Съдържание Цялата книга на една страница

Глава шестдесет и пета – Близост

Заключителни забележки

 

На планината на преображението, Бащата направи кратка забележка, след като представи Сина Си, казвайки „него слушайте” (Марк 9:7). Въпреки че само трима от учениците чуха казаното, то беше записано, за да донесе облага на цялото човечество. Тази къса фраза, „него слушайте”, не ни дава възможността да приемем едно нещо, което Той каза и да пренебрегваме друго. Това означава, че за всяко нещо, което Той е казал и което е написано ние ще бъдем съдени (Йоан 12:48). По-късно Исус зададе въпроса: „… когато Човешкия Син дойде, ще намери ли вяра на земята” (Лука 18:8)? Аз мисля, че Той има предвид вяра в това, което е казал. Без тази вяра е невъзможно да Му угодим (Евреи 11:6).

В близостта с Исус вестта беше „него слушайте”. Аз мисля, че смирението на Мойсей е това, което го направи толкова добър слушател на всичките Божии инструкции. Може би неговото появяване на планината на преображението заедно с Исус беше предназначено да илюстрира това пред апостолите. В този случай присъствието на Илия представя смелостта, която апостолите трябва да имат, за да застанат срещу всичките чужди богове и идоли в своята мисия, както Илия направи.

Бог не поиска баланс между определени видове музика, песни или хваления или построяването на три палатки, както Петър предложи. Неговите везни не са като нашите везни, както Неговите мисли не са като нашите мисли. Аз разбирам важността на хвалението, но то не е заместник за близост. Позволете ми да илюстрирам това.

Често срещано е да чуем хора, които цитират Евреи (NKJV) относно смело влизане в Пресветото място. Предполага се, че музиката е тази, която ще ни води по пътя. Текстът от книгата Евреи не е предназначен за бъде приятен стих, който да изберем, като че ли пазаруваме в магазин, или избирането на предпочитана подправка.

Гръцката дума не е използвана само в 10:19 (където говори за смелостта на увереността за влизане), но също така и в три други пасажи. В 3:6 се говори за смелостта за постене. В 3:14 се говори за смелостта да бъдем близо до Бог. В 10:35 се говори за смелостта да не напускаме дръзновението си. Въпросът е защо някои хора цитират само стиха в 10:19, а пренебрегват другите три цитата, които ни подготвят за влизане в Светото място.

На практика смелостта да се приближаваме предхожда всичко. Това е първото нещо, което Бог иска да направи за хората, които имат малко или нямат никакво уважение към Него. Той ги привлича при Себе Си и потвърждава присъствието Си чрез словото Си, което убеждава и чрез обещанията Си, които удовлетворяват.

Израилтяните, като наследници на Авраам, знаеха, че са Божий народ, който живее под Неговите обещания. Със завръщането на Мойсей в Египет дойде и потвърждението за неговите обещания, чрез силни знаци и чудеса в Египет, облака и огнения стълб, които ги водеха и пресичането на морето по сухо. Тези бяха свидетелство за Божията способност да изпълни Своето обещание, така че Израел да се държи за обещанието.

С какво щастие Израел пя песента на Мойсей! „Той хвърли коня и ездача в морето”. Чудото потвърди, че Бог е добър и обещанията му бяха сигурни. Беше лесно и прекрасно да се пее за Божията прекрасна сила и обещания.

„Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша” (Изход 15:2).

„С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище” (Изход 15:13).

„Ще ги въведеш и насадиш в хълма – Твоето наследство, на мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, в светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха” (Изход 15:17).

Само след три дни пътуване през пустинята, музиката и песните бяха заменени с недоволство. На Израел не му липсваха песни или музика. Нито Бог или Израел се оплакваха относно това. Това, което липсваше беше вяра в думите, които Бог беше изговорил.

Милионите на Израел потвърдиха, че те не държаха на обещанието и потвърждението. Вместо това, те отхвърлиха Божието обещание и не влязоха смело в това, което Бог беше осигурил, вследствие на което умряха в пустинята, защото не повярваха (Евреи 3:19).

