Съдържание Цялата книга на една страница

Глава шестдесета – Характерът на ходатайстващите

Данаил 9

Данаил. Високо уважаван човек

 

Притчата в Матей 20 беше разказана една седмица преди първосвещеническата молитва на Исус, която е записана в Йоан 17. Въпреки че молитва не е темата в Матей 20, за тези, които ще водят и установяват църквата е важно да се запознаят с това, което характеризира вида молитва, която Исус изрече в Йоан 17.

Записани са и други молитви на хора като Мойсей в Изход 32; Давид в 1 Летописи 17; Исая в 13:15 и Еремия в Плач на Еремия 3:55. Също така можем да ги срещнем в Ездра 9, Неемия 9, Данаил 9, а Павел ги записва в Ефесяни 1 и Колосяни 1. Не е изненадващо да открием сродни характеристики в тях. Аз избрах молитвата на Данаил, за да илюстрирам уроците, които бяха представени пред учениците в Матей 20, и които бяха част от живота на хора като Данаил.

Тук виждаме човек, който три пъти на ден застава на колене, молещ се и отдаващ слава на Бог, въпреки че това го изпраща в рова на лъвовете. Цар Дарий е впечатлен от Данаил, като слуга на своя Бог. Той издава заповед всички хора да се страхуват от Бога на Данаил. „Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край” (Данаил 6:26).

От свидетелството на цар Дарий, можем да кажем, че Данаил беше човек, който познаваше своя Бог и живееше живот, който представяше това познание пред тези, които бяха във връзка с него. Неговата посредническа молитва не беше засегната от заплахите срещу живота му. Виденията му и срещите му с ангели, го благословиха, а също така и поколенията до ден днешен. Неговото смирение не беше засегнато или унижено от тези срещи. Той не мислеше, че стои над другите. Той беше работник в Божието царство във Вавилон, както Еремия беше в Ерусалим. Пророчеството на Еремия беше истина за него, като че ли някой ангел от небето го бе изговорил.

Когато Данаил разбра, че 67 от 70 години на плен са изминали, той се обръща към Бог, за да Го търси чрез молитва и молби, с пост, вретище и пепел.

Не забравяйте, че откровението, което Данаил беше получил лесно можеше да го възгордее. Той беше човек като Павел, който във 2 Коринтяни 12:7 казва: „А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.” Тук виждаме мъже, чийто живот беше като тамяна, който се издигаше пред Бог като благоуханен аромат.

В молитвата на Данаил в девета глава ние виждаме, че:

Данаил познаваше своя Бог

Той знае за Божието слово към Еремия (ст. 2), че Бог е „велик и страшен, Който пази завета и милостта си” (ст. 4), че на Бог, нашия Господ принадлежат милост и прощение (ст. 9). Той потвърди думите, които изговори против нас (ст. 12), но пак не се помолихме на Бог, нашия Господ (ст. 13), затова Господ е бдял за това зло … Той е справедлив във всичките си дела (ст. 14), Който изведе народа Си от земята на Египет … и си спечелил за Себе Си име (ст. 15). Когато живота и свидетелството ни са в унисон, с нещата, които знаем за Бог и ако го познаваме и знаем нещата, които е извършил, тогава молитвите ни са като тамян пред Бог.

Данаил признава нуждата си

„Обърнах лицето си към Бог за да отправя към него молитви и молби …” (ст.з). Около 30 пъти той се идентифицира с греховете на своя народ. „Съгрешихме и извършихме беззаконие (ст. 5) и не послушахме слугите ти пророците (ст. 6), целия Израел престъпи закона Ти” (ст. 11). Отпадналия дух пред Бог признава нуждата си от благодат и милост. Спорейки с Бог относно заслугите на нашите добродетели не е дял от ходатайството.

Данаил се обръща към характера на Бог 

„О Господи велики и страшни, който пазиш завета и милостта си … (ст. 4), на Господ нашия Бог принадлежат милост и прощение… (ст. 9), Бог е справедлив във всички дела, които върши… (ст. 14), Който си извел народа си от Египет с мощна ръка и си спечелил за себе си име (ст. 15), Господи, според цялата Твоя правда, моля се, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Йерусалим, святия Ти хълм;” (ст. 16).

Съществува дълбочина от познание в сърцето на Данаил, който разбира Божието сърце. Данаил не наблюдава своите сънародници, Евреите. Той не се опитва да установи дали някой няма да организира молитвено събрание. Той не сравнява себе си с другите, за да види дали те заслужават това, което Бог им дава. Той знае от Божиите обещания мислите на Божието сърце и се обръща към това.

Данаил разбира, че няма заслуги 

„Послушай, Боже наш, молитвата на слугата си и осияй с лицето си върху запустялото си светилище (ст. 17). Боже мой, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията ни… защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, а заради многото Твои щедрости.  Господи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействай; да не закъснееш заради Себе Си, Боже мой; защото с Твоето име се наричат градът Ти и народът Ти” (ст. 18-19).

Той се моли за несъзнателно следване на това, което Бог е осигурил, за следване на знаците и знаменията, за да може отново да живеят в Ерусалим там, където е Неговото присъствие. Той не иска живота му да стане по-лек, или да види знамения и чудеса, които не могат да бъдат разбрани. Той се молеше за непрекъснатия аромат на смирение, за да преодолее смрадта на човешката гордост.