Глава 10. ЕЗИЦИ

Една сутрин, когато вземах личната си поща, ми подадоха един много впечатляващ плик. В горния ляв ъгъл беше написано: „Сенат на Съединените щати”. Отваряйки го, аз открих, че той беше изпратен от жената на един сенатор. Тя беше слушала нашите радиопрограми и ми задаваше един въпрос, един много важен въпрос, който може би ти също си си го задавал. Нека да цитирам само няколко пасажа от нейното писмо:

„Аз пропуснах вашето радиопредаване, когато говорехте за езиците. Бих искала да знам каква е вашата вяра относно този предмет. Хората от това движение изглежда чувстват, че те имат нещо, което ние, останалите християни, нямаме. Ако това е от Бог, защо се чувствам толкова объркана и отвратена, когато чуя някой да говори на езици?

Преди време група от тях ме посетиха в болницата и бях поставена в изключително неудобно положение. Една жена, която аз познавам, гледа презрително на мен, защото тя говори на езици, а аз – не. Тя преподава в неделно училище и е много активна в средите на вярващите, молитвените групи и т. н., но тя вярва, че може да живее, както си поиска, да прави каквото си поиска, защото нейната вяра в Христос и нейното говорене на езици я разграничават от законите на Бог, които започват с „ти не трябва”.

Аз не искам да обсъждам когото и да било за неща, които не разбирам и не съм изпитала, но моля ви, помогнете ми и отговорете на моя въпрос. Аз пропуснах вашите думи по този въпрос, защото имаше ужасни смущения и преплитане на близки станции.”

Преди всичко нека да кажа, аз искрено вярвам, че липсата на знания по този въпрос е причината, поради която толкова много упреци са отправени към тази чудесна духовна опитност. Затова аз ще говоря по този предмет възможно най-просто, защото днес са жизненоважни добри, правилни доктринални учения относно опитността на изпълване със Святия Дух. Ще изучаваме това, което казва Словото на Бог, защото никой не може да спори с Божието Слово. То е най-големият авторитет на небето и земята и без значение какво човек е поучавал, без значение е каквато и да е теология; ако нещо е срещу Божието Слово, не може да има никакво обсъждане: БОЖИЕТО СЛОВО ВИНАГИ Е ПРАВО! Всичко, което ви моля, като разглеждаме този предмет, е, да позволите вашият ум да бъде отворен за Святия Дух.

В отговор на жената на този сенатор, аз ще започна с нещо, което на пръв поглед може да изглежда далеч от темата, и със сигурност някой ще попита: „Кое е общото между І Коринтяни 13 гл. и Деяния 2:4?” Моят отговор към теб е ВСИЧКО! Разглеждаме същата Личност – Святия Дух, и помнете, че Святият Дух е Личност. Когато се спомене за Святия Дух, някои хора Го свързват с едно единствено нещо: „езици, говорене на езици”. Те никога не са се запознали със силата на Троицата и служението на дарбите, които Той дава. Искам да разберете служението на Неговите дарби. Искам вие да видите дарбите на Духа и щом Той дава дарби, със сигурност ще има плодове от Неговите дарби, плодове на Духа, свидетелство, чрез което ние знаем, че това, което някой притежава, е истинско и реално. Матей 7:20 заявява:

По плодовете ще ги познаете.

Каквато и опитност да получаваме от Господ, тази опитност е лична и засяга единствено човека и Учителя. Действителната среща не може да бъде видяна от друг, колкото и близко да стои той. Тази духовна среща ще бъде доказана чрез действията на човека и живота, който той живее, чрез външни свидетелства на това, което се е случило вътре. Що се отнася до нечие спасение, външната промяна няма да остави никакво съмнение дали даденият човек е бил новороден, и по абсолютно същия начин плодовете на Духа ще се проявяват и в живота на този, който е бил изпълнен с Духа. Тази чудесна опитност, когато буквално Святият Дух влиза в тялото и го прави храм на Себе Си, е нещо изключително свято. Неговото присъствие предизвиква външни свидетелства, които не могат да бъдат подправени, и тези външни доказателства са плодовете на Духа.

Други езици

Преди да разгледаме различните плодове на Святия Дух, нека да видим разликата между преживяването на сто и двадесетте ученици в Горницата в деня на Петдесятница, когато „те започнаха да говорят други езици” и ДАРБАТА на езици.