Ние също така имаме нашите предпочитания за музика и песни относно Бог, а Неговите обещания като замяна за осигурената трайна връзка с Бог, която осигурява неограничен вход в Светото място.

Първите три случаи, където е използвана думата смелост, установяват вяра. Четвъртото е да се наслаждаваме на Него и на това, което ни е осигурил сега и завинаги.

Истина е, че когато Израел пътуваше от място на място, племето на Юда, което означава „нека бъде благословен” беше най-отпред. Около Ерихон, левитите с шофари (овнешки рогове) бяха пред ковчега. Племената на Дан, Исахар и Нефталим, оформяха задната стража. Чрез разпореждане те заемаха различни позиции и отговорности, отколкото останалите племена. Но за всички тях имаше еднакъв достъп до Божието присъствие и Неговото слово, което беше изговорено от умилостивилището, което се намираше в средата на Израел.

Също така племената бяха представени еднакво на нагръдника и рамената на първосвещеника.  Бог няма да наруши собствените си инструкции относно предпочитание (Яков 2). Той не възвишава музиката, за която беше инструктирал Давид да постави на изток от жертвения олтар, на по-високо място пред Себе Си, отколкото делото на ходатайство в Светото място при кадилния олтар. Това е мястото, където: „Бог до завист ревнува за Духа, който е вселил във вас” (Яков 4:5), да се среща и ходатайства с Него. Музика в неделя сутринта и посещаване на молитвено събрание в средата на седмицата илюстрира какви са нашите предпочитания. Божието царство се състои от цялата пълнота на Христос, а не само нашите предпочитания.

Племето на Юда, чието име е израз на хвала беше най-отпред при пътуванията в пустинята и стана му беше при вратата от източната страна, но левитите имаха привилегията на близост до Бог в Святото място.

Давид разбираше това, когато каза, че трябва да влезем през портите му с благодарност и дворовете му с хвала. Това не бяха места за близост, но пътя към нея. Давид танцува пред ковчега, но не преди да се освети с жертва на всеизгаряне и примирителна жертва, на приета близост. Той дори облече себе си с одеждата и ефода на свещеник. Смъртта на Оза беше накарала Давид отново да се вслушва в Бог.

Четейки 3 Царе 2:28 разбираме, че Давид донесе повече, отколкото само ковчега в Ерусалим. Роговете на олтара, за които Йоав се беше хванал, са роговете на жертвения олтар, който беше на изток от палатката, която Давид беше издигнал като временно място за ковчега. Давид е този, който постави музикантите и певците пред, а не в светилището, докато Соломон не завърши построяването на храма (1 Летописи 6:38). В продължение на следващите почти 1 000 години, Давид инструктира Соломон да постави музикантите и певците на изток от олтара (2 Летописи 5:12; 1 Летописи 28:11-21), което е добра идея за начина, по който поклонението ще бъде извършвано, когато Исус се завърне в Сион.

Давид беше човек, който копнееше за близост с Бог. Той беше готов да съблече царските си одежди и да облече тези на свещеник, за да може смирено да постави Царя на царете на престола в Сион (Псалм 2:6). Той действаше като слуга, който върви пред Царя Исус.

Подобно на скинията на Давид, църквата е също временно място за пребиваване. Първо ние трябва да слушаме и да се учим в скинията на Мойсей, за да знаем как да живеем в скинията на Давид и с увереност да поемем управленческите отговорности в храма на Соломон, който представя идващото царство, в което ще царуваме и управляваме с Христос.

Ние можем да имитираме музиката на Давид или тази на нашата култура, но не и сърцето на Давид. Той имаше забележителна връзка на единство с Бог. Колко пророческо и пълно беше неговото свидетелство за страданията и славата на идващия Месия в псалмите, които бяха направени на песни, за да бъдат пяти от евреите и езичниците! Така че ако нашето сърце не е като това на Давид, тогава трябва да прекараме време в скинията на Мойсей. Тя ще смири всяка гордост и ще ни помогне да получим сърце като това на Давид, или дори по-добро – като това на Христос.

