Глава 16. НИЩО ОТ МЕН, ВСИЧКО ОТ ТЕБ

О, горчивата болка и тъга,

Която времето някога може да бъде,

Когато гордо казвах на Исус –

Всичко от мен и нищо от Теб.

 

Все пак ме намери и аз Го видях –

В кърви облян на проклетия кръст;

И моето тъжно сърце каза тихо:

Нещо от мен и нещо от Теб.

 

Ден след ден милостта Му дълбока

Изцеляваше, помагаше – пълна, свободна –

Свали ме по-ниско, докато шептях:

По-малко от мен, повече от Теб.

 

По-висока и от небесата,

По-дълбока от моретата,

Твоята, Господи, любов спечели:

Всичко от Теб и нищо от мен.

 

Теодор Монод написа тези стихове преди много години, изказвайки това, което е в моето собствено сърце. Ако не си се предал напълно на Исус, направи го сега. Той ще изпълни изпразнения съд със Святия Дух, ти ще познаеш проявлението на Неговата сила и Той ще ти повери Своите дарби, „разпределяйки ти няколко според желанието Си”. Тогава твоят живот ще прослави и ще възвеличи Исус и ще откриеш, че дарбите са изцяло работа на Духа, способности за служение – да водиш мъже и жени към спасителното познаване на Божия Син. Бог да те благослови!