Съдържание Цялата книга на една страница

Глава шестдесет и четвърта – Псалми на възкачване

Псалм 120 – 134

От живот между езичници до славата на възкресението

 

Серията Псалми от 120-134 започва с живот, който е живян между езичниците и завършва с прекрасно славословие. Преминаването през светилището следваше същия ред. Нашето разбиране за светилището, с неговите съдове, ковчег, умилостивилище, представящо идващата слава е неясно. Това, което разбираме помага много на вярата, която ни е поверена. Не са много хората от миналото, които са преживяли Павловата опитност да бъдат взети до третото небе, след което не им е било позволено за говорят за това.

Не е за учудване, че Псалм 134 е кратко обобщение на Псалмите на възкачване. Той е славословие за това как нещата ще приключат. Той е подобен на това, което Исус каза в Матей 24 и 25. Тези две глави са също късо обобщение на края на историята. Много от детайлите на последните дни липсват, така че ние притежаваме определено познание, но не цялото. Дори Исус каза: „Когато видите тези неща, имайте, предвид че Той идва, Той е пред вратата” (Матей 24:33). Така че има достатъчно дадена информация, за да „знаем”.

Не вярвам, че животът, който трябва да се живее в Святото място, е нещо, което пада от небето, така че аз да мога да го облека като дреха. Има вътрешни промени, които трябва да бъдат извършени, а те изглежда, че са болезнени и бавни. Нека повторя това, което казах в края на въведението. Полезно е да видим в съвършенствата на Христовия живот това, което липсва в нашия. Какво е това, което трябва да променим в нашия живот и защо промените не стават, какво сме приели от Него и какво сме преувеличили? Във всичко това човешката природа на Христос ще бъде нашия най-велик освобождаващ ни приятел и предимство.

Тези Псалми бяха песни на поклонниците, които се пееха от хората, които отиваха в Ерусалим по време на годишните празници на Пасха, Петдесятница и Шатроразпъване. Бог беше инструктирал построяването на светилище и храм в точни детайли според типологията на идващия Изкупител и Цар. Не трябва да се изненадваме, ако открием, че също така Той подреди Псалми, да бъдат пяти, съвпадайки с целия живот на човека. Псалмистът започва от мястото, където живее всред хора с нечисти устни и измамлив език и продължава до мястото, където Бог живее в Пресветото място. Пътешествието свършва там с благословение от Бог. На устните на Израел Той слагаше пълнотата на техния Изкупител. Може би повечето от израилтяните разбираха много малко от това, както тяхното идолопоклонство показва. Образите на Божието лично свидетелство бяха пяти и предавани от поколение на поколение, когато те отиваха на мястото, където Бог пребиваваше на земята. Инструкцията, която Павел предаде на Колосяните: „Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си” (Колосяни 3:16), не беше само добра идея, която той имаше. Това беше в унисон с Божето намерение, че Неговата невеста, църквата, трябваше да носи тази вест чрез слово и песен. Ако църквата трябваше да бъде светилище, тя трябваше да знае как изглежда светилището и съдържанието му да бъде познато и разбирано.

Нека се запознаем накратко с тези Псалми и да се опитаме да илюстрираме в тяхната последователност и съдържание, как те следваха модела на светилището. Обърнете особено внимание върху въведителните стихове на Псалмите.

 

Псалм 120

Относно неговия живот всред езичниците

 

Той живееше всред хора с лъжливи устни и измамлив език. Той казва: „Странствах в Мосох „ (ст. 2), което е името на сина на Яфет, който стана езически народ. „Живей всред шатрите на Кедар” (ст. 3), което е име на един от синовете на Исмаил, от когото произлязоха Арабите и исляма.

„Аз съм за мир, но когато говоря, те са за война” (ст. 7).

 

Псалм 121

Относно неговото решение да пътува към Ерусалим

 

Той е по пътя си към Ерусалим и забелязва това, което се намира на върховете на планините.

„Издигам очите си към хълмовете” (ст. 1), където се намираха местата за идолопоклонство и езическо поклонение (Езекиил 6:13; 20:28).

Тогава той задава въпроса: „От къде идва помощта ми?” Този въпрос поставя началото на ново изречение в текста, след което в ст. 2 и 3 той отговаря. Неговата помощ няма да дойде от идолите на върховете, но от Господ, който направи всичко. Той не позволява нозете на народа Му да се подхлъзнат и като пазещ Израел, Той не дреме и не спи. Той стои до Израел денем и нощем, закриля ги от зло, пази душата им, влизането им и излизането им в момента и завинаги.