И когато настана денят на Петдесятница, те всички бяха единодушно на едно място.

И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.

Явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седнаха по един на всеки един от тях.

И те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят.

Деяния 2:1-4

Исус беше обещал, че Святият Дух ще дойде. Той беше казал на Своите ученици да останат и да чакат за Святия Дух. И Той дойде точно, както Исус каза, че ще дойде. Те чакаха и Исус спази Своето Слово, Святият Дух дойде и те започнаха да говорят други езици, „според както Духът им даваше”.

Святият Дух го направи и аз съм изцяло за, когато Святият Дух върши нещо. Аз мога да кажа „Амин” за всичко, което Той прави, и аз ще го приема, но трябва да бъда абсолютно сигурна, че Той е, Който го прави. И това беше Духът, защото „те започнаха да говорят според както Духът им даваше да говорят. А в Ерусалим се намираха юдеи, благочестиви мъже от всеки народ под небето. И като се чу този шум, събра се навалица и се смутиха, защото всеки ги слушаше да говорят на собствения му език” (Деяния 2:4-6).

Това не беше просто духовно общуване, а те буквално общуваха с всеки един на собствения му език. „И те всички смаяни и учудени си говореха помежду си: Ето, тия всички, които говорят, не са ли галилеяни?” (Деяния 2:7-8). Чрез Духа на Бог на тях им беше дадена сила да говорят на езици, непознати за тях! Всеки човек чу някой да говори на собствения му език.

Затова „говоренето на други езици” е способността да се проповядва Евангелието на език, който човек никога не е учил, позволявайки на проповедника, детето на Бог, в силата на Духа, да стане и да свидетелства, да учи и да говори на езика на този, който го слуша, без да го е учил някога. Аз не знам как го прави Святият Дух, но знам, че е Библейско!

Плодовете на Духа

Приятелю, има нещо повече от говоренето на други езици в изпълването със Святия Дух, много повече и Павел започва 13 глава на І Коринтяни с думите:

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, станал съм мед, която звънти и кимвал, който дрънка.

Всички ние сме виждали хора, които викат силно, но не притежават никаква сила в техния християнски живот – никакъв плод, само шум – така че, нека да разгледаме подробно някои от плодовете на Святия Дух в живота на вярващите, изброени от Павел в тази „глава на любовта”.

Любовта дълго търпи…” Има една прибързаност. Ти казваш, че си изпълнен с Духа, че твоето тяло е съд на Святия Дух – какво ще кажеш тогава за това нетърпение в твоя живот?

Любовта не завижда…” Понякога идва една ревност, а има ли ревност в нечий живот и сърце, ти няма да намериш там постоянното присъствие на Святия Дух. Понякога ми се струва, че един от най-разпространените грехове сред християните, е грехът на ревност и завист, и все пак Библията учи, че любовта не завижда.

Любовта не се превъзнася…” Няма никакво гордост!

Любовта не е надута…” Понякога идва гордост. Ако наистина си бил изпълнен с Духа, ти няма да гледаш някого презрително, изпълнен с дух на фанатизъм, с духовна гордост и с отношение „по-добър съм от теб”, като че ли искаш да кажеш: „Аз имам повече духовност, отколкото ти притежаваш!” Аз не вярвам, че някой може да бъде истински изпълнен със Святия Дух и този съд да бъде свят храм, докато в същото време в своя живот има духовен фанатизъм.

Най-голямата благодат за християнина е смирението и все пак авторката на писмото, което цитирах, ни казва за човек, който претендира да е изпълнен със Святия Дух, а е надут с духовна гордост. Онази жена, която казва, че е изпълнена с Духа, заради това преживяване чувства, че Той ще бъде към нея малко по-мек, че тя заема специално място, понеже Той й е дал разрешително, така да се каже, да прави всичко, което иска, и да живее, както си иска. Тук отново си спомням старата поговорка: „Нещата, които правиш, викат толкова силно, че не мога да чуя какво казваш!”

