасна болест. Библията казва, че надмогвайки всички трагични събития в живота си, Йов никога не съгрешил с устата си, не похулил името на Бога. Но през цялото време задавал въпроси … изобилие от въпроси … големи въпроси.

Ако сте се опитали да си отговорите на всички 17 точки от предходната глава и не сте разбрали причината, довела до вашето „падане от ръба“ във финансово отношение, питайте Бога да не би Сатана да ви атакува. Това е нещо, което Сатана иска да ви причини и не е предизвикано от вас самите. В такъв случай много лесно можете да го изпъдите, прилагайки властта, която ви е дал Исус.

Заповядайте на дявола да ви остави (виж Яков 4:7). След това питайте Бога как да отбивате сатанинските атаки чрез владеене на противоположния дух. Ако врагът ви напада чрез дух на алчност допитайте се до Бога към кого да проявите щедрост и какво да дадете. Ако Сатана използва страха, трябва да противостоите с вяра и любов.

Какво да правим, докато получим необходимите средства (пари)

Може да не сте сбъркали в нищо  Бог може да ви е говорил, вие да сте Го послушали, и въпреки това, да не получавате необходимите ви пари. В такъв случай е възможно Той да ви изпитва, за да разбере ще Му останете ли верен служител и в трудните моменти (виж Второзаконие 8:2).

Изпитанието винаги изисква време. На вас може да ви се струва, че парите се бавят, но не забравяйте, че Бог владее друго временно измерение. Чакайте със съзнанието, че изпитването на вярата изгражда упоритост и постоянство. Важното е да не се предавате и чрез вяра в Бога ще преодолеете трудностите.

Докато сте в очакване, спомнете си отново колко пъти Бог е проявявал вярност към вас. Това е една от причините, поради която е добре да си водите дневник. Ако имате такъв, прелистете страниците му и препрочетете разказаното от вас самите за Божията намеса в трудни за вас моменти. Ако нямате никакви записки, идете при някой ваш приятел и го накарайте да ви припомни част от нещата, които Бог е извършил за вас. Така са постъпвали във времената на Стария завет  когато предстояла битка или се живеело трудно, водачът изброявал пред всички Божиите дела на вярност. Голямо място е отделено в Библията за подобни изброявания. Чудили ли сте се някога защо Бог е позволил да има толкова много повторения в Писанието? Защо, например, трябва да четем за едно и също събитие в Неемия, гл. 9 и в Изход гл. 14. Бог така ни посочва начина, по който да се справим с трудностите, начина, по който да посрещнем битките и да изградим вярата си, докато Го чакаме да се намеси на наша страна.

Благодарете на Господа, че е отговорил на всички ваши минали нужди, защото за съжаление често само отбелязваме Божията помощ или липсата й.

Докато чакате Божия промисъл, не обвинявайте други хора за вашите затруднения  онези, които винят другите, никога не получават истински отговори. Те изгубват радостта на живота за Бога. Пазете се от примката на сравнението между вашата съдба и тази на другите. Ако имате навика да правите това, вероятността да пропуснете онова, което Бог цели в живота ви, е голяма. Онова, което не виждаме в такъв момент, онова, което не отчитаме, е духовното ниво на онези, с които се сравняваме, и нашето такова. Може да съм подложен на изпитание в момента, но това съвсем не означава, че всички около мен трябва да са в период на изпитание. Ако всички са в една и съща ситуация, няма да има никакви изпитания. Изпитанието се осъществява тогава, когато всички карат коли, а ние имаме само велосипед или сме пешеходци.

Благословенията, на които се радваме в такива моменти на финансов недостиг, не могат да бъдат получени нито по друго време, нито по друг начин. Човек заяква в бедите, но и се научава да разбира бедността, да я познава и да й съчувства.

Жан Жак Русо разказва за „великата кралица“  точно преди Великата Френска революция, когато чула, че стотици хиляди души се събират и негодуват в Париж, тя попитала за причината.

– Мадам  отговорили й,  те нямат хляб.

– Добре  казала тя,  нека ядат тогава торти!

Съществуват голям брой хора, които до такава степен са отдалечени от безимотните, че не могат да ги разберат. Не смятам, че кралицата се е държала арогантно  тя просто не допускала какво значи бедност, в която няма комат хляб, камо ли торти.

Бог може да ни изпрати временни затруднения, за да изостри съпричастността ни, милосърдието и симпатията ни към истинската бедност в света … към милионите хора, които живеят в постоянен недоимък.

Друго благословение, с което Бог ни дарява по време на паричен недостиг, е осъзнаването на разликата между действителните нужди и капризите. Така било с един мой приятел, който се оплаквал, че няма пари за пасти за зъби – Бог му обяснил, че и солта може да се използва за миене на зъби. Когато разполагаме с малко неща, можем да се научим да благодарим за това, че всичките ни действителни нужди са били посрещнати.