 

Псалм 122

 Относно неговото пристигане при

портите на Ерусалим

 

Когато пристига, той си спомня с радост обявяването да отиде в Ерусалим и в Господния дом.

„Ето нозете ни стоят отвътре портите на Ерусалим” (ст. 2). „Духът на мъдрост” (Исая 11:2) е този който ни води в пътя на отказване от зло, да изоставим глупостта на света и да влезем през входа на храма, за да отдадем хвала на Господ (ст. 4).

Той влиза през портите му, тъй като това е мястото на трона на Давидовия дом, от където Бог ще управлява света. Той влиза, за да се моли за мира на Ерусалим и посвещава себе си да живее и поддържа доброто име на Бог, който живее там.

 

Псалм 123

 Относно влизането в дворовете на храма с хвала

 

„Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш в небесата” (ст. 1).

Обърнете внимание на хвалата му в ст. 2: „…както очите на слугите гледат към господаря им, и както очите на слугинята гледат към господарката й, така нашите очи гледат към Господ нашия Бог”. Сигнали с ръцете бяха често срещани при напътстването на слугите. Слугите трябваше да са много внимателни да не пропуснат сигнала.

Смирението на слугата, който гледа за инструкциите е необходима част от хвалата. Идеята тук е за идване при Бог, с живот, който внимава за милостта, истината, правдата и правосъдието. Амос обръща внимание на това в 5:21-27. Музиката и песните не бяха забранени, но не бяха заместител за тези.

Хвалението признава нуждата ни Бог да бъде „милостив към нас”, както ние сме милостиви към други. Бог обича тези, които признават своята нужда от Него. Ние признаваме своята нужда дори когато: „…сме преситени с презрение” (ст. 3), не само когато лично сме виновни, но също така и за вината и презрението на гордите, които са спокойни когато се подиграват с Бог (ст. 4).

 

Псалм 124

Относно спомените за неговото минало изкупление

 

„Духът на разбиране” (Исая 11:2) ни помага да разберем нашето изкупление при жертвения олтар.

Той започва с изповедта: „Ако Господ не беше с нас … тогава те биха ни погълнали живи … Тогава надигнатите води биха преминали върху душата ни” (ст. 1, 3, 5).

Изкупените от Бог са запазени от „силата на Бог” (1 Петрово 1:5). Те са подсигурени чрез завет на кръв, който вече беше обещан на Адам и Ева, на Ной, Авраам, Мойсей и беше нагледно показан по време на Пасхата, чрез жертвата на Голгота и чрез чашата на Господната вечеря.

Чрез това изкупление: „Душата ми се избави от примката на ловеца” (ст. 7). Примката на греха е строшена и ние избягнахме присъдата на осъждането.

„Помощта ни (изкуплението) е в името на Господ (Исус Христос), който даде себе си като приношение и жертва за грях на Бог.

 

Псалм 125

  Свидетелство за настоящата сигурност

 

Сигурността е за „тези, които се надяват на Бог”.

Бог става не само наш Изкупител, който осигурява нашето изкупление, но също „Словото стана плът и пребиваваше между нас” (Йоан 1:14), за да ни освети. Умивалникът сочеше към Него като Словото и „Дух на съвет” (Исая 11:2). Умивалникът ни измива за освещение „чрез подновяване на ума ни” (Римляни 12:2). Това прави Божия народ „като хълма Сион, който не може да се поклати” (ст. 1). „Тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае до века” (1 Петрово 1:23).

„Както хълмовете ограждат Ерусалим, така Бог огражда народа си” (ст. 2), „а името му е” „Божие Слово” (Откровение 19:13). Словото освещава, измива, съветва, ръководи, закриля, предупреждава и напътства Божия народ да Го познава и да ходи в пътя Му и да бъдат „праведни в сърцата си” (ст. 4).

Тези, които отхвърлят Божия съвет, ще видят злото, което ще постигне тях и децата им (ст. 5).

 

Псалм 126

 Относно Божия народ, който се наслаждава в Неговото постоянно присъствие

 

„Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като ония, които сънуват. Тогава се изпълниха устата ни със смях и езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ. Господ извърши велики неща за нас, от които се изпълниха с радост.” (ст. 1-3).