Ако не живееш този живот, не го изповядвай! Чрез твоите действия ти си станал камък за препъване на другите. Най-големият комплимент за мен като християнин е, когато един невярващ каже: „Не го разбирам, самият аз не съм духовен, обаче имам доверие в това, което ти вярваш, защото го живееш.” Отново ще кажа, ако не го живееш, не го изповядвай. Ти само вредиш на работата на Господ Исус Христос.

Много пъти единственият Христос, който неспасеният човек в света днес вижда, е християнинът. ТИ може да си единственият жив Христос, който твоите колеги или съседи ще видят. Може би единствената Библия, която неспасеният мъж или жена ще прочетат някога, е животът на човека, който изповядва, че е новороден. Това е, което казва Библията: „За мен да живея… (за теб да живееш… за нас да живеем днес…) е Христос”. Ние представяме Него, а Той е любов и ние трябва да изявяваме Неговата любов чрез нашия живот и Святият Дух е Този, който ни дава силата и ни позволява да бъдем свидетели, да представляваме Него, да изявяваме Неговата любов. Ето това означава да си изпълнен със Святия Дух. Ние имане нужда да осъзнаем какво точно означава да си християнин. Нашата отговорност е огромна.

Любовта не безобразничи, не търси своето си, не се раздразнява лесно, не мисли зло, не се радва на неправдата, но се радва в истината…” Има една себичност, намиране на грешки и недостатъци, клевети и злоба.

Любовта понася всички неща…” Няма повече оплакване.

Любовта на всичко се надява, всичко търпи”. Безпокойството, тревогата и отчаянието си заминават. В заключение можем да кажем, че всички плодове на Духа се съдържат в една единствена дума – ЛЮБОВ. „За мен да живея е Христос” (Филипяни 1:21), а Христос е Любов. Това е истинското свидетелство, че Святият Дух живее в някого и се проявява в неговия живот. Ти можеш чрез любовта си да вкараш някого в Божието царство, ти можеш да спечелиш член на твоето семейство за Христос чрез любов. Където и да намериш постоянното присъствие на Святия Дух, ти ще намериш и ЛЮБОВ. ЛЮБОВТА ПОБЕЖДАВА ВСИЧКО.

Дарба на езици и тълкуване на езици

Стигнахме до дарбата на езици, която е силата човек да говори на езици, които не познава, дарба, давана на определени хора в църквата от Духа на Бог. Възможно е действието на тази дарба да бъде разтълкувано, за да могат тези думи да станат разбираеми за хората от събранието. Те се дават за изграждането на църквата (тялото от светии) и за слава на Бог.

Когато дарбата тълкуване действа заедно с дарбата на езици, те двете се равняват на пророкуване. Дарбата на тълкуване може да бъде сравнена с превеждането от чужд на роден език от някого, който знае и двата езика. Това е свръхестествена дарба от Духа и не изисква човекът, който тълкува да има каквото и да било знание за езика, говорен чрез дарбата.

Така че, тълкуването не се получава чрез внимателно слушане на думите от човека, който говори езици. Тълкуването се получава чрез фокусиране в Духа върху Господ, Който единствен дава тълкуванието. Затова думите се получават чрез откровение и ако Духът на Господ е Този, който говори, и Неговият Дух, който тълкува, тогава никога посланието няма да противоречи на Словото на Бог. Той нито ще добави, нито ще отнеме от Библията, но всичко ще бъде в съвършена хармония и Този, на когото е била дадена дарбата на езици или на тълкуване, никога няма да я използва, за да привлече вниманието към себе си. Дарбите ще бъдат използвани за славата на Бог.

Моля ви, нека да ви разкрия сърцето си и моля Господ да ми даде да се изразя така, че да ме разберете. Има много, които се гордеят, че имат някакви дарби на Духа, и с това донасят укор върху нещо изключително свещено и свято. Мое твърдо убеждение и мой личен опит е, че ако Святият Дух е дал на някого дарба, тази дарба и това доверие ще бъдат толкова свещени за него, че той няма да я използва за себе си, няма да се гордее и дори няма да говори за нея. Имала съм духовни преживявания, които са толкова свещени, че никога не съм говорила за тях на никое човешко същество. Човек не се гордее с тези неща и никой светия на Бог, на когото е била дадена дарба, няма да извлича изгода от това.