Съществуват много хора, които харесват определен вид музика и за които определен стил музика е важна. Някои от тях може би ще посочат притчата за блудния син и ще кажат, че е имало песни и танци при покаянието и завръщането на сина. Но това беше вратата на изток от олтара, която е представена тук. Това е място на покаяние, чрез което човек влиза чрез вяра в Христовата правда. Това не беше Светото място. На следващата сутрин, за блудния син, празненството беше свършило. Странстването на Божия слуга започва от вратата, но то води до Святото място. На стария син, радостта от празнуването не беше отказана, но Божието дело на установяване на Неговото царство все още трябва да продължава. По всяка вероятност той не беше ходатайствал за своя брат и със сигурност нямаше високо мнение за него, след като го нарича „този твой син”.

Други хора посочват примера с Господната вечеря, където се казва, че те „изпяха песен” (Матей 26:30). Когато Христос предложи своята песен на хвала, това беше началото на серия от събития. Не след дълго Исус щеше да бъде направен грях и да даде живота си като жертва за грях за света. С други думи Той беше по пътя си към олтара, към който свещеника винаги се доближаваше от изток, през входа. Когато беше направен грях, Той извика: „Свършено е!” Олтарът беше свършил работата си. Изискванията на закона бяха задоволени. Когато по-късно Той се появи пред учениците си и им каза какво бяха казали закона и пророците, техните очи се отвориха. Умивалникът, Божието Слово, вършеше делото си. Петдесятница дойде и сега те видяха себе си в Светото място, като царско свещенство на Бог, разчупвайки хляба на Неговото присъствие, навсякъде, където отидеха и внасяха светлината на светилника в тъмнината на народа. Бяха установени църкви и кадилния олтар се превърна в място за молитва и ходатайство. Давидовата скиния беше изпълнена и реализирана в църквата (Деяния 15:16; Амос 9:11).

Аз не казвам, че те вече не са пели песни. Павел ги окуражава да пеят, когато са заедно. Аз не се противопоставям на музиката. Аз обичам да пея и да слушам хармонията от гласовете. Но музиката никога не е била предназначена да се превърне в заместник и средство за поправяне на нашето невежество за пълнотата на Христос, която е представена при олтара, умивалника и в Светото място.

Ранната църква имаше ли проблеми с този въпрос? Да. Писателите на посланията му обръщат внимание. Те не предложиха Псалмите и химните да бъдат изхвърлени от църквата, защото бяха остарели с около 1 000 години. Те не се аргументираха, че са трудни за разбиране и бяха за евреите, но не и за езичниците и за тези, които харесват нашата култура и музика. Исус не каза, че когато се завърне се надява на голямо музикално представление. Неговият Баща каза:

„Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание. Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд” (Псалм 2:8-9).

Когато Исус се завърне, думите, които ще изговори от трона в Ерусалим, ще обединят всяка култура, царство и управление в този свят.

„Всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога” (Римляни 14:11).

Нито една отделна култура или деноминация няма да вършат онова, което смятат за правилно.

Когато всички изкупени от народите, застанат пред Божия трон, както са описани в Откровение, забелязали ли сте, как всяко изговорено слово е тяхното дело на поклонение и хвала е?

В Откровение 4:8 виждаме четири живи същества, които не престават да казват: „Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщи, Който беше, Който е и Който ще дойде”.

В Откровение 4:11 виждаме 24 старейшини, които казват: „Достоен си Господи, да получиш слава, почит и сила”.

В Откровение 5:9 четирите живи същества и двадесет и четири старци пеят нова песен казвайки: „Те „пеят” ли или „казват”? Виждаме същото нещо в Откровение 15:3 където те „пеят песента на Мойсей … и песента на Агнето казвайки”. Ако Божиите мисли не са като нашите, не трябва ли да зададем въпроса дали Неговите мисли относно музиката са същите като нашите?

