Глава 5. ДАРБАТА Е ПОДАРЪК

Как мога да ви обясня истинското значение на един подарък? Някои хора живеят и умират, без някога да са познали какво означава да подариш истинско нещо – без нещо вътре да се засегне или без скрита цел за подаръка. Когато Святият Дух дава, това е истинско даване и даровете, които Той дава, са подбудени от истинска любов. Докато лично не изпитаме Божието даване, ние наистина не знаем КАК да даваме, нито разбираме всичко, което се включва в един подарък.

Само Бог знае колко много искам най-доброто, което Той има за мен, и аз искрено копнея за най-добрите Негови дарби. Аз мога да копнея за дадена дарба, но никъде в Божието Слово не се казва, че ние трябва да се МОЛИМ за Неговите дарби. Неговото даване е спонтанно – нещо, което Той прави от Своето голямо сърце. Аз се опитвам да живея така, че да Му угодя, и толкова много искам да съм… Как бих могла да го кажа? Не мога да използвам думата „достоен”, защото Неговите дарби не са за заслуги. Те не се дават, защото ние сме достойни, понеже никой не заслужава Божиите благословения. С други думи, ние не можем да „работим” за подарък – даровете се дават, защото Този, който дава, иска да даде и Неговите дарове са от сърце.

Нека ви дам пример. Ти работиш за една надница. Ти се трудиш през дългите часове на деня. Ти изработваш и получаваш своята заплата, но подаръкът е нещо различно. Той ти се дава, въпреки че ти никога не си работил за него. Той не е награда за нещо, което ти си направил. Не ти се дава, защото си се молил за него. Дава ти се, защото дарителят иска да даде подаръка, и давайки, той също получава толкова голяма радост, колкото и този, който го получава.

Точно, както Святият Дух контролира раздаването на дарбите, така Той ще контролира поотделно и самите дарби. Да обърнем на І Коринтяни 12:7:

А проявяването на Духа се дава на всеки за обща полза.

Тук ние виждаме, че дарбите на Духа са наречени проявления на Духа. Където и да срещнем дарби на Духа в действие, било това дарба на изцеление или дарба на вяра, или дарба на правене на чудеса, или дарба на мъдрост, или на знание, винаги знайте, че това е „проявление на Духа”. Затова, ако на някого е дадена дарба на Духа и този някой знае, че му е дадена дарба, той няма да говори за това, нито ще се хвали, защото ще осъзнае факта, че това не е от него – това е проявление на Духа.

Духът извършва чудесните неща чрез едно тяло. Това не е естествена способност, която Святият Дух благославя. Всичко, което човекът е дал, е тялото, съдът, готовността, пълното предаване на Бог на духа, душата и тялото. Сам Исус трябваше напълно да се предаде на Отец и на Святия Дух, преди да може да бъде използван в Своето земно служение. Дори до последните Си часове в Гетсиманската градина, когато Той се изправи пред кръста, Исус със Своята Собствена воля, отделна и различна от волята на Отец, трябваше да предаде Своята воля на волята на Своя Баща.

Обаче не както Аз искам, но както Ти искаш!

Матей 26:39

Когато се предадем напълно на Бог, Той ще вземе този съд и ще го използва, но това е НЕГОВАТА СИЛА. Сам Святият Дух е Този, Който дава проявлението.

Бог знае, че нито веднъж в живота си не съм претендирала да имам дарба. Каквото и Святият Дух да ми е поверил, то е толкова свято, толкова скъпоценно, едно съкровище, представляващо проявлението на Святия Дух, и нищо от Кетрин Кулман. Нито един светия не е притежавал нещо от себе си, с което да може да се хвали. Павел, един от най-великите лидери на Църквата за всички времена, никога не говореше с гордост за дарбите на Духа, проявени в неговия живот. Защо? Защото колкото по-дълбоко човек навлиза в своето посвещение, толкова повече ще осъзнава, че той е абсолютно нищо без силата на Бог. Без проявлението на Святия Дух, човек е просто плът, кръв и кости. Святият Дух е Този, Който дава силата.

