Глава 9. ДАРБАТА НА ЧУДЕСА

Божиите дарби са поверени в ръцете или тялото на някой човек, никога не забравяй това. Никоя дарба на Духа не се дава за лична полза или за „показ”. Святият Дух ще прославя и величае само една личност и тази личност е Исус Христос, Синът на Живия Бог. Сам Исус каза: „Святият Дух Мен ще прославя” и Той ще прослави, Той ще величае, Той ще приковава вниманието ни единствено върху Исус. Затова ние знаем, че когато Святият Дух дава това чудесно доверие на някого, когато Той поставя Своето доверие в ръцете или тялото на някого, този човек греши, ако използва тази дарба, за да прослави себе си, за лична изгода или за да прави спектакъл. Това е причината Павел, пишейки до коринтяните, да започне 12 глава с думите: „Искам да разбирате за УПОТРЕБАТА на тези дарби”. Всяка дарба трябва да бъде държана в подчинение на Господ и в използването на всяка дарба трябва да се вижда Неговата власт. Когато започваме разглеждането на тази дарба на чудеса, аз ви предупреждавам да бъдете много внимателни, да не объркате дарбата на чудеса с дарбата на изцеление. Учудващо е, че толкова хора са обучили своите умове така, че винаги, когато чуят думата „чудо”, неизбежно те свързват това с божествено изцеление. Обаче дарбата на изцеление е една дарба, вярата е друга, дарбата на чудеса е друга, защото Словото на Бог казва: „на друг вършене на чудеса”. Затова вършенето на чудеса НЕ е едно и също с дарбата на изцеление, нито пък дарбата на изцеление е една и съща с дарбата на вяра.

Тогава какво е вършене на чудеса? Това е свръхестествено проявление на силата на Бог, която или изменя, или управлява природните закони. Бог все още е Мощният Създател. Той все още е Всемогъщият Бог. Няма нищо невъзможно за Него. Ние забравяме, че Той има силата да управлява природните стихии. Ние забравяме, че Той има силата да променя природните закони и дори законите на Вселената. Защо да се удивяваме на чудото? Защо човешките същества са толкова ограничени в тяхното мислене, че отказват да приемат каквото и да било, което граничи със свръхестественото? Бог е Създателят на всички неща, Този, Който оформи Вселената, сътвори всички същества и вдъхна живот в ноздрите на първия човек Адам. Той има силата да променя Своите закони, законите на природата. Бог все още държи властта и вършенето на чудеса е свръхестествено проявление на Неговата сила, чрез която тези закони са или управлявани, или променяни.

Нека да продължим малко по-нататък. Чудото е върховно и неограничено действие на Бог, проявление на Божията сила, което потвърждава посланието на Бог. Не се е случвало Бог да извърши чудо или да позволи чудо само заради „спектакъла” или за да привлече хора при човека, чрез когото то става. Целта на чудесата на Бог е – да потвърди пред хората Своето послание.

Очевидно е, че през времето на пророците от Стария Завет имаше повече засвидетелствани чудеса, отколкото ги има днес. Защо тази дарба на чудеса се срещаше повече тогава? Преди всичко, защото ние днес имаме повече духовна светлина. Имаме Библията. Имаме буквалното написано Слово на Бог. Осъзнавате ли, че светиите от Стария Завет нямаха Библията, както я имаме ние днес, че онези ранни християни нямаха Новия Завет, за да се водят по него? Имаше повече засвидетелствани чудеса в Стария Завет, защото пророците установяваха Божествения авторитет пред хората чрез чудесата, които вършеха. По този начин чудесата бяха в известен смисъл Неговите препоръчителни писма.

За да разберем служението на Бог чрез чудеса, ще трябва да разгледаме четири исторически периода в Библията, където е записана тази дарба на чудеса, за да я изучаваме и осъзнаем. Това са:

  1. Мойсей, когато той изведе децата на Израел от египетско робство.
  2. Чудесата, извършени от Илия и Елисей.
  3. Служението на Исус.
  4. Денят на Петдесятница. 

Чудеса чрез Мойсей

Нека да обърнем внимание на Изход 7:9 и да прочетем как Бог нарежда на Мойсей да изведе народа от египетското робство:

Когато ви говори Фараонът и ви каже: „Покажете чудо в себеподкрепа“, тогава кажи на Аарон: „Вземи жезъла си и го хвърли пред фараона, за да стане змия”

С други думи това чудо беше използвано, за да утвърди пред фараона Божествения авторитет на Мойсей. „Жезълът-змия” стана неговата легитимация, за да разбере фараонът, че Мойсей беше изпратен от Бог и беше Негов посланик.

Ще вземеш жезъла си, ще го хвърлиш пред фараона и той ще стане змия.

Това беше ЧУДО.

Има причина за чудо, което Бог извършва и позволява. Бог не прави нищо случайно и Неговите чудеса в ръцете на Мойсей бяха извършени във връзка с освобождаването на децата на Израел от египетското робство. Мойсей получи силата да извърши чудеса за доброто на фараона и като знак за децата на Израел. Забележете, че Бог каза в Изход 7:3

Аз ще закоравя сърцето на фараона и ще умножа знаменията Си и чудесата Си в египетската земя.

