Глава 8. ДАРБАТА ВЯРА

Като започваме да разглеждаме дарбата на вяра, искам да отговоря на един много често задаван въпрос: „Трябва ли дарбата на вяра, за да се вършат чудеса?” Отговорът е не!

Някои може да са изненадани от отговора ми, но запомнете нещо: Всяка от дарбите на Святия Дух работи отделно от останалите. Думите на Бог, намиращи се в Захарий 4:6, са много ценна и жизненоважна част от моя живот:

Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Моя Дух, казва Господ на силите.

Предходните стихове разказват за това, как пророкът видя светилника и светилата му, като всяко светило светеше независимо от другите. Все пак всички те получаваха масло от основния светилник. Маслото беше Святият Дух и Той беше буквално тази сила, която поддържаше огъня на всяко светило. Всяко светило беше независимо от другите, но тайната на силата се криеше в МАСЛОТО на Святия Дух!

По същия начин всяка дарба на Духа работи независимо от другите дарби. Така че, когато говорим за дарбата на вяра, ние виждаме, че тя работи независимо и не е свързана с дарбите на чудеса, с Божествено изцеление или изцелението на физическото тяло.

Някой може да има дарбата на изцеление и да няма дарбата на вяра; друг може да има дарбата на чудеса и да няма дарбата на изцеление, нито пък ще му е нужно да има дарбата на вяра. Учудващо е колко много от нас са възприели идеи и са сложили думи в устата на Бог, които никога не са били там, и мислят точно обратното на Словото на Бог.

Вижте нещо тук: „На някои е дадено чрез духа вяра… на друг дарбите на изцеление… на друг правене на чудеса…” Това са напълно отделни дарби. Има много, които свързват вярата с физическото изцеление или щом говорим за човек с голяма вяра, те неизбежно го свързват с чудеса и с изцеление на физическото тяло. Обаче някой може да има дарбата вяра и да не е виждал никога през живота си чудо на изцеление! Има хиляди и дори десетки хиляди чудеса, които нямат нищо общо с физическото изцеление. Някой може да има велика вяра, да има дарбата на вяра и да няма сила в живота си да се моли за изцелението дори на един болен.

Вярата не е нещо, което ние носим със себе си, или нещо, което можем да сложим в нашите джобове и да го изваждаме тук и там, за да го гледаме и да му се възхищаваме. Аз често съм искала да можех да сложа вярата в едно малко шишенце и да я раздавам! И така, когато и да имаше нужда от вяра, аз щях да ти изпратя малкото шишенце. Но всичко, което мога да ти каже, е, че вярата не е нещо, което може да бъде изфабрикувано.

Нека ти дам един пример. Има много, които омаловажават факта, че гарваните хранеха Илия два пъти на ден с хляб и месо, които се съмняват, че Даниил беше Божествено защитен в рова с лъвовете и въобще не вярват, че трите еврейски деца наистина бяха избавени от огнената пещ. Седрах, Мисах и Авденаго пострадаха доста в ръцете на либералистите (теолози, които тълкуват свръхестествените неща в Библията като естествени и не вярват в чудеса – бел. пр.), същото беше с Йон и рибата.

Сега, аз мисля по съвременен начин за всичко друго, освен за Библията! Аз съм също толкова старомодна, колкото Словото на Бог, и вярвам всичко в тази книга. Аз съм старомодна като Даниил в рова с лъвовете, старомодна като Йон в кита. Аз вярвам, че гарваните буквално хранеха Илия – няма съмнение за това в моя ум. Има чудеса, далеч по-велики от изцелението на физическото тяло, но все пак колкото и да е велико това, аз не подценявам величието на физическото изцеление. Аз вярвам, че когато Бог заповяда на Мойсей да простре жезъла си над морето, беше нужна дарбата на чудеса, за да раздели водите, но също така и друга дарба на Духа, дарбата на вяра, за да се запази коридорът, докато всички преминат на другия бряг.

Даниил познаваше вълнението в дарбата на вяра, когато беше в рова с лъвовете. Седрах, Мисах и Авденаго познаваха вълнението в дарбата на вяра, когато бяха хвърлени в огнената пещ. Аз вярвам, че нямаше нито грам страх в сърцата и умовете на трите еврейски деца, когато цар Навуходоносор заповяда на своите силни мъже да ги вържат и да ги хвърлят в огнената пещ. Аз вярвам, че Бог даде на Илия дарбата на вяра, когато той се моли огънят да оближе водата и когато той предизвикваше пророците на Ваал. Дарбата на ВЯРА, една от най-славните дарби на Духа, често има нужда от елемент на заплаха, за да може тя да действа.

Тези, които са следвали моето служение, знаят за дълбокото ми убеждение и възхищение към Джордж Мюлер, истински светия на Бог. Не знам дали той осъзнаваше действието на дарбата вяра в своя живот или не, но аз твърдо вярвам, че Бог даде на този човек дарбата вяра. Той беше директор на един от най-големите домове за сираци, които светът някога е виждал. Джордж Мюлер отказваше да моли за финанси, не търсеше мъже и жени, които да подкрепят този дом, и въпреки това ония малчугани никога не пропуснаха закуска, обяд или вечеря. Те никога не си легнаха гладни. Доколкото някой може да каже – включително и онези, които го познаваха отблизо, Джордж Мюлер никога не се тревожеше, нито една нощ не изгуби съня си, мислейки кой би снабдил храната или нужните финанси за дома. Той имаше дарбата вяра и тя му даваше мир и спокойствие във време на нужда и опасност. Затова накратко можем да кажем, че дарбата вяра е свръхестествено действие на Святия Дух, изпитано от притежателя й, което му позволява да установи непоколебимо упование в Бог за своята лична защита и осигуряване. Вярата е дар, даден от Бог, дарба на Святия Дух.