Исус, хлябът на живота, беше представен на масата с хлябовете, като възпоменание пред Бащата, представяш народа си във възкресена слава. Това ни говори за „Духа на сила” (Исая 11:2), подсилващ народа си чрез насладата на Своето присъствие в Бащата и в нас.

Исая пророкува за Него като „Моят избран в когото душата ми благоволи” (Исая 42:1). Бащата каза относно Него: „Ти си моят възлюблен Син, в когото е моето благоволение” (Лука 3:22). Исус е извършил велики неща за нас. Той ни е освободил от плена на греха и подновил ума ни да мисли относно смирение, а не гордост. Ние имаме много основания да се радваме в Него, който е хляба на живота. Дори когато вярата ни изневери, Той остава верен.

Това, което вярата „сее със сълзи” ние „ще пожънем с радост” (ст. 5). Исус плака за Ерусалим, носеше семената си и пося семе на вяра до краищата на света и е пожънал обилна жетва от изкупени хора. Важно е да Го запомним като наранен заради нашето изкупление и с радост и веселие да отпразнуваме това, славата на възкресението, която ни е осигурил.

 

Псалм 127

 Представя живот, който е ръководен от Бог и донася много и добър плод

 

Тук виждаме живот, който е живян в светлината на светилника като „Духа на познание” (Исая 11:2), и който е ръководен от Бог.

Три пъти сме предупредени относно безсмислието на тези, които се трудят и притесняват относно дом, храна и дрехи. Тези, които познават Господ, Му се надяват. Те не се трудят за резултата, но за плода. Нашето плътско общество, което е ориентирано според това, което вижда, от поставените си цели, движено от успеха си, лесно за използване, чувствително към използващите го и ръководено то резултатите време, което му е дадено за направата на нещата, е произвело няколко много кисели чепки с грозде.

Плодът е нещо, което расте, като стои постоянно на клона или лозата. Необходимо му е време и хранителни сокове, за да се развие. Бог търси добър плод (Исая 5:2). Исус и Неговата невеста, църквата, също са предназначени да произвеждат добър плод и да се умножават. Растяща, многобройна църква, която е пълна с новородени не трябва „да се срамуват, когато говорят с техните врагове в градската порта” (Псалм 127:5). Те са запазени от Божията сила.

Божият Дух, който познава Божието сърце, ще носи плод, който удовлетворява Бог. „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Коринтяни 3:18). Това е добър плод.

 

Псалм 128

Изявява живота на ходатайство,

 принасящ много плод

 

Исая пророкува за Исус, че „ще види потомството си, ще види дните си, и това в което Господ благоволи ще преуспее в ръката му. Като резултат от страданията на душата си, той ще види плодовете и ще се зарадва” (Исая 53:10).

Благоуханната миризма беше тази, която се издигаше от кадилния олтар, която свидетелстваше за „Духа на страх от Господ” (Исая 11:2) в живота на Исус.

„Блажен всеки който се бои от Господ и ходи по Неговите пътища, защото ще ядеш от плода на ръцете си, блажен ще бъдеш и ще благоденстваш” (Псалм 128:1-2). Това е истина за ходатайството и за молитвата, на която е отговорено.

Повечето от разбирането на Израел за Бог беше чрез физически доказателства, като закон, светилище, храм, псалми, царе, пророци, свещеници, земя, успех и деца. Така че когато псалмите бяха пяти от мъжете, жените и децата на Израел, те непрекъснато напомняха на Израел за обещанията на Бог, за предупрежденията и изразяването на отношението на Израел с техния Освободител. Така че не е изненадващо, когато псалмиста да казва, че страх от Бог е също така да ядеш плода на ръцете си и да си щастлив за това, че имаш дом с деца, като маслини около трапезата си (ст. 2-3).

За децата Исус промени малко този списък. Бог не само щеше да бъде всред тях и в храма си както беше с Израел, но щеше да пребивава в тях като храм. Те щяха да са странници и чужденци, да им се подиграват и присмиват, да бъдат хвърляни в затвор и убивани, да им се подиграват и да ги отхвърлят. Те щяха да се молят за тези, които ги преследваха и щяха да принасят много плод. Бог винаги търси добър плод (Исая 5:2).