Отново и отново аз срещам онези, които ще кажат: „О, мис Кулман, аз имам дарбата на езици…” Сега ме познавате достатъчно добре, за да осъзнаете, че аз вярвам в говоренето на езици. Аз трябва да го вярвам, защото е написано в Библията. Но когато някой е получил тази свещена дарба, той няма да говори за това, да извлича лична изгода, да я експлоатира неправилно или да я използва, за да привлече вниманието към себе си. Твърде много хора използват езиците за собствената си полза или за да бъдат признати.

Ще спра до тук за момент, докато отново дойдете на себе си! Но все някой трябва да говори за това. Трябва да се върнем при Словото на Бог. Някои от вас са стигнали толкова далеч, че има доста време, откакто за последен път сте взели Словото и сте застанали просто на „така казва Господ”. Твърде много хора ДОБАВЯТ на Библията.

Ще се съгласите, че ние с готовност осъждаме тези, които вземат от Библейските истини. Ние осъждаме и наричаме „модернист” човека, който застава на своя амвон и не проповядва изкуплението, не учи за Божествено изцеление или за Божествеността на Исус Христос. Лесно ни е да осъдим и разобличим онзи, който краде от Словото на Бог. И е истина, че има хора, които са виновни за грях поради това „пропускане”. Но в същото време днес има буквално хиляди, които прибавят на Божието Слово. Те слагат думи в устата на Исус, които Той никога не е казвал. Те слагат в Библията неща, които са небиблейски.

Ние имаме пълното право днес да виждаме дарбите и плодовете на Духа, действащи в нашите църкви. Няма библейски учен, няма теолог, който да може да ми докаже от Божието Слово, че силата на Бог се е „отдръпнала”, когато Исус се върна при Отец и зае мястото на велик Първосвещеник. Всичко, което се случваше в ранната църква, всичко, което се случваше в служението на Павел, същата сила, изявена чрез Петър и другите апостоли в деня на Петдесятница, би трябвало да бъде в действие и проявление днес в църквата, защото ние все още живеем в диспенсацията на Петдесятница. Но това не означава, че сме свободни да използваме дарбите където и както си поискаме. „Духовете на пророците се покоряват на самите пророци” (І Коринтяни 14:32). И ако някой е бил надарен от Бог, то той трябва да държи дарбите в подчинение на Господ Исус Христос, а не да направи на Господ да Му дотегне от него. Трябва да се внимава нашият благословен Господ да владее в използването на всички дарби, включително и дарбата на езици.

Нека продължа по-нататък по темата. Например, ако Бог ти е дал определена дарба на Духа, това не означава, че трябва да я използваш при всеки удобен случай, но само в подчинение на Господ Исус Христос. Всички дарби трябва да бъдат използвани в пряко подчинение на Господ!

Запомнете нещо и никога не го забравяйте – Святият Дух се дава на вярващия с една единствена цел: за СЛУЖЕНЕ! Някои не са осъзнали целта на тази чудесна опитност, изпълването със Святия Дух, и в резултат на това са използвали неправилно силата на Духа. Святият Дух е за служене, а не за наша лична изгода или удоволствие. Ние като християни, изпълнени със Святия Дух, споделяме отговорността да спечелим изгубените за Христос. Исус каза: „Ще приемете сила, след като Святият Дух слезе върху вас” (Деяния 1:8). Сила за какво? Да свидетелстваме за Него! Няма нужда да питаш някого: „Изпълнен ли съм с Духа?” Вместо това се запитай: „Колко души съм спечелил за Исус след това преживяване?”

Има хора, които питат: „Доказателство ли е говоренето на езици, че човекът е изпълнен с Духа?” Приятелю, има хора, които са говорили на езици, когато са били изпълнени с Духа, но аз твърдя, че БИБЛЕЙСКОТО доказателство идва от устата на Исус, най-големият авторитет на небето и земята, доказателство, което не може да бъде подправено. „…ще приемете сила…”

О, тази славна, великолепна, мощна сила, която ще вземе власт над ума, която ще вземе власт над човешките устни; тази сила, която ще изпълни физическото тяло с Неговото помазание! Не може да има имитация на тази сила. То е нещо, за което няма заместител. То е силата да свидетелстваш, силата да печелиш души, силата да водиш мъже и жени при Господ Исус Христос.