В дни на липса на средства най-добре се разбира смисълът на думите, че човешкият живот не се измерва с онова, което притежаваме (Лука 12:15). На практика се вижда, че Божията радост е по-велика и не зависи от парите. Авакум е разбрал това преди векове:

„Защото, ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, тудът на маслината да се осуети, и нивите да не дадат храната, стадото да се отсече от оградата, и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си“ (Авакум 3:17-18).

Може да нямате пари, но ще изпитате вълнението от Божията помощ, макар и не финансова.

Шърли Алмън ми разказа един драматичен пример от живота си, доказващ колко добър може да бъде Бог по време на трудности. Цялото й семейство живее в Южна Америка, а съпругът й Уедж е директор на филиала на У\УАМ за испански говорещия свят. Това, което Шърли сподели, е станало преди години, когато те били току-що завършили Библейското училище и се опитвали да организират църква в Аламогордо, Ню Мексико.

Един ден се оказало, че всички шкафове в кухнята са абсолютно празни. Тогава Шърли седнала и с плач се обърнала към Бога скоро 4 те й деца щели да се върнат от училище гладни, а и Уедж сигурно нямало да е сит след продължителното копаене на основите на бъдещата църква.

Изведнъж й дошло на ум… Бог е Работодателят им и Онзи, Който им помагал през цялото време на упорит труд в бедната част на града. Какво ще стане, ако напише списък с необходимите й продукти и го представи пред Него? Тогава жената съставила един дълъг списък, като включила в него всичко нужно за любимото им блюдо  мексиканска вечеря.

Същият следобед Шърли се срещнала с жените от църквата. След това решила да ги закара по домовете и една от познатите й я поканила да влезе.

Още с влизането в кухнята, сърцето й се разтуптяло  върху полиците имало оставени две найлонови чанти, претъпкани с продукти. За нея! Един бърз поглед бил достатъчен, за да разбере, че всичко от списъка й е в тези чанти … освен брашното.

Шърли поела багажа, качила се в колата и попитала Бога как би могла да приготви тортили без брашно.

Преди да излезе от колата, последната жена казала: „Сеньора Алмън, майка ми каза, че е отделила 10 паунда брашно за вас. Ще дойдете ли да го вземете?“

Когато най сетне останала сама в колата, Шърли запяла и за почнала да слави Бога с пълен глас. Изведнъж си спомнила, че е забравила да включи в списъка си фасул. След като се прибрала, започнала да разопакова багажа и на дъното на едната торба намерила килограм фасул  Бог си бил спомнил за него, въпреки че била забравила.

Този вид отговаряне на нужда е нещо много лично и означава повече, отколкото ако Бог ви изпрати пари, за да си купите всичко необходимо.

Бог не прилага ограничен брой методи, за да ни помогне. Той направил обувките и дрехите на децата на Израел толкова здрави, че те не се износили 40 години. Само си представете, че същото се случи и на вас!

Моментите на финансови затруднения възстановяват чувството ни на доверие в Божия промисъл, защото Той желае преживяванията ни, нашите опитности да се базират не върху нещо, което е направил за нас преди години, а да са непосредствени и нови.

И най накрая, още един съвет  докато сте в очакване на финансова подкрепа, размишлявайте върху Псалм 37. Той сякаш е на писан точно за хора, които имат нужда от пари. Три пъти в него се повтаря „Не се раздразняй“.Уповавайте на Господа, облегнете се на Него и търпеливо чакайте.

Според Псалм 37, ако вие вършите вашата част от работата, правите добрини, развивате вярност, радвате се в Господното присъствие, вървите по Неговия път и спазвате законите Му, Бог ще ви възнагради:

– Ще ви дари с желанията на вашето сърце;

– Ще ви даде онова, от което се нуждаете;

– Ще ви направи праведни;

– Ще съди злосторниците вместо вас;

– Вие ще наследите и населите земята;

– Ще се радвате на неспирно благополучие;

– Бог ще съди нечестивите заради вас;

– Той ще ви подкрепя;

– Наследството ви ще бъде до века;

– Няма да се посрамите в лоши дни;

– И по време на глад ще бъдете сити;

– Ще сте щедри в дарения; ще можете да помагате на хората, изпаднали в нужда;

– Стъпките ви ще се оправят от Бога;

– Когато падате, няма да удряте челата си, защото Бог ще Ви държи за ръка;

– Ще имате достатъчно средства, когато остареете;

– Наследниците ви ще бъдат под Божия закрила и ще са благословение за другите;

– Бог ще ви пази до века;

– Ще се учите от Бога и ще можете да преодолявате трудности и да помагате на хората;

– Ще бъдете защитени от опасности и гонение;

– Бог ще ви вдъхновява;

– Ще видите унищожаването на нечестивите;

– Бог ще ви освободи; Той ще бъде вашата сила, вашето спасение и помощ.