В Йоан 15 Исус предаде същата вест. „Пръчката не може да даде плод, ако не остане на лозата. Този, който пребъдва в мен и Аз в него принася много плод” (ст. 4-5). Плод на труд, служба и молитва (ст. 7). „Това ви говорих, за да може радостта ми да бъде във вас и вашата радост да бъде пълна” (ст. 11). „Не вие ме избрахте, но аз избрах вас и ви определих да принасяте плод и плодът ви да бъде траен”. Това е приложено в Псалм 128:6, за децата на техните деца, или от поколение на поколение. Всеки, който се бои от Бог и ходи в пътя Му ще се опита да се възползва от обещанията на кадилния олтар „така, че, каквото и да поискате от Отец ми в мое име, ще ви се даде” (Йоан 15:16).

Бог да ви благослови от Сион, града на Давид, мястото на Давидовата скиня, храма на Соломон, но също така сянковия образ на дома на Исус, великия ходатай пред Божия трон.

 

Псалм 129

Сочи към стакти, като първа съставка на тамяна

 

Стакти се получаваше от втвърдените капки на смолата на смирновия храст. Тези втвърдени капки трябваше да бъдат счупени и стрити на фин прах.

Давид предсказа опитността на Исус, когато каза: „Като някой умрял бях забравен от сърцето на всички станах като счупен съд” (Псалм 31:12). Той беше успокояван от уверението, че: „Господ е близо до онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са с разкаян дух”(Псалм 34:18).

Давид можеше да свидетелства казвайки: „Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, но не ме надвиха. Орачите ораха на гърба ми, проточиха дълги бразди” (Псалм 129:2-3). Исус знаеше относно това. „Никое наказание не се вижда да е на времето за радост, а е тежко, но после донася правда като мирен плод, за тези, които са се обучавали чрез него” (Евреи12:11).

Съдбата на тези, които мразят Сион и причиняват преследване е, че те не могат да бъдат поучавани или променени чрез благодатта на страдание и преследване (ст. 5-7).

Тези врагове на Сион, знаят как да причинят болка, но не могат да изговорят благословенията на Бог над Неговия народ, тъй като те са изпълнени с гордост (ст. 8).

 

Псалм 130

Описва ониха като втората съставка на тамяна

 

Псалмистът описва ясно мястото, където се намира. „От дълбочините викам към тебе, Господи” (ст. 1). Дълбочината е важна. Плитката почва не поддържа живота, Марк 4:5.

Ониха е добита от роговите образувания на раковината, която се намира в дълбочината на Червено море, „О колко дълбоко е богатството на премъдростта и познанието на Бог! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му” (Римляни 11:33). „Той открива дълбоките и тайни неща” (Данаил 2:22). „Понеже Духа издирва всичко, дори Божиите дълбочини” (1 Коринтяни 2:10).

Бог ни издирва по-дълбоко, отколкото ние издирваме себе си. Когато Той ни показва нашите злини, ние питаме: „Господи, кой може да устои? При теб обаче има прощение, за да се боят от теб” (Псалм 130:3-4).

Това е изхода от простеното зло. Да получиш дълбочина на разбиране, за да ходатайстваш с Божествена милост за други според Духа на страх от Бог. От дълбочините ние можем да открием себе си; важно е да се надяваме и да очакваме с търпение. С Бог има загриженост и преизобилно изкупление (ст. 5-7).

Благодатта, която е спасила множества от езичници, ще спаси и Израел (ст. 8).

 

Псалм 131

Описва галбан като третата съставка на тамяна

 

Когато пророк Натан каза на Давид, че няма да построи храма, цар Давид влезна в светилището, застана пред Бог и каза: „Кой съм аз Господи и кой е моя дом, че си ме довел до това положение? (1 Летописи 17:16). Тук Давид е като Мойсей, най-смирения човек на земята, който влизаше в скинията и сядаше пред Бог. Това смирение е необходим елемент за ходатайство.

Давид можеше искрено да каже: „Господи, сърцето ми не се гордее, нито очите ми се надигат, нито се занимавам с неща твърде големи или трудни за мен” (Псалм 131:1). Надменност и амбиция са двете големи пречки за получаване отговор на молитвата.

Галбан е смола, която се получава от долната част на растението Ферула и сочи към Неговото смирение. Мирисът й е остър и приятен само когато е примесен с други подправки. Тя им придава продължителен ефект.