Възможно ли е свидетелството на светиите да е музиката в небето? Обърнете внимание колко често те говорят думи на хвала около Неговия трон. В Откровение има още девет забележки за това: 5:12-13; 7:10,12; 11:17;  19:1,3,4,6. Също така 144 000 изпяха нова песен и само те са тези, които могат да я научат и да я пеят (Откровение 14:3).

В ерата на Стария завет те също пяха нова песен. Те също пееха във външния двор и по пътя си към него. Причината за хвалението е същата. Мястото е различно. Защо пееха те? „Пейте на Господа нова песен, защото Той извърши чудесни дела:
Неговата десница и Неговата свята мишца Му спечелиха победа. Господ изяви победата Си, откри правдата Си пред народите” (Псалм 98:1-2). „Защото иде да съди земята” (ст. 9).

Може би изкупените от земята ще представят и пеят Псалмите, песните и химните на Давид пред трона на Бог. Може би песните на изкупените ще възстановят в небето това, което Луцифер унищожи със своя бунт.  Това, което ми прави впечатление е израза „казват” относно хвалата на Бог в небето. Може би това не е вълнуващо за човешкия ум, но в небето то е нова песен.

Какво е нова песен? Това е моята идея.

В Йоан 16:14 Исус говори за Светия Дух и казва, че когато той дойде „той ще вземе от моето и ще даде на вас”. Имаше Петдесятница и тези, които търсеха Словото, което стана плът, откриха, че Духа взе от Христос и Го откри на тях в Своето слово.

Радостна привилегия е, да имаме Духа, който взема от Христос и Го открива на Неговите деца. Тогава Божието дете ще може да говори за славния Син на Бог, чрез хвала отправена към сърцето на Бог.

Когато грешниците говорят на Бащата, за славата и съвършенствата на Сина, това не е само нова песен за грешника на земята, както илюстрира свидетелството на Стефан в Деяния 7:56, но също така тя е нова песен в небето, която не е била чута преди от ангелите, които желаят да участват в тази служба (1 Петрово 1:12), а също така тя е нова песен и за Бащата, който има „книга на възпоменание, написана пред Него за тези, които се бояха от Бог, и които мислеха за името Му. (Малахия 3:16).

Светилището представя множество от тези съвършенства и причини защо Исус беше наслада за Бащата.

Бог поставя много по-голяма стойност върху словото си, отколкото човека. Записаното от пророците, Исус и апостолите съвпада с това на апостол Йоан в книгата Откровение. Свидетелството на небесните множества и изкупените на земята са важна част от музиката и отдаването на хвала в небето.

Това, което скинията на Давид представи в сянка, идващото време на църквата, видението на Йоан представя времето, което идва след църквата. Когато Исус дойде, за да установи скинията на Давид, повечето от Израел отхвърлиха вестта Му и самия Него, докато множеството от езичниците Го приветстват.

Във видението си за нещата, които идват, Йоан не поставя ударението върху пеене и музика, но свидетелството на тези, които се научиха да пребивават в Него в Светото място, които познават своя Бог и изговарят своята хвала около Неговия трон. Липсата на това ударение, за мен е показател за това колко неподготвена е църквата на този континент, за Второто Му пришествие. Настоящето време на измама ще раздели житото от плевелите.

Насърчително е, че в страните, където християнството е преследвано, Божието написано свидетелство се цени, чете и следва. Те ще имат свидетелства за пред трона. Явно нашия континент ще има повече извинения и статистики.

В църквата съществува голяма необходимост за възстановяване познанието на писанията и Божия Син, като техен автор. Нашата нужда не е по-различна от тази на Павел, който в едно от най-дългите си изречения казва: „за да Го познавам” (Филипяни 3:8-11).

Светилището е необходимата основа, за обширно откровение и познание на пълнотата на този Христос.