Това е доста внушителен списък, нали? Но това са специалните Божии обещания за вас, които ще се изпълнят, когато уповава те на Него. Струва ли си да се живее чрез вяра? Ако поне за малко сте опитали този живот, той наистина ще ви привлече. Едновременно с това животът чрез вяра е като ходенето по въже  едно неописуемо, невероятно вълнение, великолепно преживяване.

През 1800 г. един акробат с псевдоним Блондин (Жан Франсоа Граве), станал известен с това, че преминал над Ниагарския водопад по опънато въже и без обезопасителна мрежа.

Един ден тълпата отново се събрала, за да наблюдава най опасния дотогава номер  французинът възнамерявал да мине по въжето, тикайки ръчна количка с торба цимент в нея. С това до пълнително тегло едно леко поклащане можело да събори количката, а тя да повлече акробата надолу към смъртоносните води на водопада.

Хиляди хора със затаен дъх следели как едва едва, много внимателно Блондин местил стъпало след стъпало краката си и леко тикал ръчната количка над пенещата се ревяща бездна под него.

Когато стъпил на противоположния бряг, всеобщите възгласи заглушили тътена на водопада. Тогава Блондин предизвикателно се обърнал към най-близкия до него репортер:

– Вярвате ли, че мога всичко да направя върху въжето?

– О, да, м р Блондин  казал репортерът,  след това, което видях днес, вярвам, че ще успеете да направите всичко.

– Тогава вярвате ли, че вместо торба с цимент ще мога да мина отсреща с човек в количката  човек, който никога преди дори не е стъпвал на акробатично въже?

– О, да, м р Блондин. Вярвам  смело отговорил журналистът.

– Добре  казал Блондин.  Качвайте се!

Репортерът пребледнял и бързо изчезнал сред тълпата. Защото едно е да вярваш теоретично, а съвсем друго да предприемеш действия на вяра.

Още щом Граве махнал торбата с цимент, станало ясно, че се е намерил доброволец, решил да заеме мястото в количката. От двете страни на водопада започнали залагания  ще успее ли дръзкото начинание, или ще се провали.

И така, смелият акробат запристъпвал по опънатото въже, като този път тикал жив пътник в ръчната количка. Когато бил по средата на дългото 1600 фута въже, някакъв човек, който заложил солидна сума в полза на неуспешния край, се промъкнал и отсякъл един от помощните придържащи телове. Изведнъж въжето се разлюляло напред назад, двамата смелчаци сякаш били на секунда от смъртта и всичко зависело от това, дали акробатът ще успее да за държи колелото на количката да не излиза извън металното въже.

Блондин балансирал умело и извикал на изплашения до смърт доброволец:

– Стани! Стани и се хвани за раменете ми!

Човекът обаче продължавал да седи изцяло парализиран. Граве заповядал:

– Стани! Да вървим! Направи го или умри!

Неизвестно как мъжът се изправил и прекрачил през количката.

– Ръцете … хвани ме през врата! Сега краката… сложи ги около кръста ми!  казал Блондин.

Човекът отново се подчинил и сякаш се залепил за спасителя си. Празната количка паднала и изчезнала в бездънните води на Ниагара. Въздушният акробат останал стъпил върху въжето, напрягайки всеки свой мускул да се задържи, докато люлеенето постепенно намаляло. След това, инч след инч, той продължил пътя напред, като носел един уплашен човек като дете. Най-накрая стигнали заедно до другия бряг на водопада.

Ето това значи да живеете живот чрез вяра. Трябва да притежавате действително огромно доверие към онзи, който ви носи Страшно лесно е да се каже, че вярваш в Бога. Но бихте ли пожелали Той да ви пренесе по опънатото въже високо над бучащата вода? Знаете ли, можете да преживеете всичко това, стига да уповавате на Божията сила. Тогава ще видите как всичките ви нужди намират своя отговор.

Това е, което ви очаква в живота с вяра, но вяра в Самия Господ Бог, а не извършване на някакъв ритуал или спазване на система от правила. Това е вяра в жива Личност, вяра; че Той ще ви помогне да довършите задачата, която ви е възложил.

Бог е планирал различни предизвикателства специално за вас и иска вие да вземете участие в най вълнуващата надпревара в историята  надпреварата да се направи познато Евангелието за всяко творение в света. Бог иска да дадете най доброто от себе си  за Него и за света около вас. Поемете предизвикателството. Направете стъпката напред заради Него. Доверете Му се, уповавайте се на Него. Дръзнете да заживеете на ръба.

следваща глава ПРИЛОЖЕНИЕ