Това не беше нещо, което Мойсей правеше, а нещо, което Бог правеше чрез Мойсей. Нека продължим да четем по-нататък:

Но фараонът няма да ви послуша, за да сложа Аз ръката Си върху Египет и с велики съдби да изведа армиите Си и народа Си израилтяните, от египетската земя.

И египтяните ще познаят, че Аз Съм Господ, Който прострях ръката Си върху Египет, за да изведа изсред тях израилтяните.

Изход 7:4-5

Как щяха фараонът и египтяните да познаят, че Бог работи на страната на децата на Израел? Те го разбраха от чудесата и знаменията, които дойдоха чрез ръката на Мойсей, след като той беше получил силата от Бог. И по какво трябваше децата на Израел да разберат, че Бог бе дал на Мойсей да ги води, че той бе избраният от Бог съдия и водач? Как можеха да бъдат сигурни? Какво доказателство имаха? Бог, който познаваше човешката природа, знаеше, че те също се нуждаят от някакъв външен знак, така че доказателството дойде с чудесата в ръцете на Мойсей. Чудесата потвърдиха Мойсей като посочения от Бог водач за освобождението на Израил от робството в Египет и че Мойсей бе избраният от Бог инструмент.

Чудесата на Илия и Елисей

Има много случаи в Библията, където ние виждаме повече от една дарби, действащи едновременно. Дарбите на чудеса и на вяра, въпреки че са напълно различни дарби на Духа, често вървят ръка за ръка и дойдоха заедно, когато Мойсей поведе израилтяните през Червено море. Тези две дарби отново работеха по едно и също време чрез Илия, когато предизвика пророците на Ваал на планината Кармил. Отворете на ІІІ Царе 18 глава и сами прочетете за един от най-великите примери и свидетелства за Божиите дарби, работещи чрез човешко същество.

Хиляди пъти съм искала да бих била там през оня ден, когато Илия призова огъня от Небето. Имаше действие на тази планина, всяка минута нещо ставаше! Илия не халюцинираше.  Когато огънят падна и погълна жертвата, погълна камъните на олтара и дори водата в окопа, това не беше просто плод на неговото въображение. Това наистина се случи, но не дойде заради голямата вяра на един човек. Това бяха дарбата на вяра и дарбата на чудеса, дадени за точно определено време и нужда. Бог даде на Илия вярата да предизвика пророците на Ваал, вярата да построи олтара и да приготви жертвата, да излее водата върху олтара, докато окопа се напълни – и тогава Бог даде дарбата на чудеса!

И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

ІІІ Царе 18:33-36

В живота на един пророк от Библията, Елисей, ние виждаме още един славен пример за това, как силата на Бог променя природните закони. (ІV Царе 6:1-7)

И синовете на пророците казаха на Елисей: „Виж сега мястото, където ние живеем при теб, е твърде тясно за нас.

Молим, нека отидем при Йордан и всеки от нас да донесе по една греда и да си направим там място, където да живеем”.

С други думи младите почувстваха точно като някои от днешните младежи, че техните родители са ограничени, и искаха да се измъкнат от къщи.

И той каза: Идете. Тогава те казаха: Съгласи се, молим те, да дойдеш със слугите си. И той отговори: Ще дойда.

И така, той отиде с тях. И като дойдоха при Йордан, насякоха дървета.

Можете ли да си представите тези младежи, някои от които никога не бяха работили с ръцете си, как секат дървета в гората?

Но един от тях, като отсичаше дървото, желязото на брадвата падна във водата. Ах, господарю мой, то беше взето на заем.

Този млад човек имаше проблем и беше изпаднал в паника, не знаейки какво да прави. Желязото на брадвата не беше негово. То се беше измъкнало от дръжката и беше паднало в реката Йордан. Какво можеше да направи той, за да го върне?

И Божият човек каза: Къде падна? И той му показа мястото. Тогава той отсече едно дръвце, та го хвърли там и желязото изплува.

И каза: Вземи си го. И той се протегна и си го взе.

Тук в Словото на Бог ние виждаме, че за миг Бог промени закона за гравитацията чрез дарбата на чудеса и желязото изплува.

Чудесата на Исус

Като започваме сега да изучаваме чудесата в Новия Завет, нека да обърнем внимание на нещо, което може да се окаже също толкова ново за вас, колкото бе и за мен, когато Святият Дух откри Своята истина на моето сърце. Има ли някаква разлика между дарбите, упражнявани от Господ Исус Христос, и дарбите в живота на апостолите от ранната църква? Има ли разлика между дарбите, проявени чрез Исус, и дарбите, които Той обеща на всеки изкупен член на Неговото тяло, на онези, които са Неговата жива църква днес?