Когато смирението е прибавено към ливана (познанието за Бог, Неговите обещания, завети и слово) към стакте (отчаянието, което идва от болка, страдание и отхвърляне), и към ониха (дълбочина на уважение и почитание, за светите съвършенства на Бог) тогава благоуханния аромат на ходатайството се издига към Бог и довежда до продължителния ефект на благославяне на човека.

В контраст с високомерието и големите амбиции, Давид можеше да каже: „Наистина аз укротих и успокоих душата си. Като отбито дете при майка си, така душата ми е при мене, като отбито дете” (Псалм 131:2). Исус също говореше за необходимостта от смирение на Своите ученици като каза: „Който смири себе си като дете, той е най-велик в небесното царство” (Матей 18:4).

 

Псалм 132

Представя илюстрация за ходатайството на Давид

 

Известно време, след като построи своя дом, той напомни на Бог, че беше направил обещание в миналото. „Как се кле на Господ, и се обрече на Силния Яковов, като каза: В никакъв случай няма да вляза в шатъра на къщата си, нито ще се кача на застланото си легло, няма да дам сън на очите си или дрямка на клепачите си, докато не намеря място за Господа, обиталище за Силния Яковов” (Псалм 132:2-5).

Изглежда, че сега неговата молитва се пренася в настоящето място на ковчега, в Кирият-иарим, около 8 мили на север. „Нека влезем в скините Му. Нека се поклоним при подножието Му” (ст. 6-7). Изглежда, че той се подготвя да премести ковчега във временното място, което е приготвил за него в Ерусалим. „Стани, Господи, и влез в покоя си. Ти и ковчегът на твоята сила” (ст. 8).

Кроят на молитвата му не е само за него: „Заради слугата си Давид не отблъсквай лицето на помазаника си” (ст. 10). Това също се отнася за всеки наследник на Давид, докато Месия заеме мястото си на трона.

Колко прекрасна и обширна, проста и сбита е молитвата на Давид! Той си спомня за миналото си обещание. В настоящето, той го изпълнява и умолява бъдещите поколения да наследят неговото благословение.

Божият отговор в стихове 13-18 изглежда също сбит и подробен.

„Защото Господ избра Сион, благоволи да обитава в него. Това, каза Той, Ми е покой до века; тук ще обитавам…  Ще благословя изобилно храната му! … Ще облека и свещениците му със спасение; и светиите му ще възклицават от радост. Там ще направя да изникне рог на Давид; … Неприятелите му ще облека със срам; а на него ще блести короната.”

Колко подходящи са думите на Исус в Йоан 15:7! „Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, искайте, каквото и да поискате и ще ви се сбъдне.”

 

Псалм 133

Заведени сме в мястото за пребиваване на Бог

 

Тук, на умилостивилището върху ковчега на завета, Бог каза, че като „Дух Господен” (Исая 11:2), Той ще се среща със Своя народ.

„Ето колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие” (Псалм 133:1). Тук е представено възстановяването на единството, скъпоценно, като маслото за помазване на свещениците. Исус беше помазан със Светия Дух, така че дори неговите одежди сияеха с Божията слава.

Братя, които живеят в единство, са като ермонската роса, който пада по сионските склонове. Защото Господ там е заръчал благословението, живот довека” (ст. 3).

Във външния двор виждаме представена историята на Израел. В Пресветото място е представено идването на Месианското царство. Там ще видим всичко, което ходатайствата на Христос са постигнали за народа Му. Там единството ще бъде възстановено. „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно; и малко дете ще ги води” (Исая 11:6).

На победителите, които са споменати в писмата до седемте църкви в Откровение, Исус обеща следното.

„Ще дам да яде от дървото на живота, което е [всред] Божия рай” (Откровение 2:7);  „Той … няма да бъде повреден от втората смърт” (Откровение 2:11); „На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано” (Откровение 2:17); „Ще дам власт над народите … и ще му дам зорницата” (Откровение 2:26, 28); „ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.” (Откровение 3:5); „ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.” (Откровение 3:12); „ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол” (Откровение 3:21).

 

Псалм 134

Заключителна молитва

 

Благославяйте Господа всички слуги Господни, които престоявате в дома Му. След грехопадението на Адам света е място на тъмнина, и е бил огрят от силна светлина. Ние сме носителите на светлината, която сме видели и може да вдигнем ръцете си от това място на тъмнина, към небесното светилище, за да благословим Бог, а Той ще ни Благослови от Сион.