Глава 6. ГОСПОДСТВОТО НА ХРИСТОС

Религиозното минало на християните в Коринт доста се различаваше от обучението в юдейската религия, което Павел бе получил. Преди да се новородят, те не знаеха нищо за Живия Бог, за закона на Мойсей и за чудесата, извършени чрез пророците в Стария Завет.

Вие знаете, че когато бяхте езичници, завличахте се от немите идоли, както и да ви водеха.

І Коринтяни 12:2

Тук Павел е използвал думата „завличахте се”, което подсказва наличието на сатанинска сила, а зад идолопоклонството наистина стои сатанинска сила.

Затова ви казвам, да разберете, че никой, който говори чрез Святия Дух, не нарича Исус проклет, и че никой не може да нарече Исус Господ, освен чрез Святия Дух.

І Коринтяни 12:3

Ние ясно виждаме, че апостолът рязко разграничава християнството от всяка система, изградена върху човешки методи. Има нещо повече от искреност, защото някой може искрено да бърка. Човек може да е много религиозен, всъщност изключително религиозен, и много искрен в отстояването на своята религия, и въпреки това в крайна сметка той може в своята искреност да се окаже искрено на погрешен път.Всяка религия, която не изповядва, че Исус Христос е Бог, всяка религия, която отрича изкупващата роля на кръвта на Сина на Живия Бог, не е християнска, а антихристиянска. Най-важното нещо в света е, какво ще направиш с Исус Христос, Сина на Живия Бог.

Християнството и само християнството издига Исус Христос като Самия Син на Бог и приема Неговата Божественост. Други организации отричат Неговото господство и Го смятат за проклет и това е така, защото единствено чрез Святия Дух ние разпознаваме господството на Исус.

Чели ли сте някога посланието на апостол Павел към коринтяните, за да откриете, колко пъти той използва думата „Господ”, имайки предвид нашия чудесен Спасител? Това наистина е посланието на господството на Христос и в него Павел ни призовава да признаем Неговото господство, Неговата абсолютна власт над нашите сърца и нашия живот. При всички обстоятелства помнете, че Святият Дух разпознава господството на Исус, и ти и аз като части от Неговото тяло също трябва да разпознаем Неговата абсолютна власт над нашите сърца, над нашите умове и над нашия живот.

Това също е вярно и за дарбите на Духа. Преди всичко ние трябва да помним, че целта, за която идват дарбите, е проповядването на Евангелието и изграждане на Църквата. Второ, ние винаги трябва да признаваме Божията власт над всяка от дарбите, които Той е дал. Ние сме слуги на Всевишния Бог и Той е наш Господар, но от начина, по който някои християни действат, може да се помисли, че те са господарите, а Той слугата. Не казвам това, за да нараня някого, нито искам да звучи оскърбително, но е истина. Била съм свидетел на толкова много фанатизъм в някои религиозни организации, видяла съм толкова много духовна гордост в живота на някои християни, че можеш да си помислиш, че те държат властта, че те управляват, че те държат нещата в своите ръце, а Господ Исус е слугата.

Понякога си мисля така, като гледам как някои хора се молят и как заповядват на Бог. Плаша се и треперя. Приятелю, ние сме само немощни творения от пръст, зависими от Бог за всяка глътка въздух, зависими от Него за следващия удар на сърцето ни. Как смеем да Му заповядваме на Него да направи нещо! Как смее едно човешко същество да заповяда на Бог да направи нещо! Той е Всемогъщият Бог и ние никога не трябва да забравяме това!