Ето защо дарбите на Святия Дух се наричат проявления на Духа. Апостолите можеха да вършат свръхестествени неща само, когато Духът се движеше над тях. Когато четем разказа на апостолите за проявленията на Божията сила в техния живот, ние се възхищаваме и вълнуваме. Но запомнете нещо: това е Същият Свят Дух, който ти и аз познаваме, и тези скъпи апостоли, християните от ранната църква можеха да извършват свръхестествени неща само, когато Духът се движеше над тях. Сам Исус можеше да върши онези велики дела единствено, когато Духът се движеше над Него. Всички ние сме чели за онзи славен момент в Деяния 3:1-11, когато Петър и Йоан отидоха до куция човек при Красната порта. Петър без съмнение го беше виждал много пъти, защото всеки ден този човек беше сред просяците при портата на храма, а апостолите, като бяха основали църква в Ерусалим, се срещаха ежедневно в храма дълго време, преди този човек да беше изцелен. Но Петър отиде да му говори едва, когато Святият Дух започна да се движи над него. В този момент Святият Дух дойде върху Петър и той получи от Духа тази прекрасна дарба на изцеление. Ако се беше опитал да изцели куция без Духа, нямаше да се случи нищо, защото без Святия Дух и без дарбата на Святия Дух, и без силата на Святия Дух, Петър беше един обикновен християнин, спасен чрез благодатта на Бог. Това не е нещо от нас, „защото Бог е, който според благоволението Си действа във вас и да желаете, и да правите” (Филипяни 2:13).

Всички ние знаем, че има мъже и жени, които ПО ПРИРОДА са надарени или талантливи, които по рождение са високо интелигентни и имат по-големи способности, които ги поставят едно ниво над другите. Във вашето собствено семейство – може би сред децата ви – едно е по-интелигентно от друго. То се е родило със същите родители, отраснало е в същия дом, същата среда, и е имало същите удобства. Въпреки това му е лесно да учи и да изкарва отлични оценки в училище, по-лесно, отколкото на брат или сестра, които изкарват средни оценки, а работят повече от другото дете. Разбирате ли това? Не можете.

От друга страна, когато говорим за дарбите на Духа, ние нямаме предвид хора, които по природа са интелигентни. Ние говорим за свръхестествено надаряване. Те може да не са специално надарени „в естествения свят”, но когато стане дума за духовни неща, те знаят повече за Словото на Бог и разбират Библията по-добре от някой, който е получил много научни степени или е бил в теологическа семинария. Кое прави разликата? Това е същото нещо, за което говори Павел в 12 глава на І Коринтяни: свръхестествената дарба на Святия Дух.

Нека да отворим на І Коринтяни 12:1 и да прочетем това, което Павел каза:

При това, братя, желая да разбирате за духовните дарби.

От думата „братя” ние разбираме, че тук Павел не говори на неновородените. Той не говори на онези, които не знаят нищо за духовните неща. Той говори на тези, които са част от тялото на Христос, и се занимава с един предмет, който те не разбират. Павел искаше те да осъзнаят, че дарбите, за които той говори, могат да бъдат техни.

Ако си здрав християнин и в твоя живот има духовен растеж, ако всеки ден живееш като побеждаващ християнин, тогава в твоето сърце ще има желание за повече от Исус и от нещата на Духа. Не мисли, че нещо не ти е наред, ако не си задоволен и ако дълбоко в себе си намираш искрен глад и желание за повече от Бог и за повече знание върху Неговото Слово. Това е сигурен знак, че си здрав християнин. Ти трябва да си много загрижен и разтревожен, ако не гладуваш за нещата на Духа, ако не търсиш по-дълбоки преживявания с Бог, ако си дошъл до мястото, където си задоволен. Словото на Бог казва:

Блажени тези, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

Матей 5:6

Никога не съм тръгвала от изцелителна служба, на която съм наблюдавала славните проявления на Божията сила, без да чувствам силен глад за по-велики неща от тези, които съм видяла. Защо? Защото знам, че някак си все на някое място аз съм ограничила Святия Дух и че имам извори в Исус Христос, които все още не съм отворила. И най-великият светия, който някога е живял, никога не е получил ВСИЧКО, което Бог е имал за него. Затова не се страхувайте от нещата на Духа. Копнейте горещо за всичко, което Святият Дух има за вас и вие винаги можете да бъдете сигурни, че Той ще ви даде най-подходящите за вас дарби. Той няма да ви даде дарба, която да не е в крак с вашата индивидуалност, или пък да не вземе под внимание вашите желания и слабости. Нашият Господ дава с мъдрост.