Има такива, които веднага биха отговорили „да”. Те са абсолютно сигурни, че има разлика между дарбите, упражнявани от нашия Господ, и дарбите, проявени чрез учениците. Някои дори биха се разбунтували срещу този въпрос, но аз ви призовавам да слушате внимателно това, което ще ви кажа тук. Когато Исус вършеше Своите чудеса, това проявление на Неговата Божественост ли беше, или резултат от дарбите на Святия Дух, които Той прие при реката Йордан, когато Святият Дух слезе от Небето върху Него в образа на гълъб.

Зная, че съм го казвала ясно много пъти, но е истина. Исус беше толкова Бог, толкова Божество, сякаш не беше човек и в същото време Той беше толкова човек, сякаш нямаше нищо Божествено, свързано с Него. Господ Исус Христос, когато беше на земята, служеше като всеки друг човек, надарен със сила от Святия Дух. Той доброволно се отказа от всички характерни качества, които Го свързваха по някакъв пряк начин с Бог. Това беше абсолютно необходимо, за да може Той да бъде също толкова човек, колкото и Бог. Това е причината, поради която нямаше никакви чудеса в ранните години на Неговия живот. Чудесата започнаха да се случват едва СЛЕД онова славно преживяване при реката Йордан. Тогава за първи път в земното служение на Исус трите Личности на Троицата присъстваха едновременно. Сам Бог говори ясно с глас и каза: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение” (Матей 3:17).

С други думи Бог казваше: „Това е Моят Син,  Синът на Живия Бог, но Той е приел образа на човек”. В този момент Святият Дух слезе и взе пълна власт върху Него и разни неща започнаха да се случват, и ние четем за Неговото чудо в Кана Галилейска (Йоан 2:1-11).

Преди кръщението със Святия Дух, Исус беше също толкова Синът на Бог, колкото и СЛЕД ТОВА. Ако Неговите чудеса бяха извършени чрез Негова Собствена сила, като един от Троицата, нямаше да има нужда Святият Дух да Го помазва със Своята свръхестествена сила. Исус остави настрана Своите Собствени способности и по време на Своето служение на земята служеше просто като човек, помазан от Духа на Бог.

Чудеса в деня на Петдесятница

Да отворим на Евангелието на Йоан 14:12 и да прочетем:

Този, който вярва в Мен, делата, които Аз върша, и той ще ги върши.

Тези думи не се приемат с готовност, защото много често са изваждани от контекста, и все пак те ни предлагат едно от най-великите обещания като деца на Бог. Защо можеше Исус да каже тези думи? Защото на Него Му беше пределно ясно, че това бе силата на Святия Дух, работеща чрез Него, позволявайки Му да прави чудеса; и същата сила беше обещана на Неговите ученици – на теб и на мен!

Няма нито един от нас, който да не се вълнува от чудесата, извършени чрез учениците от ранната църква. Ние знаем, че „Бог вършеше особени чудеса чрез ръката на Павел” (Деяния 19:11). Филип беше грабнат от Божия Дух, излизайки от водата след кръщението на евнуха (Деяния 8:39). Не ви ли се иска да бяхте там, когато Петър в затвора, спящ между двама войници, окован с две вериги, се събуди, за да види ангел, който го освободи от връзките и като го прекара безопасно покрай стражите, го изведе на улицата? (Деяния 12:5-11).

Но ние все още живеем в деня на Петдесятница! Исус обеща: „Който вярва в Мен, делата, които Аз върша, и Той ще ги върши”. Всичко, което Бог иска от теб, всичко, което Той иска от мен, е, да отстъпим телата си като храм на Святия Дух, да предадем себе си като празни съдове. Една от причините, поради която Той избира долните неща, най-не обещаващите хора, когато дава духовните дарби на Своите деца, е, че никоя плът няма да се представи в Неговото присъствие, защото никоя плът няма силата да върши свръхестествените неща, които Святият Дух върши.

Ако има някаква тъга в Небето, аз вярвам, че тя идва, когато ние действително виждаме това, което може да бъде наше, това, което сме можели да вземем, това, което Той искаше да прави с нас и чрез нас, но сме твърде глупави или ни липсва видението, така че ние го спираме или ограничаваме тук и там. А през цялото време ние сме имали обещанието на Учителя: „Който вярва в Мен, делата, които Аз върша, и той ще ги върши”. Защо? Заради личността на Святия Дух. Има неща в областта на чудесата, които не могат да бъдат обяснени от човешкия ум, но ние можем да ги вярваме, като приемем Бог и факта, че Той работи по свръхестествен начин. където и да видим Святия Дух в действие, ние намираме нещо свръхестествено, проявлението на Божията сила.

Тогава какво е вършенето на чудеса? Това е свръхестественото действие на силата на Бог, чрез което природните закони се управляват или променят. Ти и аз можем да вярваме на Бог за чудеса днес в собствения ни живот, и Той ще работи чрез нас, когато ние приемем факта, че Бог все още е на Своя трон, защото ние сме наследници на Исус Христос, нашия Господ, и единственото ограничение на Неговата сила лежи във всеки един от нас. Неговите дарби, дарбите на Святия Дух, са за Неговата църква, за членовете на тялото на Христос, дарби за теб и за мен.

следваща глава Глава 10. ЕЗИЦИ